Нещата от живота
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Нещата от живота

<strong><br /></strong>

Нещата от живота

Осем креативни личности за своите предмети

11238 прочитания

<strong><br /></strong>

© Цветелина Белутова


Богдана Златева главен редактор, списание AMICA

Любимите ми неща:

Музиката - в момента това са дебютните албуми на Jamie Woon, James Blake и саундтракът на "Пина". Личният ми архив е във външно харддиск устройство adata. То събира проектите, снимките, филмите и, общо взето, цялото ми минало.

Мобилното устройство e iPhone 4. "Когато погледнеш този телефон, казва един приятел виждаш някаква надежда за човечеството като цяло."

Кичът е бронзова миниатюра, наследена от баба ми. Много обичам тази Афродита от дете, което не ми пречи да подпирам вратата на хола си с нея. Разстоянието между мен и останалия свят понякога са тези очила Blinde. Името на рамката е "Walk away" ("Махай се оттук").

Слънчевите очила са сгъваем авиаторски модел на Persol, подарък от баща ми.

Сувенирите от хубавите ваканции са часовниците ми Swatch Skin. Купувам ги от летищата и са доста повече.

Бижутата - "Ех, вече никой не прави такива гривни...", чувам от време на време да въздъхне някоя жена, а аз я успокоявам, че 70-те рано или късно ще се върнат.

Червилото е Chanel Rouge Allure в два цвята – 27 и 46, и в най-добре измисления флакон на света.

Мокасините Salvatore Ferragamo никога не са ме предавали.

"Писма до Гаустин" на Георги Господинов е най-ценната книга, която притежавам. Вероятно съм имала причина преди години да заключа един художник в апартамента ни в Банско и да се прибера чак на сутринта. Уви, не си я спомням. Но докато ме чакал през нощта, той беше илюстрирал цялата книга, написал дори бележка за сбогом - мислел си, че все пак ще успее да се измъкне през прозореца. Не успял. На сутринта изкочи като звяр през вратата, която отворих, а малко по-късно намерих и писмата. Ароматът е Oud Immortelle. Когато съм с него, италианските актьори проговарят български, а таксиметровите шофьори не ми взимат парите. Не, не се шегувам.

Суперзащита от Clinique. Обичам тази марка, но още повече обичам да чувам как рускините произнасят "Кльииньиииик".

Огънчето. Тук трябваше да стои един S.T. Dupont, но дори не успях да го открия. За сметка на това чантата ми е пълна със запалки на мои приятели. Ако някой си познае тази, моля да ми се обади.

Насо Русков вокал на Babyface Clan и Imbeciles & the Poison Umbrella, водещ в радио "Тангра" и Star FM

Нещата с най-силно влияние за мен са:

Бокс-сет на Adam and the Ants – това беше първата група, по чиято музика се побърках като много малък. Затова години по-късно, през 2003, когато с проекта ни Imbeciles (аз и Чарли от Babyface Clan) подписахме договор с лейбъла на китариста и основен композитор на Adam and the Ants – пънк иконата Марко Пирони, аз усетих, че, общо взето, са се сбъднали почти всички мои мечти. Този бокс-сет беше единственият в България през 2000 и от дюкян "Меломан" специално ми го бяха запазили, защото знаеха, че веднага ще го купя. Винаги слушам Vive Le Rock", на Адам преди лайф.

Бомбето – едно от няколкото, които притежавам, и от многото, които съм имал през годините. Още от малък съм влюбен в този вид шапка, откакто за пръв път видях Джон Стийд в "Отмъстителите". Невинаги излизам на сцената с бомбе, особено когато бяхме в Лондон, по-често излизах с други шапки и цилиндри, но винаги си нося едно за в гримьорната, дори само за да стои там на закачалката.

Ръкавицата – през годините съм имал подобни чифтове дълги лъскави ръкавици. Те също напомнят викторианската епоха, придават изящество, но и плъзгава неуловимост. Специално тази е от един чифт, който ми го подари моето гадже.

Шалът е на "Арсенал". От финала за купата на Лигата през 1987. Много ценен за мен. "Арсенал" са голямата ми футболна любов, понякога преди концерти гледам шала и си мисля за всичките футболни герои, които са представяли този славен клуб, чиито мачове посещавам редовно винаги когато съм в Лондон. Те ме вдъхновяват да правя геройски безобразия на сцената.

Джина Шеовска, стилист и дизайнер на бижута

Когато творя, около мен са:

Огледалото е подарък от сестра ми и ми е много скъпо.

Колиета – защото не мога без аксесоари.

Албумите са за дизайн на бижута с работи на изключително добри бижутери и дизайнери. Всеки път когато ги разглеждам, откривам нещо ново и уникално.

Кафеварка – пристрастена съм към кафето и пия много.

Чантата е суперсвежа, радвам й се постоянно, дори си купих още една такава.

Шал. След като имам над 100 броя, е редно да споделя за тази ми страст.

Шкаф, стол и куфари – наскоро открих, че това е новото ми хоби. Много се успокоявам и релаксирам, докато реставрирам и пребоядисвам разни мебели и предмети (тези още не са довършени).

Възглавници – обичам да са много и навсякъде, създават ми усещане за уют и това ме вдъхновява.

Клещи – тези точно са ми най-любимите и когато работя, те се превръщат в естествено продължение на ръцете ми.

Цветни кожи и розов синджир - това лято ми е "колкото по-цветничко, толкова по- цветничко".

Телефон и очила – защото са страхотно ансамбълче.

Ключ от вкъщи. И той е в синьо. Явно имам неосъзнат афинитет към този цвят.

Автор: Цветелина Белутова

Глория Петкова топмодел, преди първата си година в London College of Fashion

Отивам в колежа с:

Шевна машина - много държах да имам моя лична машина. Купих я с първия по-голям хонорар от моделството.

Дискове - това са дисковете, които използвам, когато пускам музика в Culture Beat. Тук имам много малко... Много Santana, мисля, че тези двата са на Thrill Kill Kult, защото са много яка банда. Тези са ми любимите, защото ги купих последно – на Елвис. По принцип слушам пънк и жицата ми е в кръвта, но Енио Мориконе е моят бог.

Лаптоп - той е суперстар - точно като някаква реликва. Ретро. Наричам го Пеше. Липсва му едно копче "р", което според мен е много мило.

Тефтери – докато бях в Лондон, си събирах разни нещица, лепях ги и пишех къде съм била. Черния тефтер съм го използвала в Берлин, но мисля, че съм малко повлияна, защото онзи ден един приятел ми прати целия сканиран дневник на Фрида Кало.

Раница - ако наистина се случи нещо и се наложи да взема някакви неща, бих взела само телефона и портмонето. Не съм вещоман, мисля, че всичко е заменимо, но не и тази раница. Имам чувството, че никъде не мога да намеря същата – перфектната комбинация между розово и червено, очила на сърчица и лилаво на точки.

Гланц и червило - по-скоро слагам червило, тъмно червило.

Ключове и... Събирам ключодържатели от местата, на които съм била, но от много от тях нямам, понеже започнах малко късно. Имам от Швейцария, Италия, Венеция, Лондон, пак от Лондон, Корея, Париж, пак от Лондон, пак от Италия, Париж. Липсват ми от Прага, Виена, Япония, Прованс...

Телефон - напоследък съм вманиачена по розовото, а това винаги е бил цвят, който мразя. В последната година обаче всичко е розово - и лепенките на телефона.

Автор: Добрин Кашавелов

Атанас Малеев, телевизионен продуцент, преподавател по ТВ журналистика в АУБГ

Задължително, когато местя дома си, вземам със себе си:

Нотариалният ми акт

Тази гривна от въже ми донесе моя колежка от Турция.

Слънчевите очила, без които не тръгвам на планина. Кафяв филтър!

Кутията с конци и копчета на баба. Удивително е как предмети, които никога не си забелязвал като дете, могат да се превърнат в скъп спомен за човек, който вече не е сред нас! Когато я отворя, ми лъха на детство и на баба.

Simplicissimus. Период, който много ценя! И в живота е така: по-малко е повече. Колекционирам книги с репородукции на различни художници и епохи в изкувството. Обичам да ги разглеждам. Успокояват ме. Специално тази книга е много рядка и ценна.

Машинка за музика. Свири My Way. Уважавам тази песен независимо дали в изпълнение на Франк Синатра, Paul Anka, Роби Уилямс или Sex Pistols. Просто ми харесва да правя нещата по мой начин.

Фенерче с динамо. Не са нужни батерии – докато съм жив, ще има светлина

Фотоапарат. Закъде без него? Обичам да снимам на лента, но местата на които ходя, не ми позволяват да нося тежък апарат.

Карабинер. Напоследък ги употребявам доста често. От него ти зависи животът, когато си на скала или изкуствена стена.

Швейцарско ножче – винаги го нося в планината със себе си.

Значка от християнски конгрес в Буенос Айрес от 1984 г. Купих си я през ноември 2010 г. от една възрастна жека на битака в аржентинската столица, с която приказвах дълго за България – изненадах се, че въобще беше чувала за страната ни.

Албум с автограф на големия Веско. Не харесвам кампании от сорта на "Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее" – той просто вярва в това, което прави. Никога не съм слушал този троен албум. Не харесвам и творчеството му, но ми харесва ентусиазмът, който влага... дори и да се лее малко повечко пот.

Casio Pro Treck. Притежавам го отскоро, но определено върши работа в планината.

Статуетка "Мир" от СССР – подарък от баща ми. Явно от него съм наследил влечението си към винтиджа.

Количка Matchbox. Като дете умирах за тях. Тази я притежавам, откакто се помня.

Автор: Цветелина Белутова

Миролюба Бенатова, разследващ журналист, bTV

Преди репортаж вземам:

Пудра, леки сенки, спирала - въпросът е да имаш някаква бойна готовност, която е елементарна, но е задължителна и особено за жените. Не можеш да се появиш в небрежен вид, а за да изглеждаш естествено и нормално, трябва да имаш пудра, леки сенки, спирала.

Вестник... Факт е, че човек с нашата професия трябва да има много търпение. В много случаи се налага да чакаме да свърши нещо и това, което е събрано в няколко минути или един час, всъщност се случва с дни и часове висене. Всяко едно чакане човек може да си го оползотвори по много начини – нищо да не прави, да пуши, да препуши, да си изговори всички клюки, които знае, с колегите от ресора, ако е рутинно събитие, или просто да чете вестник. Аз съм зависима към четенето и винаги имам вестник или списание...

И книга - тази я взех онзи ден и я чета в момента. Купих си я от кашончетата на "Слевейков". Два лева струва и всъщност тук са описани едни от най-големите съдебни процеси в Италия. Документална е книгата – първите схеми, които са разкрити в края на 80-те години, за пране на пари. Вътре документално, простичко и ясно са обяснени схемите, по които мръсните пари влизат в легалната икономика. Също така много ясно е обяснено как политиците нямат нищо против това да се случва.

Тъмна връхна дреха - шлиферчето - особено когато съм в командировка! Тук в гардероба [на нюзрума] винаги имам едни дрехи, които са адекватни за преките включвания, но и аз самата, когато пътувам, винаги си взимам дрехи, подходящи за тежки случаи.

Парфюмът ми е задължителен за моя комфорт. Забелязала съм, че преди важно нещо слизам от колата и тръгвам да правя някакъв репортаж или ми предстои някаква среща, която не е сигурно дали ще се развие положително или не, и просто винаги си пръскам от парфюма, малко като ароматерапия, за да ми замирише на сигурно. Странно е наистина, но парфюмът ми ме успокоява – някак си все едно се прегръщам сама себе си и ми е спокойно.

Касети - ние си носим касетите. Трябва да ги дадем на оператора и после ги вземаме обратно. Тези са DVC Pro. Имаме и други карти и носители.

Телефон, химикалка, тефтер – без телефон не мога, но това се променя във времето. Още си пазя тефтерчета, в които имам на хората домашните телефони. След това беше пейджъра да намериш, след това – мобилния телефон, още като бяха 0799. Сега контактите са в телефони, въпреки че аз вярвам дълбоко в хартията и в крайна сметка и тук имам тефтер. В телефона трябва да търсиш нещо конкретно и невинаги можеш да се сетиш за човека - как си го записал, какво търсиш, не можеш да видиш нещо странично, от което да се сетиш. Докато, когато го имаш написано, виждаш другите неща около него и имаш много повече асоциации. Ето – похитител, банка и тук - хората, с които съм говорила по този въпрос. Някой ден ще им се обадя пак.


Автор: Добрин Кашавелов

Симеон Стоилов, художник

Предметите, без които не мога:

Брезентова шапка тип сафари – може би най-старият ми подарък от тези на снимката. Изключително полезен, тъй като имам ужасни проблеми със слънцето, изгаряния, алергии и т.н. Непрекъснато е с мен, в колата или в багажа ми, когато пътувам.

Лентов фотоапарат – обичам да снимам на лента, въпреки че имам цифрови камери, има някаква носталгия и чувството на неизвестност ми допада. Апаратът ми е подарък от приятел, който го е купил от магазин за дрехи на килограм, естествено продали са му го на килограм за… 7 лв!

Швейцарско ножче – мисля, че е излишно да обяснявам защо го имам, по-скоро се учудвам на мъжете, които нямат…

Кожено портмоне – препълнено с всички документи, карти и книжки, пари визитки и снимка на дъщеря ми…

Мобилен телефон – винаги е Nokia, не си падам по най-новите джунджурии, т.е. стар модел, но много добър, очукан, обелен, с пукнат дисплей.

Слънчеви очила с диоптри – не мога без тях, астигматик съм, а и сините очи имат проблем със светлината.

Mac book Pro 13" – ами това съм аз, целия ми живот е вътре, проекти, документи, изложби, чертежи на сградата, която строя, схеми, имейли, маниите ми, графични програми.

Кожени сандали Camper – винаги съм харесвал брилиянтно измислени, добре изпълнени и функционални неща.

Буда – това е единственият предмет, който не нося с мен. Преди няколко години за моя изложба ми трябваше подобна скулптурка, няма да разказвам с какви мъки я намерих в София, силен спомен е. Сега това е първото нещо, което виждам всяка сутрин, като се събудя. Понякога имам чувството, че когато аз си отварям очите, той ги затваря.


Автор: Цветелина Белутова

Васил Германов, фотограф, thinktanklab.com

Ако къщата ми се запали, ще грабна:

Лаптоп - с него работя постоянно.

Харддискове - в тях е животът ми; там са настоящата ми работа и най-важното - архивът ми.

Списанието ми е скъп подарък и е едно от многото, които бих взел с мен.

Фотоапаратът. Няма как без него - дясната ми ръка все пак.

Малкият фотоапарат ми е едно от най-любимите неща. С него се забавлявам и имам много спомени, които свързвам.

Телефонът - там са всичките ми контакти.

Богдана Златева главен редактор, списание AMICA


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    a4a6kata avatar :-|
    А, чашката

    Това снобизмът има хиляди измерения.......

  • 2
    gallz avatar :-P
    gallz

    прекрасна и много свежа статия! :)

  • 3
    ribardo avatar :-P
    ribardo

    "Бате, тия са или некви големи гъзари, или са много тъпи!" (Косъма, "Под прикритие", 2-ри епизод, там къде беха земали колата на Джаро с дрогата на паркинга на Ихтиман) :)

  • 4
    josephflavius_ avatar :-|
    Адриан Николов

    Селекцията на Атанас Малеев като че най ми допада - важни, елементарни но и крайно необходими неща, като изключим албума на Веско Маринов... всъщност в чантата ми се помещават горе-долу същите.

  • 5
    dourmana avatar :-|
    Petko Dourmana

    Симе, да ти напомня пак за един никонски обектив :)))?
    Доста време мина ...

  • 6
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    "... за да изглеждаш естествено и нормално, трябва да имаш пудра, леки сенки, спирала..."

    хахахаха

  • 7
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    Като изключим Миролюба Бенатова бих запитал : К'ви са тея световно неизвестни имена, че не мога да се сетя нещо? Май пак ПР е играл и ни е натресъл поредните псевдо популярни авторитети. Следват: Митьо Крика, Анн Джи, Деси Тенекеджиева, Искрен Пецов и всякаква друга паплач която ни е известна само със сеене на мозък и дълбоководни интервюта а не с някакви лични постижения.

  • 8
    wizard avatar :-P
    Wizard

    iPhone 4 - "Когато погледнеш този телефон, казва един приятел виждаш някаква надежда за човечеството като цяло.".....кажи ми какви са приятелите ти, ще ти кажа и ти какъв си......

    Малеееее, малееееее......драмата е вярна! ;-)))))

    Ще се обеся демонстративно на зарядното за Ай фончето.....Ай??? ;-))

  • 9
    iwonow1 avatar :-P
    iwonow

    "Осем креативни личности за своите предмети"...

    Креативни , креативни -колко да са креативни - а пък за известни - мали-и-и-и .

    П.С. За предметчетата - но комент , дет се вика ..

  • 10
    evstati avatar :-|
    evstati

    Всеки който се появи повече от един път по телевизия или радио се смята за ВИП . И се чуства длъжен да го дава ексцентрик (аз използвам друга дума , но тук е публично пространство все пак ) . Даже и в Туитър влизат за да дават ценни мнения и препоръки на "обикновенните хора " . Щот са чели по лъскавите списания че селебертитата навън така правели . чувстват че им е дълг да са духовни водачи на стадото.....
    Ама то тези дето им обръщат внимание си заслужават селебиртита от сорта на Азис или Митю Пищова......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK