Сто години бръм-бръм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сто години бръм-бръм

Сто години бръм-бръм

Невероятната история на пчеличката Мая

10284 прочитания

© ZDF, Apollo-Film


Познавате я, нали? Русата, широко усмихната и чипоноса пчеличка, с чиито приключения са израснали поколения деца по целия свят, припявали песничката на Мая от анимационното филмче (оригиналният вокал е на Карел Гот). Рисуваният образ, който всички познаваме, е създаден няколко десетилетия след литературното й раждане. Бащата на пчеличката Мая – немският писател Валдемар Бонзелс (1880 – 1952), макар и неизвестен на широката публика днес, е бил един от най-четените немски автори през 20-те години на миналия век. Световна известност му носят издадената през 1912 г. "Приключенията на пчеличката Мая", преведена на повече от 40 езика с над 2 млн. продадени екземпляра, следва не по-малко популярното продължение - "Небесен народ" от 1915 г. А е можело и пътят на писателя да го отведе далеч от литературния кошер – няколко години преди да се появи Мая, Бонзелс прекъсва гимназия, учи за търговец и заминава за Индия като търговски мисионер, а след връщането си основава издателство. Според легендата приключенията на пчеличката се дължат на облог между приятели кой ще напише най-добра история с животни. Не се знае кой го е спечелил тогава, но е факт, че в крайна сметка и до днес печели очарованата детска публика.

Немският писател Валдемар Бонзелс
Фотограф: Stadtmuseum München, Kolekciq Fotografie

Бонзелс – елегантен и добре изглеждащ, е звезда на своето време. Обграден от жени (три брака и безброй любими), той предпочита да живее без семейството си в някоя от двете си къщи край Мюнхен, които купува със спечеленото от книгите. През 1933 г. всички негови произведения, освен двете книги за Мая и пътеписа му от Индия, са изгорени от националсоциалистическото студентско движение поради намиращите се в тях еротични пасажи. Книгите му попадат в черния списък в рамките на "акция срещу антинемския дух" – представата на режима "за опазване на писмеността от неподходящи и недопустими елементи". Въпреки това малко по-късно писателят е приет в Камарата на писмеността на Райха и през 1943 г. издава роман с подчертано и търсено антисемитско съдържание. Това води до забрана да публикува в американската и британската зона след края на войната. Детската книжка обаче – писана повече от 20 години преди това и незасегната от идеологията, разглежда една от любимите теми на автора – бягството от ограничаващия буржоазен свят и неговите условности. Оригиналната история накратко: Мая предпочита да види прекрасния широк свят, вместо да събира "с мъка и труд" мед от сутрин до вечер: "О, в широкия свят е хиляди пъти по-хубаво, отколкото в тъмния град на пчелите! Никога няма да се върна там, да нося мед и правя восък!" И избягва от кошера. Пътят й я среща с много – дружелюбни или недобронамерени – насекоми, тя попада в опасни ситуации, от които винаги се измъква, докато накрая успява да предотврати фатално нападение на стършелите срещу родния й кошер и спасява пчелите. Добре, а къде е неразделното й другарче Уили, ще попитате. Същия въпрос си зададох и аз, препрочитайки книжката. Оказа се, че добродушният Уили е с повече от половин век по-млад от именитата си приятелка. Неговият образ заедно с образите на Флип – смешният скакалец с цилиндър, червея Макс и мишока Александър са създадени в средата на 70-те години, когато държавната немска телевизия ZDF поръчва серията на японско студио за анимационни филми, което създава 104 епизода. Сценарист е Марти Мърфи от "Хана-Барбара-студиос" (името ви е познато от анимацията "Семейство Флинтстоун").

Въпреки добавените образи и нововъведените рамки и истории доста от елементите във филмчето (паролите на входа на кошера), а даже и някои от диалозите (думите на паяка Текла) са взети от книгата. Първоначалните реакции спрямо филма са противоречиви – това е първата рисувана в типичния японски "анима"-стил продукция в немския ефир (припомнете си големите изразителни очи) и това смущава зрители и критици. Децата обаче я харесват и след излъчването на първия сезон в телевизията пристигат над 40 000 писма с молба за повторение, следва създаването на втори сезон, както и безброй аудиокасети, плючени играчки и игри с жужащите герои. Самото жужене всъщност е запис на малък електрически мотор... За всички деца – порасналите с филмчето и неродените тогава – ZDF подготвя преиздаване на серията догодина, този път в 3D.

Мая в 3D
Автор: ZDF, Studio100 Media

Защо историите на пчеличката са толкова успешни вече цял век? Тайната се крие в нейния симпатичен, дружелюбен образ, създаден в книгата и останал непроменен и в серията: Мая е любопитна, нетърпелива, смела, вежлива и неподправена, добра приятелка, застъпваща се за по-слабите и искаща винаги да научи нещо ново за света – безспирните й въпроси объркват дори учителката й Касандра. Дори когато любопитството й води до пакости и нови неприятности, тя се извинява толкова подкупващо-невинно, че всички й прощават, уверени в добрите й намерения. Този образ е колкото забавляващ, толкова и очарователен, а филмчето на моменти прилича на анимирана версия на "Нешънъл джиографик", направена с много фантазия в света на насекомите – както за децата, така и за порасналите им родители, дори и да не искат винаги да си признаят, че все още гледат филмчето с искрено удоволствие.

Детско представление на "Пчеличката Мая" от 1923 г.
Фотограф: Stadtmuseum München, Kolekciq Fotografie

Познавате я, нали? Русата, широко усмихната и чипоноса пчеличка, с чиито приключения са израснали поколения деца по целия свят, припявали песничката на Мая от анимационното филмче (оригиналният вокал е на Карел Гот). Рисуваният образ, който всички познаваме, е създаден няколко десетилетия след литературното й раждане. Бащата на пчеличката Мая – немският писател Валдемар Бонзелс (1880 – 1952), макар и неизвестен на широката публика днес, е бил един от най-четените немски автори през 20-те години на миналия век. Световна известност му носят издадената през 1912 г. "Приключенията на пчеличката Мая", преведена на повече от 40 езика с над 2 млн. продадени екземпляра, следва не по-малко популярното продължение - "Небесен народ" от 1915 г. А е можело и пътят на писателя да го отведе далеч от литературния кошер – няколко години преди да се появи Мая, Бонзелс прекъсва гимназия, учи за търговец и заминава за Индия като търговски мисионер, а след връщането си основава издателство. Според легендата приключенията на пчеличката се дължат на облог между приятели кой ще напише най-добра история с животни. Не се знае кой го е спечелил тогава, но е факт, че в крайна сметка и до днес печели очарованата детска публика.

Немският писател Валдемар Бонзелс
Фотограф: Stadtmuseum München, Kolekciq Fotografie

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    kakao avatar :-P
    kakao

    Ееех, кой не знае пчеличката Мая, кой не я е чакал пред екрана :)

    Иначе статията - прочетох я с интерес.

  • 2
    kyuubi avatar :-P
    Puf-Paf

    "Оригиналната история накратко: Мая предпочита да види прекрасния широк свят, вместо да събира "с мъка и труд" мед от сутрин до вечер: "О, в широкия свят е хиляди пъти по-хубаво, отколкото в тъмния град на пчелите! Никога няма да се върна там, да нося мед и правя восък!" И избягва от кошера. Пътят й я среща с много – дружелюбни или недобронамерени – насекоми, тя попада в опасни ситуации, от които винаги се измъква, докато накрая успява да предотврати фатално нападение на стършелите срещу родния й кошер и спасява пчелите."

    Колко мъдро, колко истина има :) Отлично четиво и за (считащи се за) порастнали :)

  • 3
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

    Хубавите неща обикновено стават случайно.

    http://www.youtube.com/watch?v=rlwueICyUxk

  • 4
    2.5 avatar :-?
    2.5

    3D вариантът според мен съсипва автентичния образ на геройчето, което познаваме. Сякаш е лишено от живот!

    "филмчето на моменти прилича на анимирана версия на "Нешънъл джиографик"..."

    Не, благодаря - прердпочитам някои неща в техния оригинален вариант!

  • 5
    darcas avatar :-|
    Darcas

    От статията разбрах, че автора на млади години е бил млад и наивен, а след това е започнал да се занимава с нацистка пропаганда. Нещо като съвременната българска журналистика, която е най-верния слуга на властта.

  • 6
    daria_vip avatar :-P
  • 7
    daria_vip avatar :-P
  • 8
    lonely_ninja avatar :-|
    Georgi Velev

    [quote#1:"kakao"]Ееех, кой не знае пчеличката Мая, кой не я е чакал пред екрана :) [/quote]

    ми аз не съм..аз гледах ферди мравката...

  • 9
    double.bubble avatar :-|
    Forgive me, if it was my fault

    "Мая е любопитна, нетърпелива, смела, вежлива и неподправена, добра приятелка, застъпваща се за по-слабите и искаща винаги да научи нещо ново за света"
    - точно тези качества понякога липсват и правят едно анимационно филмче "без душа". В повечето детски главните герои са глуповатички и наперени - "Джони Браво", палаво-лукави и непохватни- Диди от "Лабораторията на Декстър", или неразвити сложно емоционално персонажи. Нямат качествата на вежливостта, добронамереността, миловидността, детската наивност... Може би такъв образ за съвременните деца е Спондж Боб. Той е добър, мил, услужлив, обичлив, което се откроява на фона на другите анимационни герои и затова е толкова харесван. Децата имат нужда също от това да виждат и да се припознават в образи на герои, които имат идеалистично, преувеличено показани редки добродетели- някаква представа за човешко поведение, което да се припокрива с най-достойното и геройското. Ако се преекспонира модела на "Биг Брадър" и при детските, като търсенето на усреднени и посредствени човешки истории, които под слогона "реални" са всъщност особено безлични, тогава на децата бързо ще им омръзват персонажите в тях. И възрастни, и деца, имат нужда от приказки с чутовни изпитания и щастлив край и от герои със силна воля, смелост, рядка щедрост и доброта.

  • 10
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Всъщност първото аниме в Германия не е Мая, а "Speed Racer" (с оригинално заглавие "Mach Go Go Go"). Само че серията е сметната като прекалено жестока за деца и е свалена след първите няколко епизода.

    А иначе приказката е първият игрален филм с насекоми в киното - "Die Biene Maja" от 1925.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK