С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

2 15 сеп 2011, 16:09, 9230 прочитания

Маса за двама

Няколко двойки приятели, за които общите ценности и интереси са заличили разликата във възрастта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Маса за двама

Фотограф: Цветелина Белутова

Десислава Попова
(29)
хидрогеолог по образование
последните три години учи и практикува хомеопатия
учи в Индия четири месеца невротерапия
инж. Филиип Филипов (80)
практикуващ експерт по геотехника


Преди години Филип Филипов издирва под дърво и камък "Виктория" на норвежеца Кнут Хамсун, накрая приятелка антиквар му помага да я открие. Прочита я веднага, но е по-скоро разочарован, не е нещо "толкова специално", а това бил най-хубавия любовен роман според писателя Елин Пелин, баща на един от близките му приятели от II мъжка гимназия. Филипов много обичал да им ходи на гости, винаги имало и нещо за хапване, и да слуша сладкодумните приказки на автора на книгата на детството му "Ян Бибиян на Луната".
Заради тази и подобни истории, които й звучат като приказки и няма откъде другаде да чуе, Деси очаква въодушевено срещите с инж. Филипов. Повод са проектите, които той продължава да поема и до днес като експерт геолог, а Деси му помага като сътрудник. И така близо шест години, в които той я учи както никой друг досега, както дядо води внучето си за ръка. Обясненията по работата вече са сведени до 10-15 минути. После започват "сладки приказки", които са по-скоро причината за редовните виждания.


Освен да разказва, Филипов обича да слуша. "Много е интересно как на тези години натрупаните знания не са го накарали да вярва само в едни определени неща, отворен е, изненадва го новото, което се случва, и иска да го разбере", обяснява Деси и дава за пример как, когато преди половин година решила да изостави инженерната работа и да се занимава с деца и хомеопатия, а после заминала и за Индия, се притеснявала да не разочарова своя приятел. Той пък, напротив, страшно се вдъхновил, започнал да разпитва за подробности. Разказал и на съучениците си от II мъжка гимназия, с които продължава да се събира всеки вторник в една сладкарница на "Славейков". Станало дебат. Затова Деси ще му прожектира филма "Тайната на водата", изключително екзистенциален според нея, който ще обърне представите му и ще му помогне да разбере "нейното нещо". По този повод Филипов й заразправял за лечителя Петър Димков. "Бил е духовен, забранен, преследван, апокрифен, както в момента е хомеопатията, която обаче няма как да бъде отречена изцяло, защото има своята сила", казва Деси.
"Това, което фактически не приема нашето поколение, е сексуалната революция. Тя е обзела целия свят. Не че ние не сме имали такива преживявания, но как да кажа, губи се трепетът, който имахме навремето при хващането за ръка, при първа среща, при първата целувка. Това сега ми се струва, че е изчезнало", е коментарът на Филипов за новото поколение, което в неговите очи е много по-начетено, със страхотна информация от "разните компютри", но така наготово поднесена, не е убеден, че е много правилно да се получава.

Деси му връща една от книгите на Димков, на когото Филипов бил "приближен". Уговарят се коя друга може да вземе, а той се сеща за една от поредицата случки "излекувани с ирисова диагностика и билкови отвари приятели". Никола Николов – точно по времето, когато бил първи тенор на България, имал сериозен проблем с гласа заради спяща язва. Предстояло му първа международна изява в Дъблин, но бил на ръба да се откаже. Филипов го завел при Димков, който му предписал компреси с дъбови кори. След завръщането от Ирландия тенорът паднал на колене пред лечителя от благодарност, целувал му ръцете, по-добър глас не бил вадил никога преди.
Историята за Николов прелива в разказ за "кръжеца" от певци и музиканти, с които Филипов всеки месец слуша опера. Мястото е частното музикално ателие на един от групата, с огромен екран и фонотека, която "няма равна на себе си в България". "Събираме се пет-шест души, почваме в два часа с една еклерова торта с боровинки, после се качваме горе в студиото и слушаме до единайсет-дванайсет часа през нощта. Обичаш ли тази музика, няма как да не станеш маниак", казва инженерът, Деси се смее с глас и си пожелава, като стане на годините на приятеля си, да е като него. "На някой млад да му е приятно да седне да си говори с мен." На следващата им среща е решила да го изненада с Google Earth, ще му показва язовирите в Сирия, които навремето той е строил.

Маса за двама

Фотограф: Цветелина Белутова

Борислав Георгиев (53)
доцент, университетски преподавател, собственик на лабрадора Фродо
Луиза Генова (21)
студент по международно развитие във Виена от тази есен




Неговата съпруга е нейна класна, но двамата се запознават на един семинар - "най-престижния семинар в НБУ по въпросите на античната култура", допълва доц. Георгиев. Тогава Генова се представила блестящо и сега продължава: "Виждахме се вечерите. Две седмици се карахме, че му говоря на вие. Накрая минахме на ти и всичко стана чудесно." Двамата си говорили, разменяли филми и музика с часове, после продължили срещите виртуално, понякога - в заведения, по-рядко - на купон, а най-честата им тема за обсъждане по принцип са взаимоотношенията им със съвсем лични хора.

През останалото време тя ляга, когато той става. За забавление Луиза най-често ходи на концерти, брит-партита, разхожда се в София, чете книги по пейките. Борислав е предимно вкъщи. Разхожда си кучето, вижда се с някой приятел (всичките на възраст между 20 и 40 години), поддържа блог - http://bogeo.net. Споделя, че много малко ходи по купони, "да не кажа – никак". Слуша предимно класика. "И аз слагам чек тук, вмъква се Луиза, защото и двамата много харесваме опера, ходили сме заедно и сме си разменяли дискове. Аз съм голяма фенка на Пучини." Разликата във възрастта не е налагала той да й обяснява коя е Леа Иванова, но се наложи тя да му поясни какво е хипстър: "Млад човек, който слуша инди музика, облича се много шарено и, общо взето, това е най-модерното поколение деца в момента. Не деца, а такива на моя възраст. Аз познавам една групичка от такива хора, но не принадлежа към тях."

Луиза мечтае да има хубав живот в немски говореща страна, а Борислав - да се чувства добре, да е здрав, "защото вече и такива проблеми се обаждат, обяснява той - доста по-прозаични неща, но човек, като мине 50-те, започва да се сеща за тях". Вярва, че доброто в хората преобладава: "Винаги търся да го намеря, дори то да е грахово зърно, си заслужава човек да положи усилия и да го извади на показ, на преден план."
В какво вярва Луиза? Отговаря, че "само в себе си, но почти всеки ден". Любимият й филм е Match Point на Уди Алън. Неговият - "Амадеус". Последната му прочетена книга - есетата на Карел Чапек - "Критик на думите – петдесет и две неделни проповеди". Нейната: "Венера в кожи" на Захер-Мазох и след това до половината "Страданията на младия Вертер" на немски.
И двамата гласуват, но твърдят, че не обсъждат политически теми помежду си. "Това беше интересно в 90-те години, когато всичко вреше и кипеше. Сега вече нищо не ври и не кипи, смята Борислав. Луиза е на друго мнение - според нея "доста ври и кипи. От време на време има разни комедийни стачки и хората пак нищо не постигат. Мисля, че всеки българин в момента вътре в себе си е крайно недоволен от това, което е и което предстои. Убедена съм, че всеки бушува вътрешно".

Борислав се ядосва от неискреността: "Човешките взаимоотношения също са микрополитика и неискреността, лъжата, нежеланието на хората да говорят направо, а да ти кажат нещо или да не ти кажат нищо и ти сам да се досетиш какво е – това е, което мен ме дразни. Ние бяхме възпитавани в неискреност и в лъжа. Аз съм от поколение, което бяхме чавдарче, пионерче, комсомолец. Като се започне от чавдарчето и стигнеш до комсомолеца, ти играеш един неискрен човек, защото те карат да казваш, че вярваш в неща, в които всъщност не вярваш. Оттук нататък някак си претръпваш и продължаваш да бъдеш неискрен и на места, където не би следвало да бъдеш неискрен - по инерция, просто защото така сме свикнали. Точно това е големият шанс на двайсет-двайсет и една годишните – те някак си не я познават тази действителност и имат много повече възможности, ако желаят, да бъдат прями и откровени, да я няма тази игра и да се чудиш какво става, какво искат да ти кажат, иска ли въобще някой нещо да ти каже или не иска... Аз и затова предпочитам да съм повече с млади хора, защото забелязвам, че при тях тези неща ги няма или са сведени до санитарния минимум."

Луиза не приема действителността в България и конкретно: "Обществено ме дразни – изключително ме е страх, когато светлината не е такава, каквато е в момента [слънчев летен ден]. Действително, това не е виц, хората се наръгват с ножове, ограбват се, бият се... Шестнадесетгодишни наръгват други хора, дванадесетгодишни пушат трева, всичко е пиене, дрехи и още по-грозни неща. Единственият плюс, който съм видяла, е, че да, мога да пътувам само с лична карта, но за моето поколение вратите сякаш са си още затворени почти плътно."
Приятелите обаче са единодушни - струва си да се живее, по думите на Борислав "за мига, за това, което е тук и сега". Щастие за него е да се види с някого и да стане хубав разговор, да вземе в ръце новородената си внучка, кучето му да стане любвеобилно. Щастие за Луиза е да пътува и да постига успехи в образованието си - "не само в академичното, продължава тя, но и в емоционалното, мисля, че човек трябва да бъде и емоционално интелигентен. Когато имам успехи, съм щастлива. Струва си човек да живее, за да изгради мечти и да си ги сбъдне".

Маса за двама

Фотограф: Цветелина Белутова

Явор Пунчев (20)
живее в Правец допреди година
в момента учи "Компютърни технологии" в Лондон
занимава се с уебдизайн
обича да кара скейтборд и сноуборд, много
Виктория Книш (31)
дизайнер, фотограф, прави детски играчки от подръчни материали


За Явор Вики е по-голямата сестра, която винаги е искал да има.
За Вики Явор винаги е бил много специален.
Още като десет годишното хлапе на приятелката й Ирина, първата й близка с деца.
Било й леко странно, с нея не си говорели подробности по отглеждането им, но сега, когато има свой син, Вики се хваща, че прави много неща като приятелката си. "Ирина беше много яка."
Явор, с родители програмисти, живее от малък в Правец. Компютърът е нещото, което го свързва с този град – майка му е украинка, баща му е от съвсем друга част на България. Летата си изкарва в Киев, там срещат за пръв път Вики, която по-късно заживява в София.
"Помня в Киев как се разхождаме всички, майка му, баща му и брат му, на две годинки, отпред, ние с Явор отзад и той ме пита на колко съм години, тогава още на руски си говорехме, бях на двайсет, и той каза: "Значи, аз като съм на двайсет, ти ще си на трийсет", "За съжаление да", му отговарям. Аз после имах обеца на пъпа и той много се впечатляваше и разпитваше майка си." Моментната снимка на Явор в главата й: много готино хлапе, любопитен, но не да досажда постоянно с въпроси, винаги усещал кога и как да те заговори, за братчето си Боги много се грижел. Двамата й викали "кака Вика", тя не говорела още български, а на руски "кака" значи "ако". И все им повтаряла: "Не ми казвайте кака!"

През годините се случват няколко времеви дупки, в които не се виждат, но ги запълват с пълноценен айсикю, после скайп, контакт. В скейбордския си период Явор често идва в София. Вики иска я учи да кара, но много повече я е шубе и понеже така и не се престрашава, той й подарява фингърборд, който сега "кара" синът й. След малко го вади от платнена торбичка с други малки играчки и ни показва трикове с пръсти. Явор е изненадан, че бордът е още жив.
Някак си през годините Явор "изведнъж пораства", това е нейната версия. Вики от голямата "кака" става по-близка, защото не е и точно "лелка" и в по-особения период на тийнейджърството с нея може да се говори за неща, за които родителите не са най-подходящи. Имат си общи теми – като снимане, уебдизайн, пътувания – без значение дали говорят на живо или по интернет. В един момент двамата загубват много скъп човек от живота си – Ирина. Затова и Вики, съзнателно или не толкова, се чувства отговорна за Явор.

Още от малък тя постоянно му праща неща, свързани с уебдизайн. Според него това му е повлияло много, защото така е наблюдавал развитието на нещата. А той прави първата си уебстраница в четвърти клас.
"Явор е много талантлив, все му казвах, че най-ценните хора са тези, които са по средата между уебдизайн и програмисти. Преди аз го убеждавах с това да се занимава, сега той ми обяснява какви са новостите в уеба. Той ми говори, аз не разбирам вече."

Другото нещо, за което Вики го навива отдавна, е да учи извън България, и то в Лондон. Доста са спорили по този въпрос.
Вики мисли, че поколението на Явор са много яки, пътуват, правят неща, имат много опции. Иска да е на тяхно място. Тук той опонира, според него точно това, че имат голям избор, разглезва по някакъв начин връстниците му и повечето не правят нищо, основно пият. "Не че и това не е яко, забавлявам се много, като се съберем."
Това, което дразни Вики в следващото поколение, е, че са "много чалга–отворени. Явор този път се съгласява: "Чалгата и... хаосът владеят. Всичко е в крайности – или само чалга, или си дръм-енд-бейс (drum-and-bass) - тоталните ъндърграунд, няма никви хора по средата, дето да се кефят на всичко, много се разделят хората от моето поколение."
И разговорът пак се връща към новото в уебдизайна. И още две бири, моля.

Маса за двама

Фотограф: Надежда Чипева

Георги
Георгиев (43)
музикант
китарист на група "Остава"
в момента записва нови песни на групата
работи като музикален редактор в "X Фактор"
Мартин Илиев (26)
режисьор
от скоро работи за "Чучков Брадърс"
завършил НАТФИЗ в класа на Светльо Овчаров
обича да снима улична фотография и да слуша брит-поп


При Георги и Мартин приятелството тръгва плавно и без излишни обяснения. Среща ги работата в телевизионни продукции преди 5 – 6 години. Тогава Жоро се впечатлява от Мартин – много е млад, а екипът му гласува огромно доверие. След няколко поредни концерта на "Остава", на които Марто е все в публиката, става ясно, че е голям фен на групата. "И така напълно естествено започнахме да си говорим. Лишен съм от всякаква грандоманщина в себе си, която от своя страна би ми попречила в комуникацията с хората. Усещам ли някого близък, мога да споделя с него почти всичко," обяснява Жоро.

За да се срещнат в хронологията на времето, двамата трябва да прескочат едно поколение. Не че това е кой знае какъв голям скок. Тийнеджърството на Жоро обаче минава в разгара на социализма, за който Мартин няма спомени, и тази разлика се улавя и от двете страни. "Поколението на Жоро е минало през по-интересни неща като жизнен опит, справило се е с много повече провокации. Имали са своята революция и това се е отразило и в тяхната креативност, в случая в музиката на "Остава". Сега всичко е по-лесно, по-достъпно," мисли Мартин, с което повтаря теорията на приятеля си, че поколението му носи дарба да създава, защото е преживяло няколко етапа. Мартин среща "сблъсък" (generation gap) по-скоро с хората на неговата възраст. "Не всичко е забавление. С Жоро имаме по-истински и пълноценни разговори, говорим си за това, което ми е на сърцето."

И двамата мислят, че най-добрите им моменти и разговори са се случили в периода от три месеца, когато се налага Марто и приятелката му да живеят в дома на Жоро и неговата половинка. "Всеки в даден момент е помагал на другия и знае, че може да разчита на него."

Жоро вижда в младите около 25 години "напористи хора с високо самочувствие. Всичко при тях се върти около i-phone-а , Mac-а и още две-три вещи. Говорят много по телефона, на висок глас. Почти не допускат до себе си мисълта, че могат да сгрешат. Така може би е по-добре. Аз например се съмнявам почти винаги. Според мен, истината е някъде по-средата. Всъщност им се радвам, но не ми харесва, че това им поведение преминава в агресия." Затова й явно намира допирната точка с Мартин, който е инторвертен и чувствителен. "Много уважавам факта, че не е човек, който да те затрупа единствено с неговите си преживявания, изживява ги в себе си. По-обран е и в този смисъл е по-напред от връстниците си. Има непрекъснат стремеж към творчество, когато работи, опитва се да развива, да става добър. Точно около това се въртят нашите разговори – защото и аз искам да ставам по-добър в това, което правя. Тук се сближаваме и границите във възрастта се стопяват."

Двамата имат и общи проекти, които ще се случват съвсем скоро. Като видео на групата и музикално предаване в интернет.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Имало едно време в "Червената къща" Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

21 фев 2020, 4237 прочитания

Wi-Fi free 3 Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

14 фев 2020, 3194 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Поколението E

Политологът Иван Кръстев за житейските стратегии exit и enter

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10