Тутуф-тутуф до Лондон и обратно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тутуф-тутуф до Лондон и обратно

Тутуф-тутуф до Лондон и обратно

26037 прочитания

© Дони Калчева, Сава Чанков


Влаковете са като хората. Всеки си има скорост, посока, собствен локомотив и брой вагони. Релсовата мрежа има безброй разклонения и с малко авантюризъм може да доведе до случайно познанство на пейка край морето на 3000 км от дома, която пълни сърцето, или до срещи с величествени архитектурни символи, пред които пътникът усеща единствено благоговението от съвършената проекция на Вселената в човешките творения.

Поемаме с влака, за да проверим какви са възможностите да пропътуваш Европа за ограничено време и все пак си оставяме време за случайности, хубави моменти и туристическо шляене. Причините да изберем железницата до Англия и обратно във века на нискотарифните полети са разнородни. Първият добър повод - да проверим какво се е променило от времето, когато бяхме по-млади и пътувахме с влак често. Искахме и да намалим и личния си въглероден отпечатък (60 кг с железница срещу 1500 кг със самолет). А за капак работим отскоро заедно и я използвахме като възможност да си направим истински тим билдинг (разбирай изграждане на комуникация в стресови ситуации). Отиваме на курс за работа с младежи в неравностойно положение.

Подготовката на пътуването

започна с три полезни сайта. seat61.com съдържа подробно описани маршрути от Лондон до всяка държава по света, до която може да се стигне с влак от Англия. Информацията се обновява често, но за да няма изненади, винаги проверявайте разписанията и наличието на влаковете с международното пътническо бюро на БДЖ. raildude.com е форум на релсовите фенове, пълен с проверени маршрути и ценна информация. Планирането определено се улеснява от картата на Европа с времена за пътуване между основните европейски градове, която може да получите безплатно в офисите на Международно пътническо бюро "Рила". А на bahn.de има разписания на всички европейски влакове.

Звучи иронично, но пътешествието ни към Лондон започна с качването ни във влака за Москва. Е, не стигнахме до руската столица, ами слязохме рано-рано в Букурещ. След уютна и ентусиазирана вечер в спалния вагон градът ни посрещна с поредица контрастни пейзажи от прекрасен огнен изгрев до преминаването през средата на ужасяващо бунище. Гарата кипеше от живот в 6 часа. За сметка на това в центъра на града не намерихме нито едно отворено кафене. В 9 сутринта някои хора все още се прибираха след нощен живот. Работеха само арабските закусвални.

Безцелното ни лутане скоро се превърна в мисия за откриване на чашка кафе, която завърши успешно след около два часа. Хванали пластмасовите чашки с подозрително рядка течност, седнахме на пейка в парка, за да решим какво да правим. И неволно се оказа, че сме попаднали на точното място в точния момент. Към нас се приближи усмихнат младеж в оранжева тениска и ни попита дали не сме част от групата за обиколката на града. Оказа се, че организацията Free City Tour (guided-bucharest.com) предлага всеки ден двучасова безплатна обиколка на забележителностите в Букурещ. Тя започва в парк Piaca Unidii, близо до часовника към 11 ч., където бяхме ние. Нямаше начин да не се оставим на случайността и поехме с групата.

Букурещ е град на контрастите между стремежа към копиране на европейска архитектура в грандомански размери и също толкова големите соцтенденции в строителството. Пространствените решения изумяват с разнородни комбинации, като например вграждане на прекрасни църкви в позападнали панелни конструкции. Въпреки опитите на градоначалниците да ремонтират и освежат центъра, градът все още навява усещане за нещо недоправено и недомислено. Изчезнала е малка част от окабеляването, което десетилетия е основен акцент в облика на града. Гидът ни направи приятно впечатление с обективния си поглед към историята и градските реалности. След обиколката той ни остави в приятна и съвсем приемлива кръчма с вкусна храна и бира на открито. Завършихме престоя си с доволно шляене из близкия парк, който грееше пролетно зелен. Хареса ни, но в момента, в който излязохме от центъра, попаднахме в квартали, които ни подсетиха, че все още сме в балканската реалност.

