Предадените наследства

Милан Кундера и романът на 90-те

Милан Кундера, "Завети и предателства", пр. Росица Ташева, ИК "Колибри", С., 2011 г.
Милан Кундера, "Завети и предателства", пр. Росица Ташева, ИК "Колибри", С., 2011 г.
Милан Кундера, "Завети и предателства", пр. Росица Ташева, ИК "Колибри", С., 2011 г.
Милан Кундера, "Завети и предателства", пр. Росица Ташева, ИК "Колибри", С., 2011 г.

Има писатели, които с коментарните си, есеистични текстове са формирали литературната култура на цели поколения. Например "Фрагменти"-те на Далчев - за задушаващите се от догмите на соцреализма млади литератори през 60-те и 70-те години те са като откровение. И не само за тях. Подобен едноличен авторитет след падането на Стената трудно би могъл да се появи, но някъде в самото начало на 90-те прочетох "Изкуството на романа" на Милан Кундера – съкратена версия, публикувана в сп. "Летр Ентернасионал", и сега си давам сметка, че този текст е преоформил виждането ми за литературата в по-голяма степен, отколкото тогава съм си давал сметка. И не само мен. Ако може да се говори за поколение на 90-те в българската литература, Кундера е едно от най-важните формиращи влияния.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    haokarapora avatar :-?
    haokarapora
    • + 1

    " По същия начин би могло да се каже, че цялата концепция на Кундера за романа като територия на играта, иронията и двусмислеността е всъщност плод на една морална гузност"

    И защо да не е и как това води до края на романа?!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал