С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

4 25 авг 2011, 16:43, 14592 прочитания

Дал блог поезия

Млада българска поезия - и наяве, и насън, и онлайн*

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Момчил Миланов

Момчил Миланов

Фотограф: Яна Лозева
Момчил Миланов
http://mlmilanov.blogspot.com

Прогноза за добро време
днес тя ще плува
и докато я има тръпката
във въздуха
ще има сцепление
"Фабриката за романи" се появява след заминаването на Момчил Миланов за Страсбург. "Като необходимост, разказва, да си подредя нещата по нов начин. Да пъхвам по някое впечатление в чекмеджето, без да създавам каталог. "Фабриката..." е като кутиите, в които всеки си прибира разни ценни неща, без да претендира, че ценността им е общовалидна. За някой друг биха били просто топчета, камъчета от различни места и изрезки от вестници." Kутията остава отворена за всеки. Вътре откриваме още "пространство, в което текстове, снимки и музика се опитват тихо да се сработят. Любов от пръв поглед към нещата, които правят един човек да е това, което е. Фрагменти, с цялата насмешливост и сериозност, на които е способен един човек на 24. Гравюри, филмови плакати, откъси от писма, впечатления, понякога по-дълги текстове". В момента Момчил Миланов завършва магистратура по международно публично и частно право в университета в Страсбург. Преди това - Френската гимназия в София, Националния кръг на олимпиадата по литература и четири години в Юридическия факултет на СУ. Заминава през 2009 г. Дипломната му работа сега е за защитата на културното наследство във въоръжен конфликт. Чувства се удобно в кожата на човек, който се занимава с международно право и се интересува от писане. "Списъци" на Стефан Иванов и "Стратегии за дълбоко дишане" на Марица Колчева са част от книгите, които би чел навсякъде и при всякакви обстоятелства. Догодина Момчил Миланов ще специализира в Института по политически науки, отново в Страсбург.От известно време подготвя книга: "Казва се "Невидимо присъствие", кратък роман за един човек, който се е уморил да е това, което е, и планира да изчезне. Вътре има влакове, котки, книжарници и няколко странни съвпадения."

Ghostdog
http://psychobaiko.blogspot.com/

Ghostdog

Ghostdog

Фотограф: Цветелина Белутова

Ниво на компетентност
До толкова до колкото разбирам от фрактури
ръцете ми като, че ли са здрави
Обаче от крилата нищо не остана
Не стават за поправка - без крила ще ходя а земята е ужасно кална
Това пък значи, че и скоростите ми ще бъдат други
далече под стандартите за слънчевите зайци
Така както си лежа в калта от този ъгъл вече виждам
че слънцето е мърлява монета - кофти месинг
и ако лежа достатъчно ще събера 15 000 от тях
за да си купя нови леко чукнати крила от някой
на когото не му трябват
А може даже да не са и бели
Защото вече не е актуално - до колкото разбирам от крила

Светозар Георгиев, или Ghostdog, се занимава основно АСТ – Асоциация за свободен театър. Автор е на пиесата "Мъртвата Дагмар" и "Пеперудите са всъщност изтребители". През ноември очакваме "да избухне" с още няколко души, които са решили да се стегнат и да направят фестивал за съвременни, независими български театрални продукции. "А иначе работя на летището."
Блогът на ghostdog съществува от 2007 г. "Пишех разни работи и като ми се струваха, че са станали доста, ги триех и така... реших да си ги кача онлайн поне да видя какви глупости съм писал след известно време."Пише, ако му се пише, ако не – не.
Рядко отваря издание с поезия. "Някой път ми идва в повече поезията в моя живот. Но се оправям. А мои неща почти не чета. Както казва Тони Монтана, don’t get high on your own supply. Не се старая да пиша дисциплинирано. Като имам нужда си пиша. Понякога удря съвсем изненадващо. Няма график."
В момента чете "Машина за легитимност" на Момчил Методиев, "Библейската жена" на Милена Кирова и "Русия и русите" на Астолф дьо Кюстин. "По една сутрин обед и вечер. "По принцип чета всякакви безумия – даже и за препариране на птици, животни и насекоми. Критериите ми за хубавата храна, хубавата музика и хубавото изкарване тотално могат да се приложат и за другите неща. Прилагам ги."


Стефан Иванов
http://siv.sofiascape.com/

Стефан Иванов

Стефан Иванов

Фотограф: Цветелина Белутова

хитлер сталин буш
хитлер сталин буш
искам свети валентин без кървави сърца и без любовни умилквания
искам просто любов
искам вси светии без скелети маски и тикви
искам хората да се плашат от себе си
искам този следобед след като прескачам от кино в кино
за да гледам два филма от 15:30 до 22:30
да не изглеждам като побъркано зомби
ами просто да ходя нормално
но няма да стане
човек почти винаги задава въпроси или иска нещо
когато знае отговора или вече го е измислил за себе си

вчера едно дете си играеше
с бинокъл и с едно подобно на йо-йо приспособление
което беше пълно с вода и с малки играчки
зелено гумено и красиво
даде ми и на мен да си поиграя

това бих искал да имам и ще си го взема
за другите неща не съм сигурен
въпреки че има адски гнусотии те просто не зависят от мен
ако реша че зависят спокойно
мога да си сменя името на хитлер сталин или буш
Ако у нас няколко автори могат да носят титлата "поет", сред тях със сигурност ще подредим и него. Първата книга на Стефан Иванов, "4 секунди лилаво", е издадена под псевдонима Сив Анов през 2003 г., когато той е само на 17 години. Година по-късно следва "Гинсбърг срещу Буковски в публиката", а през 2009 г. и стихосбирката "Списъци". Публикувал е всякакви видове текстове – поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в десетки издания, превеждал е Алън Гинсбърг и Сергий Жадан. 25-годишният Стефан завършва Френската гимназия и философия в СУ с призово класиране на олимпиада по философия.
Първият му блог е от лятото на 2003 г., а настоящият - от 8 декември 2004 г. Започва с писане онлайн "заради жена, която ми показа смисъла". "Възприемам блога като бележник, в който редовно споделям разни неща от ежедневието си, варират от изкуство до политика, от снимки до философия. Нещо като залепени жълти листчета, които, надявам се, са интересни не само за мен. През последните седмици съм събрал около трийсетина постинга, които скоро трябва да кача, за да наваксам ваканционната липса."
Според Стефанинтернет не е виновен за липсата на талант или на чувства за мярка, самосъзнание, коректност, етика или естетика. "Поради комплексни причини, културни, икономически и политически, поезията се смята за странно забутано занимание, но определено има смисъл двама немски братя, но не братя Грим, да кажат, че където няма поезия, няма и реалност. Поезията не е само клишета за луната и звездите. Тя е традиция и индивидуален талант. Тя е добавена стойност, върху която не се плаща данък. Тя е сърцевината на литературата, която те кара да се шашнеш, да изтръпнеш, да се забравиш и да се откриеш."
"Има ли българска поезия?" "Естествено", отговаря Стефан. Като се почне от утвърдени като Господинов, Рахнев, Марков, Чухов, Чолева и се свърши с млади като Иван Ланджев, Иван Димитров, Мария Калинова, Камелия Спасова, Марица Колчева, Ясен Василев, Мирослав Христов, Радослав Чичев и доста други.

Тея Дия
http://teyadiya.blogspot.com/



Тея Дия

Тея Дия



Триптих
Когато жената мълчи,
устата ѝ е пълна с вино,
с киселото шардоне от обяд,
с дрожди, мисли и думи,
дехидратация на висше ниво.
Реципрочността и нуждата от реципрочност
са две различни неща.
Ти не си като другите,
озонът мирише на теб.
На връщане от работа се опитвам
да си спомня стари телефонни номера,
успехът е, че вече бъркам цифрите
на бившите, започвам да забравям
повече от красиви лица.
Сега ми се слуша мрачна музика, защото
не съм свикнала да живея на светло. От
веселото повече ми се допива. Орално
фиксираната жена.
Иска ми се да можех да ти казвам
всеки път всичко. И как не ми стигаш,
и как невидимо обгръщам като радиация.
Но когато жената мълчи, устата
ѝ е пълна с вино, с киселото шардоне от обяд.
Дрожди, мисли и думи,
валеризация на висше ниво

Под псевдонима Тея Дия Доротея Диянова започва да трупа задоволително количество текстове като автор и редактор в месечни и седмични издания, но най-вече в интернет, където подържа блогове на български и английски (за любовта към последния свидетелства завършената английска филология в СУ и специалността комуникативни и езикови умения в Англия).
Започва да живее онлайн в края на 2009 г., когато има твърде много свободно време, търсейки работа. Намира начин да влага енергията си в нещо терапевтично. В блоговете ще открием "3D случки" - поезия, есета, фотографии и т.н. Не поддържа трудно блога, защото, "първо, трудно бих го определила като поезия, и второ, дори да е такъв, поезията не бива да е нещо, което се дисциплинираш да вършиш. Тя е спонтанна и субективна, не подлежи на анализ и коментар. Когато ти се пише, пишеш. Разбира се, колкото повече го правиш, толкова по-добър ставаш, но това не трябва да е на всяка цена." "Най-големите ми кошмари са свързани с хиперпродуктивността. Селективност и вкус трябват, за да можеш си поставяш и летви, и граници. Но затова са блоговете – никой не може да те "обвини" в литература и никой не може да ти забрани да си пишеш каквото ти е на душата."
Теяе сигурна, че мястото на поезията е в книгите и със сигурност не е във формата на блог. Не си представя какво удоволствие би изпитвала да "кликва" стиховете на Йейтс на таблета например. "В тази връзка – не мисля, че и публичното четене на стихове е най-удачното нещо на света. Трябва да си сам. Поезията няма нужда от промотиране, рядко се нуждае от реклама."
В момента чете "Бърни Кълвача", последната поетична книга, която е отворила - "Виргинии" на Виргиния Захариева. "Обожавам езика й. Критерии нямам иначе; харесвам леки, плавни текстове, текстове, в които формата е метаезик за съдържанието. Обичам непринудено-умни неща с контрасти в битовите и символните препратки."



Адриана Андреева
http://vezira-putuva.blogspot.com/

Адриана Андреева

Адриана Андреева



Момче, момиче, самота
в крайна сметка
на сцената не излиза нито един актьор
но ние на седалките в залата
продължаваме да шепнем
под стегнатата тишина на очакването

любими приятели се разделят
момчето е с ново момиче
познавам го
не добре
симпатизирам на изоставеното момиче
което е с дълга червена коса
и къса дънкова пола
на някои от предните редове
все още без ново момче
сигурна съм за кратко
тя е притегателна сила
за любов
не разбирам как момчето се отказа
от перфектно ДНК

питам новата му приятелка
какво се случи
а тя ми отговаря спокойно
сякаш не й пука
той искаше нещо ново
и ти го прие
да - какво толкова

на паркинга
преди да вляза в колата
той ме настига
прегръща силно и шепне в ухото
прости ми, искам те
не мога повече така
блъсвам го и бягам на задна
не съм поредната нова жена

и когато театърът не свършва
но всички вече изморени се разотиват
знам как ще се казва новата ми книга
самота

Адриана Андреева е задължително име в редакторското каре на списание "Едно". Освен че пише за дизайн по страниците му, тя прави селекцията за фестивала Sofia Design Week и участва в организирането на Sofia Architecture Week. Затова в блога й откриваме идеи и снимки на различни архитектурни проблясъци, дизайн, и музика. Поезията се появява деликатно и непреднамерено в хармония с пространствата на Ади.
Има една издадена стихосбирка – "Този следобед. Утре сутрин." от 2004 г. "Тресеше ме ентусиазмът от университета и повечето стихове са свързани с този период, тъкмо бях завършила едногодишна специализация "творческо писане".
Vezira putuva  се ражда през 2007 г. като отзвук за това, което се случва и вълнува авторката му. "Блогът е хоби и удоволствие, на което посвещавам време спорадично, когато искам да споделя и намеря възможност да го направя."
Смята, че поезията е ежедневие. Преиначаване на реалността или рефлексия върху нея, но невинаги записана или споделена с други. "Постоянно съчинявам истории в главата си, някои нахвърлям в тефтер, с други се упражнявам мислено по пътя за работа, а съвсем малка част записвам и показвам." Твърди, че тъне в невежество, защото следи малцина от новите български автори и няма време специално да се рови. В Reader-a й са: thesoufflesymposium, siv.sofiascape, mlmilanov.blogspot, cuteater.wordpress. Харесва и Тома Марков, който според нея наистина може да бъде наречен поет.
"Поезията намира своя път към тези, които я търсят и искат. Поезията е в интернет, на твоя HTC, iPhone или iPad екран... какво по-модерно представяне от това. Често поезията е "модерна", защото е съвкупност от думи, имащи смисъл в контекста на съвремието си. Но друг път е "вечна", защото е писана преди два века и все още е влиятелна. Четенето, поне за мен, си остава много личен и самостоятелен момент. Разбира се, "пърформансите", или представянето на поезията в комплект с музика или актьори, е нещо отделно, което също си има своя чар и привлича интереса напоследък."
Най-много време заделя за "работни" четива (списания и онлайн медии). Винаги чете по няколко книги наведнъж. В момента това са "Бял шум" на Дон Делило, сборникът с разкази "Възможните майки" и The Paris Review Interviews. Що се отнася до поезия, винаги с удоволствие чете Пабло Неруда, Жак Превер, Силвия Плат и едно джобно издание с твърди корици Beat Poets. "Поезията според моите критерии трябва да е открита, честна и смела, да предизвиква, сритва и разтърсва живота за ревера... и да се възприема от раз." "В момента тя е по-скоро в нежелани и странни води. Кой чете поезия? Само този, който си я пише, и в добрия случай още няколко десетки поддръжници/приятели. Поезията се свързва с нещо архаично, прашасало и вехто. Често неразбираемо – абстрактни думи със скрито послание. А за тези неща никой няма време. Истината обаче е, че има съвременни писатели на поезия, които съумяват да сглобят страхотни стихове."

Иван Ланджев
http://landzhev.blogspot.com

Иван Ланджев

Иван Ланджев

Фотограф: Яна Пункина


Цитирани автори
Треньорът ми по шахмат
казваше:
"Играй си твоята игра."
Треньорът ми по бокс
обичаше да казва:
"Лев–лев–десен–ъперкът,
и оня на земята!"
Професорът ми по медиевистика
напомняше, че
"Аз съм Oня, Който съм".
И тримата са прави
по различно време на деня.

Иван Ланджев (1986) е един от най-обещаващите български съвременни автори. Освен поезия той пише сценарии, статии и есета. До 27 август ще участва на фестивала Days of Poetry and Wine в Птуй, най-стария град в Словения, където ще се включи в серия от четения на родния ни език и ще представи България пред общество на поети от 20 страни (сред тях Франция, Германия, Великобритания, Испания, Турция, САЩ) и почетните гости Жак Рубо, Нора Юга, Томаж Шаламун. За продължението и за нови стихотворения от Ланджев ще следим в блога му и в литературните списания: "Четири-пет парчета, както той ги нарича, ще излязат до месец. Едното от тях е в строга стъпка." Той е бакалавър по философия и магистър по културология от СУ, наясно е с римувания, белия и свободния стих и в началото на август лондонското литературно списание Granta публикува парчетата му Authors Cited и Not Before What Happened. Двете са негови английски преводи на "Цитирани автори" и "Не преди това, което се случи" от награждаваната му дебютна книга "По вина на Боби Фишер". Казва, че има блог, защото пише, а не пише, защото има блог, и продължава: "Моят блог е със съвсем практическа цел - пиша кога и къде чета пред хора, какво чета сам. Имам неща, които съм писал за списания, или са публикувани тук-там и после ги пускам." Вътре намираме какво мисли за някоя песен, текст или филм; преводи на книги, които по принцип се откриват трудно, важни интервюта и авторски стихотворения, разкази, есета. Според него: "България винаги е имала добри поети, съизмерими с това, което се случва по света. Ние и нелоши белетристи сме имали и имаме, обаче те сякаш по-трудно могат да се поставят в общия световен контекст на най-големите автори на проза. Дори на Балканите нямаме толкова адекватни фигури за съизмерване. Докато ние имаме поети, които са наистина световни. Просто не са станали толкова популярни, защото в целия свят десет милиона говорят български - колкото един голям град. Може би това е попречило, но ние и сега продължаваме да имаме много добри поети. Иво Рафаилов, Васил Балев, Радослав Чичев, Стефан Иванов."

*по идея на Бистра Андреева

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зеленият път 9 Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

17 яну 2020, 15280 прочитания

20 книги в навечерието на 2020 20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

12 дек 2019, 6685 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Обществото на дигиталните поети

Блоговете за немскоезична лирика

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10