Пернишки блус

"За "Руски паметник" чувам да се провиква през сваления прозорец на мястото до шофьора мустакат мъж на средна възраст. Изигравам разсеяност и не давам никакъв знак, че въпросът ме е достигнал. Смутено изпращам автомобила с поглед и продължавам да чакам автобуса на "Юнион" от Перник за София.

Неусетно заживях в Перник. Софиянка от "Лозенец", на 32 години, с последно местожителство Виена. Причините бяха лични, не икономически. В първите месеци не разполагах с кола и пътувах за работа до София и обратно с автобус. Стоенето по спирките ме научи на своеобразния carpool. Бях станала част от услугата. Хората, които работят в София и пътуват с личен автомобил, събират от спирките по пътя си други в същата посока. Има и такива, които с това се прехранват – превозват на цената на автобусния билет (3 лв.). Нищо чудно – в София работи почти целият Перник.