Кеш за нашите деца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кеш за нашите деца

Кеш за нашите деца

Финансовото възпитание според няколко родители

18040 прочитания

Албена Шкодрова, 42 г., журналист

Артур, 1 г.; Елена-Ми, 4 г.; Яна, 16 г.

Кога започва възпитанието, свързано с парите?

Зависи от детето, струва ми се. Някои деца имат нужда от обяснения още от ранна възраст, други остават деца в това отношение до по-късно и според мен родителят трябва да се съобрази с тяхното темпо, а не да налага свое. Стига естествено нещата да не излизат от контрол.

Какво искате да знаят вашите деца за парите?

Иска ми се да знаят, че парите са ограничен ресурс. Че веднъж изкарани, човек има избор за какво да ги похарчи. Всъщност разговорът за пари е разговор за много други, важни неща. Лични ценности. Уважение към интересите. Смелост да правиш това, което искаш. Харесват ми хора, които решават съзнателно да живеят с по-малко пари, но да правят това, което им носи удовлетворение.

Как ги учите за стойността на парите, какво им казвате, какви примери използвате?

Сякаш предимно лични истории. Наблюдения. Понякога, като им предоставям право на избор в определени ситуации. Моето семейство много държи на пътуванията и това е един от начините. Например неотдавна предложихме на Яна избор: една седмица в Рим или пътуване до София през великденската ваканция (ние живеем в Белгия). Можеше да избере едното и трябваше да се примири, че не може да има и двете.

Коментирате ли пред/с тях бюджета и финансовите възможности на семейството и на другите?

С най-голямата ми дъщеря – да. И намирам, че тя е доста рационална.

Какво знаехте вие за парите като дете?

Спомням си сцени с пари. Едната беше, когато си намерих 20 лв. в подлеза на бул. "България". Това бяха огромни пари тогава. Мисля, че заплатите бяха около 120 - 160 лв. Но едно дете, с което си играех, дойде и заяви, че то е видяло първо парите. И ги е подминало, за да види дали аз ще ги забележа. Решихме да ги разделим. Това щеше да стане, като скъсаме банкнотата на две. От тази поразия ни спаси услужлив съсед, който прибра 20-те лева в собствения си джоб. Родителите ни после се намесиха. Така получих първите си ролкови кънки. Друга сцена беше, когато загубих 5 лева, докато се връщах от магазина. Изпитвах ужасно чувство на вина.

Как сте решили въпроса с джобните?

Голямата ми дъщеря получава джобни – 10 евро, всяка седмица. Или по-точно понякога не ги получава, но те й принадлежат, и тя винаги може да си ги поиска. Случва се, да се насъберат при мен, неизплатени. Вярвам й напълно и винаги й давам, каквото ми каже, че й дължа. Даже имам чувството, че тя самата понякога забравя цялата сума и се ощетява от разсеяност.

Съветвате ли я как да разпределя бюджета си?

Не много често. По-скоро понякога й посочвам неща, за които би могла да спести пари от джобните.

Поощрявате ли спестовността?

Сигурно не много, но това е, защото тя е на периоди. Понякога се оказва, че е събрала 100 - 120 евро. Друг път, внезапно – че всичко е похарчила. Но като цяло има отговорно отношение и затова не се меся много.

Какво става, когато джобните свършат преждевременно?

Много рядко се случва. Ако има сериозна причина да ми иска пари, й давам. Ако не – чака.

Какви възможности за изкарване на допълнително пари предоставяте?

Като беше 12-13-годишна, го правехме по-често. Например да гледа сестра си. Да почисти нещо. Да свърши някаква домашна работа. Инцидентно се е случвало с оценки, но повече е ставало дума за извънредни ситуации. Например неотдавна спечели олимпиадата по френски в своето училище, като се оказа дори пред деца, за които френският е майчин език. Без да съм й обещавала, реших, че й се полага подарък, и й платихме билет за един голям и досадно скъп рок фестивал през лятото.

Изкушавате ли се да подкупвате понякога?

Много го мразя това. Не съм го правила сякаш. Имаше един период, в който търсех начини да я утеша, и тогава си спомням, че обмислях какво може да свърши работа. Дадох си сметка, че нищо, което може да се купи с пари, няма да свърши работа.

Мартин Заимов, 50 г., банкер

Сара, 19 г.; Тома, 14 г.; Захари, 3 г.

Кога започва възпитанието, свързано с парите?

Щом нещата започнат да придобиват стойност и могат да бъдат сравнявани помежду им, т.е. на съвсем малка възраст.

Какво искате да знаят вашите деца за парите?

Че са инструмент за мерене и нямат стойност сами за себе си, т.е., че са средство и е вредно и безсмислено да се превръщат в цел.

Как ги учите за стойността на парите, какво им казвате, какви примери използвате?

Много рядко говоря за пари, често обяснявам необходимите ресурси за създаване на много от нещата, от които имаме нужда.

Какво знаехте вие за парите като дете?

Нищо освен фрустрацията на родителите ми.

Как сте решили въпроса с джобните?

Ясна месечна сума, пълна свобода при харченето и спокойствие, че винаги могат да получат още при важна нужда.

Съветвате ли ги как да разпределят бюджета си?

Да, когато ме попитат.

Поощрявате ли ги да спестяват?

По-важно е да се научат да не разхищават, т.е. да не консумират прекомерно, което е често провокирано от погрешното усещане за ограниченост. Всъщност важното е да разбират разликата между консумация и инвестиране, а не пестене, между пасивното и активното отношение към живота.

Какви възможности за изкарване на допълнително пари предоставяте?

Търговия, например продажба на стари играчки и вещи.

Изкушавате ли се да ги подкупвате понякога?

Подкупът е корупция. Старая се да не покварявам децата си.

Милена Попова, 52 г., издател и главен редактор на списание ЕВА

Велизар, 22 г. и Виктор, 19 г.

Кога започва възпитанието, свързано с парите?

С първата произнесена думичка "дай".

Какво искате да знаят вашите деца за парите?

Че парите не обичат човек да се вкопчва в тях. Че не трябва да се страхуват да ги загубят, а да се отнасят свободно към харченето им. Че парите са за харчене - инвестиция, спестяване за покупка, харчене за удоволствие - при всички случаи парите обичат движението и мразят скъперниците. Че ще имат толкова пари, когато започнат да печелят, колкото заслужават. Че парите не са за всеки.

Как ги учите за стойността на парите, какво им казвате, какви примери използвате?

С личен пример най-напред. Ако в една къща никога не е имало спорове и кавги за пари, нито пък ценностите на семейството са били свързвани с пари, децата ще бъдат свободни, когато мислят за пари. Иначе стойността на парите се учи със сравнения. Само така те могат да разберат защо една малка картина може да бъде по-ценна от един голям джип.

Коментирате ли пред/с тях бюджета и финансовите възможности на семейството и на другите?

Не вярвам да има семейство, което да не го прави, най-малко - второто, възможностите на другите. Все пак децата ходят на училище и задават въпроси, сравнявайки се с другите. По-важен е начинът, по който се коментират тези неща.

Какво знаехте вие за парите като дете?

Че са повод за драми между един мъж и една жена, в случая родителите ми. Че не се печелят, а се дават - от държавата. Все пак съм живяла в други времена.

Как сте решили въпроса с джобните?

Когато децата бяха ученици, имаха седмичен бюджет. Големият харчеше равномерно, малкият "спестяваше" и харчеше наведнъж за удоволствия. Сега, като студенти, този маниер е запазен, но също са наясно с бюджета си, вече месечен.

Съветвате ли ги как да разпределят бюджета си?

Да, макар че аз не съм най-добрият пример в това отношение. Никога нямам бюджет в главата си, нито знам къде отиват парите, но някак винаги се намират пари за обувките, в които се влюбвам.

Поощрявате ли ги да спестяват? Ако да, как?

Не. Като чуя за спестяване, винаги се сещам за теорията на Фройд за сексуалната енергия на парите. Според нея стават скъперници тези, които като съвсем малки са се стискали, седейки на цукалото. Мисля, че сами трябва да решат дали да спестяват, когато започнат да печелят - единственият начин да изработят свое отношение към парите. По-важното е сега да са отговорни към издръжката си и сами внимателно да си разпределят парите за месеца.

Какво става, когато джобните им свършат преждевременно?

Попълваме липсите.

Какви възможности за изкарване на допълнителни пари (за маратонки, айпод, екскурзия и пр.) предоставяте?

Винаги може да се измислят подобни варианти. Като ученици например ходеха на рисуване в едно частно студио. На края на годината студиото направи изложба и те продадоха по една картина. Получиха добра сума, с която си купиха нещо мечтано. Лошото е, че оттогава не рисуват. Получавали са пари, за да свършат определена работа вкъщи, например да върнат стара хартия (в семейството на журналисти се събират просто тонове хартия), да засадят нещо, да боядисат нещо и т.н.

Изкушавате ли се да ги подкупвате понякога?

Горните примери - да свършат някаква работа, за която ни мързи, могат да се разглеждат и като подкуп, зависи от гледната точка. Но пък никога не съм произнасяла изречението "ще ти дам пет лева да не казваш еди-какво си".

Георги Шарков, 50 г., занимава се с информационни технологии и софтуер

Иван, 26 г. и Петър, 23 г.

Кога започва възпитанието, свързано с парите?

Според мен то е част от общото оформяне на ценностната система. За тях това все пак беше през годините на прехода, когато не сме имали лесни пари, а обратното. Вероятно са асоциирали цената на парите с отсъствието ни.

Какво искате да знаят вашите деца за парите?

Че парите не са цел, а средство. Човек има толкова пари, колкото му трябват наистина, за да живее. Че случайни милионери няма – човек трябва да прави това, което най-много харесва и което го влече, и да влага цялата си душа в него. С известна доза рационалност – нещата ще се получат. Всъщност и двамата вече сами се убеждават в това – стартираха собствен бизнес и сега се грижат и за заплатите на другите – а това е другата страна на парите.

Как ги учите за стойността на парите, какво им казвате, какви примери използвате?

Стойността на парите с казване няма как да се оцени. Те усещат и разбират много повече, отколкото си мислим, а най-ясният пример е личният – създаване на усет за хубавото и качественото – от това не бива да се пести.

Коментирате ли пред/с тях бюджета и финансовите възможности на семейството и на другите?

Случвало се е за конкретни неща дори да се съветваме, а за коментари или оценки за други хора – избягвали сме. По-скоро те са коментирали, например очевидни разминавания в доходите и прояви на парвенющина.

Какво знаехте вие за парите като дете?

Дядо ми винаги ми пъхаше в ръката някой лев, когато си тръгвах - да има за "мая", но аз обичах да ходя при него не заради това.

Как сте решили въпроса с джобните?

Джобни имаше, докато учеха, за сандвичи и каквото им трябва. За различни тренировки (запалени бяха по таекуондо – това според мен промени и отношнието им към хората, доброто и дори към парите). Сега периодично помагаме, но това са например непредвидени разходи за колите, дрехи, някакви подаръци. Знам, че им е неудобно да поискат – но щом искат, значи наистина имат нужда и не могат да се справят сами. Мисля, че това е балансът.

Съветвате ли ги как да разпределят бюджета си?

Сега - да, понякога, но това е предимно за бизнеса. Преди – предимно, когато са правили някакъв избор.

Поощрявате ли ги да спестяват? Ако да, как?

Да, но не "по принцип", а с конкретна цел и не от закуските или от забавленията. Почти винаги сме допълвали липсващото, но важното е било това да е осъзнато и да е ценно за тях, а не за нас, както ние, големите, често грешим.

Какво става, когато джобните им свършат преждевременно?

Няма драма. Има логика да смятаме джобните като своеобразен "договор", но и не бива да се формализира. Често обяснението е просто, или нещо не сме предвидили. Както и да сме готови за изненади. Иван веднъж беше купил всичките цветя от една баба на спирката, били обикновени градински и никой не ги купувал. Може ли да му се кара човек за това?

Какви възможности за изкарване на допълнителни пари предоставяте?

По-скоро сме ги поощрявали сами да намират или създават такива възможности. Пробвали са различни неща от почасова работа до дизайн и шиене на спортни дрехи (тук не мина без малък заем - бизнесът не стана, но поне покри вложените пари).

Изкушавате ли се да ги подкупвате понякога?

Да, но не и с пари. Да отидем някъде или да правим нещо интересно заедно. Обичаме и да майсторим (по къщата, по колите, имам и един олдтаймър – от Мистър Сенко), но май вече те ме подкупват повече с това, защото често пътувам.

Марин Кожухаров, 39 г., CEO Capasca Group

Неда, 8 г.

Кога започва възпитанието, свързано с парите?

Не съм съвсем сигурен, дъщеря ми все още няма никаква идея. Като се замисля истинското възпитание започва към 23-24 години, когато започваш сам да си ги изкарваш.

Какво искате да знае вашето дете за парите?

Че са средство, а не цел. Но от друга страна, всеки умен човек би трябвало да е наясно с това. В този смисъл ще се постарая да помогна на дъщеря ми да се научи да мисли, с всичко останало тя ще се справи сама.

Как учите за стойността на парите, какви примери използвате?

Веднъж й казах, че човек трябва да работи упорито, за да изкарва "парички". След това се усетих какви глупости говоря и добавих "а може и да пее и да танцува и пак да изкарва парички". Оттогава избягвам темата.

Коментирате ли пред нея бюджета и финансовите възможности на семейството и на другите?

Да, но само ако някой е ходил на Малдивите или си е купил по-хубава кола от моята. Естествено, че не.

Какво знаехте вие за парите като дете?

Знаех, че не трябва да споменавам думите долар и кореком. Тогава си мечтаех за BMX, парите не попадаха сред приоритетите ми.

Съветвате ли детето как да разпределя бюджета си?

Да, добър вариант е да диверсифицира инвестиционното си портфолио, но тя не ме слуша и си купува само несесери.

Поощрявате ли спестяването?

Чувал съм за тая работа със спестяването, но мисля първо да си я изясня аз и чак след това да науча и дъщеря ми.

Какви възможности за изкарване на допълнително пари (за маратонки, айпод, екскурзия и пр.) предоставяте?

В момента събира точки (и респективно губи такива) и ако събере необходимия брой, ще отиде на концерт на любимата й момчешка група. Много съм доволен от резултата. Струва ми се, че ако дъщеря ми си сменя любимата група средно на 6 месеца, ще мога да си уредя безпроблемно родителство поне до пубертета.

Изкушавате ли се да я подкупвате понякога?

Не. Носът ми леко порасна след този отговор, но все пак твърдо заявявам – не.

Тери Мандевил, 60 г., медицинска сестра

Велизар, 22 г. и Антон, 19 г.

Кога започва възпитанието, свързано с парите?

Започнахме веднага, щом вече можеха да броят.

Какво искате да знаят вашите деца за парите?

Че парите не са най-важното нещо в света – не могат да ти купят щастие, не те правят човекът, който наистина си. Че е важно да се опиташ да спестиш, вместо да ги похарчиш веднага, щом ги вземеш – важно е да знаеш как да си правиш бюджета.

