Кифличка, колега?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кифличка, колега?

Кутия за градски пикник Boxsal

Кифличка, колега?

За готвенето и храненето като тимбилдинг

5755 прочитания

Кутия за градски пикник Boxsal

© Adam Fish


"Помним какво направи миналата зима." Този рефрен чувам все по-често с приближаването на новата година от колегите си. В берлинската фирма, в която работя, още говорят за печените ми чушки с ориз и кайма. Сготвих им ги преди година. Из коридорите – като ухание от екзотична манджа – се носят легенди и за шарената паеля на Алехандро, и за фините палачинки на Катарина. Имаме си традиция – един ден от седмицата всеки носи нещо, приготвено вкъщи, и хапваме заедно, обикновено сутринта. Колкото по-мултикулти е екипът, толкова по-голям е шансът да дегустираме необичайни ястия. Да не говорим за удоволствието от неформалното общуване. Събития като "Да закусим заедно" са незаменима част от тимбилдинга във всеки модерен офис. Рафтингът или планинското катерене могат да се случват не повече от веднъж годишно. За седмичната групова закуска са нужни малко ентусиазъм и, разбира се, прозрението на шефа: 30 минути бъбрене и прихапване в работно време сплотяват екипа и не струват много.

Положителният ефект е освен колективен и индивидуален: Хелен работи при нас отскоро. Затворен човек е, трудно поддържа разговор на теми извън свързаните с професионалните ни ангажименти. Въпреки че съвсем не е обиграна в т. нар. small talk, когато хване кухненския нож и започне да кълца на дребно краставици и моркови със сръчността на японски майстор, я обхваща музата на общителността. И аутсайдерът благодарение на кулинарния си талант става център на внимание и получава признанието на колегите си.

През лятото замествах мой колега. Сред другите му задължения поех и това да определям с какво точно трябва да се зарежда кухненският шкаф на офиса и какви продукти да ни доставя местният супермаркет. На масата в импровизираната ни столова трябва задължително да има пълни купи с плодове, нарязани зеленчуци и дребни сладки за кафето. За да се убедя, че колегите ми са доволни от моя избор, прекарах цял ден край масата. Те влизаха, хапваха, приказваха си малко и излизаха... Така и очаквах – там, като че между другото, важни въпроси намираха своето решение. Разговорите на резенче праскова, кръгче чушка или солета допълваха разменяните допреди миг имейли между кабинетите, разположени в двата края на дългия коридор. Всъщност сигурна съм, че никой не посещаваше тази "изповедалня" само поради глад...

Да изядеш по една ябълка със съседа ти по бюро, в условията на строгата забрана на тютюнев дим в обществените сгради в Германия постепенно измества паузата за по цигара. Още повече че тя вече може да се състои само пред входната врата, на крак.

За майстор-готвачите с търговски нюх и собствениците на ресторанти в Германия готвенето и хапването като тимбилдинг е доходоносен бизнес. В специално оборудвани салони, с просторни плотове и изобилие от свежи продукти служителите на фирмите прекарват часове в майсторене – често на цяло меню – от предястието до десерта. В Берлин например има бум на училищата по готварство, които освен кулинарни курсове организират корпоративни събития. Мартин Бах, управител на "Ателието по готварство" в немската столица, обобщава своя подход към участниците в тимбилдинга: "Важно е да им даваш пример и насоки, да ги окуражаваш, че въпреки леко загорялото от ястието ще излезе нещо, и да разпределяш задачите и отговорностите по групи, а не индивидуално."

Тази седмица шефът ми разпрати следния имейл: "Скъпи колеги, на тазгодишния коледен празник ще печем сладки и ще си приготвим греяно вино в готварското училище, а след това ще опитаме ориенталски деликатеси в бедуински шатри в типичен интериор: миндери и безброй възглавнички. Тъй като етикетът изисква да си събуваме обувките, си носете допълнителни дебели чорапи". Предчувствам, че суетнята около фурните и задушевната атмосфера на отоплените палатки в берлинския мраз със сигурност, най-малкото в буквален смисъл, ще ни накара да сме по-близко едни до друг. Рецептатa за успех в бизнеса със сигурност е и кулинарна.

"Помним какво направи миналата зима." Този рефрен чувам все по-често с приближаването на новата година от колегите си. В берлинската фирма, в която работя, още говорят за печените ми чушки с ориз и кайма. Сготвих им ги преди година. Из коридорите – като ухание от екзотична манджа – се носят легенди и за шарената паеля на Алехандро, и за фините палачинки на Катарина. Имаме си традиция – един ден от седмицата всеки носи нещо, приготвено вкъщи, и хапваме заедно, обикновено сутринта. Колкото по-мултикулти е екипът, толкова по-голям е шансът да дегустираме необичайни ястия. Да не говорим за удоволствието от неформалното общуване. Събития като "Да закусим заедно" са незаменима част от тимбилдинга във всеки модерен офис. Рафтингът или планинското катерене могат да се случват не повече от веднъж годишно. За седмичната групова закуска са нужни малко ентусиазъм и, разбира се, прозрението на шефа: 30 минути бъбрене и прихапване в работно време сплотяват екипа и не струват много.

Положителният ефект е освен колективен и индивидуален: Хелен работи при нас отскоро. Затворен човек е, трудно поддържа разговор на теми извън свързаните с професионалните ни ангажименти. Въпреки че съвсем не е обиграна в т. нар. small talk, когато хване кухненския нож и започне да кълца на дребно краставици и моркови със сръчността на японски майстор, я обхваща музата на общителността. И аутсайдерът благодарение на кулинарния си талант става център на внимание и получава признанието на колегите си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    sunlight_bg avatar :-P
    sunlight

    И ние в офиса имаме подобна традиция, но е веднъж седмично ... последният път се развъртяха едни палачинки.... :) :)

  • 2
    misohoro avatar :-P
    misohoro

    То и в България има отскоро, аз даже ходих с приятели, беше забавно и разпускащо.
    http://www.amusebouche-bg.com/

  • 3
    oror avatar :-P
    Orchid

    Хубава и неоходима идея за по-студените народи.
    В България като че съществува от само себе си. Винаги съм работила в колективи, където се прави по нещо такова импровизирано, носи се домашно приготвена храна и да, събирането на екипа около масата носи доста повече от обикновен служебен разговор!:-)

  • 4
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Това е традиция навсякъде в България, направиш нещо вкусно и носиш в службата, никой не го смята за нещо особено, напълно естествено е, в реда на нещата!

  • 5
    georgipetrov55 avatar :-|
    georgipetrov55

    Интересни обобщения на практични идеи, които могат да се приложат във всеки офис, и без особени допълнителни разходи. Смятам, че за съжаление не навсякъде е "напълно естествено" - нито в България, нито в чужбина. От опит знам, че идеята да сготвиш или да отидеш да хапнеш с колеги, не винаги се възприема с възторг от хората на същото ниво в йерархията и от шефовете. Може човек не винаги си дава сметка какво би постигнал, не става дума просто за едно излизане.

  • 6
    ninkaminka avatar :-P
    ninkaminka

    small talk на тема храна със сигурност е доста по-сполучлив от приказки за времето и политиканстване :-)

  • 7
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    До коментар [#6] от "ninkaminka":

    Наистина, особеностите на различните национални кухни - полска, чешка, унгарска - приятно ме изненадаха. А разговорите тук могат да подобрят хранителните ни навици и да ни научат да се храним по-здравословно!

  • 8
    gjallarhorn avatar :-|
    Иван Гавазов

    Тая корпоративност ми идва малко в повече :)
    Ама все пак оценявам, че е от изключителна важност за работоспособността на служителите в огромните фирми.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK