С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

8 9 дек 2011, 13:18, 5616 прочитания

Кифличка, колега?

За готвенето и храненето като тимбилдинг

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Помним какво направи миналата зима." Този рефрен чувам все по-често с приближаването на новата година от колегите си. В берлинската фирма, в която работя, още говорят за печените ми чушки с ориз и кайма. Сготвих им ги преди година. Из коридорите – като ухание от екзотична манджа – се носят легенди и за шарената паеля на Алехандро, и за фините палачинки на Катарина. Имаме си традиция – един ден от седмицата всеки носи нещо, приготвено вкъщи, и хапваме заедно, обикновено сутринта. Колкото по-мултикулти е екипът, толкова по-голям е шансът да дегустираме необичайни ястия. Да не говорим за удоволствието от неформалното общуване. Събития като "Да закусим заедно" са незаменима част от тимбилдинга във всеки модерен офис. Рафтингът или планинското катерене могат да се случват не повече от веднъж годишно. За седмичната групова закуска са нужни малко ентусиазъм и, разбира се, прозрението на шефа: 30 минути бъбрене и прихапване в работно време сплотяват екипа и не струват много.

Положителният ефект е освен колективен и индивидуален: Хелен работи при нас отскоро. Затворен човек е, трудно поддържа разговор на теми извън свързаните с професионалните ни ангажименти. Въпреки че съвсем не е обиграна в т. нар. small talk, когато хване кухненския нож и започне да кълца на дребно краставици и моркови със сръчността на японски майстор, я обхваща музата на общителността. И аутсайдерът благодарение на кулинарния си талант става център на внимание и получава признанието на колегите си.


През лятото замествах мой колега. Сред другите му задължения поех и това да определям с какво точно трябва да се зарежда кухненският шкаф на офиса и какви продукти да ни доставя местният супермаркет. На масата в импровизираната ни столова трябва задължително да има пълни купи с плодове, нарязани зеленчуци и дребни сладки за кафето. За да се убедя, че колегите ми са доволни от моя избор, прекарах цял ден край масата. Те влизаха, хапваха, приказваха си малко и излизаха... Така и очаквах – там, като че между другото, важни въпроси намираха своето решение. Разговорите на резенче праскова, кръгче чушка или солета допълваха разменяните допреди миг имейли между кабинетите, разположени в двата края на дългия коридор. Всъщност сигурна съм, че никой не посещаваше тази "изповедалня" само поради глад...

Да изядеш по една ябълка със съседа ти по бюро, в условията на строгата забрана на тютюнев дим в обществените сгради в Германия постепенно измества паузата за по цигара. Още повече че тя вече може да се състои само пред входната врата, на крак.

За майстор-готвачите с търговски нюх и собствениците на ресторанти в Германия готвенето и хапването като тимбилдинг е доходоносен бизнес. В специално оборудвани салони, с просторни плотове и изобилие от свежи продукти служителите на фирмите прекарват часове в майсторене – често на цяло меню – от предястието до десерта. В Берлин например има бум на училищата по готварство, които освен кулинарни курсове организират корпоративни събития. Мартин Бах, управител на "Ателието по готварство" в немската столица, обобщава своя подход към участниците в тимбилдинга: "Важно е да им даваш пример и насоки, да ги окуражаваш, че въпреки леко загорялото от ястието ще излезе нещо, и да разпределяш задачите и отговорностите по групи, а не индивидуално."



Тази седмица шефът ми разпрати следния имейл: "Скъпи колеги, на тазгодишния коледен празник ще печем сладки и ще си приготвим греяно вино в готварското училище, а след това ще опитаме ориенталски деликатеси в бедуински шатри в типичен интериор: миндери и безброй възглавнички. Тъй като етикетът изисква да си събуваме обувките, си носете допълнителни дебели чорапи". Предчувствам, че суетнята около фурните и задушевната атмосфера на отоплените палатки в берлинския мраз със сигурност, най-малкото в буквален смисъл, ще ни накара да сме по-близко едни до друг. Рецептатa за успех в бизнеса със сигурност е и кулинарна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 книги в навечерието на 2020 20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

12 дек 2019, 3832 прочитания

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8730 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Портрет на поетесата като сладкар

В последните години критици, кулинари или просто почитатели преоткриха рецептите на Емили Дикинсън. Какво научих от моя опит с кокосовия кекс на поетесата

Още от Капитал
Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10