Новият брой:
Служебната президентска република

Портрет на поетесата като сладкар

В последните години критици, кулинари или просто почитатели преоткриха рецептите на Емили Дикинсън. Какво научих от моя опит с кокосовия кекс на поетесата

портрет на Емили Дикинсън
портрет на Емили Дикинсън
портрет на Емили Дикинсън    ©  Amherst College Archives and Special Collections
портрет на Емили Дикинсън    ©  Amherst College Archives and Special Collections

Когато Емили Дикинсън умира през 1886 г., тя е известна с три неща – с ексцентричността, прекрасната градина и сладкишите си. Приживе тя публикува не повече от десетина работи и малцина подозират, че странната дама, която никога не напуска дома си, но пък редовно праща кошници, пълни с цветя и кейкове, на роднини и познати, някой ден ще бъде призната за един от най-големите американски поети. Още по-малко като творец, който като никой друг улавя лутанията на човешката душа във все по-изолирания и комплексен свят.

Сега обаче поколенията, четящи многопластовите й меланхолични стихове, неочаквано преоткриват и другата страна на Дикинсън, пълна с всекидневни наслади. Когато тези дни в нюйоркския Дом на поетите беше открита изложба на нейни редки ръкописи, рецептата й за бял кокосов кекс попадна сред най-обсъжданите и интересни за публиката експонати. Вместо както доскоро да бъде отметнато като несериозно и безпредметно, малкото листче с избледняло мастило сега се оказа достойно за една дузина репортажи. Дори "Ню Йорк таймс" посвети кратка статия на сладкиша, често споменаван с наслада в разказите на съвременниците на Дикинсън.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo
    • + 9

    След като майка й се разболява, Емили Дикинсън е принудена да се грижи за домакинството. В писмата си пише за приготвянето на всякакви кулинарни неща, без рецептите, разбира се. Твърдят, че стиховете й напомнят остроумните фолклорни рими, широко използвани по това време - кратка форма, наситена със съдържание. Подобно на Ботев у нас, повечето му стихове нямат стандартните рими, но са като бисерна броеница, всяка думичка е бисер и е свързана состаналите - като народна песен.
    Тази рецепта ме изненадва приятно, благодаря Ви, че сте я изпробвали, ще опитаме и ние в къщи! Даже ще си я копирам, нали може?!

    Нередност?
  • 2
    vaniaef avatar :-|
    Ваня Ефтимова
    • + 4

    Интересна аналогия с Ботев, не се бях сещала за приликата в нестандартните рими!
    Що се отнася до рецептата, по времето на Дикинсън кексовете също така са били сервирани с шери (а не с кафе!). Ако на някой от гостите сладкишът му се струвал сух, си топвал парчето в чашката. Аз шери не обичам, но вие можете да пробвате за истинска автентичност....

    Нередност?
  • 3
    double.bubble avatar :-?
    Forgive me, if it was my fault
    • + 9

    Емили Дикинсън-влюбена:
    "Загубих вчера един свят.
    Тук някъде да сте го зървали?
    Познава се по ред звезди -
    на челото навървени.

    Богатите ще го отминат -
    но за окото ми оскъдно
    той е по-скъп и от дукати.
    Върнете ми го, сър, обратно!"

    Емили-мечтателката:
    "От какво се прави ливада?
    Нима не знаеш?
    Трева -
    и една пчела -
    и да мечтаеш.
    Ако пчелата не пристига -
    мечтата стига."

    Емили в нейната самота и в моментите, когато не е прекарвала навярно в кътчето си "радост" от ежедневието-правенето на сладкиши;когато си е позволявала да бъде просто тъжна:
    "Плачът е нещо незначително -
    въздишката - е нещо дребно.
    Но от товара им натрупан
    човек умира постепенно."...

    Емили-скромна и надсмиваща се над позиращата грандоманщина, в чиято среда сигурно е поднасяла не един или два от прекрасните си сладкиша:
    "Аз никоя съм. А ти кой си?
    Ти също ли си никой?
    Тогава двама сме. Но не издавай -
    че те ще ни навикат.

    Колко мрачно е да си някой
    - и като жаба мокра -
    да казваш цял ден свойто име -
    пред възхитена локва!"...

    Нередност?
  • 4
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo
    • + 4

    Емили Дикинсън е живяла в изолация, но не е била самотна. Тя е имала голямо и задружно семейство, особено близка е била със сестра си и баща си, с които е общувала пълноценно. Може би, това е и една от причините да не излиза от семеййството и се среща с досадни и любопитни хора. А кексовете по това време се правят за следобедния чай и затова са малки.

    Нередност?
  • 5
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo
    • + 3

    До коментар [#2] от "Ваня Ефтимова":

    Едва сега забелязах, че Вие сте автор на статията. Благодаря Ви, че се обръщате към мен! Аз много харесвам Емили Дикинсън и този материал много ме зарадва. Желая Ви весела Коледа, здраве и късмет през Новата 2012 година и творчески успехи, разбира се!

    Нередност?
Нов коментар