Сънчо по света...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сънчо по света...

Сънчо по света...

Пясъчния човек, Вечерничек, или Ушко – поколения деца от двете страни на Стената са израснали с телевизионен образ, който им разказва приказки за лека нощ

15246 прочитания

Автор: rbb/Stephan Pramme/rbb Media

"Пясъчно човече, мило пясъчно човече, още има време!" - са припявали, преди да си легнат, четири поколения немски деца от 1959 г. насам. Немското братче на Сънчо е Sandmännchen (Пясъчното човече) – анимирана кукла, вдъхновена от приказките на Братя Грим, както и от Оле Затвори очички на Андерсен. Макар в оригиналната приказка Оле да пръска вълшебно сладко мляко в очите на децата, за да заспят, много от първите преводи на произведението в Европа го заменят с пясък – повлияни от характерния за западноевропейката митология приспиващ Пясъчен човек. Но не това сякаш е основното в появата на Пясъчното човече, а... надпреварата със Западна Германия. Сънчо е гражданин на тогавашното ГДР и до 1990 г. има свой конкурент в ГФР. Създаването на човечето, което след обединението на страната се налага като единственият Сънчо, става след едно съобщение по западногерманската телевизия, че от 1 декември 1959 г. куклен образ ще се появява в "Лека нощ, деца". За две седмици източногерманската телевизия мобилизира денонощно всички сили, за да създаде своето Пясъчно човече, изгражда декорите, раздвижва куклата в поредица от трудоемки шапки, песничката е написана за една нощ, а текстът към нея е диктуван по телефона. И успява да изпревари западното човече с цяла седмица. В първото филмче пясъчният герой, след като е приспал децата, остава да спи в снега на улицата. Това предизвиква възмущение сред родителите и множество писма до телевизията, в които деца предлагат на човечето своето креватче или му изпращат топли дрехи.

Двата образа, макар и създадени от различни страни на Стената, имат общи черти - малък мъж с бяла брада, поръсващ вълшебен пясък. Докато западният герой обаче прилича по-скоро на стар моряк с бейзболна шапка, джинсово яке и дънки и кара летяща кола, подобна на порше, източното човече има симпатично детско лице с кръгли очи и малко носле, перелинка и островърха шапка. В многобройните, направени с много любов към детайла кратки заставки (над 500!) преди и след самата история за лека нощ, източният Сънчо посещава много, предимно социалистически страни (през 1964 г. язди магаренце и в България), кара луноход в Космоса или участва в приказки. Срещи с пионери или с граничните войски също са били част от програмата на човечето, макар че като цяло идеология и пропаганда са били сведени до минимум. Характерно е разнообразието на неговите над 200 превозни средства – колело, влак, трактор, камион за смет, рикша, летящо килимче, подводница, трабантче или тиквена карета, дори танк. Независимо от политика и идеология Пясъчното човече е желан детски гост и в Швеция (там се нарича John Blund), Финландия (Nukkumatti), Холандия (Klaas Vaak или Het Zandmannetje), Дания, Швейцария, Гърция и още 15 страни, където триминутните филмчета са продадени и приспиват децата години наред. Единствено западногерманската телевизия получава през 1966 г. твърд отказ на предложението си да закупи лиценза...

Друг ветеран в детското приспивно творчество е руското "Спокойной ночи, малыши", излъчвано без прекъсване от 1964 г. Макар в шапката му да не се появява приказен герой като Сънчо, песничката "Спят усталые игрушки" могат да запеят поколения деца и възрастни. Сред неговите многобройни персонажи – кукли-петрушки, и до днес се открояват любознателното прасенце Хрюша (от 1971 г. насам), замечтаният заек Степашка (от 1970 г.), начетеното куче Филя (1968 г.), симпатичната врана Каркуша (1979 г.) и сръчното мече Мишутка (2002). Тези герои се появяват и в една от заставките, сменена през 1999 г. Концепцията на предаването включва водещи (допреди месеци едни от тях са били бившата Мис Вселена Оксана Федорова и актьорът Виктор Бычков, познат от филмите "Особености на националния лов/риболов/политика" и т.н.), които разговарят на възпитателни теми, рисуват и пеят с куклите в студио, пълно с играчки, дори преди години дават и уроци по английски, а после заедно пожелават на децата лека нощ. Често в разговорите са вписани и анимационни филмчета по обсъжданите въпроси – така сцените в студиото се превръщат в допълнителна рамка на самата история за лека нощ.

Подобна е и идеята на британското тричасово Good Night Show по каналa PBS KIDS Sprout – усмихнато момиче си партнира с кукла във формата на звезда, играе, пее и майстори играчки с децата, дори упражнява с тях йога. Анимационни епизоди допълват шоуто. Подобно, но без водещи е и In the Night Garden с неговите фантастични герои Upsy Daisy, Iggleрiggle и Makka Pakka пo Cbeebies – детския канал на Би Би Си. Предаването започва с реална семейна сцена (например майка с дете), следват приключенията на плюшените герои, излезли извън стандартното студио и снимани в истинска зелена градина, докато накрая всички заспиват.

Но да се върнем на Сънчовците.

Още докато Чехословакия е една държава, в двете й части различни образи разказват приказката за лека нощ. Едва след 1993 г. в двете страни се излъчва само една версия. В Словакия от 1965 г. белокосият старец Дядо Вечерничек пали всяка вечер звездите с фенер, закачен на гега и придружаван от усмихнатото си куче. Заставката е съобразена със сезона - къщичката му е или покрита със сняг, или край нея цъфтят цветя, а старецът е облечен с ямурлук и калпак или излиза гологлав и по риза.

Чешкият Сънчо също се казва Вечерничек, но е момче, яздещо дървено конче/каращо кола/балансиращо върху колело. То учтиво се покланя в началото, пожелавайки "Добър вечер", а накрая – отново с поклон – казва "Лека нощ". Тази шапка не е променяна нито веднъж за 40 години.

Мечетата също са любим герой за приспиване. Унгарската раздвижена кукла ТV-Maci с жълто шалче на врата радва децата от 1963 г. като шапка на тяхното "Лека нощ, деца" - Esti mese. Той редовно си мие зъбите, разтребва си стаята, облича си зелената пижамка (а в старата черно-бяла версия – нощница) и веднага след филмчето гаси телевизора и си ляга, гушнал куклата си вълшебник Paprikajancsi. Преди месеци нова, модерна версия на любимото мече разбуни духовете в страната. Промененият и на външен вид Maci се връща от футбол, обут с дънки и маратонки, и веднага сяда пред компютъра, а женско мече с плюшена рокля включва телевизора, където започва вечерното детско филмче. След него двамата не си лягат, а започват да рисуват с цветни моливи. Много унгарци протестират, организират във Фейсбук група Free TV Maci, а нюз портал излиза със заглавието "Убиха TV Maci". Въпреки това децата вече свикват с новите куклени герои.

В Полша до 1987 г. вървят над 100 серии на Мечето Ушко (Miś Uszatek), повтаряни от 2008 г. Това, което го свързва със Сънчо традицията и го прави любимец на родителите, е, че Ушко разказва историите си вече облечен в пижама, а после послушно заспива. В популярната песничка от филмчето се пее "Време е да отивате в леглото, Луната вече свети. Децата обичат мечетата, а мечетата обичат децата."

В куклената версия на френското "Лека нощ", стартирала през 1962 г., червенокосият пясъчен търговец (както се нарича пясъчното човече там) е придружаван от голям мечок на име Nounours. Двамата пътуват с облак и всяка вечер до 1997 г. посещават братче и сестриче, които слагат в леглата с песен или музика или играят с тях преди сън.

Но да се върнем в света на хората, макар и нарисувани – испанската "Фамилия Телерин" (1964 г. до 80-те години) са пет анимационни хлапета и едно бебе (Cleo, Teté, Maripí, Pelusín, Coletas и Cuquín), които са през цялото време по пижами или в креватчетата и пеят "Хайде към леглата" всяка вечер в осем. Предаването започва с думите на малката Клео, на която винаги й пада долницата на пижамката: "Телевизионно съобщение. Настава време ние, малките, да си лягаме", което завършва с едно звучно "¡Ale!". Фамилията става популярна и в много южноамерикански испански говорещи страни, като например Мексико.

Дори сред толкова анимационни и куклени герои традицията на живото разказване на приказки не е напълно забравена. В Украйна от 1964 г. до 1986 г. всеки петък това прави Дед Панас – белокос старец с избродирана народна носия в традиционно подредена стая – маса с везана покривка, керамични чинии, бели перденца. Актьорът е избран сред 200 кандидати за ролята на разказвача.

В сръбския вариант на "Лека нощ, деца" също се среща – наред с множеството пеещи кукли, и разказвач. Тук това е симпатична жена на средна възраст, която чете приказки в студио сред играчки.

Автор: rbb/Stephan Pramme/rbb Media

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    clutch avatar :-(
    clutch

    Божееее, чак ми идва да се разплача от мъка по отминалото детство. Колко хубаво е да си дете, и как не вярвах на възрастните, когато ми казваха, че искат да са пак деца.Защо бързахме да порастнем, защо?
    ИСКАМ ПАК ДА СЪМ НА 10 ГОДИНИ.
    ЗАВИНАГИ!

  • 2
    deaf avatar :-|
    deaf

    До коментар [#1] от "clutch":

    Не съм напълно съгласен. В детството (тогава и си напълно беззащитен),има и ужасни моменти довеждащи до рев и сълзи,но които буквално след минути забравяме и не си ги спомняме и днес.
    А иначе аз и днес гледам с кеф анимационни детски филмчета,като "Страхливото куче Кураж".

  • 3
    payakoff avatar :-|
    Payakoff

    Повече ми харесваше заглавието "Кънчо по света" ... :)

  • 4
    boris_ivanov avatar :-|
    boris_ivanov

    Немската кукла удивително прилича на Педя-човек лакът-брада, който е създаден две години по-късно:

    http://www.capital.bg/light/tema/2012/08/23/1893382__i_u_nas/?ref=akcentmenu

  • 5
    musashii avatar :-|
    musashii

    Никога няма да забравя"Разкази от шипковия храст" и "Джуджето Хаяско".Или пък"Неочаквана ваканция" и"Арабела",както и"Доктор Снагълс" и"Смърфовете","Джейи и вълшебното фенерче" и естествено незабравимите Елби и организицията на чудовищата и злодеите-тези последните забравих от кое филмче са.

  • 6
    dokolyankov avatar :-P
    Доколянков

    До коментар [#5] от "kermit"Елби и Туиг бяха от „Мечето Ръскпин“.

  • 7
    bogdanabv avatar :-P
    bogdanabv

    Miś Uszateк (Миш Ушатек) е истинското и по-доброто изписване от Mis Uszatek (Мис Ушатек), както е написано в печатния вариант на Лайт.

    А иначе статията е едно малко БИЖУ!!!

  • 8
    omniam avatar :-|
    omniam

    Дойде ми много информацията от статията, но ви поздравявам за идеята! Може би ежедневието ни ще е по-хубаво, ако вмъкваме в него такива образи.

  • 9
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart

    До коментар [#5] от "kermit":

    последните са от "Мечето Ръкспин"

  • 10
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK