Портрет на хипстъра като млад

21-годишният визуален артист Стефан Карчев смята, че най-важното е да се занимаваш с това, което те прави щастлив

Той е млад, крещящо различен и леко маниерен. На път за интервюто Стефан Карчев ме пита дали "ще ме пуснат в кафенето с моята... претенция". На външен вид 21-годишният артист е точно толкова шарен, колкото проектите му  и профила му в Tumblr (stefankartchev.tumblr.com). Цялата му осанка крещи "Обичам 80-те!" - впит клин, коса в синьо и розово, кичозни пластмасови пръстени, огромен ланец и яркозелени слушалки. Стефан със сигурност възмущава софийските баби, но всъщност той би бил съвсем на място в някой по-разкрепостен град като Берлин или Амстердам. (Защото хипстърите в България отдавна не са хипстъри по света.) За крехката си възраст Карчев е успял привлече внимание не само към ексцентричното си поведение, но и към колажите, фотосесиите и инсталациите си на събития като Sofia Design Week и Творческата работилница с бирени бутилки.

Всъщност само след 5 минути разговор виждаш, че "претенцията" на Стефан е по-скоро маска, зад която се крият сърдечност и хумор.

Разкажи ми за себе си.

Като малък мечтаех да стана художник, но с годините преминах през дизайн към графичен дизайн. Самата идея ескалира по някакъв начин, еволюира. В момента бих се определил просто като млад визуален артист. Така се определям, да!

Смяташ ли се за хипстър?

Какво е хипстър? Това не е хипстърия – правя това, което ме прави щастлив.

Защо си тук, а не си заминал нанякъде, където би бил по-разбран?

По много причини. Част от тях са финансови. Знам само френски, а френскоговорящите страни не ме привличат особено. Прекарал съм половината си живот в чужбина – в Женева и Париж. Детството ми беше много по-различно от това на моите приятели тук. В много свободна сфера съм израснал, но училището бе много по-стриктно и примерно. Не че аз съм от най-примерните, де...

Прекаляването на ръба на кича ли е новата мода?

От известно време спрях да следвам тренда като цяло. Не знам точно кое в момента е нашумяло, трябва да се поинформирам малко. Кичът е вдъхновяващ донякъде. Вдъхновява ме това грешно съчетание между нещата, толкова е ужасно, че чак е прекрасно. Примерно пластмасови пръстени, имитиращи злато с изкуствени ярки цветове, рубини или пък тениска със много детайлиран принт. Обичам да има разнообразие и стигам до крайности, за да създам емоции. Главното за мен е да съм щастлив и да еволюирам. Извън страната ни това е често срещано - не външността определя хората - всичко е много крайно, много омешано и рамките и границите не са ясни. Наскоро бях в Берлин и това беше един от най-големите "експириънси" в живота ми.

Как се чувстваше в Берлин?

С какво ли не се сблъсках! За хората там няма граница в нищо. Дали в свободата на изразяване или в характерите им, винаги има нещо силно, което супер много те грабва и ти дава истински емоционален тласък. Много е траш. Това също много харесвам. Ходиш по улицата и не се чувстваш странен или различен – можеш да станеш от леглото, да не се погледнеш въобще в огледалото, да излезеш рошав и на никого няма да му направи впечатление.

Говорейки за кич – Милан Кундера казва, че преди да ни забравят, ще се превърнем в кич. Какво би останало от Стефан Карчев преди забравата?

В близките ми ще остане споменът за вечното ми желание за забавление и купон, а за хората, които не ме познават, нямам идея. Обичам да се самоиронизирам, ако и другите го правят, е доста забавно.

Как е възможен модерният скандал, когато всичко е казано?

Върху това съм мислил много пъти. Обезкуражаващо и депресиращо е да знаеш, че всичко вече е направено преди теб. Но самият процес е различен в отделните случаи. Различен е и подходът към него и дори нещата да се окажат идентични като резултат, е важен самият път, по който са постигнати.

Как се роди идеята за фотосесията с веригите - A Clockwork Kartchev Storytelling?

Ян Петров искаше да снимаме нещо интересно и различно и ме попита дали имам идеи за снимки. Отидох до битака, купих един стар часовник за 20 ст., който удрях в плочките на стълбите обилно в продължение на 20 минути, за да му извадя механизмите. Взех часовника, пружините и стрелките, налепих ги на една диадема и ги боядисах в розово и оранжево. Отидох в студиото му, боядисах се целия в бяло със специална боя и това е. Понякога някоя идея се мисли с месеци, ако ще и години. Понякога може да ти дойде ей така - например, ако е идея за снимки, правиш ги на другия ден и това е. Но естествено добре обмислените идеи винаги са по-добри - колкото повече време го мислиш, толкова по-съществен смисъл му налагаш. По този начин идеята има много по-дълбока история, има какво да обясниш за нея. Но не винаги е така де, относително е. Понеже идеята постоянно се променя и еволюира в един или друг аспект, никога няма да спре своето развитие, докато не спреш, и й поставиш един край – където всъщност вече е самото й реализиране.

На кои съвременни визуални артисти си заслужава да се обърне внимание?

Много ме кефи Джеф Кунс. Много ми хареса инсталацията му с ретро прахосмукачки, затворени в плексигласови кутии, осветени в неон. Всичко това - поставено по средата на огромна зала на двореца "Версай".

Имаш много забавни туитове - ще ни разясниш ли някои от тях? Какво е еротична депресийка?

Ама... вие сериозно ли…? Добре. Половин година работих като стилист в еротична телевизия. Това са мацки, които влизат в ефир, за да им звънят зрители по телефона. Да си затворен в такова помещение с кифли повече от осем часа на ден е истинска депресия. Това в никакъв случай не значи, че са ограничени или нещо от сорта. Просто имаме различен начин на мислене, което често води до насилствена комуникация. От друга страна, интелигентността се изразява в това да можеш да се вкараш във всяка една ситуация, нали?

"Правих инсталация и декор от умрели плъхове и един скелет. За пореден път сънищата ми надминаха въображението ми!"

Разкажи ми за този сън.

Работех като декоратор и имах задача да направя някаква инсталация за няколко часа в една къща. Имах броени часове да я изработя. Бяха ми дали много предмети и материали, с които да работя. Помня, че имаше огромен шкаф за вино - бях наредил по един умрял плъх във всяка дупка. Около него имаше и скелети, и разни кокали. След това собственикът на къщата дойде да огледа - всичко беше свършено точно навреме и бях доволен. Веднъж сънувах, че с една приятелка се борим срещу огромен волтрон. Знаехме, че сме на някаква тайна мисия. За да се преборим с това чудовище, трябваше да намерим някакъв специален код на някаква елка, от който излизаше огромен лазер и го унищожаваше... онова нещо. Беше супер sci-fi, самата атмосфера беше много красива.

"побърква ме мисълта, че цялата ми рода ме взима за побъркан"

Смяташ ли се за побъркан?

Не. Всеки има различни гледни точки, различни философии. По-консервативните хора малко ме дразнят. При тях виждаш, че искат нещо, което не могат да направят по едни или други причини, и не са го направили. Хората често "хейтват" без причина, което на моменти дразни. Не можеш да кажеш, че нещо е глупаво, без да си го разбрал, без да си пробвал да намериш смисъл в него. Обичам семейството си. Имаме различни характери и различно виждане как трябва да се процедира. Не харесвам да има правила, да ти казват по какъв път трябва да минеш. Трябва сам да го усетиш, не друг човек да те потиска и да ти казва, че това е грешно. Висшето образование невинаги е наложително според мен. А относно работата – като визуален артист изкарването на пари е много относително... Не съм имал читава работа и изкараните пари не са достатъчно. Но колкото и пари да изкараш, никога няма да са достатъчно. За мен най-добрите идеи са не с цел парична печалба. Ако е с такава цел, трябва да мина през някаква система и трябва да се примиря, вместо да правя нещо, което изцяло на мен ми харесва.

"тайна мисийка си имам"

Каква е мисията ти?

Е, тайна! (смее се) Мисията в живота ми се променя всеки ден. Мисията ми е винаги да творя. Предпочитам да направя нещо, оценено от малко хора, но важно за мен. Но трябва и да има и някакъв контакт с другите, някаква комуникация.

"Enter the Void" не беше за днес"

Този филм е за DMT - смяташ ли, че интоксикацията е важна за твореца?

Какво значи това? Дали трябва да си пиян или надрусан, за да твориш ли? Зависи. От трева ставам параноик – особено ако съм в по-голяма компания. Времето се удължава, на всеки две минути си поглеждам часовника, мисля си, че са минали петнайсет, но ако съм сам в тези моменти, успявам да визуализирам идеите си кристално. Чувал съм за DMT, но не съм пробвал. Не съм фен на синтетиката.

Кой е най-силният наркотик, който си пробвал?

Хм, нека кажем любовта? Всичко става прекрасно, позитивността, щастието и еуфорията са много силни в тези моменти. Поведението ти става някак безцеремонно, изобщо не те интересува какво се случва наоколо. Хем си на себе си, но на по-друг "левъл". Най-доброто, което може някога да ти се случи, е любовта. Дали ще е към определен човек, към приятелите ти или към нещата, които правиш, любовта е наистина важна. Често тя се изразява чрез усмивките и щастието на приятелите ми. Ако успея да ги зарадвам или изненадам по някакъв начин, това щастие се препраща и към мен. Опитвам се да го предизвикам.

Дружиш ли с други млади таланти?

Всеки от приятелите ми се занимава малко или много с изкуство - или завършват, или следват, или се връщат от чужбина. Като се съберем, много често се раждат идеи. Хубаво е да знаеш, че някой има идея, която да ти обясни и ти да можеш да я разбереш. Понякога е нужно само да ти каже две думи, за да продължи собствената ти идея.

Какво значат обърнатите кръстове в работите ти?

Обърнати кръстове? Това са просто два правоъгълника поставени един върху друг. Геометрични форми. Добре де, обърнати кръстове са, да. За мен бяха лека зарибявка. Може да се каже, че влиянието идва от witch house музиката, която смесва много и различни нива на звук и символика. Ако си вярваш, такава музика лесно може да те филмира. Идва ми малко в повече екзорсисткото в нея. Но аз не съм вярващ, така че ми е все тая.

В нищо ли не вярваш?

Вярвам в много неща. В живота извън Земята, в способността на хората. Всичко е възможно и постижимо, просто трябва да намериш начина, по който да ги осъществиш. Често това е много мъчително и трудно. Знаеш, че има начин, но не можеш да го откриеш.

Знам, че не обичаш интервюта. Защо?

Винаги след като са ми взимали интервюта, не мога да се чета или да се гледам, защото... противен съм си. Нещата, които казвам, или не са такива, каквито съм искал да обясня, или след това се сещам за нещо много ключово, което е трябвало да кажа.

Още от Капитал