Дивани от всички страни
Двете най-големи световни социални мрежи за свободен обмен на визити – CouchSurfing и Hospitality club събират хората и създават по-добър свят канапе по канапе
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"С четирите си дромадера / Дон Педру де Алфаробейра / света обходи във възхита. / Аз като него бих се скитал / да бяха мои четирте." Стихотворението е на Гийом Аполинер, дон Педру е португалски крал, а дромадер е едногърба камила, "корабът на пустинята", както я наричаха в "Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт". Никога не съм имала дори четвърт дромадер, реален или символичен, камо ли четири, но пък винаги съм искала да се скитам във възхита по света. Периодично имам нужда да съм другаде, да си сверявам часовника, да установявам къде сработвам и къде – не. И докато по времето на Аполинер това за сама жена от небогато семейство е било абсурд, докато по времето на майка ми това за жена от социалистическа държава със затворнически режим също е било абсурд, докато дори през студентските ми години, когато ден като преводачка на строеж ми се плащаше 12 долара, а опашките за визи пред посолствата убиваха детето у човека, това беше абсурд, сега, слава Богу, е различно. Сегато от последните години включва отпадането на границите, каквито ги знаехме, нискотарифните самолетни компании и интернет, особено в частта му с гугъл, скайп, билетите, сравнени и купени онлайн, и социалните мрежи.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Браво на Капитал, че пише статия по въпроса. Тези дни са специални за CS поне, защото съвсем скоро се очаква да се регистрира 3-милионният потребител: http://www.couchsurfing.org/statistics.html
Аз съм срещнал страхотни хора чрез CS и бих казал, че този вид общуване е начин на живот и може определно да промени отношението на човек към света.
Само едно уточнение: за съжаление не всичко е наред в тези общества и има някои проблеми, по които може да се работи. Най-належащият е че има прекалено много хора (концентрирани в определени страни), които използват тези сайтове за да правят пари ("рекламират" малките си семейни хотелчета например или се опитват да продават туристически услуги на гостите си). Всички потребители на сайтовете бих посъветвал да внимават точно за такива хора (те лесно се надушват). Най-вече трябва внимателно да се чете информацията на профилите и съветите от администраторите.
Аз бих добавил и още един, сравнително нов сайт от тази категория, който е с отворен код и се стреми да е 100% демократичен: http://www.bewelcome.org
Готина статия на готина тема. Въпреки че съм член на CS от скоро съм доста активен и подслонявам хора, колкото мога по-често. (в следващите две седмици очаквам трима различни сърфисти:)) Гостуването и домакинстването определено водят до много интересни разговори и, да го наречем, културен обмен. Най-хубавото е, че всеки е свободен да домакинства, както намери за подходящо.
Допълният бонус при използването на тези сайтове е, че имаш на разположение съветите на местен човек, който може да те открехне за неща, които не ги пише в туристическите гайдове.
прекрасно!
Уникална статия. А пак историята на "Семейство нов клас" е направо невероятна и адски увлекателна. Поздравления "Капитал" и повечко такива статийки.
Чудесна статия! Размечтах се. Отивам и се записвам веднага.
Въпрос: къде ми се ходи? Винаги съм искал да упражня немския си. А и имам познати в Берлин. :-)
До коментар [#6] от "danielcho":
Който ще ходи в Германия, непременно да има предвид http://www.mitfahrgelegenheit.de/ - Централата за съвместно пътуване :) Цените на влаковете са кошмарно високи, така че много хора си правят профил във въпросния сайт и обявяват откъде и докъде (и кога) ще пътуват с кола. Можете да търсите шофьор, можете да търсите пътници, ако вие самите се придвижвате от точка А до точка Б, които биха заинтересували някого. За разлика от Хоспиталити и Коучс. тук се плаща, но в пъти по-малко, отколкото за железниците. Например преход, който с влак ще ви струва 100 евро, с Митфаргелегенхайт излиза 20, които връчвате на човекът, който ви е взел на виртуален "стоп". :)
Много добра статия!
Лично аз никога не съм харесвал организираните туристически групи в стил - мъкнем се 20 човека, пред нас екскурзовод ни показва най-известното тъгъдък-тъгъдък и т.н.
Не че са лоши, но на мен ми е много по-интересно да опозная културата на дадено място, местните хора, малките улички, малките местенца за хапване.
Същото е и в София.
Въобще културата на малките улички си е друга бира ;)
Браво, и много вдъхновяващо!...Откакто последно чух за тези общества, очаквах, че броят им ще се е увеличил много повече. Добре е, че се пише за тях-така много нови хора ще се присъединят. Имаше един участник от „Добре дошъл в България”-Хорацио Гонзалес, който беше типичен пътешественик, но от hard аватюристите и разказа, че е пропътувал много дестинации само на автостоп. http://www.youtube.com/watch?v=7nI5WlB_X0E Той спечели голямата награда в предаването, усмивките на n-… брой почитателки /Хо-ра-ци-о-о-о-о!/ и възможността да вдъхнови много хора да следват примера му и да опознаят света, само като се осмелят да направят първа крачка в едно непланирано и приключенско предизвикателство. Харесвам такива хора. Хорацио беше пребродил половин Европа, докато стигне до България и каза, че само сред българите е усетил най-силна спонтанност . Че всички го питали как е, връзвали му мартенички по улиците, а една баба от Русе, като го видяла, че си ляга на открито, веднага го смъмрила: „Влизай, вкъщи, че така ще настинеш!”. Хорацио ми прилича на Паола от статията. Учил едно, работещ друго, експериментиращ постоянно, докато си намери временно най-прилягащото призвание и работа, обичащ Достоевски и човек с чиста душа без предразсъдъци.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.