Пеещите скопяни

На 30 септември 2009 г. един от най-красивите македонски манастири, "Св. Йоан Бигорски" в Дебърско, е унищожен до основи от пожар. Изгарят монашеските жилища, кухнята, библиотеката, гостната, две трапезарии, старият конак и горният палат на манастира.

Разследването установява, че причината за пожара е късо съединение в остарялата електрическа инсталация на манастира. Инцидентът предизвиква остра реакция сред медиите и обществеността в Македония. Някои обвиняват църквата, че не се грижи добре за имотите си. Други използват случая, за да повдигнат въпроса за неправомерното изразходване на църковни пари от духовниците за лични цели като вили и луксозни автомобили.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Една група млади хора от Скопие, на възраст 18 -30 години, също се включва в обществения дебат за корупцията в църквата, но по твърде нетрадиционен начин. На 5 октомври петнадесет души се изправят пред съборния храм "Свети Климент Охридски" в Скопие и изпяват песента "Mercedes Benz" на Джанис Джоплин. В нея се пее: "О, Боже, няма ли да ми купиш "Мерцедес Бенц"? Всичките ми приятели карат поршета." Изпълнението на активистите, които наричат себе си "Распеани скопяни" ("Пеещите скопяни") е заснето и пуснато в YouTube, където е гледано над 18 хил. пъти до момента.

Това не е нито първата, нито последната акция на "Пеещите скопяни". В следващите месеци хорът организира още много подобни протестни акции, повечето от които замислени като ироничен коментар на актуалната политическа ситуация в страната.

"Пеещите скопяни" е проект на активистите от "Площад Слобода"("Площад Свобода") – една от многото неправителствени организации, които се борят против проекта "Скопие 2014". Идеята за протест чрез пеене се ражда след печално известния митинг на площад "Македония" в Скопие през юни 2009 г.,  завършил с побой над протестиращите от страна на националистите.



"След като ни набиха на площада, започнахме да мислим как да протестираме така, че хората да не ни мразят и бият, но все пак посланията ни да стигат до обществото. На един приятел му хрумна идеята да протестираме, пеейки. Защото кой би сторил нещо лошо на някой, който пее", пита риторично 29-годишната Ива Драгшик, която е с "Пеещите скопяни" още от самото начало. Освен всичко друго  изпълненията на протестния хор се радват на сериозна популярност в YouTube.

"Всяко заснето от нас видео има средно по 5 хил. гледания. Разбрахме, че това е по-успешният начин за протестиране, защото на митингите, които организирахме с "Площад Свобода", никога не успявахме да съберем толкова много хора", казва на свой ред 29-годишният Никола Наумоски, който е член както на "Площад Свобода", така и на "Пеещите скопяни" още от самото им създаване.

"На всеки две седмици пеем песен, която коментира това, което се е случило в Македония междувременно. Например през 2009 г., когато кметът на Скопие Коце Траяновски отряза дърветата по централната улица "Илинденска", му изпяхме Lumberjack Song на Монти пайтън", разказва Никола. Траяновски е мишена за "Пеещите скопяни" още преди да стане кмет на Скопие. През 2009 г. той обещава, че ако бъде избран за кмет, ще поправи спрелия часовник на старата жп гара.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Идеята на Траяновски"