С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

18 18 авг 2011, 16:00, 8985 прочитания

ФАРА 2011: Из дневника на един криейтив директор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е художествена измислица, вдъхновена от реални случки. Подобни неща не се случват само в българските рекламни агенции.

Ден -365
Пак не спечелихме нищо. Т`ва жури за нищо не става, `бати тъпия фестивал. Поне пак няк`ви балъци се бяха навили да платят за партитата на плажа, че да се напием.

Ден -363
С тия клиенти, дето ги имаме, и цяла година да бъхтим, нищо няма да стане като за следващата ФАРА. Трябва да си намерим я някоя фондация, я телевизия, я магазин за копчета, че да направим нещо като за фестивал.


Ден -180
Тия акаунти много ме ядосват. Сума ти кампании за събиране на боклуци вървят, а те една кирлива фондация не могат да намерят. К`во ста`а бе, да не свършиха децата по социалните домове!?

Ден -151
А така. Тия от другата агенция, малко по-нагоре по улицата, избичиха суперяката кампания. Дизайнерът и едно от копитата ми викат: "Ама миналата година я имаше в "Архив"*" Кво като е крадена, бе, Муйо-таргета да не би да чете "Архив"… Тия двамата май ще си търсят работа посред криза...

Ден -116
Тия екселоядците от съседната стая за нищо не стават, само некви лекарства и алкохоли ни влачат за клиенти. Е к`во интересно да направиш, като ще ни осъдят? Хванахме се и направихме една кампания без клиент. Минахме я като автореклама. Шефчето още киселее, ама нали викнахме едни познати да участват, та ни излезе почти без пари, ще му мине.



Ден -100
Акаунтите най-накрая намериха някакви забавни хорица, дето не им пука много-много какво правят, стига да е "нещо в интернет". Ще ни се получи май. `Земи тоя фейсбук.

Ден -30
Пуснахме заявките. Авторекламата ни е в кърпа вързана, другите неща са колкото да видят, че и ние работим. Ония от горната агенция си пуснаха крадената кампания. Ми да им е честито, ще си станат "Агенция на годината" като стой, та гледай. Тия от журито ще извадят от девет кладенеца вода да се обясняват после.

Ден 0
Утре тръгваме за Албена. Цялата агенция се правят, че им е досадно да висят там пет дни. Ама душичките им подскачат, а на акаунтките не можеш да им затвориш куфарите. Рокли, сандалки, чудеса. Да видим тая година коя ще счупи кифломера. Никоя не може да бие Тевтонеца и Жената с каската, дето овършаха де що имаше награден криейтив директор на фестивала преди три години, ама се стараят.

Ден 1
Шефчето пак е минал метър. Пратил ни е в "Добруджа" у соца, а той ларжи във "Фламинго" с жена си.

`Баси, половината клипове, дето са ги пуснали тука, не съм ги гледал. Ма то аз и не гледам телевизия, да не съм Муйо-таргета. Всички кимаха с глави на клипа от крадената кампания и шушукаха "Хубаво е като за българско".

Иначе новата реколта акаунтки си я бива, трябва да звънна на човека да донесе малко бело, че вече на гол, ъъъ, такова, никоя не кълве.

Ден 2
Леле, много ми е лошо, бе. То не бе пиене, не бе чудо. Тръгвам си снощи от партито и на крайбрежната гледам един копирайтър, качил се на пейката и направи гмуркане като за десетка на състезание право на асфалта. И нищо му няма.

Едвам стигнах до залата за презентациите. Пих един ром отвън и докато вляза, те почти свършили. Един вече заплашва, че ако види някой от журито навън, ще му фрасне един. А, ето го, говори си с тях, че и мазна усмивка е пуснал.

Ден 3
Много ми е зле. Долу в аптеката под "Добруджа" се сбутахме с двама от журито. И тримата с по едно пликче с еднакво съдържание – "Невробекс" да не треперят ръцете, Б12 за нервите и мултивитамини за общо ободряване. Остаряваме...

В залата пак цял ден презентации. Аз седях отвън, едни пичове са опънали тента и наливат ром с кола без пари. Все пак се заврях вътре замалко. Като всяка година – или самодейни състави изнасят театро вместо презентация, или някой нещастен копирайтър едвам хъмка на микрофона, а останалите роби от агенцията му ръкопляскат, от което му става още по-тъпо. Балъци... Направи си презентацията на видео, вземи си едно актьорче да ти изчете текста и толкова, кво мъчите хората?

Шефът ме гледа кисело. Домъкнахме няколко от клиентите, да се отъркат и те в рекламата. А оня ми се сърди, че не съм им обръщал внимание. Лошо ми е, бе, кво иска?

Ден 4
Ей, друго си е да си мастит продюсер. Трета вечер подред Кико току изчезне с някоя акаунтка в гората до Фестивалния плаж. А жена му, горката, през това време се скъса да се разправя с некви от журито. Това защо, онова защо, толкова зор си дава, че накрая ще успее да изкрънка някоя награда.

Разгледах изложбата с принт рекламите и външната реклама. Пълно с тъпотии, повечето неща са пуснати колкото да не се обидят клиентите, че не се кефим какво сме направили за тях. Останалите неща са фестивалки, качени на някой билборд край Пирдоп или публикувани в някое списание с тираж 300 бройки.

Ден 5
Довечера е церемонията с наградите. Снощи човекът с белото дойде най-накрая, та обрулих една акаунтка от нек`ва агенция. Иначе не става, брат, без бело само некви стажантки и отчаяни от живота копирайтърки.

Ей, всяка година едно и също. Всички се подмотват по джапанки и кецки и разправят как всяка година фестивалът е все по-зле и догодина няма да дойдат. Обаче дойде ли церемонията, вадят от куфарите роклите с голия гръб и токчетата и се бутат на опашката, сакън да не би да не си намерят място вътре.

По-късно вечерта: Айде, тия с крадената кампания си спечелиха всичко. "Ами такова ни е нивото", "Тази година по-добра кампания нямаше", "Може и да прилича, ама се случва, какво пък толкова"… Стандартните обяснения. И както на всички не им пука за фестивала, така тия с наградите ходят на една педя над земята, а останалите беснеят, все едно си им налазил белото. Добре, че спечелихме с авторекламата, че шефът да не мрънка много.

*Lurzer's Archive, може би най-престижното периодично издание, публикуващо най-доброто от световната реклама
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3358 прочитания

Безмесни избори 1 Безмесни избори

Вегетарианството и новите тенденции като веган ресторанти, хотели и продукти

27 сеп 2019, 4314 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Невидима власт

Продукти и услуги ще се появяват все по-често в независимите онлайн медии на независимите онлайн граждани

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10