Как ги учите за стойността на парите, какво им казвате, какви примери използвате?

Повече през личен опит, отколкото да им говорим. Когато проявиха интерес, им дадохме възможност да вършат дребна домакинска работа срещу малки възнаграждения и продължихме с по-големи отговорности и по-високо заплащане, докато растяха. Направихме им и спестовни влогове в банката, когато станаха ученици. Когато искаха нещо по-голямо, ги насърчавахме да спестяват.

Коментирате ли пред/с тях бюджета и финансовите възможности на семейството и на другите?

Да. Коментираме и финансовите възможности на други семейства, когато има повод. Ако имаме големи проблеми, не дискутираме в детайли и не влизаме в подробности колко точно пари имаме или нямаме.

Какво знаехте вие за парите като дете?

Родителите ми в общи линии ме отгледаха по същия начин, както и ние нашите деца – с уважение към парите. Единствената разлика е, че моите искаха да знам повече за парите и инвестициите като икономическа дисциплина, но това не беше моята област.

Как сте решили въпроса с джобните? (Колко често, каква сума, при какъв регламент?)

За да имат джобни пари, от синовете ни се очакваше да свършат някаква домакинска работа. Ако свършат работата добре, ще получат определена сума пари и понякога бонус, ако не – няма да имат джобни. Започнахме по този начин, когато тръгнаха на училище и сумата джобни растеше с времето, както и работата. Винаги им оставяхме и възможност да спечелят повече пари, ако имат нужда, като свършат повече работа.

Съветвате ли ги как да разпределят бюджета си?

По-големият ми син се справя много добре с бюджета си, по-добре и от мен. Малкият е абсолютна противоположност – харчи парите веднага щом ги получи. Опитвам се да го напътствам, но той вече е голям и не съм сигурна колко ме слуша.

Как ги поощрявате да спестяват?

Както казах, и двамата имат спестовни сметки и ги окуражавахме да спестяват, за да си купуват, каквото искат. Когато баща ми почина и двамата наследиха малко пари, които ги поощрихме да спестят в банка за колеж.

Какво става, когато джобните им свършат преждевременно?

Нямат пари.

Какви възможности за изкарване на допълнителни пари (за маратонки, айпод, екскурзия и пр.) предоставяте?

Допълнителна домакинска работа и специални проекти като да построят навес за велосипедите, боядисване и т.н.

Изкушавате ли се да ги подкупвате понякога?

Да им плащам, за да бъдат добри? Понякога използвахме поощрителна система за неща от типа на силни оценки в училище, които включваха награда и допълнителни джобни.

Борис Фурнаджиев, 42 г., собственик на верига магазини Sexwell

Ирина, 12 г.

Кога започва възпитанието, свързано с парите?

Това възпитание е несъзнателен процес до момента, в който не започнеш да осъзнаваш неприятно усещане от задоволяване капризите на децата си. Но тогава вече е късно да провеждаш определена политика. Затова мога да обобщя, че паричното възпитание е пряко свързано с демонстрирането на отношението ти към парите в присъствието на децата и започва още когато срещнеш майка им. Накратко – отнасяй се с парите така, както искаш да се отнасят жена ти и децата ти с тях.

Какво искате да знае вашето дете за парите?

Парите са като любовта. Когато си нехаен към тях, идват неочаквано. Искаш ли да ги задържиш, трябва да полагаш усилия. Получиш ли ги лесно, харчиш ги лесно. Парите са толкова важни, колкото сам ги направиш.

Как учите дъщеря си за стойността на парите?

С това още не съм се справил, мисля, че е трудно да разбереш стойността на парите, ако не си ги сравнявал със здравето си. Иначе стойността на парите като цяло е девалвираща, те по-скоро нямат стойност в пряк и преносен смисъл.

Какво знаехте вие за парите като дете?

Знаех, че родителите ми ги изработват. Че всеки изработва, колкото е нужно за семейството му. Че като порасна, и аз ще правя така.

Как сте решили въпроса с джобните?

Всеки ден по два лева с условието да върне пет.

Съветвате ли детето си как да разпределят бюджета си?

Не, защото децата не са послушни, когато са сред връстниците си и правят каквото поискат с парите си. Просто предпочитат кола вместо вода и нутела вместо кисело мляко.

Поощрявате ли спестяването?

По-скоро не. Смятам, че спестовността е въпрос на характер, а не на възпитание.

Какво става, когато джобните им свършат преждевременно?

Започват да си правят сметката. И това вече е възпитание.

Какви възможности за изкарване на допълнително пари предоставяте?

Още не изкарва пари за тези неща. Просто ги получава при заслуги, най-често свързани с продължителни успехи в училище и разни битовизми у дома като подредена и чиста стая.

Албена Шкодрова, 42 г., журналист

Артур, 1 г.; Елена-Ми, 4 г.; Яна, 16 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Хубави интервюта с успели родители по интересна тема:)

  • 2
    djb95 avatar :-|
    djb95

    До коментар [#1] от "zumz":
    Именно. Хайде сега направете интервю с някой с 300 лв заплата и да видим какви ще са отговорите.Рим или София ??? Що за избор е това и колко хора го правят.Добре . Успели хора са .Но нима строителя от съседния апартамент , когото някакъв фирмаджия го излъга с 500 лв не заслужава да бъде запитан как се справя или е по- недостоен човек.

  • 3
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    На мен нещо ми се губи поуката. Успели ... в смисъл, че финансовото поведение на децата им е за пример? (Не видях/ прочетох такива неща.) Защо тези хора, а не други 5-6 - например авторката на интервютата/ редактор от Капитал/ продавача в магазина на Вазов и Шишман ... There's no dark side of the moon really, matter of fact, it is all dark. Оказва се, че тази легендарна фраза е произнесена от портиера в студиото, където са записвали албума. Той постоянно нещо си мрънкал, те го записали и така се ражда идеята за една от най-слушаните песни.

  • 4
    pavel_lazarov avatar :-?
    Павел Лазаров

    Внимание!
    Още от първите редове на интервюто със Шкодрева ("Какво искате да знаят вашите деца за парите? - Иска ми се да знаят, че парите са ограничен ресурс.") е видно, че самата тя не е наясно с натурата и функциите на парите. Това не е странно, защото повечето от нас са именно такива невежи (без да искам да обидя Шкодрева и който и да било друг!). Просто ние сме забравили какво наистина представляват парите, "разменната монета", не се съмняваме, че те са нещо ограничено, с което разполага "някой друг", и това трови живота ни! В интервюто става въпрос за "счетоводство": приходи/разходи, кредити/дебити, а не за "пари". Не за пари, ами за счетоводство! Разликата е огромна! Внимавайте, за бога, какви "познания" предавате на децата си (и читателите на този вестник).
    "Разбирането на парите" - паричната грамотност, е тема на тези 2 хубави статии. Препоръчвам ги на желаещите да разберат "Какво са парите? Имаме ли нужда от повече от тях, за да решим някои световни проблеми, или са парите причината за проблемите?".
    Първата (http://probujdane.com/statii/money01.htm#20110526) започва така: ""Ти нямаш понятие какво са парите!"
    Втората (http://probujdane.com/statii/money01.htm#20100801) - така: "Повечето хора мислят за парите като за „неща”, защото това е начинът, по който те (парите) обкновено изглеждат - под формата на хартия, монети, чекове, кредитни или дебитни карти и т.н. Обаче ако се случеше така, че след корабокрушение да попаднем на някой необитаем остров, щяхме да открием скоро, че джобното ножче продължава да е полезно като режещ инструмент, докато парите, с които разполагаме под каквато и да е форма, в брой или чекове, са станали абсолютно ненужни. Естествено би останала хартията, но тя не би се наричала повече „пари”. За да съществува едно „нещо”, изпълняващо функцията на пари, то трябва да разполага с една общност, която да е съгласна, че точно това - тази вещ, а не нещо друго, има дадена стойност в търговските операции.

    Парите могат да бъдат дефинирани като онова "нещо", за което ..."
    към статиите ---> http://probujdane.com/statii/money01.htm

  • 5
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Зехте ми думата от устата за примера с 300-тате лева. Малко идеално ми звучи всичко за възпитанието на децата за парите. Никога не изграждат ясна представа докато растат какво значи "пари". Най-бързия отговор, който дават е какво могат да си купят. Не колко са спестили за това, а че с пари се купуват всичко, което имат и другите деца.
    За едни прост панталон едно дете на 14г. се обеси преди години. Майка му работеше за минималната заплата, съпруг няма, и на молбите на детето за въпросния панталон и молбите на майка му да изчака до заплата, драмата получи такъв завършек.

  • 6
    red.mary avatar :-P
    red.mary

    Незнайно защо, но Капитал предпочита винаги да пита за "нещата от живота" само хора с "добри материални възможности" - ерго "успели", за какво, за Бога, е нужно мнението на някой, който не е "успял" (материално) - хеле пък да го питаме, какво учи децата си за парите - може би за нуждата от революция?! :)

  • 7
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    "Например да гледа сестра си. Да почисти нещо. Да свърши някаква домашна работа. Инцидентно се е случвало с оценки"

    С това въобще не съм съгласна, децата да си изкарват пари, правейки нещо в семейството. Тези дейности би трябвало да имат друга, морална основа, че всеки има задължения в това малко общество - семейството и че в него всеки прави неща за другите, без да очаква някаква отплата.

  • 8
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#6] от "red.mary":
    Е кво значи "успели" и "неуспели"?
    Всеки дава някви на децата си- много или малко. Може да са 300, може и да са 3лв. Хората от извадката са с очевидно различни финансови възможности.
    Общото между тях е, че подхода им към даването на пари на подрастващите е общо взето разумен, независимо от разликите в детайлите. Не е ясно дали това е съзнателно търсено от авторите на материала.
    В същото време се срещат порочни практики от родители ("успели" и не толкова "успели") по отношение на разходите предоставени за "джобни" на децата.
    Бих добавил, че е добре да се държи под око с колко средства разполагат и за какво ги харчат малките хитреци в ранния пубертет. Понякога събират доста (подаръци, празници, спестяват и пр.) и изхарчаването на голяма (за тях) сума когато са на 12-13г може да има кофти последствия. В този смисъл възпитаването как да се харчат парите, особено по-големи (извън редовните джобни, но лично заслужени) трябва да се възпитава от ранна възраст.

  • 9
    kyuubi avatar :-|
    Puf-Paf

    Това да се питат и показват хора успели и умни е правилно, защото тея хора трябва да са пример за останалите... А чалго-мутрафонските книжни звезди - певачки, футболистчета и т.н. Браво на Капитал, че дава думата на нормалните хора, щото не много го правят.

    Мен ме фрустрира обаче друго, останах с некво тъпо впечатление, че половината все още дават пари на децата си, които според статията са над 18 години... Е това е притеснително, дано не е така, да ме поправи някой, ако НЕ дават на порасналите си деца...

  • 10
    slonsco avatar :-|
    slonsco

    До коментар [#6] от "red.mary":

    Точно за това го чета.Интересува ме как са решили дадена задача тези,които са го направили успешно.Темата е за възпитание,не за как да живееш с Х или У лева/$,€ на месец.Ако родителите ми бяха действали така,щях да си спестя доста собствен горчив опит.Тази публикация ми даде поне две идеи,как бих могъл да спестя горчив опит и разочарования на детето си,без да му причиня неприятни чувства и усещания сега.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK