Неработещо момче

11 май 2011 г. Ставам на 40 години, но нямам много поводи за веселие. Не заради тъпото суеверие, че 40-ият рожден ден не се празнува, а защото съм безработен от 7 месеца. Докато повечето ми връстници, избрали да работят в браншове, по-стабилни от медиите, изплащат вече втори апартамент в София, аз живея с приятелката си в малка квартира. През лятото на 2010 г. обикаляхме два-три месеца в търсене на жилище, харесахме си и в един от последните горещи понеделници насрочихме среща с брокерката, за да говорим вече по същество около покупката и кредита. Срещата беше в 18 часа, а мен ме съкратиха в 17 ч. Ето какво било криза на средната възраст. Разбрах го ударно. Дълги години свързвах този израз клише предимно със скучаещи лелки, които се опитват да спрат хода на времето, като си купуват все по-скъпи дрехи, както и с мъже, компенсиращи увяхващата потентност с все по-мощни автомобили. Оказа се обаче, че вирусът си има и други щамове, а съдбата беше кихнала в лицето ми именно тях.

Най-лошото е, че през май 2011 не знаех кога и дали изобщо ще си намеря работа. В мигове на депресия човек си мисли какво ли не, а и няма защо да се лъжем – 40 години са си 40 и това има значение дори и да не търсиш работа като балетист или фотомодел. Всеки месец имах някакви поръчки на хонорар, но неизвестността те убива. Страхът да не предизвикаш съдбата те възпира от по-дългосрочни и много полезни цели, като например зубренето на език, изчитането на целия Харуки Мураками или пък да се научиш да плуваш бътерфлай. Голяма част от времето потъва в социалните мрежи, защото безработният човек страда не само от недостиг на пари, но и на контакти. Да се разхождаш по паркове и градинки изобщо не е добър вариант, защото в работно време тези места са доминирани от пенсионери, майки с пищящи деца и маргинални типове, които захапват бирите още в 10-11 сутринта. За 14-те месеца, в които бях без работа, съм виждал по пейките много отчаяни хора, включително и доста плачещи жени. Предполагам току-що съкратени или излезли от неуспешно интервю за работа, защото едва ли толкова много хора преживяват лични драми в сряда на обед примерно.