Сънчо по света...

Пясъчния човек, Вечерничек, или Ушко – поколения деца от двете страни на Стената са израснали с телевизионен образ, който им разказва приказки за лека нощ

"Пясъчно човече, мило пясъчно човече, още има време!" - са припявали, преди да си легнат, четири поколения немски деца от 1959 г. насам. Немското братче на Сънчо е Sandmännchen (Пясъчното човече) – анимирана кукла, вдъхновена от приказките на Братя Грим, както и от Оле Затвори очички на Андерсен. Макар в оригиналната приказка Оле да пръска вълшебно сладко мляко в очите на децата, за да заспят, много от първите преводи на произведението в Европа го заменят с пясък – повлияни от характерния за западноевропейката митология приспиващ Пясъчен човек. Но не това сякаш е основното в появата на Пясъчното човече, а... надпреварата със Западна Германия. Сънчо е гражданин на тогавашното ГДР и до 1990 г. има свой конкурент в ГФР. Създаването на човечето, което след обединението на страната се налага като единственият Сънчо, става след едно съобщение по западногерманската телевизия, че от 1 декември 1959 г. куклен образ ще се появява в "Лека нощ, деца". За две седмици източногерманската телевизия мобилизира денонощно всички сили, за да създаде своето Пясъчно човече, изгражда декорите, раздвижва куклата в поредица от трудоемки шапки, песничката е написана за една нощ, а текстът към нея е диктуван по телефона. И успява да изпревари западното човече с цяла седмица. В първото филмче пясъчният герой, след като е приспал децата, остава да спи в снега на улицата. Това предизвиква възмущение сред родителите и множество писма до телевизията, в които деца предлагат на човечето своето креватче или му изпращат топли дрехи.

Двата образа, макар и създадени от различни страни на Стената, имат общи черти - малък мъж с бяла брада, поръсващ вълшебен пясък. Докато западният герой обаче прилича по-скоро на стар моряк с бейзболна шапка, джинсово яке и дънки и кара летяща кола, подобна на порше, източното човече има симпатично детско лице с кръгли очи и малко носле, перелинка и островърха шапка. В многобройните, направени с много любов към детайла кратки заставки (над 500!) преди и след самата история за лека нощ, източният Сънчо посещава много, предимно социалистически страни (през 1964 г. язди магаренце и в България), кара луноход в Космоса или участва в приказки. Срещи с пионери или с граничните войски също са били част от програмата на човечето, макар че като цяло идеология и пропаганда са били сведени до минимум. Характерно е разнообразието на неговите над 200 превозни средства – колело, влак, трактор, камион за смет, рикша, летящо килимче, подводница, трабантче или тиквена карета, дори танк. Независимо от политика и идеология Пясъчното човече е желан детски гост и в Швеция (там се нарича John Blund), Финландия (Nukkumatti), Холандия (Klaas Vaak или Het Zandmannetje), Дания, Швейцария, Гърция и още 15 страни, където триминутните филмчета са продадени и приспиват децата години наред. Единствено западногерманската телевизия получава през 1966 г. твърд отказ на предложението си да закупи лиценза...

Друг ветеран в детското приспивно творчество е руското "Спокойной ночи, малыши", излъчвано без прекъсване от 1964 г. Макар в шапката му да не се появява приказен герой като Сънчо, песничката "Спят усталые игрушки" могат да запеят поколения деца и възрастни. Сред неговите многобройни персонажи – кукли-петрушки, и до днес се открояват любознателното прасенце Хрюша (от 1971 г. насам), замечтаният заек Степашка (от 1970 г.), начетеното куче Филя (1968 г.), симпатичната врана Каркуша (1979 г.) и сръчното мече Мишутка (2002). Тези герои се появяват и в една от заставките, сменена през 1999 г. Концепцията на предаването включва водещи (допреди месеци едни от тях са били бившата Мис Вселена Оксана Федорова и актьорът Виктор Бычков, познат от филмите "Особености на националния лов/риболов/политика" и т.н.), които разговарят на възпитателни теми, рисуват и пеят с куклите в студио, пълно с играчки, дори преди години дават и уроци по английски, а после заедно пожелават на децата лека нощ. Често в разговорите са вписани и анимационни филмчета по обсъжданите въпроси – така сцените в студиото се превръщат в допълнителна рамка на самата история за лека нощ.

Подобна е и идеята на британското тричасово Good Night Show по каналa PBS KIDS Sprout – усмихнато момиче си партнира с кукла във формата на звезда, играе, пее и майстори играчки с децата, дори упражнява с тях йога. Анимационни епизоди допълват шоуто. Подобно, но без водещи е и In the Night Garden с неговите фантастични герои Upsy Daisy, Iggleрiggle и Makka Pakka пo Cbeebies – детския канал на Би Би Си. Предаването започва с реална семейна сцена (например майка с дете), следват приключенията на плюшените герои, излезли извън стандартното студио и снимани в истинска зелена градина, докато накрая всички заспиват.

Но да се върнем на Сънчовците.

Още докато Чехословакия е една държава, в двете й части различни образи разказват приказката за лека нощ. Едва след 1993 г. в двете страни се излъчва само една версия. В Словакия от 1965 г. белокосият старец Дядо Вечерничек пали всяка вечер звездите с фенер, закачен на гега и придружаван от усмихнатото си куче. Заставката е съобразена със сезона - къщичката му е или покрита със сняг, или край нея цъфтят цветя, а старецът е облечен с ямурлук и калпак или излиза гологлав и по риза.

Чешкият Сънчо също се казва Вечерничек, но е момче, яздещо дървено конче/каращо кола/балансиращо върху колело. То учтиво се покланя в началото, пожелавайки "Добър вечер", а накрая – отново с поклон – казва "Лека нощ". Тази шапка не е променяна нито веднъж за 40 години.

Мечетата също са любим герой за приспиване. Унгарската раздвижена кукла ТV-Maci с жълто шалче на врата радва децата от 1963 г. като шапка на тяхното "Лека нощ, деца" - Esti mese. Той редовно си мие зъбите, разтребва си стаята, облича си зелената пижамка (а в старата черно-бяла версия – нощница) и веднага след филмчето гаси телевизора и си ляга, гушнал куклата си вълшебник Paprikajancsi. Преди месеци нова, модерна версия на любимото мече разбуни духовете в страната. Промененият и на външен вид Maci се връща от футбол, обут с дънки и маратонки, и веднага сяда пред компютъра, а женско мече с плюшена рокля включва телевизора, където започва вечерното детско филмче. След него двамата не си лягат, а започват да рисуват с цветни моливи. Много унгарци протестират, организират във Фейсбук група Free TV Maci, а нюз портал излиза със заглавието "Убиха TV Maci". Въпреки това децата вече свикват с новите куклени герои.

В Полша до 1987 г. вървят над 100 серии на Мечето Ушко (Miś Uszatek), повтаряни от 2008 г. Това, което го свързва със Сънчо традицията и го прави любимец на родителите, е, че Ушко разказва историите си вече облечен в пижама, а после послушно заспива. В популярната песничка от филмчето се пее "Време е да отивате в леглото, Луната вече свети. Децата обичат мечетата, а мечетата обичат децата."

В куклената версия на френското "Лека нощ", стартирала през 1962 г., червенокосият пясъчен търговец (както се нарича пясъчното човече там) е придружаван от голям мечок на име Nounours. Двамата пътуват с облак и всяка вечер до 1997 г. посещават братче и сестриче, които слагат в леглата с песен или музика или играят с тях преди сън.

Но да се върнем в света на хората, макар и нарисувани – испанската "Фамилия Телерин" (1964 г. до 80-те години) са пет анимационни хлапета и едно бебе (Cleo, Teté, Maripí, Pelusín, Coletas и Cuquín), които са през цялото време по пижами или в креватчетата и пеят "Хайде към леглата" всяка вечер в осем. Предаването започва с думите на малката Клео, на която винаги й пада долницата на пижамката: "Телевизионно съобщение. Настава време ние, малките, да си лягаме", което завършва с едно звучно "¡Ale!". Фамилията става популярна и в много южноамерикански испански говорещи страни, като например Мексико.

Дори сред толкова анимационни и куклени герои традицията на живото разказване на приказки не е напълно забравена. В Украйна от 1964 г. до 1986 г. всеки петък това прави Дед Панас – белокос старец с избродирана народна носия в традиционно подредена стая – маса с везана покривка, керамични чинии, бели перденца. Актьорът е избран сред 200 кандидати за ролята на разказвача.

В сръбския вариант на "Лека нощ, деца" също се среща – наред с множеството пеещи кукли, и разказвач. Тук това е симпатична жена на средна възраст, която чете приказки в студио сред играчки.

Още от Капитал