Калина Гарелова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Слагам яке вместо палто и удобни джинси. Те със сигурност се хлъзгат към демоде, но още са далече от ретро. Чудя се дали имат капацитет след още едно десетилетие да достигнат класически статут. Като прическата, която леля ми носи от 50 години – Мерлин Монро от "Джентълмените предпочитат блондинки". По-скоро не.
Стълбището мирише на яхния – мм, пилешко бутче, леко пресолена запръжка с качествена мазнина и домати. Парфюмът ми пък мирише на епоксидна смола, безир и поялник. Излизам навън с ореола на щастлив пролетарий, който работи на открито, яде вкусно и е изпълнен с благонамереност като Дядо Коледа.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
9 коментара
Виртуозно описание на града ни. Наистина е толкова контрастно,че само като прочетеш го проумяваш и помирисваш истински.
Хубава статия!
Обичам стила на Калина Гарелова, има невероятно обоняние за парфюми и улични пейзажи. Четеш с очите, вдъхваш с нос, прекрасно.
що не пишеш чиклит романи?
Тази тъпотия я прочетох само защото нямам какво да правя в момента, защо днес всеки си мисли, че разсъжденията му, докато се мотае из града, са достатъчно значителни, за да ги сподели с широката публика? И най-вероятно от редакцията са й платили за тази статия, ужас, само насърчават убийствената липса на талант.
До коментар [#5] от "clint_eastwood":
Аз пък дори не успях да дочета тази глупост.
Но пък ми е особено интересно, че такива глупости се нравят на разни хора.
Епоксидна боя, безир и поялник... искам и аз такъв. Кой, кой беше той? :)
А и е подходящ за Средновековието, което се е утаило по ъглите, особено на някои квартали. Описана така ароматно и сочно, с великодушието на един софийски Гаврош, изведнъж действителността ми се видя красива и даже уютна - нещо като картина на Йеронимус Бош, която всъщност изобщо не те плаши.
Не е чак толкова зле статията, но си личи, че впечатленията на авторката не са от един ден, а е седнала и ги е наредила по спомен.
Изключително образен език! Малко са хората, които могат да забелязват "подробностите от пейзажа", които всъщност пресъздават атмосферата на града.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.