Войната на световете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войната на световете

Shutterstock

Войната на световете

Пубертетът не е порок

5833 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Източник: Shutterstock

Първата ми среща с явлението "сблъсък между поколенията" се състоя в квартала, на паркинга, на който играехме на топчета. Играта се казваше дос, стъклените топчета на всички участници се подреждаха в една линия и всеки поред хвърляше своя бияч от няколко метра, като се опитваше да уцели топчетата и да вземе тези, които са излезли от редицата. От време на време минаваха "големите", най-безцеремонно прибираха всички топчета и си тръгваха (големите са били не повече от три-четири години по-големи от нас, а прибирането на топчетата се наричаше капак). Всичко това си беше в реда на нещата и кварталът си живееше в тихо разбирателство и спорадични капаци, докато един ден на паркинга не се появи ново момче. То беше тихо и скромно и тренираше – както се оказа малко по-късно – бокс. Когато в някакъв момент големите се появиха и казаха "капак", новият ни колега хладно отказа да си даде топчетата, а след като получи ритник по задника, отвърна с точен и премерен ъперкът, който просна големия и го остави неподвижен. Ние продължихме играта, а големите впоследствие избягваха точно нашата компания.

Това, разбира се, е лека закачка на тема поколения – знам, че от гледна точка на нашите родители всички ние, големи или малки, сме били едно поколение. Във всяка шега обаче има и малко истина – от времето, когато е било дадено първото определение за това какво е поколение в културния смисъл на думата (а именно: група хора, които живеят по едно и също време), бяха изминали повече от сто и двайсет години. Светът се беше забързал и вече беше достигнал точката, в която тенденциите са въпрос на сезон, а мерна единица за стойност на музиката е брой седмици (в еди-коя си класация). И нещо по-важно – светът беше осъзнал (или поне тези, които го владееха), че колкото повече поколения от хора има, толкова повече "поколения" от неща ще са нужни, за да задоволят материалните потребности на тези хора. Бяхме започнали да преминаваме от схемата "деца - възрастни" към схемата "възрастови сегменти".

Нашият възрастов сегмент повече нямаше проблеми с възрастовия сегмент, чийто член беше позорно нокаутиран на паркинга, но нещата стояха другояче в отношенията ни с по-сериозния и труден сегмент, наречен от някой маниак "родителско тяло". Маниак физик вероятно, който е решил да докаже на практика закона за действието и противодействието. Доказателствата започнаха да валят във всякакъв вид и форма съвсем скоро след случая с топчетата, като и двете страни в процеса работеха неуморно и проявяваха невероятни творчески способности. Става въпрос за времето, в което на момичетата започват да им растат гърди, на момчетата гласовете стават като на възбуден гларус, а и на едните, и на другите им се появяват пъпки и променливи настроения. Тогава ни наричаха пубери, сега пуберите са подсегмент на сегмента тийнейджъри.

Членовете на нашата групичка се оказаха пубери (или тийнейджъри) в изключително неподходящ момент. Феноменът "сблъсък на поколенията" в западния свят се беше появил, беше събрал сила и инерция и беше загубил посоката. Годините на сексуалната революция, на училищните реформи и на контракултурата бяха отминали (въпреки че при нас те така и не бяха дошли, но това е съвсем друга тема). Това, което ни сполетя, беше революция в стил MTV, в която баща ти не ти дава да слушаш музика, а ти усилваш китарата и събаряш стената. Цяло поколение групи и артисти забогатя неимоверно, докато възпяваше тийнейджърския бунт, без в никакъв случай да твърдя, че не е имало и искрени между тях. (Най-големият парадокс е, че парчето, което е един от химните на тийн бунта от осемдесетте, Fight For Your Right To Party на Beastie Boys, всъщност е замислено като пародия на вълната от подобни клипове по това време.)

Сблъсъкът между поколенията е едновременно старо и ново явление. Старо е, защото поколения (в смисъл на деца, отрочета, челяд) има, откакто има хора, а там, където има хора, има и конфликти. В същото време е ново, защото поколението (в смисъл на "група хора, които живеят по едно и също време и са белязани от културните особености на това време") е измислено сравнително скоро – първото такова поколение е "Изгубеното поколение", това, което е преживяло Първата световна война. В края на миналото и началото на настоящото хилядолетие поколенията започват да се именуват по-практично, просто с букви. Аз лично принадлежа, както изглежда, на поколението X (не знам кой и как е решил, че това са родените до 1982 г.). След мен има поколения Y и Z (последното се нарича още Поколение @, което решава проблема с изчерпаната латинска азбука и отваря широко вратите на новите технологии). Напоследък освен нас, хората, поколенията започват да обхващат и неодушевени обекти като автомобили, телефони или аудио-визуална техника.

Връщам се на другия сблъсък, битовия. Този, който, грубо казано, звучи така: "Не ми отговаряй, мърляч, че ще ти бухна един! Прибираш се в десет и точка!" (дословен цитат на реплика, дочута днес на улицата). Нашата групичка от пубери тийнейджъри влезе самоотвержено в тази предварително загубена от двете страни битка, без никой да си дава сметка, че цялата работа е нагласена от едни чичковци, които знаят как да направят пари и от пъпките ни. Добре де, не цялата – пъпки наистина имахме, но това не беше реална причина да бягаме от вкъщи или да се затваряме в стаята си и да слушаме едно и също парче в продължение на дни. Проблемът в случая е, че бяхме мишките, които са си направили собственоръчно капан и са го бутнали в ръцете на котараците. Под котараци разбирай горните чичковци, тези, които извличат материална изгода от създалата се ситуация. Те, разбира се, са прави, трябва да си луд, за да не използваш нещо, което някой ти предоставя наготово. Жалко е обаче ние да влизаме в толкова евтин порочен кръг (ние, тийнейджърите пубери, и ние, родителите). Това, което щеше да е добре да знаем тогава, е как по дяволите да си изкараме един пубертет като хората, с цялото му грачене и напъпила сексуалност, без да направим живота на всички около себе си чак толкова непоносим. И обратното. Ето какво твърди Йеспер Юл по въпроса в книгата си Твоето компетентно дете.

Преразказвам накратко: Безспорно това е критичен момент в живота на човек, в него той има нуждата и възможността да разбере кой е всъщност. За целта той трябва да се дистанцира от родителите си, да взима повече решения, дори и с цената на грешки, така че да може добре да се самоизследва. Това често води до сериозни конфликти, а схващането, че причината за тях се дължи единствено на хормоналните изменения в детето, е абсолютен мит. Господин Юл ни учи, че причините за всеки конфликт между децата и техните родители трябва да се търси във възрастните и твърди, че родителите трябва да приемат това отдръпване и от своя страна да започнат да спазват дистанция. И по-точно – ако те (родителите) продължат да се опитват да възпитават тийнейджърите, посланието, което отправят, е "аз знам какво е добре за теб". А това от своя страна кара детето буквално да побеснее, тъй като самото то в момента се е отдало изцяло на задачата да открие себе си и твърдението, че някой друг знае отговора, за него е колкото провокативно, толкова и безсмислено.

Сега, знам, че всичко това звучи добре на теория, но когато един ден, живот и здраве, ми се стовари на главата, ще си спомням ядно за това текстче и ще ми идва да изям списанието, в което съм го написал. Така че, за да завърша малко по-реалистично и оптимистично, ще се възползвам от два-три цитата. Първият е на някой си Кларънс Дароу, адвокат, който е казал, че "едната половина от живота ни е съсипана от родителите ни, а другата – от децата ни". Вторият е на неизвестен автор, дори за момент се поколебах дали да не го открадна, но моралът не ми го позволява, а и с него също не съм напълно съгласен. Ето го: "Нищо й няма на днешната младеж. Поне нищо, което едни двайсет годинки да не могат да излекуват." И съвсем за десерт, цитат от, с извинение, зората на демокрацията, когато мъжете бяха истински мъже, жените бяха с истински гърди, а тийнейджърският бунт имаше своите петнайсет минути смисъл: "Щом не можеш друго да сториш – бий хлапето налагай го здраво!"

Източник: Shutterstock

Първата ми среща с явлението "сблъсък между поколенията" се състоя в квартала, на паркинга, на който играехме на топчета. Играта се казваше дос, стъклените топчета на всички участници се подреждаха в една линия и всеки поред хвърляше своя бияч от няколко метра, като се опитваше да уцели топчетата и да вземе тези, които са излезли от редицата. От време на време минаваха "големите", най-безцеремонно прибираха всички топчета и си тръгваха (големите са били не повече от три-четири години по-големи от нас, а прибирането на топчетата се наричаше капак). Всичко това си беше в реда на нещата и кварталът си живееше в тихо разбирателство и спорадични капаци, докато един ден на паркинга не се появи ново момче. То беше тихо и скромно и тренираше – както се оказа малко по-късно – бокс. Когато в някакъв момент големите се появиха и казаха "капак", новият ни колега хладно отказа да си даде топчетата, а след като получи ритник по задника, отвърна с точен и премерен ъперкът, който просна големия и го остави неподвижен. Ние продължихме играта, а големите впоследствие избягваха точно нашата компания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK