Унгарски прелести
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Унгарски прелести

Унгарски прелести

Местата в Будапеща, които ни носят чиста радост

Марина Караконова
11796 прочитания

Будапеща, малка, с двойно дъно кутия за бижута в скута на Карпатите, така я описа Петер Естерхази. Наистина Будапеща като че ли е град с двойно дъно: зад застиналото му достолепие се крият енергия и жизненост с невероятен заряд. И докато се отдаваш на всичките възможни носталгии, съзерцавайки го, без да се усетиш, си преживял най-бохемските си денонощия.

Romkocsma

Седми район на Пеща, еврейският квартал. Въпреки че се намира на пет минути от лъскавата "Андраши", "унгарското "Шан-з-Елизе", този квартал е със съвсем различна съдба: през Втората световна стотици евреи са депортирани, оставяйки празни цели кооперации. После комунистическата държава кара ромите да се заселват в тях, но от това не произтича нищо: след промените повечето пустеят. Някои не са докосвани от войната и белезите от нея, както и от трагичната 56-та, още са там: дупките от куршуми са напълно забележими по олющените фасади.

Но в началото на XXI век това се променя: силен предприемачески дух заедно с усещането, че декадансът върви ръка за ръка с ъндъргрунда, го превърнаха в най-горещото място в Будапеща.

Петък вечер. Някъде из улица "Кирали" и синагогата на "Казинци". Шумни и цветни тълпи, облечени в последни и бъдещи хитове на уличната мода, всякакви стилове, всякакви езици. Те започват нощта си в някой от будапещенските Romkocsma, буквално "барове в руините". "Седми район" е епицентърът на този феномен, а бохемската атмосфера е сравнявана най-вече с Кройцберг в Берлин.

Всеки е различен, но общото между тях е: наето обезлюдено място, всякакви мебели втора ръка, художници, оставени на воля да се изявят, алкохол. "Руините" са много динамични: във всеки момент може да се яви купувач на сградата например и това ги прави още по-вълнуващи: никой не знае докога ще съществуват. От голямо значение е и че действието се развива в хабсбургски кооперации с тайнствени вътрешни дворове, което прави изживяването съвсем различно.

Szimpla Kert е първият, Меката на "руините". Отваря още през 2001 г. и повлича крак и за всички останали. Шумът, музиката, говорещите, танцуващите – те са това, заради което ходим по тези места. Само че обстановката тук прави обичайните неща да изглежда необичайно.

Тук е царството на еклектиката. Нищо не е "в комплект" с друго. Тук само се добавя към вече съществуващото. По стените се забелязват различни пластове тапети, самотни пирони, тръби, които водят на никъде, всякакви следи, останали от предишни животи. Стар трабант се е превърнал в маса за питиетата.

Това е и пъб, и бар, и кафене, и бирена градина, и студио за записи, и салони за наргилета, и музикални сцени. Общото пространство е откритият двор с най-различни екзотични растения. Около него са пръснати баровете, различните стаи, всяка със своята музика и хора, стълбищата-лабиринти, които отвеждат към различни изходи, на различни нива и улици, отново с призрачни и величествени фасади. Като пътуване във времето и пропадане в тайна градина: слушаш инди или гличи, но не изключваш възможността да се сблъскаш с някой достолепен поданик на Франц Йосиф.

Szimpla Kert вече е поизгубил ъндърграунд атмосферата си. Не би могло да бъде другояче, след като всеки петък се изсипват поне два самолета с англичани, дошли специално за нея.

В класацията за 100-те най-готини бара по света от миналата година на гида Lonely Planet унгарците правят голям пробив: първото място е за A38 – ресторант и бар в изоставен военен кораб, а третото - за бар Szimpla Kert. Унгарците владеят културата на заселване: а тя не означава нищо друго освен да облагородиш пустеещо пространство и да доставяш удоволствие на другите. А между другото и да печелиш добри пари. @@galwidg:[email protected]@

Сладкарница Gerbeaud

"Жербо" е Европа, или по-точно носталгията по буржоазна Европа. "Жербо" е традиция, която и комунистите не успяват да прекъснат.

Сладкарският магазин е основан през 1858 г. от Хенрик Кюглер, израснал в семейство на сладкари и по-късно натрупал опит в най-добрите сладкарници в Европа. През 1870 я мести в центъра – на площад "Вьорьошмарти". За нула време магазинът му става известен с кафето си, бонбоните, ликьорите, пайовете и миньоните си. Но най-големият хит били въведените за първи път красиви и удобни опаковки за подарък или за вкъщи. Ференц Лист често се възползвал от новата услуга.

През 1882 г. Кюглер заминава за Париж, където среща Емил Жербо, веднага усеща сладкарския му и предприемачески талант и го кани за съдружник. Не е грешал: с годините малко по малко Жербо става основното действащо лице в бизнеса. До 1900 г. той вече има над 150 работници, много от които постъпват, за да се учат от него. Той купува за сладкарницата най-модерното за времето си оборудване, разнообразява и прави и свой дизайн на опаковките, въведени от Кюглер.

За интериора използва щедро мрамор, дърво и бронз, таванът е в стил рококо, полилеите са вдъхновени от Мария-Тереза, а гостите можели да избират дали да седят на френски или на маси в стил сецесион. Тук все още се пази роялът, който трябвало да се прати на борда на "Титаник". Заради недоразумение в сроковете пратката не била доставена.

Жербо умира през 1919 г., оставяйки сладкарницата на жена си Естер, която я управлява до 1940 г. През комунизма името й се сменя на "Вьорьошмарти". През 1995 г. немският бизнесмен Ервин Франц Мюлер я купува и прави основен ремонт, в резултат на който сега "Жербо" грее с разточителния блясък от времето на създателите си. Сега вече има и пъб "Жербо" с традиционни унгарски ястия, а ресторант "Оникс", с една Мишленова звезда, който е на гърба на сладкарницата. Дървените или картонени кутии за подарък също са си там, красиви и елегантни като за бижута.

Много унгарци негодуват, че осъвремененото меню е загубило някои от най-типичните сладкиши на сладкарницата. Или че цените са, меко казано, преувеличени. За трети – истинският й дух се е стопил заради туристите. Но дори да я отбягват, всеки знае: "Жербо" е институция.

Така е, дори само заради градските й легенди: "Жербо" е било мястото да си избереш жиголо. Това ставало със специални сигнали: броят на бучките захар към кафето, както и съчетания от определени сладкиши били нещо като любовни заявка с подробна информация какви са очакванията от евентуалния компаньон. Друга история разказва за позавехналата, но упорита дама, която от даване на напразни сигнали с бучки захар и сладкиши получила диабетичен шок.

Ако седнете, огледайте се: много лесно ще отсеете туристите и тогава ще ги видите: господата с папийонки, с непроницаеми лица, говорещи непроицаемия си език, като някакви тайни пазители на монархията и носталгията по нейния дух. Те са истинското "Жербо".

И може би тук е мястото за шлагера: "Аз винаги сънувам Пеща, тя е моят Париж..."

Будапеща, малка, с двойно дъно кутия за бижута в скута на Карпатите, така я описа Петер Естерхази. Наистина Будапеща като че ли е град с двойно дъно: зад застиналото му достолепие се крият енергия и жизненост с невероятен заряд. И докато се отдаваш на всичките възможни носталгии, съзерцавайки го, без да се усетиш, си преживял най-бохемските си денонощия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Да, Будапеща е невероятна; има по нещо за всекиго! Romkocsma/кръчма в развалините - има ги и на други места, освен около улица Király/Кирай/Крал. Например, аз бях в Инстант на улица Нодьмезйо/Nagymező, недалеч от Операта. Разположена е на няколко етажа, има и хостел, а обзавеждането е забележително с находчивостта си:
    http://www.google.hu/search?q=instant+romkocsma&hl=hu&rlz=1R2ADFA_enGB347&prmd=imvns&;source=lnms&tbm=isch&ei=H7mbT5e5DrOZ0QXg7rXgDg&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=2&ved=0CA4Q_AUoAQ&biw=1280&bih=610

    Районът около улиците Кирай и Доб го препоръчвам горещо - има всякакви ресторанти, барове, кръчми; за всеки вкус и джоб. В ресторант Спиноза на ул.Доб всеки петък има концерт на klezmer музика (традиционна еврейска музика), който с вечерята струва 5000Форинта.

    Що се отнася до Жербо - това беше най-голямото ми разочарование миналата година, когато посетих любимата ми Будапеща след 15 години! Преди не минаваше ден без да седна там с най-близката ми приятелка; беше нашият 'салон' едва ли не. Всички сладкиши бяха направени до съвършенство, особен 'шомлои галушка' и емблемният за сладкарницата 'жербо селет'. Точно последния сладкиш опитах миналата година, но беше толкова долнопробен, че не вярвах на вкусовите си папили! Публиката също се е променила - преди се виждаха достолепни, елегантни дами от старата аристокрация, а сега преобладават туристите, дошли да отметнат в списъка си една от забележителностите на града.
    Аз ще ви издам една тайна, която естествено будапещенци знаят - ако искате да опитате невероятен асортимент от унгарски сладкиши, приготвени по оригиналните рецепти и на нормални цени, идете в Йегбюфи/Ледения бюфет на площад Ференциек.

    http://welovebudapest.com/hu/kavezok-barok/jegbufe

  • 2
    vasil69 avatar :-|
    Васик

    Кopaszkutya Kettő - trailer rendezte: Szomjas György
    http://www.youtube.com/watch?v=2C5fmd7-2N4&feature=related


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.