Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
По произход съм половин шоп, перничанин, по-точно - от едно село до Перник, Зидарци. Но съм роден в София. На село, където ходех всяко лято, беше прекрасно: ловях риба в река Конска, помагах, по-скоро пречех на баба и дядо в градината. Животът беше по-хубав от този в града, дето мама и тати по цял ден тракаха прегърбени над пишещи машини неща, които май после се оказаха безполезни. За разлика от доматите, краставиците, чушките, царевицата, млякото, сиренето, овцете, кравите и птиците, които даваше селото.
Имах и приятели на село, а когато Бай Тошо падна, в селото направиха две кръчми, в които съм прекарал не една или две вечери, слуховете за които развалиха иначе доброто ми име. Някъде тогава разбрах, че приятелите ми от село слушат сръбско, не на майтап, както предполагах, а с най-голямо удоволствие. Това май бяха годините, когато между нас започна да се издига една стена, в началото невидима, с годините все по-осезаема, накрая - непреодолима.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
76 коментара
Като прочетох статията ме хвана... срам... Нищо човешко не е останало в общуването между нас, изродихме се...
Глупава статия със изсмукан от пръстите проблем и абсолютно измислени "интервюта". Не разбирам защо е в "Капитал". Да бяха избрали вместо нея да включат някоя допълнителна статия за наука и техника.
на мен ми хареса номер 10 може би защото не съм от София:-)
Много хубава статия.
Една длан земя, една шепа хора и от нужда да си повдигаме самочуствието го правим като унизяваме другите.
Здраве да е. Нали ББ сега разселва администрацията. Скоро всички ще сме селяни.
Мъро от номер 5 го напипа ключа за бараката.
Проблемът и на софиянци и на пртовинциалисти, е че са българи.
Докато се делим на чалгари, селяни, цигани , черни , бели, жеълти, сини, червени и бимбяни все ще си живеем в НАШАТА кочина.
С други думи - племе разделно.
Когато не ти е останало нищо, с което да се гордееш, може да се гордееш с произхода си или с цвета на кожата си - все неща, за които нямаш заслуга. :)
Селянин не месторождение, а начин на мислене, поведение спрямо себе си и околните.
Това ви го казвам аз, кореняк софиянец :)
култово. отдавна не бях чела нещо толкова добро.
Поздрави за статията; хем е напипала един интересен аспект на комплексарството, хем го е илюстрирала по смешен начин.
Онемях.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход