

Тома Марков

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

На единадесет години го реших – ще стана писател. Така се получи. Бяха ми дали за домашно да напиша съчинение, но аз реших, че ще отнеме много от ценното ми време за футбол, и сметнах, че е по-добре да напиша стихотворение. И го направих. Стихотворението не беше нищо особено, но пожъна успех. Всички решиха, че съм особен. Аз съм умно момче и знаех, че не съм особен, но въпреки това не разубедих никого. Само си седях и гледах да не говоря повече от другите, което сега (от позицията на възрастта ми) ми се струва крайно подло... Но, знаете как е, животът е бърз и безмилостен и каквото и да правим, ще продължава да ни превъзхожда. В догонването (на живота) и на мен – новоизпечения поет – ми се наложи да налагам безкрайни корекции на саркофага, в който лежи така нареченият ми образ (на поет). Една от корекциите, разбира се, бе алкохолът. Тогава не знаех. Тогава само действах.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
3 коментара
До коментар [#1] от "shaitan":
Второто. Само не разбирам защо модераторите са скрили коментара ти - той струва повече от материала горе ;)
Не е лесно да усвоиш лошите навици, но след това им ставаш роб.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.