Крън в очите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Крън в очите

Крън в очите

Един ден в най-новия град в България

19780 прочитания

© Васил Богданов


"Направиха ни град, за да плащаме повече данък. Това е разликата. Нали знаеш, селото си е село. Шипка колко време вече е град. Разлика има ли?" – пита ме риторично 74-годишният помак Али. Родом е от Гоце Делчев, но живее в Крън от 1962 г. След 9 септември хората в родния му вилает започнали да бягат от комунизма в Гърция и затова ги изселвали на другия край на България – в Русенско. "Освободиха ни чак 54-та година. Русе е хубав град, бях бояджия по корабите, но ние сме планинари хора и сме свикнали да имаме баир. Край Дунав виждаш само как въздухът трепери от жегата и нищо друго. Тук очите ми се пълнят, като гледам Стара планина." Али е бил 40 години шофьор в ДАП-а и изброява съвсем точно колко време какво возило е карал. В началото е обиколил цяла България със ЗИЛ 130, а последните 15 години е карал "Икарус." И той, както всички останали в Крън, казва на казанлъшкия завод "Арсенал" просто Завода. "Аз бях по линията Бузовград – Казанлък – Енина – Крън. 24 километра е обиколката и правех 7-8 до 10 курса на ден. В Завода работеха 20 000 души и като минавах покрай него с "Икарус"-а, автобусът направо клякаше от тежестта. Сега сигурно работят най-много 2-3 хиляди." Али споделя, че е по-правилно Крън да бъде квартал на Казанлък, след което се сбогуваме. Съдбата ни срещна на улицата, защото той тръгнал с каручката да кара сено, но спукал гума и трябвало да я оправя.

Автор: Мадлен Начева

Аз пък продължавам моята разходка в търсене на отговори на въпроса промени ли се Крън, след като стана град. Казанлъшкото село с около 3500 жители получи повишение от Министерския съвет в края на миналата година – време достатъчно, за да се направи някаква равносметка. Началото на септември е, един от онези безметежни дни на границата между лятото и есента, когато слънцето е благо, а цветовете започват да стават все по-пастелни. В Крън има всякакви къщи – кирпичени, тухлени, тип късен соц, както и по-модерни вили. Една от по-личните къщи дори е на "френски зет, който има фирма в града" по думите на минувач. Почти всички дворове са много добре подредени, а натежалите салкъми грозде по асмите и отрупаните с ябълки дървета напомнят за картините на Майстора. Липсват само момите. Автомобилният парк също е много разнообразен – от каруци до мерцедеси с лесни за помнене номера. На старопланинското било, точно над града, е кацнала бетонната "чиния" на Бузлуджа. Сякаш за да напомня защо в Крън и до днес има улици с имена "Партизанска", "Бузлуджански конгрес", "Комуна" и "Комсомолска" (а леко конфузното "Тенчо Манафов" няма да го коментираме). Единствено перките на ветрогенераторите издухват историческата мараня, струяща от местната топонимия, и визуализират символично вятъра на промените.

Фотограф: Васил Богданов

На една пейка на главната улица "Цвятко Радойнов" (роденият в Крън комунистически деец се издига до полковник от НКВД) виждам дядо с бастун. Много е сладкодумен и след втория-третия въпрос ме кани да седна при него. Дори си показва личната карта, защото му задавам уточняващи въпроси относно изписването на името, а то е Яхя. Осемдесет и девет годишният старец смята, че не е нормално половината град (всъщност през цялото време по навик използва думата село) да няма канализация. Идва тук от Благоевградско през 1950 г. "От тютюна избягахме, защото е тежко, пък незаплатено. Работил съм много в Балкана, сечах трупи, и в пътното съм бил, слагахме асфалт и бордюр, даже фурнаджия съм бил. Едно време немаше да видиш свободен човек. Хванат го за ухото и хайдеее на работа без значение дали си помак, турчин, циганин или българин" – спомня си Яхя и съжалява, че съкратили сина му, примерен работник в "Българска роза" в Казанлък. "Тамън имаше 3 години до пенсия, но новият директор смени работниците и го хвърлиха на борсата, разболя се и взе да кашля. По София го карахме на доктори, пратихме го на санаториума в Радунци и така, трудности. Във всяка къща пият лекарства. Одеве църквата биеше, щото е голямо селото и почти всеки ден умира някой." Дядо Яхя е бил на фронта край град Струмица. "Единият път ни разбиха, вторият път ние ги отблъснахме. Където се срещне германец, трябва да го обезоръжим, такава беше политиката." На прощаване ми заръчва да се пазя и ме упътва къде са църквата и джамията.

