Колко е часът, мистър Бонд?

Годината е 2055 и Том Круз влиза в супермаркета на бъдещето в "Специален доклад" на Стивън Спилбърг. Още на входа камерите го разпознават по ирисите, очевидно знаят навиците му и веднага го бомбардират с предложения за халба Guinness, нов Lexus и последния суичър на Gap. Такова бъдеще, в което "позиционират" продуктите директно в съзнанието ни, изглежда кошмарно близо с темповете, с които интегрираната реклама завладява киното, вече и българското. Според световните рекламни анализатори PQ Media (Global Branded Entertainment Marketing Forecast) през 2014 пласирането на продукти във филмите ще бъде бизнес за $6.1 млрд, или с 200% повече от 2009. Феноменът е проследен в поучителния независим документален филм The Greatest Movie Ever Sold на Моргън Спърлок (с "Оскар" за Super Size Me), в Америка излезе през април, от септември е в Европа, има го в интернет. Описва вълчата борба на глобалните брандове да бъдат асоциирани със световен хит, супергерой, любима звезда или просто симпатичен персонаж. Да влязат направо в главата на масовия младежки потребител, промъквайки се гратис покрай филма.

Очевидно продуктовото позициониране е реалност, с която трябва да свикваме - филмите стават все по-скъпи и някой трябва да ги финансира във време на несвършваща рецесия. Въпросът е в начина на поднасянето. Важна е мярката, която е  естетическа и етична. Първата е отговорност на авторите, те отговарят съдържанието да "всмуква" вградената рекламата без последствия за себе си. Агресията и предозирането тук ощетяват и двете страни – емоционалната връзка се къса, зрителят спира да вярва на героя и ставащото, губи се общият смисъл. Валиден е и етичният въпрос около облъчването с реклама без предупреждение, че я има. По-честно е (особено към доверчивите младежки съзнания) зрителят предварително да е наясно, че точно тези марки са в кадър не защото са вездесъщи и задължителни, а защото са помогнали филмът да го има въобще. С един прост надпис в началото. Телевизията вече го прави и от голям екран няма да боли.