Моята игра

Бърз преглед на игрите, сравнително популярни в България през последните 30-ина години (без да броим чисто детските игри и спортовете): асоциации (във влака или в колата на дълъг път); шише (на пубертетски купони); филми (в по-артистичните компании); морски шах, класически шах, табла, бикове и крави. Напоследък евентуално листчета с личности на челото. Малко скрабъл (игра на думи). И белот - много белот, на плажа. С това долу-горе приключваме. Българите никога не сме били много по игрите. Ако някой ден някой се захване да анализира причините за това, със сигурност ще стигне до интересни открития, свързани с манталитета и народопсихологията ни. Преобладаващото ни мнение като че ли е, че те са забавление за деца, програмисти с оскъден социален живот и инфантилни американци, които не могат да пият много. Освен това - няма да си го признаем - но честичко ни е срам или страх да не се изложим.

Всъщност всичко опира до това колко малко знаем за игрите и начина им на употреба. Има нации, в които те са традиция, култура и част от ежедневието. Има и индустрия, която се е развила до ниво, на което да посрещне и задоволи интересите на всеки. Светът на настолните игри вече предлага както безкраен избор от най-различни стратегии за тактиците със състезателен хъс, така и кооперативни игри, в които играчите се изправят заедно срещу играта и трябва да я победят. В Pandemic например Земята е обхваната от няколко смъртоносни епидемии, от тесте карти постоянно излизат нови вируси, а играчите влизат в роли (да речем, биохимик, физик и логистик) и трябва да спасят света. Има още логически игри, криминални мистерии, игри с карти, игри с наддаване, семейни игри и парти игри, подходящи за големи компании. Те може да са базирани на чисто физически реакции или на въпроси от обща култура, да включват актьорски елемент или рисуване. Има и игри, базирани на успешни заглавия от други развлекателни индустрии - като "Игра на тронове" и Lord of the Rings. Има дори военни игри, където шаренията е силно ограничена и сюжетът е базиран на реални исторически събития (например Age of Napoleon, където единият играч е Франция и нейните съюзници, а другият - коалиция, водена от Англия), както и сложни търговски игри (където, да речем, управляваш своя собствена винарна). С други думи, има игра за всеки и най-вече има шанс да се забъркате в преживяване, доста по-социално от Facebook и със сигурност по-стимулиращо от телевизията. Струва си да му дадете шанс като вариант за свободното време.