

Бистра Андреева

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Към пазаруването в секънд хенд магазините има два класически типа отношение. Първият идва като въпрос от моя позната – какво кара една жена да остави 50 лева за куп парцали при наличието на гигантските разпродажби по моловете и само с кризата ли се обясняват слуховете за погром в магазина на "Мания" в "Дружба 2" при всяко ново зареждане със стока.
Аз от своя страна съм дългогодишен фен на разкопките във втора употреба и току-що съм се сдобила с третия си чудесен чифт дънки Levi’s срещу чудесната сума от 7 лева (мисля, не е нужно да пояснявам откъде са дошли първите два). Проблем с концепцията нямам и не очаквам да открия кой знае каква революция в нагласите на хората, по-скоро ми е интересно как този бизнес успява да се адаптира, развива и еволюира. И откъде идват всичките тези дрехи.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
13 коментара
Абе навремето нямаше ли една далавера на БЧК и дрехи втора употреба - дето накрая задържаха хора от ръководството и се оказа че дрехите са дарения .... а пък са били продавани.
Всъщност не стана много ясно от статията какъв е пътя на дрехите втора употреба от източника в Европа до крайния клиент тук. А това би било интересно..
Аз искам да питам едно. Забравиха ли всички, в частност собствениците на такива магазини какво значи "втора употреба"? Как може да има магазини "Бутикови стоки втора употреба" и съответно дрехи по 30,40 и нагоре лева?! Или да разделят дрехите на маркови и не маркови. Много хора пазаруват там, защото наистина нямат пари, а не за да са оригинални и прочие. Друго, което ми прави лошо впечатление е как има масово рекламни тениски, които са поръчвани от частни компани за техните служители за определен ден, след което се даряват. А в БГ същите тези тъпи тениски с година на гърба и дебилно лого се продават за 5-8 лв. Аз лично пазарувам втора употреба, защото има различни, интересни неща на приемлива цена, като приемливата цена все много да расте нагоре, а качеството си е все същото, все пак е говорим за 2ра ръка дрехи.
Ний, булгаристанците сме още далеч от даряването на дрехи в сериозни обеми. Търговийка ни дай на нас, алъш-вериш, далаверка...
Тук, в УСА-то има доста трифтшопове, които продават на практика дарени дрехи, но пък за тях това е начина да оцелеят, все пак цените им са доста ниски. Има обаче и доста места, основно църкви, където се раздават дрехи и храна безплатно. 'Де го това нещо в БГ-то?
До коментар [#2] от "nature_box":
Между другото собственик на секънд-хенд магазин трудно може да отговори как дарени дрехи са се озовали там. Доколкото знам из Европата има големи депа (складове), от където се снабдяват по-малките, докато се стигне до магазина на ъгъла. Така че да се проследи пътя на парцалите е трудно, ако не и невъзможно.
"...възможностите на хората паднаха и те се преориентираха към магазините втора употреба, защото са евтини. Ситуацията обаче не е толкова проста."
Всъщност ситуацията е точно толкова проста. Магазините за дрехи втора употреба са идентични с магазините за коли втора употреба - пълни са с хора, които искат да изглеждат по-богати, отколкото са всъщност, като си купят някое старо ауди и след това обясняват, как ауди-то си ауди, ако ще да е на 200 000 км. Не виждам нищо оригинално или вдъхновяващо в това да доизносваш джинсите на някой непознат.
Иначе собствениците на такива магзини, естествено, се опитват да ги представят като романтично място за открития, за да помогнат на клиентите си да преглътнат горчивата истина.
Всъщност,нещата наистина не са толкова прости.В магазини от този тип пазаруват и много богати хора и то не винаги на принципа-"мерцедес" си е "мерцедес"...Иначе ако, става въпрос за обедняване и пазар-ми то и нови стоки от 20 стотинки до 20 лева по сергии и магазинчета тип за 1 лев,колкото искаш...Малко има риск да е за еднократна употреб-ма кой ти гледа!
Докато в "втората ръка" попадат и чисто нови неща от висок клас по-стари колекции,ако не те мързи да ровиш и те бива в шеф и кройка можеш да се окажеш в "Армани"-пирпомням,че платът и изработката не са машини... :)
Нищо горчиво не виждам тук...къде по-гадно е да видиш някоя муцуна със същото сакце дето си дал маса пари в Мола...да вряка по теб на кръстовището.
До коментар [#5] от "haokarapora":
Чисто нови дрехи от стари колекции е аутлет, а не секънд хенд. Ако тук нещата са смесени, проблемът не е мой.
Качеството и вкуса на болшинството от богатите хора в БГ няма да коментирам.
В България има доста сериозна индустрия със сортиране и фумигиране на дрехи от цяла Европа. Дрехите се събират в целия ЕС, тъпчат се в контейнери (до 27 тона във всеки) и се изпращат в България. Има центрове в Разград и Пловдив, където дрехите се сортират и се обработват според крайната дестинация - химическо чистене, пране, опушване или комбинация от всичко. Когато се получи поръчка от някъде, се вика нов контейнер и в него се пълнят дрехи втора употреба, вече готови за съответния пазар.
Това, което е описано в статията, е само частен случай в един много по-мащабен процес.
Във втората употреба има макси номера на качествени дрехи, които са почти безплатни. Българските дизайнери не се хабят да правят обувки или дрехи на макси номера - пробвайте да намерите маркова рокля 50 номер или нагоре - изобщо няма. Китайски или индийски парцал макси е 20-30-40 лева, а качеството е за седмица или месец -два, а понякога и до първото изпиране. Като гледате жените по улицата, повечето са над 50 номер, откъде ли си вземат дрехите?
До коментар [#3] от "КЛЮЧАРЪ":
"Де го това нещо в БГ-то" - ами де ви вас, българите, в БГ-то? Защо се хвалите със нещата в УСА-то все едно са ваше лично постижение?
До коментар [#4] от "Petak":
И аз си пазарувам втора употреба. Много съм доволна. Имам достатъчно пари да си купя и ново ако искам - обаче защо ми е? Единственото "предимство" на новото е че... е ново.
До коментар [#9] от "Лични финанси (kadebg)":
Да виждаш някъде "ние" или "аз"? Вземи се в ръце!
В коментарът ми става дума по-скоро за БПЦ. На думи се пишат християни, но на дела се караме за свещоливницата и владиките карат мерцедеси. Тук българи имат желание да изградят българска църква. Пратиха запитване до БПЦ за съдействие (не с пари). Отговор така и няма. Та толкова за нравите на църквата и миряните.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.