С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

14 7 юли 2011, 11:40, 12024 прочитания

Ау, сайдер

Кока-колата на колониална Америка се завръща

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Моята украинска позната го нарича американската ябълкова бира. Тези, които се шегуват какво детско питие е сайдерът, след чаша-две откриват, че със своите 8% алкохол той е доста по-силен от средностатистическата бира в САЩ. Междувременно, ако попитате в по-добрите барове зад океана дали предлагат сайдер, барманите с професионална обида ще отговорят, че даже имат два вида.

Доскоро мнозинството американци го познаваха най-много от учебниците по история. Днес сайдерът е една от най-бързо растящите ниши на пазара в САЩ. В началото на 90-те години на ХХ век са били продавани едва 1.15 млн. литра годишно, през 2010 г. количествата обаче са скочили до 10 млн. литра. Ако се вярва на прогнозите в бранша, до края на десетилетието потреблението на сайдер трябва да стигне 150 млн. литра. Годишният му растеж с 12% бие средния за бирения пазар в САЩ.


Произвеждан от ферментирал ябълков сок, сайдерът понякога е горчив, но с комплексен вкус и напомнящ на плодово вино. Друг път е сладък и лек и се пие като лимонада с малко твърд алкохол вътре. Съдържанието на алкохол може да е от 2 до 8%. Като наследство от Сухия режим, когато само чистият ябълков сок е бил разрешен, днес напитката за възрастни е наричана hard cider (твърд сайдер).


Едни опитват сайдера, защото им обещава по-ненатрапчив вкус от бирата, други харесват (само)заблудата, че не е истински алкохол, трети искат да опитат онова, от което известните мъже на колониална Америка са били непрекъснато пияни. Най-неочакваната страна на успеха се крие във факта, че напитката всъщност е добре забравена. В ранните щати сайдерът се консумирал в същите огромни количества, в каквито днешните американци пият кока-кола. Някои изследователи дори твърдят, че ябълковите семки са първото нещо, което европейските заселници посяват на новия континент и голяма част от реколта им отива за производството на напитката. Сайдерът всъщност е много старо питие и дори Юлий Цезар е бил сред почитателите му. В Англия през XVI и XVII век той се пие наравно с бирата и така попада на новия континент.

В Америка заселниците нямат нито технологията, нито възможностите да произвеждат добра бира и вино. Водата също не е особено чиста. Така сравнително лесното производство и изобилието от ябълки в Нова Англия превръщат сайдера в масовата семейна напитка. Лекият алкохолен привкус не се смята за вреден, даже напротив – предпочитан е, за да убива микробите. В повечето американски градове често има общински преси за сайдер, нещо подобно на българските селски казани за варене на ракия. През XVIII век всеки жител на щата Вермонт – мъже, жени и деца, изпива по 150 литра на година. Един от бащите на американската нация - Джон Адамсq дори закусва с половин литър сайдер.

Затова необичайното изчезване на напитката от масовото потребление от средата на XIX век днес е тема на поне стотина исторически изследвания. След масовото пристигане на германски заселници след 1840 г. в Щатите най-после започва да се произвежда в масови количества бира с приемлив вкус и на поносима цена. С аргумента, че американците са постоянно пияни от сайдера, Движението за трезвеност го превръща в основна цел на атаките си. Накрая заради растящата урбанизация, неблагоприятна за производството, изискващо близост до овощните градини, традицията на сайдера умира почти напълно в САЩ.



Парадоксално, но това, което слага край на потреблението преди век, в днешно време го прави неочаквано популярен. Успехът на микробирариите от 80-те години насам, рекламиращи се с бутиковото си висококачествено производство, окуражава малцината все още пазещи семейните рецепти за сайдер също да се пробват. В сравнение с бирените гиганти най-известните производители продължават да са сравнително малки алтернативни бизнеси. Имиджът им помага да брандират продуктите си и като натурални, традиционни и чисто американски.

Междувременно все повече ентусиасти се опитват да произвеждат сайдер у дома. За разлика от бирата и виното, изискващи специални умения и известни инвестиции в оборудване, процесът е сравнително лесен и евтин. Пресите за ябълки струват от 200-500 долара, а за ферментацията може да се използват както специални дървени бурета, така и обикновени пластмасови бидони. Десетки страници в интернет, като например тази на Cornell University, дават указания. Така сайдерът може и да не си върне някогашната масова популярност, но заради страстта на домашните производители със сигурност има шанс да се превърне в ракията на Америка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зеленият път 9 Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

17 яну 2020, 15314 прочитания

20 книги в навечерието на 2020 20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

12 дек 2019, 6685 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Шимейски митове и легенди

Една разходка с дегустация в светая светих на бироправенето

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10