Фотограф: Васил Богданов

Снимам райската ябълка в двора на черквата, а по пътя за джамията срещам Кольо (77). Той е от Ямболско, но се е установил тук през 1965 г., защото имало много работа. Освен това "навсякъде, където боднеш, има вода. Май заради данъците ни направиха град, а и чиновниците да си увеличат заплатите" – казва Кольо, който е тръгнал с каруцата си (с регистрационен номер 006) да носи материала за ракия на един приятел до казана.

Малко по-късно разговарям и с

един 74-годишен човек, според когото "това с града са лични амбиции на кметицата". Разглеждам магазина за домашни потреби, където капсулките на Ariel се продават на бройка и си купувам 5 ножчета за бръснене на цена, каквато в София не съм виждал от години. Изумен съм и от наличието на отдавна спрените от производство в ЕС крушки по 100 и 75 вата. Магазинерката споделя, че в момента най-много се купуват червените капачки за буркани, защото всички правят зимнина. Нямало някаква промяна, откакто са град, а кризата в магазина се усещала най-силно.

Фотограф: Васил Богданов

В края на деня се насочвам към кафенето в центъра, което изглежда точно като заведение в голям град, с надеждата да срещна и по-млади хора. Сядам близо до масата на шестима мъже около 40-те с цел подслушване. Разговорът скача от честата смяна на гумите на камиона, през това как жената на един от тях е вдигнала 210 км/ч със семейния автомобил до отглеждането на гълъби и други животни. Мъж с масивен сребрист ланец споделя как в рамките на два километра е ударил два заека. Уточнява, че го прави с дясната гума, защото иначе радиаторите се чупят. Малко по-късно темата е за ножове и човекът с ланеца отива до колата да вземе един нож. Вади от багажника парче от кашон с две кървави петна и гордо обявява: "Ето ги петната – заяк едно и заяк две." Групата изпада във възторг и хвърчат шеги за това как петната на кашона били като паркоместа. След като разговорът влиза в руслото на вечната и банална тема за коли, двигатели, година на производство, мощности и прочие, отивам на масата на сервитьорката Венелина, където тя си говори с двама приятели.

Фотограф: Васил Богданов

Атанас (24) не е много по приказките, но все пак споделя, че е бил багерист в Павел баня. Сега няма работа и е убеден, че "преди 2-3 години беше сто пъти по-добре". До него е седнал Владимир (25), работил като електротехник в Кипър, сега също безработен. Разказват, че в местния завод за пружини и в Диаманта (така казват на завода за синтетичен диамантен прах "Суперабразив") са си попълнили бройките и нямат нужда от повече работници. Венелина е завършила в Казанлък дизайн и технология на облеклото, но не може да си намери работа по специалността, защото навсякъде питат за стаж и опит. Признава, че младите в Крън се събират на "лаф моабет по пейките", защото нямат пари дори за кафе. "Всеки гледа по чужбините да избяга, защото навън все има някаква надежда", казва тя, а момчетата признават, че още не могат да възприемат родното си място като град. Накрая събирам смелост да задам въпроса, който ме гложди от самото начало: "Защо бар плотът е отрупан с мръсни чаши от кафе?" Всички се засмиват, защото историята е весела. Сутрин тук работи собственикът на заведението Венци (22), който е и гадже на Венелина, та често оставя чашите на нея. Тя обаче също не ги мие всеки път, защото понякога надвечер се появява майка й, която веднага се заема с хигиената.

Тръгвам си от Крън точно по заник слънце и по асфалтираната буквално преди три дни отбивка от пътя Шипка – Казанлък, като преди това снимам таблото със съобщения пред кметството. Там са изписани всички "важни телефонни номера за гражданите на град Крън", а именно – номерата на три погребални агенции, телефон за аварии по ел. захранването и уличното осветление, а "за всички останали случаи" е посочен телефонът на кметицата – привилегия, с каквато жителите на големите градове не разполагат.

"Направиха ни град, за да плащаме повече данък. Това е разликата. Нали знаеш, селото си е село. Шипка колко време вече е град. Разлика има ли?" – пита ме риторично 74-годишният помак Али. Родом е от Гоце Делчев, но живее в Крън от 1962 г. След 9 септември хората в родния му вилает започнали да бягат от комунизма в Гърция и затова ги изселвали на другия край на България – в Русенско. "Освободиха ни чак 54-та година. Русе е хубав град, бях бояджия по корабите, но ние сме планинари хора и сме свикнали да имаме баир. Край Дунав виждаш само как въздухът трепери от жегата и нищо друго. Тук очите ми се пълнят, като гледам Стара планина." Али е бил 40 години шофьор в ДАП-а и изброява съвсем точно колко време какво возило е карал. В началото е обиколил цяла България със ЗИЛ 130, а последните 15 години е карал "Икарус." И той, както всички останали в Крън, казва на казанлъшкия завод "Арсенал" просто Завода. "Аз бях по линията Бузовград – Казанлък – Енина – Крън. 24 километра е обиколката и правех 7-8 до 10 курса на ден. В Завода работеха 20 000 души и като минавах покрай него с "Икарус"-а, автобусът направо клякаше от тежестта. Сега сигурно работят най-много 2-3 хиляди." Али споделя, че е по-правилно Крън да бъде квартал на Казанлък, след което се сбогуваме. Съдбата ни срещна на улицата, защото той тръгнал с каручката да кара сено, но спукал гума и трябвало да я оправя.

Автор: Мадлен Начева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    sonchik avatar :-|
    соня иванова

    Николай Диловски
    Под сянката на Бузлуджа..."всичко е спокойно". Бог да прости!

  • 2
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Мила родна картинка, чак буди умиление.

  • 3
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    Те това е истинската статия за провинцията, а не статиите за Бургас, Русе и Перник, където проблемите им били, че нямали заведения, ами се бутали натясно в малкото налични...Това е провинцията на България. Вижте снимките само. Повече думи са излишни.

  • 4
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Хубава статия.

  • 5
    vasil_bogdanov avatar :-|
    Васил Богданов

    Още снимки към този текст можете да видите тук:
    http://vasilbogdanov.wordpress.com/2012/09/16/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%BD/

  • 6
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Стана ми малко тъжно за хората като тях из цяла България...

  • 7
    astahova avatar :-P
    Деница Астахова

    "Накрая събирам смелост да задам въпроса, който ме гложди от самото начало: "Защо бар плотът е отрупан с мръсни чаши от кафе?" Всички се засмиват, защото историята е весела. Сутрин тук работи собственикът на заведението Венци (22), който е и гадже на Венелина, та често оставя чашите на нея. Тя обаче също не ги мие всеки път, защото понякога надвечер се появява майка й, която веднага се заема с хигиената."
    Това е като от разказ на Чудомир!

  • 8
    hektor1 avatar :-|
    hektor1

    няма лошо, сега селото е по голямо село макар и да сме станали град, улиците са занемарени, осеяни с дупки и ями каруците трудно вървят а за коли е невъзможно, много гости посещават това голямо село и ни отправят въпроси защто селото ни е западнало. няма да замесваме кмета на селото защтото нея я видяхме само на изборите за кмет, дори несе сещаме коя беше тя. само които живее в Крън знае за какво става въпрос, всичко останало е прах в очите на слепите

  • 9
    i12805 avatar :-|
    i12805

    Чудесна статия. Поздравления, Васко.

  • 10
    zuramode avatar :-P
    zuramode

    На моменти се смях, на моменти ми домиля... Отнеха ми селото... мъка... :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK