Чалга с утеха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чалга с утеха

Чалга с утеха

Ако пресата, а после и политиката последват поп-фолка в предлагането на позитивно преживяване, тогава може би ще живеем малко по-приятно

7418 прочитания

© Henrik Engstr m


Фотограф: Henrik Engstr m

Роден съм в тоталитарен режим, в който нямаше кой знае каква свобода и изобилие на каквото и да било. Хората живееха без много, бяха щастливи, че имат жигули, знаеха наизуст няколко български филма и в спокойните дни на работното място си мечтаеха за карта за морето. След това дойде 1989-а, когато нещата се усложниха, после дойде и 1994, а после и 1997, когато съвсем се скапаха. От тогава до сега обаче нещата вървят по-скоро на добре, колкото и да е трудно да си го признаем. Живеем в един от най-спокойните и мирни периоди на турбулентната българска история. Дори и световната икономическа криза не успя да ни върне в онези години. Каквото и да измерва брутният вътрешен продукт, то той почти се е удвоил за тези години. По улиците на София даже има цветя и лампи. И въпреки статистическият милион и половина под границата на бедността, истината е, че повечето българи живеят по-добре от всякога.

Това подобряване на начина на живот постепенно променя и изискванията ни към средата. Имаме нови нужди. Търсим позитивен обществен и културен контекст, в който да изживяваме чувството си за успех. А фонът е мръсни улици, мръсна политика, мръсна преса, депресивна нискобюджетна култура, изпълнена с клишета за бедност и немотия, преживяваща на скромни държавни субсидии, но с претенция и интелектуална недостъпност.

И в един момент в този контекст се случва нещо различно. Предполагам, че се е случило в Димитровград, където в някой спокоен летен следобед маркетинг експерт от чалга фабриката е седял и се е чудел каква нова музикална тема да завърти. Всичко вече му е изглеждало изчерпано. И в този миг е имал могъщо просветление, като камъни, които падат от небето. Почуствал го е с всичка сила и вече е знаел, че скъсаните прашки, джиесемите, кучетата, влачещи рейсове, тигре-тигрите, пирамидите и фараоните са дотук. Прозрял е, че клиентите вече не са толкова гладни и не сънуват само бели мерцедеси, че са се справили с основните нужди от пирамидата на Маслоу и сега имат едни други вълнения, с които да се справят - любов, самота, ревност, омраза, завист, щастие.

И това е бил ключов момент в огромния успех на попфолка, защото това е бил първият масов културен продукт, произвеждан за нуждите на това ново поколение, надвили на масрафа си, изплатили телевизорите и пазаруващи в молове българи, които се обичат, гледат в очите, пият шампанско и леят сълзи в някоя квартална кръчма.

Няколко години след това маркетинг прозрение музиката от Димитровград е вече далеч от ъндърграунда, приета е в националните телевизии и на кориците на списанията, работи в рекламите на известни марки, лее се в социалните мрежи и наистина вече няма човек, който да не разпознава поне две от попфолк звездите, колкото и да си приличат. И почти всички (80%?) нямаме нищо против да я слушаме.

Само че попфолкът започва да има и конкуренция и мен ако питате, колкото повече и по-бързо, толкова по-добре. Ето, да речем, киното последва примера на попфолка и предложи позитивен контекст, за хора след работа, а не за хора без работа. Последният хит Love.net показва общество, в което никой не страда от липса на хляб, покрив или легална работа - дефицитът е само на секс, емоции и забавления. И българското кино вече е в кината, по кориците, рекламите и уличните билбордове.

В държава, в която образованието и културата не са бюджетен и обществен приоритет, масова е комерсиалната култура, а лидери на пазара са бързооборотните стоки. Но това не е толкова лошо и ако пресата, а после и политиката последват попфолка в предлагането на позитивно преживяване, тогава може би ще живеем мааалко по-освободено, както пее Ивана.

Фотограф: Henrik Engstr m

Роден съм в тоталитарен режим, в който нямаше кой знае каква свобода и изобилие на каквото и да било. Хората живееха без много, бяха щастливи, че имат жигули, знаеха наизуст няколко български филма и в спокойните дни на работното място си мечтаеха за карта за морето. След това дойде 1989-а, когато нещата се усложниха, после дойде и 1994, а после и 1997, когато съвсем се скапаха. От тогава до сега обаче нещата вървят по-скоро на добре, колкото и да е трудно да си го признаем. Живеем в един от най-спокойните и мирни периоди на турбулентната българска история. Дори и световната икономическа криза не успя да ни върне в онези години. Каквото и да измерва брутният вътрешен продукт, то той почти се е удвоил за тези години. По улиците на София даже има цветя и лампи. И въпреки статистическият милион и половина под границата на бедността, истината е, че повечето българи живеят по-добре от всякога.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • 1
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu

    Слабо, много слабо писане! Точно като прехваления лав.нет и чалгата- пълна безвкусица, кич и липса на елементарни познания. Искрено се надявам статията да е платена- поне някаква полза да е имал от нея автора. По друг начин не бих могъл да си обясня подобна позиция.

  • 2
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Г-н Ноков, и аз подобно на колегата по-горе, не мога да си обясня причината за подобно литературно произведение. Защита на чалгата, защото държавата е абдикирала от функциите си в областта на културата и не смее да прокара, например, закон за процент българска музика по радиа и телевизии? Спомнете си тазгодишните абитуриентски балове, с ромските оркестри и кючеците - това ли е светлото бъдеще, което виждате в масовото чалга съзнание сред обществото? Това ли са темите на хората и позитивните ролеви модели? Как пък в една песен от този жанр не се засегна някой социален въпрос (което се случва в американската кънтри музика). Ама нали сме ларж, живеем по-добре от всякога и само любовта ни е проблема. Затова милион нашенци са зад граница и продължават да бягат, при все че БВП се бил удвоил, а Вие се радвате, че в София имало и улични лампи...

  • Сашо

    Чалгата, както и чорбарството , трябва да се мачкат винаги и навсякъде, при всяка възможност !

  • 4
    Phaeton. avatar :-|
    Phaeton.

    А бе,матряле,статията не защитава чалгата,бре!

    Я прочетете пак,тоя път по-бавно!

  • 5
    red_rose avatar :-|
    red_rose

    "И въпреки статистическият милион и половина под границата на бедността, истината е, че повечето българи живеят по-добре от всякога."

    Автора, ти си абсолютно заблуден, бре! Вероятно ти живееш по-добре, както и шепа мутри (било криминални, било политически), но не и народът. Я излез малко извън София и виж какво е дереджето на хората в цяла България.
    И като капак - да ми възхваляваш чалгата, че предлагала позитивно преживяване, ега ти!

    По-голяма глупост от тази статия не бях чела в този сайт. Срам за Капитал, голям срам!

  • 6
    Phaeton. avatar :-|
    Phaeton.

    Матряла не иска положителни новини!

  • 7
    red_rose avatar :-|
    red_rose

    И затова ли милион и половина българи избягаха зад граница, а още 200 000 (по официални данни, а по неофициални - не се знае колко са) също искат да избягат от тук? Щото сега се живее много по-добре?

  • 8
    Phaeton. avatar :-|
    Phaeton.

    До коментар [#7] от "red_rose":

    ти знаеш ли колко поляци са емигрирали миналата година?
    А колко ирландци?

    така е в глобалния свят.

  • 9
    areopagit avatar :-|
    marquis

    такива може да ги реди само чобанче, родено в панелка, ало, авторът, признай си къде живееш, моето момче и повече не пиши, някак не умееш.

  • 10
    miro08 avatar :-|
    станимир стойчев

    пълни глупости


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK