Крън в очите

"Направиха ни град, за да плащаме повече данък. Това е разликата. Нали знаеш, селото си е село. Шипка колко време вече е град. Разлика има ли?" – пита ме риторично 74-годишният помак Али. Родом е от Гоце Делчев, но живее в Крън от 1962 г. След 9 септември хората в родния му вилает започнали да бягат от комунизма в Гърция и затова ги изселвали на другия край на България – в Русенско. "Освободиха ни чак 54-та година. Русе е хубав град, бях бояджия по корабите, но ние сме планинари хора и сме свикнали да имаме баир. Край Дунав виждаш само как въздухът трепери от жегата и нищо друго. Тук очите ми се пълнят, като гледам Стара планина." Али е бил 40 години шофьор в ДАП-а и изброява съвсем точно колко време какво возило е карал. В началото е обиколил цяла България със ЗИЛ 130, а последните 15 години е карал "Икарус." И той, както всички останали в Крън, казва на казанлъшкия завод "Арсенал" просто Завода. "Аз бях по линията Бузовград – Казанлък – Енина – Крън. 24 километра е обиколката и правех 7-8 до 10 курса на ден. В Завода работеха 20 000 души и като минавах покрай него с "Икарус"-а, автобусът направо клякаше от тежестта. Сега сигурно работят най-много 2-3 хиляди." Али споделя, че е по-правилно Крън да бъде квартал на Казанлък, след което се сбогуваме. Съдбата ни срещна на улицата, защото той тръгнал с каручката да кара сено, но спукал гума и трябвало да я оправя.

Автор : Мадлен Начева Преглед на оригинала