Пикник в офиса

Или как преоткрих домашно приготвената храна в офиса

Допреди малко повече от година работех на суперудобна локация. В центъра на центъра. На няколко минути пеш от офиса имаше безброй места със страхотна кухня. Checkpoint Charly. Comercial. "Крим". "Прага" в Чешкия клуб. Motto. "Егур Егур". Supastar. Непретенциозната, но вкусна пицария "Парма". Плюс два китайски ресторанта. С малко повече ходене стигаш и до "Жадната ламя".

Но, както пее песента, всичко тече, всичко се променя и трудовият ми път кривна по бул. "Левски", за да ме отведе в района на Софийската математическа гимназия. Тихо и спокойно място. Работа – мечта. Но, безплатен обяд, знаем, няма. Сметката в случая платиха вкусовите ми рецептори.

Тук изборът на заведения е сведен до четири места – семейно ресторантче "Пикасо", скара на кило, ресторант-клуб "Левски" и Papa Joe – най-доброто от четирите, но за там се изисква търпение и свободно време поне като за пословичния с обслужването си Motto. Нито едно от тези места обаче не може да предложи наистина вкусна и разнообразна храна за по-продължителен период от време.

Чашата (или чинията) преля, когато след повече от година отсъствие от ресторантите в центъра на центъра, хапнах от кюфтенцата на обновената К.Е.В.А. Нещо в мен се прекърши. Не можех да издържам повече на кулинарните изстъпления на лелките. "Няма ток и няма кюфтета." "От вчера ни остана едно пилешко бутче с ориз, искаш ли го?" "Еми тоя с хубавата кайма много вдигна цените и вече не зареждаме от него." Така и не разбрах от какво правят онова, което трябваше да минава за пилешко бяло месо. Повече приличаше на нещо, изрязано от пластмасов манекен или детска кукла от едно време. Лекото натравяне с кофти пилешки сандвич също не помогна особено.

Алтернативата със скарата на кило и кебапчетата тип камикадзе (ядеш, пък каквото стане) също не беше решение. И ако хубавото време и масите отвън можеха да успокоят ядосаното съзнание след деветото поредно поръчване на омлет (нали уж няма как да го направиш гаден), то есенният студ заби финалния пирон.

И тогава на помощ се притече по-добрата ми половина. Оказа се, че да си носиш вкусна, домашно приготвена храна в офиса не е нито толкова трудно, нито те прави некуул пред колегите. Дори напротив, с всеки изминал работен ден ме гледат с все по-зле прикрита завист. Няма как иначе, при положение че из седмичното ми меню се търкалят пиле със зеленчуци в сметана, картофена яхния с телешко, свинско с ориз (изключително капризно ястие, независимо от обикновения си вид; приготвянето на вкусен ориз е изкуство), боб яхния, пържолки с мляко на фурна, пилешко с картофи в бира и прочие. Когато ми дожалее за колегите, им нося домашен какаов кекс.

Носенето на вкусна домашна манджичка може да ви донесе само плюсове: а) по-евтино е б) по-еко е в сравнение с поръчката на храна и в) винаги сте сигурни какво ще ядете и не разчитате на настроението на лелката в кухнята.

Всичко, което ви трябва за един здравословен и вкусен начин на офисен живот, е малко повече време, отделено за пазаруване и готвене, удобна кутия за храна и раница или хубава платнена торбичка.

Единственият и най-голям проблем може да бъде отсъствието на микровълнова печка в офисната кухня. Но ако сте изпаднали в моята ситуация, дори и най-студената порция е за предпочитане пред буламачите в близките заведения. Освен това, ако работите в малък екип и се разбирате с колегите, нищо не ви пречи да ползвате радиаторите като slow cooking подгряване.

Няколко съвета за тотален успех:

- Внимавайте каква кутия ползвате – вижте предложенията към този текст (всяка плътно затваряща се пластмасова кутия за храна върши работа, ако нямате претенции към дизайна) и винаги, ама винаги проверявайте дали сте я затворили добре, преди да тръгнете. Вярвайте ми, много е тъпо, когато нещо се разсипе по пътя.

- Ако нямате специално помещение за хранене в офиса – подбирайте ястията така, че да не са прекалено ароматни. Както на входа, така и на, акхъм, изхода. Лъхането на лучена яхния няма да се отрази добре на работния процес, докато един чуден гювеч е предостатъчно вкусен и хранителен.

http://www.laptoplunches.com/

http://www.decorbox.bg/bg/product/828/Lunch-box-2-decks

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


6 коментара
  • 1
    shwarzspeht avatar :-P
    Клюводървец

    Чудесно решение.Пожелавам на младите хора, попаднали в твоето положение да се възползват от опита ти.

  • 2
    cinnabar avatar :-(
    cinnabar

    Тъжно :( Не очаквах да прочета толкова скучно нещо в Дневник. Опитът с офисната храна и аромати са по-подходящи за личен блог.

  • 3
    stefan_dimitrov avatar :-P
    Stefan Dimitrov

    "Дори напротив, с всеки изминал работен ден ме гледат с все по-зле прикрита завист. Няма как иначе, при положение че из седмичното ми меню се търкалят пиле със зеленчуци в сметана, картофена яхния с телешко, свинско с ориз (изключително капризно ястие, независимо от обикновения си вид; приготвянето на вкусен ориз е изкуство), боб яхния, пържолки с мляко на фурна, пилешко с картофи в бира и прочие. Когато ми дожалее за колегите, им нося домашен какаов кекс.":)))

    Баси, а кой готви в къщи? Половинката дето е безработна домакиня :)))

  • 4
    npaine avatar :-P
    NPaine

    Е хайде сега...в района на СМГ, на Сточна гара има пословично добри дюнери.

    Може би не са толкова изтънчени като пиле със сметана, ама някои хора доста години само на тях сме оцелели.

  • 5
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Иначе г-н Кандов чувал съм, че следния ресторант не бил лош, макар и уви да не съм имал възможност да го посетя:

    http://www.bacchus.bg/rsingle.php?rid=47

  • 6
    ivannn avatar :-|
    ivannn

    Бобсън, и този сет е добра оферта, а доброто затваряне на този тип кутии е доказан факт и лично изпробван :)

    http://www.sportsdirect.com/sportsdirect-food-tubs-750724


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал