

Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Бърз преглед на игрите, сравнително популярни в България през последните 30-ина години (без да броим чисто детските игри и спортовете): асоциации (във влака или в колата на дълъг път); шише (на пубертетски купони); филми (в по-артистичните компании); морски шах, класически шах, табла, бикове и крави. Напоследък евентуално листчета с личности на челото. Малко скрабъл (игра на думи). И белот - много белот, на плажа. С това долу-горе приключваме. Българите никога не сме били много по игрите. Ако някой ден някой се захване да анализира причините за това, със сигурност ще стигне до интересни открития, свързани с манталитета и народопсихологията ни. Преобладаващото ни мнение като че ли е, че те са забавление за деца, програмисти с оскъден социален живот и инфантилни американци, които не могат да пият много. Освен това - няма да си го признаем - но честичко ни е срам или страх да не се изложим.
Всъщност всичко опира до това колко малко знаем за игрите и начина им на употреба. Има нации, в които те са традиция, култура и част от ежедневието. Има и индустрия, която се е развила до ниво, на което да посрещне и задоволи интересите на всеки. Светът на настолните игри вече предлага както безкраен избор от най-различни стратегии за тактиците със състезателен хъс, така и кооперативни игри, в които играчите се изправят заедно срещу играта и трябва да я победят. В Pandemic например Земята е обхваната от няколко смъртоносни епидемии, от тесте карти постоянно излизат нови вируси, а играчите влизат в роли (да речем, биохимик, физик и логистик) и трябва да спасят света. Има още логически игри, криминални мистерии, игри с карти, игри с наддаване, семейни игри и парти игри, подходящи за големи компании. Те може да са базирани на чисто физически реакции или на въпроси от обща култура, да включват актьорски елемент или рисуване. Има и игри, базирани на успешни заглавия от други развлекателни индустрии - като "Игра на тронове" и Lord of the Rings. Има дори военни игри, където шаренията е силно ограничена и сюжетът е базиран на реални исторически събития (например Age of Napoleon, където единият играч е Франция и нейните съюзници, а другият - коалиция, водена от Англия), както и сложни търговски игри (където, да речем, управляваш своя собствена винарна). С други думи, има игра за всеки и най-вече има шанс да се забъркате в преживяване, доста по-социално от Facebook и със сигурност по-стимулиращо от телевизията. Струва си да му дадете шанс като вариант за свободното време.Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
На текста за Стефан Тафров, моля оправете името на писателя Михаил ВешиМ, а не Вешин
Освен Лозанов и Диков другите са ми тотално непознати и неизвестни. Със същата успеваемост мога да направя статия разпитвайки кварталните собственици на магазини.
Dixit ме заинтригува. Отивам да чета.
Чудесна статия! Повече такива трябва да има!
Видът табла се казва "гюлбара", а не "дилбара". И не са три разновидностите на таблата, ами (поне) 4 - има една "челеби", която е като обикновената, само че чифтовете се играят като при дилбарата.
Що се отнася до таблата - ето още един вид - затворническа: подредбата е като обикновена, но заровете не се хвърлят - сам си ги определяш, като е задължително единият да е 1. Имаш право и на два чифта за цялата игра - по твой избор - тук единицата не е задължителна.
До коментар [#2] от "dreamboxer":
Питам се защо има такива малоумници като теб ?!?!?!
Що се отнася до таблата,според българските източници игрите са 5 : табла, гюлбара / дюлбара /, тапа, челеби и османие. А що се отнася до това какво се играе по света въобще, са известни около 50 разновидности на таблата.
Интересен материал. Особено ми хареса това "Преобладаващото ни мнение като че ли е, че те са забавление за деца, програмисти с оскъден социален живот и инфантилни американци, които не могат да пият много." - авторът много точно е определил народопсихологията на българския мачо.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.