Скъпи съграждани
Млади професионалисти, родени в различни градове на България, които са столичани, нито повече, нито по-малко
от Light
17032
прочитания
Родена в гр. Русе
От колко време живеете в София? 14 години.
Защо се преместихте тук, при какви обстоятелства? За да съм по-близо до Народния театър и терминал 1.
С какво ще запомните първата си година тук? Най-трудното? Най-хубавото? Като изключим така наречения градски транспорт, всичко беше хубаво. Беше нещо ново.
Обмисляли ли си сте да се върнете в родния си град? Не.
Какво най-много ви липсва оттам? Нищо.
Колко често се прибирате? За семейните празници тип Коледа и Великден.
Как се чувствате в София? Защо? Като у дома си.
Какво ви харесва най-много от живота в София? Местата, които наричам мои, приятелите, нощните разходки и мисълта, че летището е на 20-ина минути от нас.
Какво не ви харесва? "Овча купел", Sin City и накъдрени коси тип "вафли". Но това са неща, които съществуват под една или друга форма навсякъде, дори извън България.
С какво все още не можете да свикнете? Не мисля, че има такова нещо.
Спомняте ли си ситуации, в които сте се чувствали като някой "от провинцията"? Не.
Усещали ли сте негативно отношение само защото не сте от София? Веднъж в Пловдив. Мислеха си, че съм от София.
Къде другаде бихте искали да живеете? Там, където е сърцето.
родена в гр. Троян
От колко време живеете в София? 10 години.
Защо се преместихте тук, при какви обстоятелства? Преместих се при съвсем стандартните обстоятелства: завърших гимназия и дойдох в София да продължа образованието си, успоредно с това започнах да работя и останах.
С какво ще запомните първата си година тук? Най-трудното?
Най-хубавото? Първата година в София ще запомня с новите приятели от Добрич, които срещнах, и непрестанните купони. Най-трудно беше да побера гардероба си в наличния шкаф в стаичката, която делях с още две момичета в Студентски град, както и да ставам навреме, когато започнах работа в началото на втория семестър на първи курс. Най-хубавото – да се наложи да живееш с някой непознат по случайност и той да се окаже истински сродна душа.
Обмисляли ли си сте да се върнете в родния си град? Израснала съм в Ловеч и винаги, когато се прибирам, най-вече през пролетта, се замислям дали някога ще се върна да живея там. Сигурна съм, че като реша да имам деца, ще го обмислям пак, защото аз самата съм имала прекрасно детство. За съжаление обаче съм си избрала професия, с която по-трудно мога да намеря реализация в по-малък град в момента.
Какво най-много ви липсва оттам? Старите приятели и реката.
Колко често се прибирате? 6 – 7 – 8 пъти в годината.
Как се чувствате в София? Защо? В София съм пораснала и съм се оформила като личност и като професионалист, затова сега тук се чувствам у дома и на мястото си. Тук са приятелите ми, животът ми е динамичен и интересен, което се дължи в голяма степен на работата ми. Иначе, общо взето имам едни и същи ежедневни маршрути, ходя на едни и същи места, които харесвам, и срещам един и същ кръг от хора навсякъде, така че личният ми живот не е толкова по-различен, отколкото би бил и в малък град.
Какво ви харесва най-много от живота в София? В София е концентрирана значителна част от културния и социалния живот в страната и се радвам, че имам възможност да участвам активно в него. Харесват ми динамиката на града и че се случат все повече смислени събития. Харесва ми начинът, по който се променя стилът на София и хората й напоследък. Харесва ми, че продължавам да срещам нови и интересни личности и успявам да се заобиколя с позитивни, идейни и енергични хора, които обичат това, с което се занимават, и правят нещата наоколо по-красиви и интересни.
Какво не ви харесва? Синята зона, особено с новото й работно време.
С какво все още не можете да свикнете? Спалнята ми гледа към "Витошка" и вече три години се опитвам да свикна с шума – първо бяха трамваите, сега са кафенетата и метрото. Но харесвам мястото и надали ще се откажа скоро от него.
Спомняте ли си ситуации, в които сте се чувствали като някой "от провинцията"? Усещали ли сте негативно отношение само защото не сте от София? За щастие общувам с космополитни хора, които не определят хората според произхода им, а според това как мислят и действат. Разбира се, случва се и някой да се пошегува неуместно на тази тема, но това не може да ме обиди, по-скоро подхващам смешката и я доразвивам. Темата се е превърнала в един вид градски фолклор, който изобилства от всякакви вицове и повечето от тях са забавни. Но родителите ми и училището, което съм завършила, са ме възпитали в голямо родолюбие, а шансът да живея сама, където, както и с когото искам още от 18-годишна, по-скоро е допринесъл за самочувствието ми. Така че не мога да се обидя от квалификация като "провинциалистка" или негативно отношение, породено от това. Самата аз се самоопределям като една истински горда провинциалистка.
Къде другаде бихте искали да живеете? Харесвам живота си в София, но ако имам добра възможност, бих живяла и в по-голям град – за предпочитане в Берлин, а защо не и в Ню Йорк.
Роден в гр. Казанлък
От колко време живеете в София? 7 години без прекъсване, общо 9.
Защо се преместихте тук, при какви обстоятелства? Върнах се в България, за да дам шанс на страната си и на себе си, София беше естественият избор.
С какво ще запомните първата си година тук? Най-трудното?
Най-хубавото? Първата беше далечната 1996 – началото на студентския живот: чувството на свобода и че живота е пред мен. Най-трудната: година в която станах баща и установих колко неприветлив е този град за родителите.
Обмисляли ли си сте да се върнете в родния си град? Да.
Какво най-много ви липсва оттам? Семейството, спокойствието и гледката от терасата на родния дом.
Колко често се прибирате? Не знам, по-често, откакто станах родител – децата обичат Казанлък.
Как се чувствате в София? Защо? Като град, в който се налага да живея понастоящем. Аз си изградих моята малка София – моя дом, приятелите и с тях се чувствам у дома.
Какво ви харесва най-много от живота в София? Динамиката и предизвикателството в професионален план, вечерна разходка пред Народния театър.
Какво не ви харесва? Липсата на мисъл, граничеща с абсурд, с която този град е растял, грозните и разностилни сгради, хаосът с транспорта, ежедневната борба да прекосиш софийските улици с деца до теб.
С какво все още не можете да свикнете? Липсата на човешко отношение между обитателите на този град, озлоблението и освирепяването, на което ставам свидетел в градския транспорт.
Спомняте ли си ситуации, в които сте се чувствали като някой "от провинцията"? Усещали ли сте негативно отношение само защото не сте от София? Не, всъщност част от най-добрите ми приятели са от София и те ме карат да се чувствам добре в този град.
Къде другаде бихте искали да живеете?
Лисабон, Женева…. Град, близък до вода – въздухът е друг…
Роден в гр. Варна
От колко време живеете в София? Достатъчно, че да не ми става тъпо, когато светлините на града се появят в рамката на предното ми стъкло.
Защо се преместихте тук, при какви обстоятелства? Не съм се местил умишлено, просто като изкарах казарма, ме приеха в Техническия с индустриален дизайн и трябваше да дойда да поживея тук, докато учех, започнах работа и така все още съм тук.
С какво ще запомните първата си година тук? Най-трудното?
Най-хубавото? Доста силна година. С две момичета от Варна деляхме една много уютна квартира на "Солунска" и "Борис", където постоянно някой отсядаше, отивайки или връщайки се от някъде. Беше постоянна забава. Най-трудно ми беше да свикна с градския транспорт до университета, в ония години беше истинска кочина.
Обмисляли ли си сте да се върнете в родния си град? Неведнъж съм си го мислил, но в момента там не е място за рекламисти, дизайнери и т.н. Всъщност последните две-три години градът рязко запада в културно отношение. От място, което раждаше разнообразни субкултури, се превръща в някакво нещо с изтекъл срок на годност… Болна тема.
Какво най-много ви липсва оттам? Морето. Наистина.
Колко често се прибирате? Доста често, дори лятото се случва почти всеки уикенд.
Как се чувствате в София? Защо? Отскоро започнах да чувствам, че
имам история с този град. По същия начин, както когато се разхождам из Варна, всяка уличка, вход, двор, пейка, или каквото и да било вади в главата ми случки.
Какво ви харесва най-много от живота в София? Търся някаква дума, за да отговоря еднозначно, но нямам. Може би клишето за динамиката и забързаното ежедневие все пак прави живота разнообразен. Реално готино е, че се случват неща.
Какво не ви харесва? Постоянно мирише на ауспух.
С какво все още не можете да свикнете? С думи от типа какво да облеча и пѝла си ноктите.
Спомняте ли си ситуации, в които сте се чувствали като някой "от провинцията"? Усещали ли сте негативно отношение само защото не сте от София? Рядко се случва да чуя Варна и "провинция" в едно изречение. Забелязал съм, че на въпроса откъде си варненци са от малкото, които отговарят гордо без да мънкат, което предизвиква отношение, но не бих казал негативно.
Къде другаде бихте искали да живеете? Ако искам да живея другаде, вероятно ще живея там.
Родена в гр. Бургас
От колко време живеете в София? От 9 години.
Защо се преместихте тук? Дойдох като студентка в СУ. На втората година си намерих постоянна работа,после завърших и продължих да работя на същото място.
С какво ще запомните първата си година тук? За първи път ми се наложи да завися от градски транспорт. В Бургас почти всичко е на 15 минути разстояние и в повечето случаи напълно достъпно пеша. Другият ярък контраст бяха хората по улиците на София – много по-сиви и някак посърнали. Дори като се усмихват, е за кратко и набързо. Наскоро прочетох описание, което им пасна добре: лицата им напомнят на хора, които са играли някаква игра и са изгубили. Година–две след като се преместих, ме срещна стар познат и ми каза: "И ти си се овълчила." Сигурно това прави големия град с хората. В Бургас помня дълги неделни разходки в морската градина, бургазлии винаги с най-хубавите си дрехи, ей така, за собствено удоволствие. И по-сърдечни един към друг, по съседски, но с целия град. Най-хубавото е анонимността. Няма нещо по-вълнуващо от това да се изгубиш, да не познаваш никого, да нямаш контекст – можеш да си избереш нова роля и да бъдеш какъвто си поискаш.
Обмисляли ли си сте да се върнете в родния си град? Някой ден сигурно ще се върна, но на този етап не.
Какво най-много ви липсва оттам? Всеки път, когато се прибирам, все едно някой сменя оборотите на плочата. Не знам дали е заради морето и хоризонта от терасата или заради това, че започват в 7 с велосипеден крос край морето, но дните са някак си по-пълни. Липсва ми времето за себе си.
Колко често се прибирате? Все по-рядко и все по-малко, отколкото ми се иска - последно едва три пъти в годината.
Как се чувствате в София? Чувствам се на място и у дома си. Вярвам, че градът отразява нас самите – ако ти не го харесваш, обикновено е взаимно.
Какво ви харесва най-много от живота в София? Баба ми винаги казва: в София, дори само афишите да четеш, пак ти стига. Аз й спестявам, че афишите, които си представя, за съжаление вече почти не личат изпод тапети за мегаконцерти на певици само с малко име. Но все пак в София все нещо се случва. Намираш си и своите хора: голям град, хора много и всякакви, все ще се познаете.
Какво не ви харесва? Липсата на рационална мисъл и желание да се променят и преборят очевидни проблеми - разбити пътища, липса на осветление в обществени паркове и възлови улици, бездомни кучета.
С какво все още не можете да свикнете? Никога няма да разбера пътуването в маршрутка. Никога няма да свикна и с режима на топлата вода. Този феномен ме изумява всяко лято.
Спомняте ли си ситуации, в които сте се чувствали като
някой "от провинцията"? Не.
Къде другаде бихте искали да живеете? Бих живяла в Берлин. И в Тел Авив бих живяла с безконечната му крайбрежна алея и мирис на море още със слизането от самолета. Изобщо всеки град на вода ме спечелва лесно.
Роден в гр. Пловдив
От колко време живеете в София? 14 години.
