Жени на ръба на безбрачна криза
Съжителството без брак е все по-разпространен семеен модел у нас. Въпреки това отношенията между партньорите остават извън закона, от което страдат най-вече децата
Лилия Попганчева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Клара е хубава и образована жена на трийсет и пет години, със свободна професия и две малки деца. Тя никога не е сключвала граждански брак. Напуска партньора си и общото им жилище, защото той вече не я обича. Следващите три години са пронизани от чувство на безпомощност заради провалените опити на Клара да получи подкрепата на бащата при отглеждането на децата. Той ги взима изключително рядко и за малко, дава пари, които стигат, за да покрият половината от наема на апартамента, в който тя живее с децата, обещава й и не се появява, а децата се вкопчват във всеки мъж около нея като възможен и нужен баща…
Жените с подобна история са много – само влезте във форума на бгмама или се огледайте в квартала.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
26 коментара
Моите уважения към всички избрали да не сключват брак, а да живеят във фактическо съжителство, но следва да се има предвид, че фактическо съжителство предполага да е именно такова - фактическо, а не формално. Който е искал да се ползва от засилената законова закрила съгласно семейното право е бил свободен да сключи брак. Да се формализира подпис при съпружеско съжителство означава на практика - брак. Какъв е смисълът да се дублират два института с различни наименования. Ако пък някой иска да избяга от отговорност, то той ще откаже да формализира и фактическото съжителство чрез регистрация, ако приемем, че такава е могло да бъде предвидена.
Държавата и обществото у нас не обичат хора, които не обичат брака и не искат да подписват. В очите на обществото си повреден, за държавата - не си създал семейство. Държавен и обществен натиск сам да се вкараш в една излишна институция, която реално никому не е нужна.
Кое (освен закона, който не се спазва) гарантира дори и обидната издръжка? Нищо!
И в двата случая е изцяло въпрос на уважение и морал.
Разликата е само в размера на горчивото усещане, с което живеят децата.
Младите хора в България предпочитат съжителство пред брак защото около тях има безброй примери за провалени бракове или кратки такива. Малко тъжно е, че един подпис, една формалност трябва да поддържат чувството за сигурност и закрила в една връзка... Подписа може да е просто подпис, но променя много неща... Sad but true :(
Както казваше моя приятелка в същата ситуация "Ако си сигурен,че ще сте заедно, докато смъртта ви раздели - не се жени. Ако имаш и минимално съмнение - подписвай!"
[quote#1:"red.mary"]Да се формализира подпис при съпружеско съжителство означава на практика - брак. Какъв е смисълът да се дублират два института с различни наименования.[/quote]
Много просто - защото не хората трябва да обслужват закона, а обратното. В крайна сметка институцията "брак" е прикачена към семейството, а не обратното. Децата си се появяват във формализирана или неформализирана връзка и те трябва да бъдат защитени. Тук ДНК-то е товя
А ако съпрузите търсят законова закрила един от друг - да си ползват брачните свидетелства. В това си права.
До коментар [#6] от "Quilmes":
Децата родени в брак и без брак (ако са признати от бащата) имат абсолютно еднакви права.
И вкрайна сметка - законът е адекватен на нуждите на обществото. Може би моралът в повечето случаи е "липсващото звено", но той няма как да се вмени законово.
Бих могъл да разбера защо мъжето го избират това "фактическо съжителство", абсолютно ми е непонятно защо жена би го избрала. Единственото ми е обяснение е че не осъзнава евентуалните последствия, които са описани в примерите в статията.
Цялата тази сапунка може да се сведе до два извода:
1. И брачните, и безбрачните отношения са силно податливи на простотия, бедност, и/или алчност.
2. Безбрачни отношения могат да си позволят само просветени, морално зрели, и материално независими хора - по малко от 5% от българския народ.
А да се ползва Харалампи Ал. за за гуру по темата е майтап.
"При раздяла, жената е ощетена двойно. От една страна, тя е принудена да приеме издръжка, която е по-скоро подаяние, отколкото отражение на реалните нужди на детето. От друга страна, тя и децата нямат право на жилището, дори и да е придобито по време на съвместното съжителство. И все пак най-тежък остава фактът, че мъжът може да избере да не се грижи за децата си...."
и откъде накъде детето ми да има права върху жилището ми? ако не искам да се грижа за него брачното свидетелство няма да ме спре, както и ако искам - липсата на такова. но да му се гарантира имот, който не е СИО си е жив ретрограден коунизъм.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход