Ишлемето не си отива
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ишлемето не си отива

Shutterstock

Ишлемето не си отива

Или каква е актуалната картина с шиенето на дрехи по поръчка на световни марки у нас

Мара Георгиева
41190 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Работим за известни марки като Esprit, ZARA, Guess, C&A, La Redoute. Гарантираме перфектно качество и безупречно спазване на срокове."

Обявата е в интернет, в раздел "фирми търсят работа на ишлеме". Опитът да получиш повече информация за това как се шият дрехи по поръчка на чуждестранен клиент е безуспешен. Компанията предпочита да не коментира и да не бъде цитирана.

Не е тайна, че шивашката индустрия в България от години оцелява благодарение на ишлемето - над 90% от произведеното заминава зад граница. Практиката световни марки да възлагат моделите си на български изпълнители не е от вчера. Но ако си мислите, че това е нещо, за което собствениците на фабрики се хвалят наляво и надясно, грешите. "Да, работим на ишлеме, но не можем да съобщим за кои марки" е дежурният коментар.

"Работата на ишлеме е световен бизнес. Собствениците на марки, както и купувачите, отдавна не робуват на предразсъдъци. Поръчките са изнесени навън. Защото нито в Италия, нито във Франция или Германия например не е ефективно да се шият дрехи", казва Васил Радойновски, собственик на агенцията "ИК-Индустриконсулт".

Всички поръчки заминават за Далечния изток, Северна Африка, Балканите... А в централите на компаниите са налични само минимален брой изпълнители, готови да ушият някой модел в последния момент.

Трите С

Изборът на България за възлагане на поръчки е направен без съмнение заради ниската цена на труда. Но и заради трите С - сложността (на моделите), сериите (малки и трудни), сроковете (задължително кратки). Освен това у нас има относителна почтеност към чуждите марки, особено ако сравняваме с прословутия китайския рефлекс всички брандове да бъдат копирани и тиражирани като менте. Плюс за сектора в България са близките разстояния до Западна Европа, опитните мениджъри и шивачки, както и фирменото "винаги готов".

От копче до кашон

Специалистите в шивашкия бранш имат свои термини и говорят за "пълно" и "частично" ишлеме. В първия случай чуждестранната компания доставя на българската фирма всичко – от копчето до кашона. Във втория – само платът и фирмените етикети, а останалото е грижа на изпълнителя. Правилото е: повече права – повече пари за шивашкото предприятие.

Някои компании като русенската "БТБ България" и пловдивската "Брилянт" работят по друга схема. "Предлагаме пълен продукт на нашите клиенти – от разработването на дизайна и избора на аксесоари през кройките, технологията и производството на готовите облекла", обяснява Калинка Кирова, изпълнителен директор на "БТБ България" . Компанията е германска инвестиция, има три дъщерни завода в страната, собствена марка и произвежда по 60 хил. дамски облекла на месец за s.Oliver Group, Comma, Esprit, Hallhuber (Donna), Oui, SpoonGoolf, Betty Barclay. "Получаваме например 12 колекции от марка. В тях се посочват модните за сезона цветове, в които трябва да бъдат изработени дрехите. Почваме да търсим доставчици на такива платове и да разработваме модела. Същото запитване обаче е отправено към конкуренти в Турция, в Украйна или Румъния, да речем. Който направи по-добро предложение до централата на марката - най-близко до идеята на дизайнера и най-добро като цена, той получава поръчката", разказва Калинка Кирова. Русенската компания е направила още една крачка. "Нашите дизайнери редовно посещават световните модни изложения за сезона и предлагат свои модели. Изпращаме ги на чуждестранните ни клиенти, които обаче получават подобни предложения и от други като нас. Принципът отново е същият – който е най-близо до очакванията и вижданията за марката, той получава възможност да реализира собствен модел под световен бранд", казва Калинка Кирова.

Офис или посредник

Възлагането на поръчки се подчинява на правила. Не е лесна работа да идеш в офиса на Sonia Rykiel или Escada и да поискаш да шиеш за тях, обясняват производители. Заради предвидимото недоверие на марките към непозната фирма.

Част от чуждестранните компании като Max Mara и H&M поддържат свои представителства в София (различни от търговските). Те избират в кой български завод ще бъдат ушити моделите, после възлагат и координират поръчките. В тези офиси работят и технолози, които от понеделник до петък са командировани в различна фабрика в страната и контролират изпълнението. Тяхна е грижата да следят за дефекти, преди да е съсипана дрехата (и репутацията на марката).

Други световни фирми се доверяват на посреднически агенции, регистрирани в България и получаващи комисиона, за да управляват поръчките. Някои от тези посредници са натоварени с повече отговорности. Затова имат свои дизайнери, моделиери и неголям брой шивачи. Те получават скици на дрехата, след което разработват модела, ушиват го и чакат одобрение от централата. Едва след това възлагат на българските заводи да произведат нужните бройки.

Има и избраници като "БТБ България" - Русе, и "Пирин-Текс" в Гоце Делчев например, които общуват директно с възложителите на поръчките. Те имат право на свой ред да избират по-малки подизпълнители за част от количествата и да контролират качеството.

"Пирин-Текс", собственост на германеца Бертрам Ролман, има собствена марка и работи за Hugo Boss, Joop, Kenzo. В бранша е известно, че деловите и приятелските отношения на фамилиите Ролман и Бос датират от 40 години.

Някои марки (като Mason's) са инвестирали в свои производствени цехове на територията на България, но отделно от това възлагат поръчки и на други фирми.

След изпита

Всички български предприятия, които работят за чуждестранни марки, трябва да получат одобрение за това. "Големите" трябва да са сигурни, че моделите им не се изработват в някаква дупка и че не се използва детски труд. Преценяващият поглед на възложителя е особено взискателен и може да допусне компромиси само за някои детайли. Hugo Boss никога няма да избере за изпълнител фабрика, в която костюмите се гладят с ютия върху маса, защото условието е това да се прави само с преса. Но има компании, които не биха се интересували как точно е изгладен костюмът, ако това е направено добре, разказват производители от бранша.

В този тест излъсканите машини са важни, но не повече от хората, които управляват фабриката, обясняват чуждестранни възложители. Особено се цени умението на собствениците да държат на думата си. Вероятно заради горчивия опит, когато не е спазен срокът за изпълнение на поръчката.

"Всеки сезон излизат нови елементи в облеклата, например нови шевове. Правим запитване кой може да ги изпълни. Но, оказва се, в заводите няма такава машина. И най-често няма желаещи да инвестират в нея. Ако е нещо, свързано с новости, управителите на фирмите понякога вдигат ръце и отказват работа. Ако удари на камък в България, моделът заминава за изпълнение в Румъния и мен ме боли от това", признава представител на световна марка.

Х евро по У минути

Заплатите на шивачките и производителността във фабриките се коментират често. "Цената в най-общия случай зависи от минутите, нужни за изработване на изделието - умножава се Х евро по У минути. След толкова години съвместна работа не е трудно да сметнем колко струва една дреха, но производителят не е длъжен да приеме нашата оферта. Търсим златното сечение", казват от офиса на една от посредническите агенции.

За направата на един костюм се плаща средно 10 цента на минута. Дамските блузи са между 7 и 10 цента, а класическите панталони – 6 цента.

"Най-трудно се изработва мъжки костюм, тъй като има много детайли и материали. За производството му са нужни 250 човека само за шивашката линия плюс 50 за гладене и още толкова за кроене. За дамска дреха може да бъдат ангажирани 30-40 човека", казва Мартин Йорданов, собственик на "Топ мен" - Русе. Компанията има собствена марка и работи за Roy Robson, Joop и др.

"За блуза са ни плащали по 2.40 лв. на бройка, за панталон – по 5 лв. Това е средна цена, която включва скрояване, ушиване, гладене, етикетиране, пакетиране, поставяне в кашон", разказва Клара Воденичарова, управител на "Манийка" - Асеновград. Фирмата има собствена линия сватбени облекла и е работила за Mason’s, Gaudi, Promod. "Виждали сме писма, в които пише: "Искаме това да бъде изработено от "Манийка". Но сме плащали и неустойка, защото ръкавите на няколко бройки ризи са били с милиметри по-къси от зададеното", разказва Воденичарова.

Хайки ли

Понякога отношенията възложител - изпълнител излизат от обичайната си рутина. Представители на чужди компании споделят, че се случва да ограничават "щетите, произтичащи от българския манталитет". И дават пример с нерегламентираната продажба на маркови дрехи.

Правилото е - зареждането на оторизираните магазини в цял свят да става централно, независимо къде са шити облеклата. Но не са изключение продавачки с убедителен глас, които рекламират стоката си с аргумента "шита е на ишлеме" и продават на доста по-ниски от обичайните за съответната марка цени.

"Това са единични бройки маркови облекла. Всички остатъци по фирмите се поглъщат от специално обикалящи и досаждащи на производителите търговци", коментира Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил.

Според нея възможностите на нашите предприятия да предлагат дрехи по този начин са ограничени. "Основните количества, които се продават извън официалните магазини, идват от Турция. Там предприятията имат по-голяма свобода в отношенията си с възложителя – не получават всичко под бройка и могат да ушият повече бройки от същия модел", казва Валерия Жекова.

Понякога се продават върнати от чужбина заради дефект дрехи, но това са редки случаи. Налице е и откровена измама, когато се предлагат дрехи менте.

Нерегламентираните продажби създават проблеми и активизират усилията на регионалните представители на марката в издирването на виновника. "Темата е суперболна. Когато получим сигнал, че в някое магазинче се продава модел, който предстои да се появи на официалните ни витрини по света, целият екип тръгва и проверява. Установяваме, че нашият партньор Х е извадил за проклетия 2-3 бройки с цел да изкара някой лев. Лесно установяваме кой е той и го санкционираме веднага. Ако намеря наше изделие в неоторизиран магазин и то струва примерно 4 евро, санкцията е 400 евро за изпълнителя. Така той сам се прецаква. Нелепо е", обяснява представител на световна марка.

"Веднъж в месеца правим хайки по магазините, за да открием къде се продават нерегламентирано наши дрехи. Ако питате българските заводи, те винаги са изненадани и съчиняват цял сценарий за конкретната ситуация", твърдят от офиса на европейска марка.

Печеливши от подобни продажби все пак има – клиентите, които купуват директно от магазините за ишлемета в страната, вместо да плащат стотици евро за същата стока с етикет "Made in Bulgaria" в бутиците в Париж или Брюксел.

Кои марки се шият в България

Airfield, Allsport, Ahlers, Apanage, Barbour, Barbara Bui, Basler, Bianka, Benetton, Betty Barclay, Bianca, Bogner, Brax, Burberry, Chloé, Claudia Sträter, Cotélac, Cop Copine, D&G, Daniel Hechter, Diesel, Duvetica, Erfo, Escada, Esprit, Joseph, Josephine & Co., Feldhues, Frank Walder, French Connection, Gary Weber, Gaudi, Gelco, Givenchy, Guess, Hackett, HFG (Strellson, Joop, Tommy Hilfiger), Herliher, Hirsch, H&M, Hugo Boss, Kenzo, Lacoste, Lise Charmel, Liu Jo, Löffler, Mango, Mariella Burani, Marc Cain, Mason’s, Max Mara, Marks&Spenser, Mexx, Moncler, Naf Naf, Navigare, Oui Set, Paul & Shark, Paul & Joe, S’Oliver, Seidensticker, Strenesse, René Lezard, Rosner, Rofa, Roy Robson, Schöffel, Sonia Rykiel, Sportalm, Stanbridge, Stehmann, Stelimann, Tara Jarmon, Tom Tailor, Vivienne Westwood, Zannier, Zara

Източник: Българска асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил

"Работим за известни марки като Esprit, ZARA, Guess, C&A, La Redoute. Гарантираме перфектно качество и безупречно спазване на срокове."

Обявата е в интернет, в раздел "фирми търсят работа на ишлеме". Опитът да получиш повече информация за това как се шият дрехи по поръчка на чуждестранен клиент е безуспешен. Компанията предпочита да не коментира и да не бъде цитирана.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    uxbg avatar :-|
    uxbg

    Аз затова предпочитам да си ходя до България и да пазарувам дрехи от там. Отлично качество на ниски цени. Вместо да ги купувам в Лондон на някакви нереални цени, но със специални шарени етикетчета по тях.

  • 2
    creaturebg avatar :-|
    Creature

    Друга интересна тема е нечовешката експлоатация и некоректното отношение на работодателите към служителите си в този бранш. Масово работниците се осигуряват на минимална заплата, не получават компенсация за извънреден труд, не знаят какво ще им бъде заплатено на края на месеца, защото цените на манипулациите се крият. Знам, че това не е нищо ново, но е време да спрем да си затваряме очите...

  • 3
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#2] от "Creature":

    В сериозните заводи работещи за сериозни марки няма такива мизерии. Но пък има маса цехчета където се шият всякакви ментета и те май преобладават като процент ....

  • 4
    reagan avatar :-|
    Nick Tsekov

    Темата е добре написана, но остават неизяснени моменти. Ако се пресметнат ценоразписите за труда на шивачките, то последните би трябвало да получават между 96 и 100 лева на ДЕН!? Коя е тази шивачка в БГ, която ги взема??? В българската ишлеме-икономика действат порядки от времената на Дикенс и Маркс и няма какво тук да се замазва - ужасна китайска експлоатация и износ на жив труд за стотинки - печалбата се дели между местните и чуждите фабриканти. Ишлеме-икономиката не предполага никакви иновации и преоборудване с модерни машини. Всичко това я прави вредно за България и води до изтичане на национален капитал в джобовете на чужденци и местни дерибеи.

  • 5
    e_mil avatar :-|
    tamada

    [quote#4:"reagan"]"... последните би трябвало да получават между 96 и 100 лева на ДЕН!?"[/quote]

    Преди да оплюеш дерибеите, кажи как ги смяташ тия 96-100 лв на ден? В статията ясно е написано - 10 цента на минута ЗА ЦЕЛИЯ КОСТЮМ. Но производството не е само шиене. Къде слагаш труда на крояча, цената на етикета, труда за етикетирането, цената на амбалажа, труда на опаковчика, разходите за транспорта и заплатите на шофьорите, електроенергията, отоплението и консумативите... и т.н.?

    Прочети и по-надолу: за панталон поръчителят плащал 5 лв, което включва всичко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK