Все едно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Все едно

През май тази година хиляди млади испанци излязоха да протестират срещу безсилието, което демонстрира тяхното правителство в условията на икономическа криза

Все едно

Те са на 16 - 24 години, не учат, не работят и не планират. Запознайте се с поколението nini

8554 прочитания

През май тази година хиляди млади испанци излязоха да протестират срещу безсилието, което демонстрира тяхното правителство в условията на икономическа криза

© Reuters


"Вие всички сте едно изгубено поколение." С тези думи, които в действителност принадлежат на собственик на гараж, поетесата Гъртруд Стайн описва американските писатели и интелектуалци, които прекарват годините между края на Първата световна война и Голямата депресия във Франция и други европейски държави. Хората, които освещават младостта си в Голямата война. Поколението, на което Хемингуей (самият той част от този кръг) прави великолепен портрет в романа си "И изгрява слънце".

Днес в Испания също расте една "изгубена генерация". Тя обаче не е загубила идеалите си на бойното поле, защото никога не е водила война. Никога не е защитавала някаква кауза. Нито пък е имала мечти. Това са младежи, които не могат и не искат да намерят място в една остаряла световна система, към която не принадлежат. След бунтарите от поколението X (родените по време на бейби бума след Втората световна война) и дигиталното поколение Y ( известни и като Питър Пан поколение), на дневен ред е нов социален феномен: т.нар. от иберийците нини. Нини са младите хора между 16 и 34 години, които нито учат, нито работят (оттам идва и името им – ni estudia, ni trabaja). А растящите числа не само в Испания, а и в световен мащаб показват, че тенденцията е трайна и краят й не се предвижда скоро.

Всъщност корените на това явление не са от вчера. Терминът нини, използван в Испания и други испаноезични държави в Латинска Америка, е превод от английското NEET (not in education, employment, or training) и за първи път се появява през 1999 г. в проучване на отдела за социално изключване към правителството на Великобритания. Той бързо набира популярност и отвъд Острова – първият сигнал, че явлението не е локално.

Кои всъщност са нинис? Данните за техния брой са много противоречиви, още повече че няма консолидация къде точно е горната възрастова граница на това поколение. Повечето изследователи приемат, че става въпрос за интервала между 16 и 34 години. Други смятат, че този интервал се затваря на 24 години. Дори когато се вземат предвид тези разлики, цифрите си остават стряскащи. Според представително социологическо проучване от 2009 г. "изгубеното поколение", което не работи, не учи и няма представа какво ще прави с бъдещето си, варира между 550 и 710 хиляди (или 6% от младите). На другия полюс е твърдението на директора на Института за младежта Габриел Алкончел, според когото едва 1% са онези млади, които нямат друга цел, освен да консумират и да се забавляват. Публикация във Financial times от тази година сочи, че близо 1 милион, или 16%, от хората в Англия между 16-24 години са неактивни. В Япония данните са подобни. В Мексико се говори за 7 милиона нинис – 1/3 от младото поколение на страната.

Някои отиват дори по-далеч. Водещият мадридски вестник "Ел паис" твърди, че за повече от половината население на страната под 34 години няма тема, идея, мечта или конкретна цел, която да осмисля живота им. Нинитата с техните събирания по подлези, входове и квартални паркове до такава степен са станали нормална част от обществения живот, че миналата година телевизионният канал "Ла секста" посвети цяло предаване, тип "Биг брадър", на това поколение.

Очевидно е, че проблемът не може да бъде отдаден просто на младежки мързел, а зад него се крият редица по-дълбоки причини.

Според някои специалисти отключващият фактор е икономическата криза. Хиляди хора в Испания вече са неспособни да изплащат задълженията си – кредити, наеми и прочие. Луис Доня, 28–годишен, с 3-годишна дъщеря, разказва пред "Ел паис" своята история. Преди 6 години той и половинката му имат привидно стабилни професии с високи доходи и решават да теглят жилищен кредит от 180 000 евро. В началото не изпитват особени трудности с обслужването му. Тогава идва кризата.

"Трябваше да плащаме 800 евро, а само наемът ни е 600. Първата година нещата вървяха добре, но после и двамата останахме без работа. Договорили сме с банката да сведем плащанията до 560 евро, но и те са непосилни, защото сме безработни. Не сме деморализирани, а отчаяни! А нашият случай изобщо не е толкова драматичен – много други семейства ги изгониха и са принудени да живеят при тъщата или свекървата."

Но апатията и презрението към образованието съществуват много преди кризата. Едуардо Берикат, преподавател по социология, вярва, че безразличието не е резултат само от тежкото икономическо положение, а се дължи на цялостна културна промяна. След три десетилетия на икономическо и социално благоденствие днес младите в Испания нямат сигурността, че усилията, вложени в завършване на висше образование, работа по специалността и създаване на семейство, ще бъдат оправдани. Фактът, че едва 40% от завършилите студенти работят по специалността си, е още една причина за безразличието на нинитата към традиционните форми на социално израстване. Те предпочитат да не рискуват разход на енергия, време и средства, ако добрият завършек не е гарантиран. Те искат да останат деца колкото се може по-дълго, защото са видели как борбата с живота прави родителите им нещастни и не искат същото за себе си. За доктор Кастелс, професор по психология, поколението нини е продукт на едно десетилетие на икономическо чудо, през което "техните родители са им се посветили изцяло, дали са им всичко и са ги освободили от всякакъв вид усилие или саможертва". Или както се казва, "пътят към ада е осеян с добри намерения".

Онези паметни събития от 1968 създадоха едно от най-харизматичните и култови поколения на човечеството. Поколение, което не го е страх да се изправи срещу системата. Поколение, което вярваше в мечтите си и в каузите, за които се бореше. То от своя страна даде на света поколението нини. Искаме или не, очевидно всяка генерация има нужда от бариери, които да събаря. Моля ви, не им я отнемайте.

"Вие всички сте едно изгубено поколение." С тези думи, които в действителност принадлежат на собственик на гараж, поетесата Гъртруд Стайн описва американските писатели и интелектуалци, които прекарват годините между края на Първата световна война и Голямата депресия във Франция и други европейски държави. Хората, които освещават младостта си в Голямата война. Поколението, на което Хемингуей (самият той част от този кръг) прави великолепен портрет в романа си "И изгрява слънце".

Днес в Испания също расте една "изгубена генерация". Тя обаче не е загубила идеалите си на бойното поле, защото никога не е водила война. Никога не е защитавала някаква кауза. Нито пък е имала мечти. Това са младежи, които не могат и не искат да намерят място в една остаряла световна система, към която не принадлежат. След бунтарите от поколението X (родените по време на бейби бума след Втората световна война) и дигиталното поколение Y ( известни и като Питър Пан поколение), на дневен ред е нов социален феномен: т.нар. от иберийците нини. Нини са младите хора между 16 и 34 години, които нито учат, нито работят (оттам идва и името им – ni estudia, ni trabaja). А растящите числа не само в Испания, а и в световен мащаб показват, че тенденцията е трайна и краят й не се предвижда скоро.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    wootar avatar :-P
    Владимир

    ...Те искат да останат деца колкото се може по-дълго, защото са видели как борбата с живота прави родителите им нещастни и не искат същото за себе си...

    ..."техните родители са им се посветили изцяло, дали са им всичко и са ги освободили от всякакъв вид усилие или саможертва". Или както се казва, "пътят към ада е осеян с добри намерения"...

    Толкова познато!

  • 2
    rewind avatar :-|
    Todor Tanev

    Доста наболял проблем, мисля че и събитията в Англия могат да бъдат дадени за пример. Особено частта с "...които нямат друга цел, освен да консумират и да се забавляват."

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    mgmst avatar :-|
    mgmst

    Чудесно! По-малко конкуренция на пазара на труда.

  • 4
    omniam avatar :-|
    omniam

    Ето как мога да се обръщам към някои познати, благодаря за идеята. Да искаш 100 процента гаранция, че успехът ти е гарантиран... ало? Смъртта е гарантирана, но преди нея всичко крие рискове и много от тези рискове си заслужават. Като риска да учиш, да опитваш, да търсиш. Аз съм на 16 и съм благодарна, че не мога да се причисля към "нини"-та. Надявам се никога да не бъда част от тази класа, но има ли значение, когато тенденцията се увеличава и аз така или иначе ще живея с тези хора. Може би ще живея по-добре от тях. А може би не...

  • 5
    willy75 avatar :-|
    willy75

    Светът се променя и нашата природа ни подготвя за това. Спомнете си безредиците на Острова. Голям процент от тези хора са от същото това поколение. Май нищо добро не ни чака, но това си е закономерност и нашата действителност. На света му е нужна нова социална система и тя вече тропа на вратата ни. Дано само да е по-безболезнено. Иначе аз вярвам, че ще е за добро.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    Да живеят социалните системи, при които може да доживееш 34 години, без да работиш. А докато въпросното поколение лежи пред телевизора и протестира по площади, в същата държава 200 000 нискоквалифицирани Българи, голяма част дори без да знаят езика, успяват да си намерят работа, да бачкат здраво, че даже и да издържат близки в родината си.

  • 7
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay

    Аз мисля, че в случая изобщо не става въпрос за мързеливци, нежелаещи да учат и да работят. Това са само няколко от споменатите хипотези за феномена.
    Проблемът е много по-генерален - нежеланието да участваш в системата "кредит - учене - работа - кредит - къща - деца - кредит, за да учат децата - смърт". Омагьосания кръг на безсмислието да работиш, за да се възпроизвеждаш.
    Или иначе казано - невъзможността на днешната система не просто да даде средства за щастие, а понятия за щастие.

  • 8
    danka avatar :-|
    danka


    Не мога да си обясня тези напъни по цял свят да се увеличава възрастта за пенсия, когато толкова млади хора не могат да си намерят работа след като са завършили училище или дори университет. Дори и да нямат опита на старите, те могат да учат бързо и могат да бъдат мотивирани.
    А така, като завършат и видят цялата безперспективност, какво да ги мотивира?

  • 9
    lil_alex avatar :-|
    lil_alex

    Ето тези ще бъдат изядени първи при зомби апокалипсис.

  • 10
    radef avatar :-?
    рад

    Според мен поколението нини е породено не от икономическата обстановка,а от тяхното желание да излязат от системата ,наложена ни от съвременното общество.Не подкрепям такава радикална промяна,но трябва да се замислим за стойностните неща в живота.За мен живот ,изживян само с мисъл за повишение е непълноценен.Съгласен съм с коментар на Nikolay.Трябва се замислим дали животът,който водим,е наистина този,който искаме...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK