Перник е тъжен град, застинал някъде назад във времето. Овехтели улици, панелни блокове, неприветливи къщи. Гледката е нащърбена от малкото ново, правено на парче, върху канавата на наследеното. От време на време някой магазин или модерен бар подсещат посетителите коя година е. Въпреки очевидните проблеми – бедност, лоша инфраструктура, никакъв живот отвъд точката на оцеляването - някои от местните жители казват (може би по-скоро от някакво номинално уважение към родното място и себе си), че напредък има.

"Много неща ни липсват в града. Например нямаме хубав парк за децата", казва ми млада майка, която прекарва времето си по градинките. Не работи, рядко ходи до София.

Собственичката на козметичния салон, който аз посещавам, вижда проблем другаде: "Хората, работещи в сферата на услугите и заведенията в Перник, не са достатъчно добре обучени, нямат необходимите позитивизъм, отзивчивост и професионализъм." Силвия говори три езика, учила се е на занаята в Испания и носи част от козметичните продукти оттам. "Трябва да се потърсят инвеститори, които да се насочат към сградите на неработещите предприятия – те могат да се ползват за най-различни проекти. Може да се направи и хай-тек парк, какъвто има планиран в Божурище." Силвия заминава за Дубай в средата на октомври, ще работи като стюардеса.

Въпреки всичко в някои отношения Перник е по-добре от София. "Предимствата на Перник са по-голямото пространство и спокойствието, по-лекият автомобилен трафик, късите разстояния", казва друга жителка на града.

Тук са представени повечето големи вериги хранителни магазини, магазини за техника, облекло, спортни стоки. На пръв поглед всичко необходимо е налице. По-наблюдателните обаче ще забележат, че от рафтовете често липсват "луксозни" стоки, които просто няма кой да купи. Рядко ще видите на лентата хубаво сирене, сьомга или друг "деликатес", скъп алкохол, биопродукти и по-качествена козметика.

Спомням си, че в първите месеци на престоя си отидох до магазин от веригата, от която пазарувам в София, за да си купя пакетирана нарязана салата. Не открих. За цена малко над три лева подобна "глезотия" няма място в асортимента, просто няма кой да си я позволи. Като цяло цените не са много по-различни от тези в столицата. По-ниските цени идват с по-ниското качество.

Ако говорим за услугите, това не е непременно вярно. Козметика, фризьорство, фитнес клубове, спорт са на достъпни цени, често по-ниски от софийските. Гъзарски места почти няма. Няма кино. Изгоряло е преди няколко години в пожар. Сега възстановяват лятното кино. Преди около две години местен предприемач анонсира изграждането на мол в Перник. Проектът, който щеше да включва и изграждането на модерно кино, така и не се случи. Има само един театър – в Двореца на културата. В същия дворец развиват дейността си различни школи и клубове по изкуства, помещават се художествената галерия, библиотеката, както и духов и камерен оркестър. Залата на театъра винаги е пълна.

Европейският политехнически университет събира под покрива си български и международни студенти. Сред програмите правят впечатление Вятърна и Слънчева енергетика, Мениджмънт на възобновяема енергия, Биогорива. Обещаващо. Комбинацията Перник – йога може да звучи странно, но, да, има. Пилатес, тае-бо, медитации, клубове за народни танци са другите места, които разнообразяват местните хора в свободното им време.

Футболът е най-практикуваният спорт сред мъжете. Ръгби отборът "Валяците" е един от най-добрите в страната, казват.

Исторически Перник е създаден и развит благодарение

на тежката промишленост. От някогашните заводи (завод за токоизправители, завод за феромагнити, домостроителен завод, завод "Кристал", завод "Струма", металургичен завод "Ленин", завод "Пектин") единствено "Стомана" функционира частично.

Населението на града е микс от цялата страна, в това число и София. В последните години все повече перничани са принудени да търсят работа в големия град, но предпочитат да пътуват ежедневно пред това да напускат домовете си и да се установят на ново място. "Всеки перничанин може да отиде до София, да си свърши работата, да пазарува, да посети културно мероприятие и да се върне в много по-спокойния Перник", ми казва перничанка, живяла и работила само в родния си град. Говори за Перник като за много по-добро място за живеене. "В Перник не е като в София, където всеки се затваря в дома си и не се интересува какво се случва със съседите му." Задружни са, загрижени, помагат си, пазят се.

Блокът, в който аз живеех, е някогашно общежитие, сега жилищна кооперация. На първия етаж във входа апартаментите са общински, отдадени под наем на роми. В града има ромски гета и е изключителна рядкост да имаш съседи роми. Когато е топло, се събират пред блока на тумби. Познават всеки, който влиза и излиза от кооперацията. Обикновено най-сигурното място да си държиш колата е не на паркинг, а отпред, където ти е гарантирано 24-часово наблюдение. Ако решиш да услужиш автомобила си на приятел и го пратиш да го вземе, твърде вероятно е той да не успее да го подкара, преди групата от бдителни роми да установят каква е връзката със собственика.

Веднъж оставих пред вратата на площадката няколко саксии с цветя временно, докато приключа с лекото разместване в апартамента. Когато дойде време да ги прибера, видях, че паничките под тях липсват. Само те. Малко се ядосах, написах бележка и я залепих на стената над растенията с молба да бъдат върнати. След малко получих чиниите обратно с обяснението, че е станала някаква грешка. В този блок, ако оставиш нещо пред вратата, това е знак, че то не ти трябва и другите са поканени да го приберат.

Несъмнено битовите проблеми са превзели ежедневието, правейки хората по-озлобени към всичко, което ги заобикаля. И по-изобретателни. Неволно съм ставала свидетел на разговори в автобуса за дребна търговия на значително по-евтино дизелово гориво с неизвестен произход, продажба на вещи, работа на черно.

"Перничани са много ограничени хора и нещата никога няма да се променят. Сблъсквам се с много трудности в Перник, всеки гледа как да те преметне, работи се много непрофесионално в много сфери и най-лошото е, че на перничани не им пука", е мнението на медицинска сестра от "Пирогов". За съжаление смята, че родният й град с право е обект на подигравки.

Мен лично ме шокираха реакциите след земетресението през май. Фейсбук гъмжеше от гаднички коментари и неуместни шеги по адрес на града и неговите жители. Труса преживях там, на петия етаж. Всичко изпопада от рафтовете, беше много страшно. По-късно, събрани на паркинга пред блока, местните хора и аз благодарихме на природата, че ни остави живи. Бедствието ни сближи.

Едва ли жителите на Перник заслужават образа, битуващ във фолклора. Наблюдавам ги и забелязвам интересен феномен: те сякаш с готовност възприемат стереотипа на груби, прости, апаши с голфове (апропо сега хитът е ауди А3), такъв какъвто е изкован от хорските уста. На младите по някакъв начин им харесва да ги възприемат като страшилищата от периферията. По-възрастните нямат нищо общо с тази роля.

В пернишките заведения основният начин за забавление е хорото. Всички се хващат, умеят да танцуват. Не намерих в купоните им нищо необичайно, нередно или заплашително. Малко са заведенията, в които музиката е различна от попфолк. Те не са популярни и животът им е доста кратък. Независимо от това има няколко, в това число и пиано бар със западна музика.

Няма заведения, които да работят до късно през седмицата. Ако през нощта ти се прииска да излезеш да хапнеш нещо – не става, липсват дори ресторанти от веригите за бързо хранене. През лятото не е по-различно. През зимата дори и малките неща, които разведряват градската среда, изчезват.

Въпреки лошата слава на Перник той устойчиво притегля софиянци, които купуват апартаменти и къщи в града. Няма изненада. Цените са в пъти по-ниски от тези в София. На цена между 30 и 45 хил. лв. може да се сдобиете с двустаен апартамент, ново строителство, в приличен квартал. Тукашните хора казват, че новите им съседи са отдали жилищата си в столицата под наем и си помагат с парите. Пътуването сутрин и вечер, стига да имате автомобил, не е проблем. Често отнема по-малко време, отколкото прекосяването на София от бул. "Ал. Стамболийски" до жк "Младост 4".

Макар магистрала "Люлин" да е отворена от около година, най-натоварената артерия с достъп до София остава пътят през Владая. Когато заговарям за инфраструктурата с местни, често ги чувам да казват колко хубаво би било да има метролиния София - Перник.

А аз си мисля, че докато в този грубо подиграван град властват мизерия и безработица, онзи паметник може да бъде прекръстен на "Перничанин чака мирно софийско съжителство".

Фотограф: Цветелина Белутова