Пернишки блус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пернишки блус

Пернишки блус

Какво научих за една година в Перник

20595 прочитания

© Анелия Николова


"За "Руски паметник" чувам да се провиква през сваления прозорец на мястото до шофьора мустакат мъж на средна възраст. Изигравам разсеяност и не давам никакъв знак, че въпросът ме е достигнал. Смутено изпращам автомобила с поглед и продължавам да чакам автобуса на "Юнион" от Перник за София.

Неусетно заживях в Перник. Софиянка от "Лозенец", на 32 години, с последно местожителство Виена. Причините бяха лични, не икономически. В първите месеци не разполагах с кола и пътувах за работа до София и обратно с автобус. Стоенето по спирките ме научи на своеобразния carpool. Бях станала част от услугата. Хората, които работят в София и пътуват с личен автомобил, събират от спирките по пътя си други в същата посока. Има и такива, които с това се прехранват – превозват на цената на автобусния билет (3 лв.). Нищо чудно – в София работи почти целият Перник.

Представата ми за този град, преди да прекарам повече от година там, започваше от Паметника на войнишкото въстание на изхода на София, духовито наречен от народния гений "Перничанин чака софийско жителство". Безрадостната картина се оформяше от затворените, пустеещи заводи на сив фон покрай пътя, допълваше се от митовете за криминално проявените и завършваше с купищата вицове за местното население. Затова ми отне време да се отърся от страха си в този град.

Перник е тъжен град, застинал някъде назад във времето. Овехтели улици, панелни блокове, неприветливи къщи. Гледката е нащърбена от малкото ново, правено на парче, върху канавата на наследеното. От време на време някой магазин или модерен бар подсещат посетителите коя година е. Въпреки очевидните проблеми – бедност, лоша инфраструктура, никакъв живот отвъд точката на оцеляването - някои от местните жители казват (може би по-скоро от някакво номинално уважение към родното място и себе си), че напредък има.

"Много неща ни липсват в града. Например нямаме хубав парк за децата", казва ми млада майка, която прекарва времето си по градинките. Не работи, рядко ходи до София.

Собственичката на козметичния салон, който аз посещавам, вижда проблем другаде: "Хората, работещи в сферата на услугите и заведенията в Перник, не са достатъчно добре обучени, нямат необходимите позитивизъм, отзивчивост и професионализъм." Силвия говори три езика, учила се е на занаята в Испания и носи част от козметичните продукти оттам. "Трябва да се потърсят инвеститори, които да се насочат към сградите на неработещите предприятия – те могат да се ползват за най-различни проекти. Може да се направи и хай-тек парк, какъвто има планиран в Божурище." Силвия заминава за Дубай в средата на октомври, ще работи като стюардеса.

Въпреки всичко в някои отношения Перник е по-добре от София. "Предимствата на Перник са по-голямото пространство и спокойствието, по-лекият автомобилен трафик, късите разстояния", казва друга жителка на града.

Тук са представени повечето големи вериги хранителни магазини, магазини за техника, облекло, спортни стоки. На пръв поглед всичко необходимо е налице. По-наблюдателните обаче ще забележат, че от рафтовете често липсват "луксозни" стоки, които просто няма кой да купи. Рядко ще видите на лентата хубаво сирене, сьомга или друг "деликатес", скъп алкохол, биопродукти и по-качествена козметика.

Спомням си, че в първите месеци на престоя си отидох до магазин от веригата, от която пазарувам в София, за да си купя пакетирана нарязана салата. Не открих. За цена малко над три лева подобна "глезотия" няма място в асортимента, просто няма кой да си я позволи. Като цяло цените не са много по-различни от тези в столицата. По-ниските цени идват с по-ниското качество.

Ако говорим за услугите, това не е непременно вярно. Козметика, фризьорство, фитнес клубове, спорт са на достъпни цени, често по-ниски от софийските. Гъзарски места почти няма. Няма кино. Изгоряло е преди няколко години в пожар. Сега възстановяват лятното кино. Преди около две години местен предприемач анонсира изграждането на мол в Перник. Проектът, който щеше да включва и изграждането на модерно кино, така и не се случи. Има само един театър – в Двореца на културата. В същия дворец развиват дейността си различни школи и клубове по изкуства, помещават се художествената галерия, библиотеката, както и духов и камерен оркестър. Залата на театъра винаги е пълна.

Европейският политехнически университет събира под покрива си български и международни студенти. Сред програмите правят впечатление Вятърна и Слънчева енергетика, Мениджмънт на възобновяема енергия, Биогорива. Обещаващо. Комбинацията Перник – йога може да звучи странно, но, да, има. Пилатес, тае-бо, медитации, клубове за народни танци са другите места, които разнообразяват местните хора в свободното им време.

Футболът е най-практикуваният спорт сред мъжете. Ръгби отборът "Валяците" е един от най-добрите в страната, казват.

Исторически Перник е създаден и развит благодарение

на тежката промишленост. От някогашните заводи (завод за токоизправители, завод за феромагнити, домостроителен завод, завод "Кристал", завод "Струма", металургичен завод "Ленин", завод "Пектин") единствено "Стомана" функционира частично.

Населението на града е микс от цялата страна, в това число и София. В последните години все повече перничани са принудени да търсят работа в големия град, но предпочитат да пътуват ежедневно пред това да напускат домовете си и да се установят на ново място. "Всеки перничанин може да отиде до София, да си свърши работата, да пазарува, да посети културно мероприятие и да се върне в много по-спокойния Перник", ми казва перничанка, живяла и работила само в родния си град. Говори за Перник като за много по-добро място за живеене. "В Перник не е като в София, където всеки се затваря в дома си и не се интересува какво се случва със съседите му." Задружни са, загрижени, помагат си, пазят се.

Блокът, в който аз живеех, е някогашно общежитие, сега жилищна кооперация. На първия етаж във входа апартаментите са общински, отдадени под наем на роми. В града има ромски гета и е изключителна рядкост да имаш съседи роми. Когато е топло, се събират пред блока на тумби. Познават всеки, който влиза и излиза от кооперацията. Обикновено най-сигурното място да си държиш колата е не на паркинг, а отпред, където ти е гарантирано 24-часово наблюдение. Ако решиш да услужиш автомобила си на приятел и го пратиш да го вземе, твърде вероятно е той да не успее да го подкара, преди групата от бдителни роми да установят каква е връзката със собственика.

Веднъж оставих пред вратата на площадката няколко саксии с цветя временно, докато приключа с лекото разместване в апартамента. Когато дойде време да ги прибера, видях, че паничките под тях липсват. Само те. Малко се ядосах, написах бележка и я залепих на стената над растенията с молба да бъдат върнати. След малко получих чиниите обратно с обяснението, че е станала някаква грешка. В този блок, ако оставиш нещо пред вратата, това е знак, че то не ти трябва и другите са поканени да го приберат.

Несъмнено битовите проблеми са превзели ежедневието, правейки хората по-озлобени към всичко, което ги заобикаля. И по-изобретателни. Неволно съм ставала свидетел на разговори в автобуса за дребна търговия на значително по-евтино дизелово гориво с неизвестен произход, продажба на вещи, работа на черно.

"Перничани са много ограничени хора и нещата никога няма да се променят. Сблъсквам се с много трудности в Перник, всеки гледа как да те преметне, работи се много непрофесионално в много сфери и най-лошото е, че на перничани не им пука", е мнението на медицинска сестра от "Пирогов". За съжаление смята, че родният й град с право е обект на подигравки.

Мен лично ме шокираха реакциите след земетресението през май. Фейсбук гъмжеше от гаднички коментари и неуместни шеги по адрес на града и неговите жители. Труса преживях там, на петия етаж. Всичко изпопада от рафтовете, беше много страшно. По-късно, събрани на паркинга пред блока, местните хора и аз благодарихме на природата, че ни остави живи. Бедствието ни сближи.

Едва ли жителите на Перник заслужават образа, битуващ във фолклора. Наблюдавам ги и забелязвам интересен феномен: те сякаш с готовност възприемат стереотипа на груби, прости, апаши с голфове (апропо сега хитът е ауди А3), такъв какъвто е изкован от хорските уста. На младите по някакъв начин им харесва да ги възприемат като страшилищата от периферията. По-възрастните нямат нищо общо с тази роля.

В пернишките заведения основният начин за забавление е хорото. Всички се хващат, умеят да танцуват. Не намерих в купоните им нищо необичайно, нередно или заплашително. Малко са заведенията, в които музиката е различна от попфолк. Те не са популярни и животът им е доста кратък. Независимо от това има няколко, в това число и пиано бар със западна музика.

Няма заведения, които да работят до късно през седмицата. Ако през нощта ти се прииска да излезеш да хапнеш нещо – не става, липсват дори ресторанти от веригите за бързо хранене. През лятото не е по-различно. През зимата дори и малките неща, които разведряват градската среда, изчезват.

Въпреки лошата слава на Перник той устойчиво притегля софиянци, които купуват апартаменти и къщи в града. Няма изненада. Цените са в пъти по-ниски от тези в София. На цена между 30 и 45 хил. лв. може да се сдобиете с двустаен апартамент, ново строителство, в приличен квартал. Тукашните хора казват, че новите им съседи са отдали жилищата си в столицата под наем и си помагат с парите. Пътуването сутрин и вечер, стига да имате автомобил, не е проблем. Често отнема по-малко време, отколкото прекосяването на София от бул. "Ал. Стамболийски" до жк "Младост 4".

Макар магистрала "Люлин" да е отворена от около година, най-натоварената артерия с достъп до София остава пътят през Владая. Когато заговарям за инфраструктурата с местни, често ги чувам да казват колко хубаво би било да има метролиния София - Перник.

А аз си мисля, че докато в този грубо подиграван град властват мизерия и безработица, онзи паметник може да бъде прекръстен на "Перничанин чака мирно софийско съжителство".

Фотограф: Цветелина Белутова
Сградата на Общината
Фотограф: Цветелина Белутова
Фотограф: Цветелина Белутова
Фен магазин на "Миньор-Перник" - "Винке"
Фотограф: Цветелина Белутова

"За "Руски паметник" чувам да се провиква през сваления прозорец на мястото до шофьора мустакат мъж на средна възраст. Изигравам разсеяност и не давам никакъв знак, че въпросът ме е достигнал. Смутено изпращам автомобила с поглед и продължавам да чакам автобуса на "Юнион" от Перник за София.

Неусетно заживях в Перник. Софиянка от "Лозенец", на 32 години, с последно местожителство Виена. Причините бяха лични, не икономически. В първите месеци не разполагах с кола и пътувах за работа до София и обратно с автобус. Стоенето по спирките ме научи на своеобразния carpool. Бях станала част от услугата. Хората, които работят в София и пътуват с личен автомобил, събират от спирките по пътя си други в същата посока. Има и такива, които с това се прехранват – превозват на цената на автобусния билет (3 лв.). Нищо чудно – в София работи почти целият Перник.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    Какъв хубав репортаж, писан с добро сърце и любопитни очи от толкова интересен и непознат град на един хвърлей разстояние. Дано хората в Перник и всяко друго място имат повече възможности и повече разнообразие във всичко, което е важно, за да бъде животът им/ни качествен.

    Този брой ме радва безкрайно. Изпитвам спешна нужда да знам как са и какво правят хората извън моя град (София), как живеят, как можем да сме си полезни и приятни всички. България е твърде малка и твърде зле устроена, за да си намисляме допълнителни, съвършено безпочвени проблеми като "тоя е добър, защото е от тук, пък онзи е лош, защото е от там".

  • 2
    vesselan avatar :-|
    Весела Николаева

    Хубав репортаж :) само една забележка - завод "Феромагнити" поне до месец май работеше, имаше поръчки за Икеа и очакваше подписване на сериозен договор с автомобилна компания. Персоналът е в пъти по-малко, отколкото преди 20 години, производството е в по-малки обеми, но работи без проблем

  • 3
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Икономическото положение в Перник е като във всеки бивш индустриален град в родината, погледнете Враца, Монтана и т.н. Хората нямат работа и се занимават с глупости.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    aisaider avatar :-?
    aisaider

    Спомням си, че в първите месеци на престоя си отидох до магазин от веригата, от която пазарувам в София, за да си купя пакетирана нарязана салата. Не открих.
    ---------------------------------------
    Проблем си е .. хубаво е,че авторката,чрез "Капитал" го споделя с нас ..!

  • 5
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    За следващия програмен период има няколко двойки града, които ще си пишат проектите заедно: София-Перник, Пловдив-Асеновград, Хасково-Димитровград и т.н.

  • 6
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    Не знам перничани какви са (малко е тъпо да се обобщава цял град, село или махала), но Перник е един изключително неприветлив, зле проектиран, зле застроен и неподдържан град. Типичен индустриален град - мрачен, замърсен, разпокъсан, с редуващи се жилищни квартали и изоставени индустриални сгради и площадки. Не съм виждал друг подобен град в България, но може и да има конкуренция...

  • 7
    red.mary avatar :-|
    red.mary

    Бедността, бедността ... За съжаление видяхме до какво води тя.

  • 8
    queenofbongo avatar :-|
    Весела Анчева

    До Атлантик - не мисля, че репортажът е особено позитивен.

  • 9
    daniboy avatar :-(
    Daniboy

    "Има само един театър – в Двореца на културата"

    Във Варна пък има цели два...

  • 10
    kakao avatar :-P
    kakao

    Явно не съм единствената ненормална софиянка... От четири години живея в Перник (както казва авторката - лични, не икономически причини) и ми доставя искрено удоволствие да съобщавам този факт. Реакциите винаги са забавни :)

    Иначе Перник не го познавам, тъй като не водя никакъв социален живот там. Дори рядко пазарувам в хранителните магазини, за другите изобщо не говоря. Познавам точно четирима местни, но не се вписват особено в изградения образ. Може би защото са възрастни. Налагало ми се е два-три пъти да ползвам услугите на местен банков клон и служителките ме изненадаха с изключително добро отношение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK