С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

5 9 дек 2011, 13:18, 8487 прочитания

Портрет на поетесата като сладкар

В последните години критици, кулинари или просто почитатели преоткриха рецептите на Емили Дикинсън. Какво научих от моя опит с кокосовия кекс на поетесата

Ваня Ефтимова | Ню Йорк
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато Емили Дикинсън умира през 1886 г., тя е известна с три неща – с ексцентричността, прекрасната градина и сладкишите си. Приживе тя публикува не повече от десетина работи и малцина подозират, че странната дама, която никога не напуска дома си, но пък редовно праща кошници, пълни с цветя и кейкове, на роднини и познати, някой ден ще бъде призната за един от най-големите американски поети. Още по-малко като творец, който като никой друг улавя лутанията на човешката душа във все по-изолирания и комплексен свят.

Сега обаче поколенията, четящи многопластовите й меланхолични стихове, неочаквано преоткриват и другата страна на Дикинсън, пълна с всекидневни наслади. Когато тези дни в нюйоркския Дом на поетите беше открита изложба на нейни редки ръкописи, рецептата й за бял кокосов кекс попадна сред най-обсъжданите и интересни за публиката експонати. Вместо както доскоро да бъде отметнато като несериозно и безпредметно, малкото листче с избледняло мастило сега се оказа достойно за една дузина репортажи. Дори "Ню Йорк таймс" посвети кратка статия на сладкиша, често споменаван с наслада в разказите на съвременниците на Дикинсън.


Дребните домакински занимания на поетесата обичайно са разказвани като куриозен факт, още един признак на невъзможността й да конфронтира челно и дръзко истинските предизвикателства навън. Наистина вълнуващата й поезия също е родена от тази слабост, но както и страстта към фината кухня си остава по-скоро страничен продукт от живот, живян в почти пълна физическа и емоционална изолация. Емили Дикинсън никога не с е омъжва и прекарва дните си в грижи за болната си майка и вечно заетия си и доминиращ баща (той е изтъкнат член на американския Конгрес). Въпреки че от 1860 г. не напуска дома, тя води необичайно богат духовен живот, води интензивна кореспонденция, чете ентусиазирано и непрестанно пише поезия. Едва след смъртта й сестра й Лавиния открива пакета с ръкописи.

В последните години широката публика в Америка започна да преоткрива в рецептите на Дикинсън онова, което литературните изследователи отдавна подозираха. През дългите самотни часове в кухнята тя пробва различни продукти и вкусове и достига невероятно майсторство. По същия начин и поезията й, писана в самоизолация и болезнено търсене на роля и смисъл в затворения викториански свят, експериментира с езика и идеите и достига несравнима дълбочина.

Затова критици, кулинари или просто почитатели в последното десетилетие насочиха вниманието си и към рецептите на Емили Дикинсън. Преди няколко години изследователят Джийн Мъдж отбеляза литературен и финансов успех с книгата си "Емили Дикинсън: Профил на поетесата като готвач". Литературният критик Вивиън Полък дори изчисли, че около десет процента от всичките запазени стихове на Дикинсън съдържат някаква метафора или препратка към приготвянето и консумирането на храна. Според Полък това са и най-добрите й поетични творби, защото те ясно артикулират страстите на вечно търсещия "аз", жаден и гладен да намери самоудоволетворение и смисъл.

Инфографика


Рецепта за кокосов кейк, поставената във витрината на Дома на поетите, само изброява съставките, без да дава каквито и да е било инструкции как да бъдат смесени и изпечени. Както много от поемите на Дикинсън, тя дори няма заглавие и гласи само:



1 чаша кокосов орех
2 чаши брашно
1 чаша захар
½ чаша масло
½ чаша мляко
2 яйца
½ чаена лъжичка сода
1 чаена лъжичка кремотартар


Понеже на пръв поглед кейкът изглежда лесен за приготвяне и след кратка справка с интернет какво представлява единствената непозната съставка – cream of tartar, реших да го направя. След успеха на приятния и интелигентен филм "Джули и Джулия" кой от нас не се е изкушавал да се приближи кулинарно до кумира си?

Според различни сладкарски инструкции размекнатото масло се разбива със захарта. После идва ред на брашното и млякото. Според кулинарните форуми в интернет кремотартар e калиев хидроген тартарат, популярен като набухвател през XIX век, особено за разбиване на белтъците на сняг, преди да бъдат прибавени към общата смес. В САЩ съставката може да бъде намерена във всеки по-голям супермаркет, но в България, ако вярваме на форума на bg-mama.com, тя не се продава. Понеже, все пак влиза в състава на бакпулвера, може да я замените (заедно със содата за хляб) с модерния бакпулвер. Последно идва ред на настъргания кокосов орех.

Човек може и да е чел статистиките, според които само от 1950 г. насам размерът на порциите в САЩ се е увеличил един и половин пъти, но едва когато следвате рецепта от късния XIX век, разликата в количествата става истински видна. Сместа, смятана за достатъчна за един сладкиш във времето на Емили Дикинсън, едва покрива дъното на стандартната форма за торта от XXI век. Наистина във фурната кейкът се надига, но недостатъчно, за да спести озадачените погледи на гостите.

Рецептата на Дикинсън не дава указания дали на сладкиша е нужна глазура, или пък може да бъде поръсен с кокосов орех. Както в много от стиховете й, уж семплата й поетика ражда хиляди асоциации и подтиква читателят сам да търси още идеи. За да компенсирам скромния външен вид на сладкиша, го поръсвам обилно с едро настърган кокос, докато е още горещ.

Ненужен жест, както се оказва малко по-късно. Кокосовият кейк може и да изглежда прост, лесен и бърз за правене, вкусът му обаче е многопластов, едновременно свеж и богат на вкус, той сякаш е кулинарно превъплъщение на най-доброто от поезията на Емили Дикинсън. Адам, един от поканените да опитат сладкия експеримент приятели, го определя като фин и приятно изненадващ. Уесли казва, че му напомня на простите, но пълни с вкус кейкове от домашната кухня на баба му. За Джесика вкусът му е чувствен и приятен.

Адам накрая казва, че ще запази част от неговото парче за закуска. Насладите, както пише Емили Дикинсън, като мъжете, могат понякога и да пътешестват, но все пак ще чакат най-удобния момент.

 
Изложбата на редки ръкописи на Емили Дикинсън в Дома на поетите в Ню Йорк продължава до 28 януари 2012 г. http://poetshouse.org


 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 7213 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3504 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Манджа с грозде

Или защо онеправданите кухни на Централна Европа заслужават втори шанс

Още от Капитал
Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10