Портрет на поетесата като сладкар
В последните години критици, кулинари или просто почитатели преоткриха рецептите на Емили Дикинсън. Какво научих от моя опит с кокосовия кекс на поетесата
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Когато Емили Дикинсън умира през 1886 г., тя е известна с три неща – с ексцентричността, прекрасната градина и сладкишите си. Приживе тя публикува не повече от десетина работи и малцина подозират, че странната дама, която никога не напуска дома си, но пък редовно праща кошници, пълни с цветя и кейкове, на роднини и познати, някой ден ще бъде призната за един от най-големите американски поети. Още по-малко като творец, който като никой друг улавя лутанията на човешката душа във все по-изолирания и комплексен свят.
Сега обаче поколенията, четящи многопластовите й меланхолични стихове, неочаквано преоткриват и другата страна на Дикинсън, пълна с всекидневни наслади. Когато тези дни в нюйоркския Дом на поетите беше открита изложба на нейни редки ръкописи, рецептата й за бял кокосов кекс попадна сред най-обсъжданите и интересни за публиката експонати. Вместо както доскоро да бъде отметнато като несериозно и безпредметно, малкото листче с избледняло мастило сега се оказа достойно за една дузина репортажи. Дори "Ню Йорк таймс" посвети кратка статия на сладкиша, често споменаван с наслада в разказите на съвременниците на Дикинсън.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
5 коментара
След като майка й се разболява, Емили Дикинсън е принудена да се грижи за домакинството. В писмата си пише за приготвянето на всякакви кулинарни неща, без рецептите, разбира се. Твърдят, че стиховете й напомнят остроумните фолклорни рими, широко използвани по това време - кратка форма, наситена със съдържание. Подобно на Ботев у нас, повечето му стихове нямат стандартните рими, но са като бисерна броеница, всяка думичка е бисер и е свързана состаналите - като народна песен.
Тази рецепта ме изненадва приятно, благодаря Ви, че сте я изпробвали, ще опитаме и ние в къщи! Даже ще си я копирам, нали може?!
Интересна аналогия с Ботев, не се бях сещала за приликата в нестандартните рими!
Що се отнася до рецептата, по времето на Дикинсън кексовете също така са били сервирани с шери (а не с кафе!). Ако на някой от гостите сладкишът му се струвал сух, си топвал парчето в чашката. Аз шери не обичам, но вие можете да пробвате за истинска автентичност....
Емили Дикинсън-влюбена:
"Загубих вчера един свят.
Тук някъде да сте го зървали?
Познава се по ред звезди -
на челото навървени.
Богатите ще го отминат -
но за окото ми оскъдно
той е по-скъп и от дукати.
Върнете ми го, сър, обратно!"
Емили-мечтателката:
"От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига."
Емили в нейната самота и в моментите, когато не е прекарвала навярно в кътчето си "радост" от ежедневието-правенето на сладкиши;когато си е позволявала да бъде просто тъжна:
"Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно."...
Емили-скромна и надсмиваща се над позиращата грандоманщина, в чиято среда сигурно е поднасяла не един или два от прекрасните си сладкиша:
"Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.
Колко мрачно е да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!"...
Емили Дикинсън е живяла в изолация, но не е била самотна. Тя е имала голямо и задружно семейство, особено близка е била със сестра си и баща си, с които е общувала пълноценно. Може би, това е и една от причините да не излиза от семеййството и се среща с досадни и любопитни хора. А кексовете по това време се правят за следобедния чай и затова са малки.
До коментар [#2] от "Ваня Ефтимова":
Едва сега забелязах, че Вие сте автор на статията. Благодаря Ви, че се обръщате към мен! Аз много харесвам Емили Дикинсън и този материал много ме зарадва. Желая Ви весела Коледа, здраве и късмет през Новата 2012 година и творчески успехи, разбира се!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.