Поетични забивки

Слам поезията (slam poetry) e спасение. Разбрах го след филма "Ние сме поети" (We Are Poets), спечелил наградата на младежкото жури на последния документален фестивал в Шефилд, в съревнование с ленти на Вернер Херцог и Мика Каурисмаки. Младите режисьори Александър Рамсейър-Бейки и Даниел Лукези следват пътя на шестима тийнейджъри от Лийдс от поетичния им клуб LYA (Leeds Young Authors) в местното гето до най-престижното англоезично състезание в жанра Brave New Voices във Вашингтон. Там момчетата (2) и момичетата (4) от LYA (www.leedsyoungauthors.org.uk/) са специално поканени от организаторите.

В Poetry slam участниците представят пред публика собствени текстове. Основната идея е текстовете да не се четат, а да се изпълняват – включително да се крещят, шептят, вият и хриптят. Много важно е да се вдъхне живот на текста, като съдържанието и изпълнението трябва да си пасват. На оценка подлежат и двете. За разлика от Open Mic (открит микрофон) и обикновените литературните четения, в слама отделните участниците се съревновават помежду си, като победителят се избира от публиката. Тя гласува по различни начини – с листчета, с вдигане на картон с оценката, с роза, понякога със закачване на щипки за пране по дрехите на участника. Наградата за победителя обикновено е диск, книга, фланелка или бутилка алкохол, рядко неголяма парична сума. Формата датира от средата на 80-те години, в Чикаго, инициативата била на поета - cтроителен работник Марк Смит, организирал първия слам като реакция на традиционните четения с маса и чаша вода. Българската му форма са трубадурските двубои на клуб "Бялата ръкавица" към арт център "Алтера".