Защо се преместихте тук, при какви обстоятелства? Продължих образованието си.
С какво ще запомните първата си година тук? Най-трудното?
Най-хубавото? С много силни приятелства. Да се разделя с илюзиите си.
Успях...
Обмисляли ли си сте да се върнете в родния си град? Да, но повече пъти съм обмислял да напусна България.
Какво най-много ви липсва оттам? Приятели – айлячета, кв. "Капана" и ул. "Иван Вазов" – частта към централния площад.
Колко често се прибирате? 1-2 пъти годишно.
Как се чувствате в София? Защо? У дома си. Тук са хората, с които се движим в една и съща посока и с едно и също темпо.
Какво ви харесва най-много от живота в София? Все още ми показва ситуации и личности, които правят живота ми супервълнуващ.
Какво не ви харесва? Че през 2012 г. в столицата на България умират хора, нахапани от общински кучета...?!!
С какво все още не можете да свикнете? С част от тротоара на ул. "Шишман".
Спомняте ли си ситуации, в които сте се чувствали като някой "от провинцията"? Усещали ли сте негативно отношение само защото не сте от София? Не. Никога. Срещал съм позитивно, защото съм от Пловдив, а живея тук. Още ли има хора, които намират за обиден фактът, че си се родил някъде?
Къде другаде бихте искали да живеете? Лас Теренас.
Снимки: Васил Германов / thinktanklab
Идея: Мадлен Начева
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
26 коментара
Е то в това интервю не видях нито един по-обикновен човек от тъй наречената провинция, избрали сте хора все със 'засукани' професии, които нямало как да се реализират другаде...
ПР специалист, банкер, мениджър проекти в софтуерна фирма, бранд мениджър ... това ли е София. тази корпоративна униформеност ми идва в повече.
София предлага повече възможности, не че много им се иска да са там.
До коментар [#3] от "Тsonkooo":
Добре казано. Ако можех да печеля Софийските си пари другаде, както и достатъчна доза култура и събития другаде, бих предпочел другаде в България.
Примерно Бургас. Или Пловдив. Все красиви и характерни градове.
Или в родното Велико Търново.
В България изкривяваме всичко, дори и значението на думата провинция...Провинция съвсем не значи "противоположно на столицата", а извънградски район, място встрани от урбанизацията, дори - определена област от дадена държава. Че кое му е провинциалното на Пловдив, Варна, Русе и Бургас? Фирми ли няма там за тези специалисти? Или възможности за развлечения? Анонимност ли им липсва?
Има нещо недоизказано в мотивите на тези хора да живеят в София, но то прозира в намеците на някои от тях, че биха живели в други градове...Те не са доволни! Но не го казват в прав текст.
За да се развива България като страна трябва да има силна децентрализация на икономиката (по-добре на самата индустрията), която в момента липсва.
Само с една София, България няма да цъфне и върже !!!
Подборът на интервюираните изобщо не е представителен. Както правилно забелязаха коментиралите по-горе, това са все хора, които в родния си град нямат никаква възможност за реализация в професиите, които упражняват, и волю-неволю са дошли в София, защото единствено тук могат да се резлизират.
Доста по-интересни са ми мотивите на армиите от нископлатени провинциалисти, които работят в София като продавач(к)и, барман(к)и, сектерар(к)и и прочие зле платени, нискоквалифицирани и общо взето безперспективни дейности. Познавам едно момиче от Стара Загора, което в родния си град има чисто нов, собствен, изцяло обзаведен апартамент, но предпочита вече десета година да работи като секретарка в София и да живее под наем заедно с още едно момиче. За 10 години не е мръднала ни на йота от първоначалната си позиция, но не си и помисля да се върне в Стара Загора, защото там "нямало работа"...
[quote#3:"Тsonkooo"]София предлага повече възможности,[/quote]
Това е повсеместно. В страните от бившия източен блок. Имам предвид..Будапеща, например..
Разделете текстовете на интервютата на параграфи, че е много трудно за четене така изсипано!
Харесва ви или не, един ден всички ще бъдем столичани. На там вървим.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход