Портрет на поетесата като сладкар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Портрет на поетесата като сладкар

портрет на Емили Дикинсън

Портрет на поетесата като сладкар

В последните години критици, кулинари или просто почитатели преоткриха рецептите на Емили Дикинсън. Какво научих от моя опит с кокосовия кекс на поетесата

Ваня Ефтимова
8887 прочитания

портрет на Емили Дикинсън

© Amherst College Archives and Special Collections


Когато Емили Дикинсън умира през 1886 г., тя е известна с три неща – с ексцентричността, прекрасната градина и сладкишите си. Приживе тя публикува не повече от десетина работи и малцина подозират, че странната дама, която никога не напуска дома си, но пък редовно праща кошници, пълни с цветя и кейкове, на роднини и познати, някой ден ще бъде призната за един от най-големите американски поети. Още по-малко като творец, който като никой друг улавя лутанията на човешката душа във все по-изолирания и комплексен свят.

Сега обаче поколенията, четящи многопластовите й меланхолични стихове, неочаквано преоткриват и другата страна на Дикинсън, пълна с всекидневни наслади. Когато тези дни в нюйоркския Дом на поетите беше открита изложба на нейни редки ръкописи, рецептата й за бял кокосов кекс попадна сред най-обсъжданите и интересни за публиката експонати. Вместо както доскоро да бъде отметнато като несериозно и безпредметно, малкото листче с избледняло мастило сега се оказа достойно за една дузина репортажи. Дори "Ню Йорк таймс" посвети кратка статия на сладкиша, често споменаван с наслада в разказите на съвременниците на Дикинсън.

Дребните домакински занимания на поетесата обичайно са разказвани като куриозен факт, още един признак на невъзможността й да конфронтира челно и дръзко истинските предизвикателства навън. Наистина вълнуващата й поезия също е родена от тази слабост, но както и страстта към фината кухня си остава по-скоро страничен продукт от живот, живян в почти пълна физическа и емоционална изолация. Емили Дикинсън никога не с е омъжва и прекарва дните си в грижи за болната си майка и вечно заетия си и доминиращ баща (той е изтъкнат член на американския Конгрес). Въпреки че от 1860 г. не напуска дома, тя води необичайно богат духовен живот, води интензивна кореспонденция, чете ентусиазирано и непрестанно пише поезия. Едва след смъртта й сестра й Лавиния открива пакета с ръкописи.

В последните години широката публика в Америка започна да преоткрива в рецептите на Дикинсън онова, което литературните изследователи отдавна подозираха. През дългите самотни часове в кухнята тя пробва различни продукти и вкусове и достига невероятно майсторство. По същия начин и поезията й, писана в самоизолация и болезнено търсене на роля и смисъл в затворения викториански свят, експериментира с езика и идеите и достига несравнима дълбочина.

Затова критици, кулинари или просто почитатели в последното десетилетие насочиха вниманието си и към рецептите на Емили Дикинсън. Преди няколко години изследователят Джийн Мъдж отбеляза литературен и финансов успех с книгата си "Емили Дикинсън: Профил на поетесата като готвач". Литературният критик Вивиън Полък дори изчисли, че около десет процента от всичките запазени стихове на Дикинсън съдържат някаква метафора или препратка към приготвянето и консумирането на храна. Според Полък това са и най-добрите й поетични творби, защото те ясно артикулират страстите на вечно търсещия "аз", жаден и гладен да намери самоудоволетворение и смисъл.

Източник: Poets House, (c) President and Fellows of Harvard College

Рецепта за кокосов кейк, поставената във витрината на Дома на поетите, само изброява съставките, без да дава каквито и да е било инструкции как да бъдат смесени и изпечени. Както много от поемите на Дикинсън, тя дори няма заглавие и гласи само:

1 чаша кокосов орех

2 чаши брашно 1 чаша захар
½ чаша масло ½ чаша мляко 2 яйца
½ чаена лъжичка сода

1 чаена лъжичка кремотартар

Понеже на пръв поглед кейкът изглежда лесен за приготвяне и след кратка справка с интернет какво представлява единствената непозната съставка – cream of tartar, реших да го направя. След успеха на приятния и интелигентен филм "Джули и Джулия" кой от нас не се е изкушавал да се приближи кулинарно до кумира си?

Според различни сладкарски инструкции размекнатото масло се разбива със захарта. После идва ред на брашното и млякото. Според кулинарните форуми в интернет кремотартар e калиев хидроген тартарат, популярен като набухвател през XIX век, особено за разбиване на белтъците на сняг, преди да бъдат прибавени към общата смес. В САЩ съставката може да бъде намерена във всеки по-голям супермаркет, но в България, ако вярваме на форума на bg-mama.com, тя не се продава. Понеже, все пак влиза в състава на бакпулвера, може да я замените (заедно със содата за хляб) с модерния бакпулвер. Последно идва ред на настъргания кокосов орех.

Човек може и да е чел статистиките, според които само от 1950 г. насам размерът на порциите в САЩ се е увеличил един и половин пъти, но едва когато следвате рецепта от късния XIX век, разликата в количествата става истински видна. Сместа, смятана за достатъчна за един сладкиш във времето на Емили Дикинсън, едва покрива дъното на стандартната форма за торта от XXI век. Наистина във фурната кейкът се надига, но недостатъчно, за да спести озадачените погледи на гостите.

Рецептата на Дикинсън не дава указания дали на сладкиша е нужна глазура, или пък може да бъде поръсен с кокосов орех. Както в много от стиховете й, уж семплата й поетика ражда хиляди асоциации и подтиква читателят сам да търси още идеи. За да компенсирам скромния външен вид на сладкиша, го поръсвам обилно с едро настърган кокос, докато е още горещ.

Ненужен жест, както се оказва малко по-късно. Кокосовият кейк може и да изглежда прост, лесен и бърз за правене, вкусът му обаче е многопластов, едновременно свеж и богат на вкус, той сякаш е кулинарно превъплъщение на най-доброто от поезията на Емили Дикинсън. Адам, един от поканените да опитат сладкия експеримент приятели, го определя като фин и приятно изненадващ. Уесли казва, че му напомня на простите, но пълни с вкус кейкове от домашната кухня на баба му. За Джесика вкусът му е чувствен и приятен.

Адам накрая казва, че ще запази част от неговото парче за закуска. Насладите, както пише Емили Дикинсън, като мъжете, могат понякога и да пътешестват, но все пак ще чакат най-удобния момент.

Изложбата на редки ръкописи на Емили Дикинсън в Дома на поетите в Ню Йорк продължава до 28 януари 2012 г. http://poetshouse.org

Когато Емили Дикинсън умира през 1886 г., тя е известна с три неща – с ексцентричността, прекрасната градина и сладкишите си. Приживе тя публикува не повече от десетина работи и малцина подозират, че странната дама, която никога не напуска дома си, но пък редовно праща кошници, пълни с цветя и кейкове, на роднини и познати, някой ден ще бъде призната за един от най-големите американски поети. Още по-малко като творец, който като никой друг улавя лутанията на човешката душа във все по-изолирания и комплексен свят.

Сега обаче поколенията, четящи многопластовите й меланхолични стихове, неочаквано преоткриват и другата страна на Дикинсън, пълна с всекидневни наслади. Когато тези дни в нюйоркския Дом на поетите беше открита изложба на нейни редки ръкописи, рецептата й за бял кокосов кекс попадна сред най-обсъжданите и интересни за публиката експонати. Вместо както доскоро да бъде отметнато като несериозно и безпредметно, малкото листче с избледняло мастило сега се оказа достойно за една дузина репортажи. Дори "Ню Йорк таймс" посвети кратка статия на сладкиша, често споменаван с наслада в разказите на съвременниците на Дикинсън.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    След като майка й се разболява, Емили Дикинсън е принудена да се грижи за домакинството. В писмата си пише за приготвянето на всякакви кулинарни неща, без рецептите, разбира се. Твърдят, че стиховете й напомнят остроумните фолклорни рими, широко използвани по това време - кратка форма, наситена със съдържание. Подобно на Ботев у нас, повечето му стихове нямат стандартните рими, но са като бисерна броеница, всяка думичка е бисер и е свързана состаналите - като народна песен.
    Тази рецепта ме изненадва приятно, благодаря Ви, че сте я изпробвали, ще опитаме и ние в къщи! Даже ще си я копирам, нали може?!

  • 2
    vaniaef avatar :-|
    Ваня Ефтимова

    Интересна аналогия с Ботев, не се бях сещала за приликата в нестандартните рими!
    Що се отнася до рецептата, по времето на Дикинсън кексовете също така са били сервирани с шери (а не с кафе!). Ако на някой от гостите сладкишът му се струвал сух, си топвал парчето в чашката. Аз шери не обичам, но вие можете да пробвате за истинска автентичност....

  • 3
    double.bubble avatar :-?
    Forgive me, if it was my fault

    Емили Дикинсън-влюбена:
    "Загубих вчера един свят.
    Тук някъде да сте го зървали?
    Познава се по ред звезди -
    на челото навървени.

    Богатите ще го отминат -
    но за окото ми оскъдно
    той е по-скъп и от дукати.
    Върнете ми го, сър, обратно!"

    Емили-мечтателката:
    "От какво се прави ливада?
    Нима не знаеш?
    Трева -
    и една пчела -
    и да мечтаеш.
    Ако пчелата не пристига -
    мечтата стига."

    Емили в нейната самота и в моментите, когато не е прекарвала навярно в кътчето си "радост" от ежедневието-правенето на сладкиши;когато си е позволявала да бъде просто тъжна:
    "Плачът е нещо незначително -
    въздишката - е нещо дребно.
    Но от товара им натрупан
    човек умира постепенно."...

    Емили-скромна и надсмиваща се над позиращата грандоманщина, в чиято среда сигурно е поднасяла не един или два от прекрасните си сладкиша:
    "Аз никоя съм. А ти кой си?
    Ти също ли си никой?
    Тогава двама сме. Но не издавай -
    че те ще ни навикат.

    Колко мрачно е да си някой
    - и като жаба мокра -
    да казваш цял ден свойто име -
    пред възхитена локва!"...

  • 4
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    Емили Дикинсън е живяла в изолация, но не е била самотна. Тя е имала голямо и задружно семейство, особено близка е била със сестра си и баща си, с които е общувала пълноценно. Може би, това е и една от причините да не излиза от семеййството и се среща с досадни и любопитни хора. А кексовете по това време се правят за следобедния чай и затова са малки.

  • 5
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    До коментар [#2] от "Ваня Ефтимова":

    Едва сега забелязах, че Вие сте автор на статията. Благодаря Ви, че се обръщате към мен! Аз много харесвам Емили Дикинсън и този материал много ме зарадва. Желая Ви весела Коледа, здраве и късмет през Новата 2012 година и творчески успехи, разбира се!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK