Обществото на дигиталните поети

"Всеки ден по едно стихотворение, за да предотвратим края на света" – мотото на немския блогър Инго Ноймайер звучи амбициозно, даже преувеличено. Той обаче е един от малкото поети блогъри в Германия, които се придържат прилежно към обещанието си. От началото на 2010 г. блогът му Zwölf Zeilen ("Дванайсет реда"/www.zwoelfzeilen.com) се обновява ден след ден с дванайсетостишия на всякакви актуални и банални, битови и универсални теми – пиратките на Нова година, поредната стачка на пилотите, новите лица в правителството на Меркел, тягостната обстановка в чакалнята на доктора, събитията в Северна Африка, хаоса в детската стая. Формулата за успех на Ноймайер гласи: 12 стиха + ирония (и към самия себе си като поет). След близо 500 публикувани стихотворения днес блогърът актуализира интернет страницата си един, най-много два пъти в седмицата. "Идеите ми започнаха да се изчерпват", казва ми Ноймайер. Семейството и професионалните му ангажименти като журналист са на преден план.

Тук с право изниква въпросът за баланса между качествата на поезията и количество стихове, които един автор запалянко е в състояние да създаде. Този проблем обаче бледнее пред забравата, обхванала лирическата блогосфера в Германия. Пусти пространства, необновявани с месеци или дори години, празни обещания за интензивен обмен на мисли с читателите. На този фон проекти като Zwölf Zeilen, благодарение най-вече на своята актуалност и хумор, прогонват тягостните чувства на безнадеждност в търсенето на блогове с поезия. "Едно е да имаш блог, съвсем друго е някой да го чете", синтезира причините за краткия житейски цикъл на блоговете младият поет Филип Маролд още в началото на разговора ни. За да просъществува в интернет една страница с поезия, трябва да си изгради аудитория – чрез социални мрежи като фейсбук, пресата, електронните медии, популяризирането от уста на уста. Думите на Маролд се потвърждават от опита на Инго Ноймайер: в деня на излъчването на интервю с него по една от местните берлински радиостанции броят на посетителите на Zwölf Zeilen от средно 100 дневно скача на 700. Повечето поети нямат време, възможности и усет да се занимават и с менажирането на поетичните си излияния и така блоговете постепенно замират.