Фотограф: Дони Калчева, Сава Чанков

Умората от разходката през деня ни повали рано в спалното купе за Будапеща, докато преминавахме през заснежените Карпати. На сутринта се чудехме дали все още не сънуваме, защото пред нас се ширеха унгарските полета, в които се гонеха необезпокоявани диви зайци и стада от сърнички. В Будапеща имахме само час до следващия влак, който използвахме за разходка в околността, за да намерим безжичен интернет и да ударим една доза имейли, докато пием чай и се припичаме на сутрешното слънце. Скоро след това прекосихме унгарската пуста неусетно със средна скорост около 200 км/ч. През четирите часа престой във Виена решихме да посетим къщата на Хундертвасер и неговия Кунстхаус. Определено си заслужава, особено за почитателите на зеленото строителство и нестандартните градски решения. За разлика от Букурещ тук нестандартното бе намерило пълната си симбиоза с типиката на големия град. В Кунстхаус не издържахме на изкушението и си позволихме да изпием по една студена бира в ресторанта към сградата. На връщане към гарата успяхме да минем покрай катедралата "Св. Стефан" и за момент се сляхме с тълпата от ентусиазирани туристи и местни, прибиращи се от работа по главната "Ротертум щрасe".

Влакът за Мюнхен потегли

с четвърт час закъснение, колкото беше времето за връзка, но успя да навакса няколко минутки, докато ние в транс гледахме на големите дисплеи в колко точно ще пристигне. Нощният влак за Амстердам, на който се прехвърлихме, беше досущ като нощния за Бургас през '95-а, пълен с фенове на чичо Митко, отиващи да разпускат през уикенда.

Фотограф: Дони Калчева, Сава Чанков

Сутринта се събудихме в Кьолн, където от изхода на гарата ни посрещна най-високата католическа катедрала в Европа. Да видиш туристическа забележителност в най-ранните часове на деня, когато наоколо е безлюдно, свежо хладно и красиво е безценно най-вече заради момента на интимност с нещо толкова величествено. Катедралата е прекрасна и отвътре, особено когато утринните лъчи на слънцето огряваха статуите и стъклописите. Успокоени, че пътуването върви по план и сме прескочили териториите от Европа, в които влаковете закъсняват, поехме към Брюксел. Всеобщото твърдение, че германските влакове не закъсняват, се оказа пълна химера и в историята на пътуването останаха единствените със сериозно закъснение. Така и не оценихме ползата от джогинг с раница на гърба. Влакът закъсня с 15 мин., а за да хванем следващия влак в оставащите три минути, се наложи екипът да спринтира сериозно.

В един момент загубихме представа колко дни пътуваме. Сменянето на държави, градове, влакове, пейзажи някак разтегли времето, направи го повече. При подобно пътуване имаш време да почетеш книга на спокойствие, да довършиш дълго отлагана работа на лаптопа, да пофилософстваш със събеседниците си за живота, Вселената и всичко останало, да се научиш да свиваш оригами, да пишеш поезия или да адаптираш балетния екзерсис според ширината на коридора на вагона... има време за всичко, докато пътуваш във времето.

Дойде и денят, в който трябваше да прекосим Ла Манша. Въпросът беше "Отгоре или отдолу?". Отдолу беше скъпо. Отгоре - също, но наполовина. Фериботът от Кале до Доувър е 45 евро на пешеходец, толкова струва и превозът на автомобил без значение колко души има в него. Ограниченият бюджет ни подтикна да се пробваме на стоп. За наш късмет ни взе първият човек, когото питахме, лъчезарен мароканец. Корабът беше пълен с весели англичани, които на слизане изкупиха целия безмитен магазин.

В последния ни влак до Плимът единствената забележителност се оказа естественото некултурно държание на група мъже англичани, които в представите ни се наливаха с бира, пърдейки и крещейки не само във влака, а и в живота извън него. От гарата ни взе такси и ни закара до крайната ни цел по виещ се път, заобиколен с жив плет.

Фотограф: Дони Калчева, Сава Чанков

След подобно разнолико пътуване крайната дестинация осмисли целия път. На следващата сутрин осъзнахме, че сме попаднали в някакъв вариант на английски рай. Стаите в двувековната къща за гости, където ни настаниха домакините ни, приличаха на излезли от приказките с огромните си пухени легла и типичното английско обзавеждане, което се характеризира с пристрастеност към детайлите и декорациите. Въпреки силния намек за кичозност в случая не само не дразнеха, а и придаваха усещане за национална принадлежност и уют. Първите впечатления от света навън ни накараха да се усмихнем неразбиращо дали сме попаднали на правилното място и как може да е толкова готино. Очакваха ни кафе и закуска, последвани от разходка до близкото селце на брега на морето. Там вече ни стана прекалено добре. И не усещахме, че сме в Англия. Слънцето грееше и продължи да грее в следващите пет дни, нещо изключително за Острова, което допълни чудесно престоя ни. Районът на Кингсанд и Косанд е невероятно красив. Разположен е на полуостров Рейм и само част от него гледа в посока на Плимът. Опасан е от скалисти драматични брегове, които напомнят повече на Гърция или Южното Черноморие отпреди бетонната ера, отколкото на Албиона. Времето позволяваше да се попечем на плаж, да посетим местните църквички с прекрасните им гробища, които по никакъв начин не навяват тъга, а само уют и пълно сливане с пейзажа и цикъла на живота.

В миналото двете селца са били пункт за товарене и разтоварване на контрабанда точно под носа на флотилиите, базирани в Плимът и в същото време отделени от тях с достатъчно вода и земя, за да не им създават проблеми. С времето контрабандата била заместена от миролюбиви занаяти и риболов. Днес те на свой ред отстъпват пред туристическия поток. Повечето къщи в района в близост до водата са изкупени от богаташи от големите градове, които ги дават под наем за летния сезон. В залива е пълно с лодки от всякакъв калибър, от гребни самоделки до свърхлуксозните возила на Елтън Джон и други знаменитости, от миролюбиви ветроходни яхти до големи военни кораби и подводници, които използват отсрещния бряг за провеждане на учения и тренировки в близката база. В селата дават каяци и гребни лодки под наем, а през лятото Корнуол се превръща в Мека на сърфа.

Полезни приложения за iOS

* Офлайн карта. Разглеждате я във влака, набелязвате забележителностите и след това спокойно ги разглеждате, дори да имате съвсем малко време. Определено ви препоръчваме Navigon (€90) - има всички забележителности, спирки на обществения транспорт, магазини, банки и т.н; изчислява маршрути; но има една неприятна особеност - гарите са отбелязани на местния език, а не на английски (т.е. в Германия търсиш Bahnhof). MapsWithMe няма толкова много информация, но е безплатна в базовия си вариант, а с търсене е €4. И двете изискват да дръпнете необходимите ви карти, преди да ги ползвате.

* Влакови разписания. Train Schedules Europe, €3. Позволява ви да запазвате разписанията и да ги разглеждате офлайн, както и да следите маршрута на влака, в който пътувате, и да знаете престоя на всяка гара – яка опция, ако искате да скокнете до гишето за бири. DB Navigator е безплатна, запазва разписанията в календара (доста неудобно), но пък показва маршрутите на картата. И двете използват базата данни на Deutsche Bahn, която знае всички влакове в Европа.

Местните са много задружни и си помагат за нещата, които са важни за цялото село, без значение дали това ще е събиране на средства за църквата или за нов спасителен катер. Нашата готвачка Шаран (да не се бърка с Шарън) ни оставя с представата, че английската кухня е невероятно вкусна. Приготвя ни местните миньорски пайове (cornish pasty, нещо като калцоне), а ние си мислим дали наистина на тези миньори им е било толкова зле с такава храна. Правилният начин за консумация на сладкарския шедьовър скоун (scone, нещо като курабийки) се оказа неинтуитивен: първо мажеш конфитюра, а после - битата сметана. Обратното е начинът, по който го ядат в други не толкова развити части на Англия.

Нощният ни живот е в две крайности - от посещения в клуба в хипарската част на полуострова, където стара казарма се е превърнала в колоритно място за срещи и концерти, до дегустация на местните бири в старите типични английски кръчми. Определено предпочетохме второто. В хипарския клуб попадаме на гневен младеж, който се раздава на сцената, опитвайки се със страшни напъни да имитира Уили Нелсън, а ние се молим да спре да се опитва. Успява да ни развали цялото усещане и се изнизваме, за да повървим по хълма и да погледаме светлините на нощен Плимут. Слава богу, през нощта не се вижда колко индустриализиран и сив е градът, а само кара водата, която го заобикаля, да грее. Следващата вечер е съвсем различна. Попадаме в местното кръчме, където всеки четвъртък хористите от църквата пеят весели пиянски и моряшки песни. Оказва се, че са само възрастни мъже и ни скриват шапката. Пеят от сърце, добре, от душа песни, които разказват за морето и хората, прости, закачливи или сурови... като самия живот.

Последните два дни се запознаваме и с Малкълм, който е единственият човек в района, препитаващ се единствено с традиционен риболов. Малкълм позволява на различни доброволци от Европейската доброволческа служба да му помагат. Такива не липсват. Всяка сутрин, когато времето го позволява, той излиза с лодката си, за да заложи мрежите и капаните за раци и омари. Юлето прекарва с него почти цял ден и се връща окрилена и малко тъжна, защото уловът не е бил добър, а рибарят й е разказал как с годините и разрастването на промишления риболов уловът на старите рибари намалява с плашещи темпове. Когато той хване малка риба или непораснал рак или омар, ги връща в морето "Докато им дойде времето", а големите тралове изтрепват всяка живинка, попаднала в мрежите им.

И понеже говорим за Англия

, трябва да споменем времето още веднъж. Влизаме в местното сувенирно магазинче в деня на заминаването с моряшки песни в главите си от предната вечер. Там, гледайки картичките от района, осъзнаваме какви късметлии сме били и колко суров е всъщност животът тук. Ретро пейзажите показват огромни вълни, които заливат през покривите първите къщи на селцата, и няма намек за слънце или поне приемливо време, просто ние сме имали късмет. И сме много, много благодарни.

Преди да потеглим обратно към континента, решаваме да си дадем кратка почивка един от друг - Сава отиде до Стоунхендж, а Юлето и Дони посветиха деня на великия Лондон. Вероятно са писани тонове статии за лондонското метро и прословутата фраза Mind the Gap. Има защо, това е фразата, която ще кънти в главите ни доста след като сме напуснали града. Оказва се, че това, с което трябва да се внимава, всъщност е въздухът и неговата липса под земята... Някъде по класическия маршрут между катедралата на св. Петър и Биг Бен мирисът на топъл шоколад ни привлича встрани до един от мостовете над Темза, където откриваме Фестивал на шоколада. Типично по български се оглеждаме за безплатно парче шоколад, но, уви, не сме на правилното място. Отрупаните щандове с килограми ендорфини се надпреварват по красота, изисканост на форми и уникалност на ръчното производство.

След купчините шоколад няма как да не ни направи силно впечатление колко много спортуват лондочаните. Сутрин, обед, вечер, непрекъснато може да видиш някой да тича в парка или по пътеката около реката. Жоро, който любезно ни подслонява, ни обяснява как хората си носят екипа за джогинг на работа и по време на обедната почивка отделят време и за здравословно тичане. Сещаме се за фразата на Ницше: "Човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът", и с известна гордост за спортните ни постижения в Брюксел.

Интересни оферти

InterRail е билет за неограничен брой пътувания в ограничен период от време – от 5 дена, в рамките на 10, до един месец. Тънките моменти са, че не е валиден в държавата на пребиваване и се доплаща за определени експресни влакове, както и за спални вагони. Бонусът е, че важи за доста фериботи (например Игуменица - Бари; за всички виж картата), а за други има отстъпка (30% за използвания от нас Кале - Доувър). Цените започват от 342 лева за младежи под 26 години, втора класа, за 5 от 10 дни и стигат до 1911 лева за първа класа за възрастни за един месец. Има намаления за хора над 60 години и деца до 12 години. interrailnet.com

Balkan Flexipass е балканският вариант на InterRail. Важи за България, Румъния, Македония, Гърция, Турция, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина. Цените варират от 103 лв. за билет втора класа 5 дни в рамките на месец за младежи под 26 години до 492 лв. за първа класа 15 дни в рамките на месец за възрастни.

Друга интересна оферта на БДЖ e City Star за пътуване до Унгария, Словакия, Чехия, Украйна, Русия, Австрия и Германия. Билетът се издава за индивидуални пътувания или групи от максимум 5 възрастни и важи един месец. Пътуването може да е с прекъсвания. Цената на пътник пада с увеличаването на групата. Например един възрастен, пътуващ до Виена втора класа, ще плати 207 лв., за двама цената е 310 лв, а двама възрастни с едно дете на възраст между 5 и 11 г. – 362 лв. Пътуващите до Русия получават 50% по-ниска стойност от цената на обикновен билет за отиване и връщане. До другия край на света, Владивосток (11 000 км от София), може да отидете и да се върнете сам за 430 лв., а в компания на любим човек - 645 лв.; пътуването трае 8 дни; носете си чехли и чаши, за да си сипвате чай от самовара.

За да стигнеш с публичен транспорт до Стоунхендж, трябва да отидеш до Солзбъри, приятен средновековен градец с дървени къщи на по 400 години, строени без пирони, и чудна катедрала. На гарата няма гардероб, но може да си оставиш багажа в "Черната котка" 200 метра по-надолу срещу два паунда. Самият Стоунхендж впечатлява със спокойствие и тишина въпреки непрестанния поток от посетители и близката магистрала.

След разглеждането на обичайните не-за-пропускане-забележителности екипът ни се събира отново на Биг Бен. С бира в ръка, завита в шал (глобите за пиене на публично място са дебели), се настаняваме в тукашната Борисова (Сейнт Джеймс), където гъмжи от безстрашни катерички и пернати водоплаващи, всичките на диета за напълняване от остатъци от кулинарните достижения на веригите за бързо хранене в района.

Лондон е красив град с огромен поток от хора, всички те някак усмихнати и леки. Срещат се всякакви националности и раси, които ни създават усещането, че съществуват в мир и разбирателство. Дори постоянната протестна група за ненамеса в конфликта в Иран и Сирия пред парламента в този ден не е особено активна. Успяваме да видим и крайните квартали на Лондон, които са доста спокойни и напомнят на селца.

Връщането ни започва с малка драма, когато рано сутринта на гарата откриваме, че влакът, с който правим връзката с ферибота, е отменен. Моралът на групата се срива за момент, когато лелката на гишето за информация ни казва, че ако нещо може да се прецака, се прецаква в събота сутрин, но все пак успява да ни намери връзка с прекачване и поемаме към ферибота и Франция. Връщането ни е стегнато и без никакво време за разходки, защото трябва да се приберем преди евтиният ни билет да изтече. Маршрутът Лондон - Доувър - Кале - Париж - Цюрих - Белград е два дни безкрайно движение на влака с кратки минути за прекачване. В Белград поемаме глътка почти роден въздух, разхождаме се до катедралата "Свети Сава" и успяваме да се загубим в района около гарата. Изяждаме по супа в закусвалнята до перона и пред влака доста бързо се сещаме, че не сме точно в Европата.

Шафнерът на спалния вагон е доволно подпийнал и взима произволни надбавки за ползването му - за нас по 6 евро (иска ги в динари), за френските туристи - по 10 (в каквато валута имат). Купето ни е без осветление, тоалетната - изпитание за силата на стомаха, а скоростта се състезава с тази на сънен пешеходец. В полунощ билетът ни изтича, но точно в този влак дори кондукторът само го отбелязва небрежно и не отвръща на леко гузните ни усмивки. Гара София ни посреща в мразовитото утро на 2 април с падналия си покрив и миризма, взета назаем от влаковата тоалетна. Отново сме си у дома.

Крайната ни оценка на преживяването е, че не си заслужава да се прави на тъгъдък. Много по-облагородяващо е да си оставяте по половин-един ден за разглеждане на избрани градове, а не да ви грози риск от отменен влак или фатално закъснение. Изисква се сериозна доза приспособимост към различни места за спане. При кратките връзки няма достатъчно време да си купиш храна и вода. Ние зареждахме три пъти от супермаркети в градовете с по-дълъг престой, защото не във всеки влак има вагон-ресторанти или ако ги има, не предлагат нещо повече от снаксове и сандвичи на солена цена. При по-дългите престои може да си оставите багажа на гардероб (между 1 и 10 евро за 24 ч. в зависимост от държавата). Немските, австрийските и някои от френските влакове имат контакти, които ни позволиха да отметем страшно много задачи - Юлето и Дони завършиха един огромен превод, а Сава проектира и сметна материалите за изграждането на десет учебни зеленчукови градинки. Общата цена с всички добавки за спални и скоростни влакове е доста висока. И все пак опитът си струваше... Заради самото пътуване и разбирането, че щастието е път, който всеки трябва да извърви. Направихме го заедно, за да разберем дали гледаме в една посока. За всеки от нас цялостното усещане беше доста различно. Убедихме се за пореден път, че човекът е човек, когато е на път, и че ако искаме да опознаем някого добре, трябва да тръгнем с него на дълъг път.

Текуща информация за железопътната обстановка

В момента на територията на Турция се ремонтира релсовият път до Истанбул. Влаковете се движат до граничната турска гара Капъкуле, където пътниците се прекачват на директни автобуси от и за Истанбул. Това ще продължи поне 3 месеца.

Дневните влакове София – Белград и обратно са спрени от Сръбските железници поради недостиг на локомотиви. Те не се ангажират с определянето на конкретен срок за възстановяване на движението им, но по предварителна информация на БДЖ това няма да стане по-рано от юли.

От 1 юли отново ще пътува директният спален вагон от и до Будапеща.

Екипът на статията изказва специалните си благодарности за оказаното съдействие на служителките на международно пътническо бюро "Рила" в Центъра за комплексно транспортно обслужване на населението (ЦКТОН) при Националния дворец на културата, на laptop.bg за предоставените таблет и безжична клавиатура, на Шаран за прекрасната храна, на Малкълм за омарите и спасената акула, на Жоро-Зелката за гостоприемството и чувството за хумор и на Диляна за прекрасното килимче.

Фотограф: Дони Калчева, Сава Чанков
Фотограф: Дони Калчева, Сава Чанков
Фотограф: Дони Калчева, Сава Чанков
Фотограф: Дони Калчева, Сава Чанков

Влаковете са като хората. Всеки си има скорост, посока, собствен локомотив и брой вагони. Релсовата мрежа има безброй разклонения и с малко авантюризъм може да доведе до случайно познанство на пейка край морето на 3000 км от дома, която пълни сърцето, или до срещи с величествени архитектурни символи, пред които пътникът усеща единствено благоговението от съвършената проекция на Вселената в човешките творения.

Поемаме с влака, за да проверим какви са възможностите да пропътуваш Европа за ограничено време и все пак си оставяме време за случайности, хубави моменти и туристическо шляене. Причините да изберем железницата до Англия и обратно във века на нискотарифните полети са разнородни. Първият добър повод - да проверим какво се е променило от времето, когато бяхме по-млади и пътувахме с влак често. Искахме и да намалим и личния си въглероден отпечатък (60 кг с железница срещу 1500 кг със самолет). А за капак работим отскоро заедно и я използвахме като възможност да си направим истински тим билдинг (разбирай изграждане на комуникация в стресови ситуации). Отиваме на курс за работа с младежи в неравностойно положение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Бравос за пътеписа!

  • 2
    vmro avatar :-|
    vmro

    Може би съм пропуснал но не видях дали автора е написал каква е цената на пътуването.Ще ми бъде от полза.Иначе статията е много интересна.

  • 3
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До #2 /vmro/
    Мисля че умишлено липсва. Преди време си правих някакви изчисления, но дори и с тези карти младежки/студентски излизаше безбожна.
    Примерно виж цената на нискобюджетните полети и сравни с
    ....
    Фериботът от Кале до Доувър е 45 евро на пешеходец,
    ......
    така че или на стоп или със самолет.

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Статията е интересна и полезна. Миналата година проверявах какви са цените на влаковите билети, защото и аз исках да направя подобно пътуване, но си спомням, че излизаше много скъпо. Ако човек може да отдели 1-2 месеца и неограничен бюджет, тогава би било много приятно да се посетят всички градове по маршрута.

  • 5
    borislav444 avatar :-?
    borislav444

    Как е възможно да бъде публикуван толкова наивен и повърхностен "пътепис"? Има ли публика за подобни писания и каква е целта на редакторите?

  • 6
    jonia avatar :-|
    jonia

    Преди три години от София до Лондон ни излезе 600 паунда (за двама човека) - като билетите бяха за първа класа и спални вагони.Пътуването е приятно и си струва да се повтори. От БГ докъм Хърватска пейзажа е горе долу еднакъв, от Австрия нататък е съвсем различно, влаковете са много поддържани и т.н.

  • 7
    patchev avatar :-|
    HXP

    "Всеобщото твърдение, че германските влакове не закъсняват, се оказа пълна химера и в историята на пътуването останаха единствените със сериозно закъснение. Така и не оценихме ползата от джогинг с раница на гърба. Влакът закъсня с 15 мин., а за да хванем следващия влак в оставащите три минути, се наложи екипът да спринтира сериозно."

    Еми добре дошли в Кьолн :Д Тук влакове, трамвай и прочие ВИНАГИ закъсняват :Д

  • sulio_parvi

    Не разбрах какво са "открили" авторите на "пътеписа" и защо ни занимават с глупавите си бръщолевения. Ние го правим това упражнение от повече от 5 години, оптимизирали сме го ценово и знаем доста повече tip & tricks от тях за пътуване из Европа. Но неизвестно защо не публикуват "пътеписите" ни, а на някакви любители-самозванци цели 3 страници. Между другото познавам доста българи пътуващи така и ако на всички ни напишат "пътеписите" няма да им стигне мястото на хостинга.
    Въобще съм забелязал някакви трендове в Капитал да публикува материали от/за измислени герои/събития/теми,обявяваки ги за първопроходци,пионери, новатори и т.н. В това време истинските новатори, първопроходци, пионери нямат никъде трибуна и обществото не ги знае за сметка на силно измислените и пробутвани,любовници,партньори на бира и подобни,но близки до редкаторите. Слава Богу, че има нет и неформални общества, та вече подобни "пътеписи" и хвалби се пробутват и правят впечатление само на нискоинтелигентните, които все още четат Капитал.

  • 9
    stoiank avatar :-P
    stoiank

    ....
    нискоинтелигентните, които все още четат Капитал.
    .....
    Даже и си ги купувам. Наистина има боза, но поне според мен, както Нешънъл Географик при списанията, така и Капитал при вестниците са едни от малкото, за което си струва да дадеш пари.

  • 10
    bohrmottelson avatar :-|
    BohrMottelson

    Благодаря на автора.
    Аз лично горя от нетърпение да прочета и пътеписа "Тутуф-тутуф до Ню Йорк и обратно":):):)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Another Click In The Wall

Another Click In The Wall

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK