Читателски дневник
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Читателски дневник

Читателски дневник

Пътеводител на библиотечния стопаджия

10638 прочитания

Как се става читател

Пропускателният режим е най-строг в Националната библиотека. След охраната се преминава през съоръжение, което се задвижва с магнитна карта, и през детектор.

Регистратура

За да станем читатели на библиотека, ни трябва лична карта и да платим такса-депозит. В читалищните библиотеки тя е 5 лева за една година, в Националната библиотека дневната карта струва 5 лева, месечната - 10, годишната в първото полугодие - 25, а във второто - 20 лева.

В Столичната библиотека дневната карта струва 2 лева, годишните карти за ученици и пенсионери са безплатни, но се внася депозит от пет лева, 15 - за хора със софийска адресна регистрация, 25 - за хора от други градове. Читателите на Столичната библиотека трябва да носят и своя снимка при записването.

Гардероб

На съхранение се оставят връхните дрехи, багажът, дамската чанта.

Читатели в нетрезво състояние, с агресивно поведение, с оръжие, с неприлично и нехигиенично облекло не се допускат.

Тук получаваме номер, който указва към коя читалня да се насочим.

Информация

В Националната библиотека разполагаме с Информационен хол и специално гише, където библиотекарите правят електронни справки, консултират и насочват. Същото се случва и в отдел "Справочна информация" в Столичната библиотека. В по-малките библиотеки няма подобни пунктове, но библиотекарят винаги е наблизо.

Каталог

Избираме книги от традиционните каталози подобни на дървени шкафове с много чекмеджета, в които всички заглавия са подредени по азбучен ред според имената на авторите. Електронните каталози обаче са много по-удобни, така че компютрите са за предпочитане. В малките библиотеки е достатъчно да се разходим около рафтовете и да съобщим на какво сме се спрели.

Заемни бележки

Заемните бележки са нашите заявки за книги. Намират се на големи тестета наоколо и ги попълваме сами, като вписваме автора, заглавието на книгата и сигнатурата й - номер, който откриваме в началото на съответния том и е най-важният код за библиотекаря.

Поръчка

В Националната библиотека предаваме заемната бележка на гишето и чакаме до 30 минути в съответната читалня да изпълнят поръчката ни. Необходимо е технологично време, защото сградата разполага с хранилище на осем (!) етажа с рафтове от пода до тавана. Голяма част от книгите в Столичната библиотека се заемат за вкъщи. Другите се четат на място.

Читални

Освен да четем, в читалните имаме възможност да работим с компютрите на библиотеките и да използваме всичките им ресурси, които включват достъп до много иначе платени бази с данни. Ако някаква информация в книгата е особено важна, библиотекарите ни насочват към сканиране или копирен център.

От кора до кора

Предполага се, че за 20 дни ще сме прочели всичко и трябва да го върнем. Закъснения са допустими, но е редно да предупредим по телефона или чрез електронната поща.

В някои библиотеки са въведени глоби и съществува риск да попаднем на отдаден библиотекар, склонен на домашно посещение, за да си прибере книгата.

"Издателите на периодическите и непериодическите списания и каквито и да било печатни книги, длъжни са да изпровождат в Народната библиотека в София по два екземпляра даром", се казва в чл. 43 от Закона за печата, приет в Княжество България през 1883 г. От 1945 г. се отделят по шест депозитни екземпляра, а от 2001 г. Законът за задъжителното депозиране на печатни и други издания връща двата екземпляра. В края на септември 2012 г. във фонда на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се съхраняват над седем милиона единици - книги, вестници, списания, документи.

Достъп до тях има всеки, навършил 18 години. Регистрираните читатели през 2011 г. са 13 420 - 7755 специалисти (предимно хуманитаристи), 5376 студенти и 289 други читатели.

Материалите на Националната библиотека се предоставят за ползване единствено на място в десет читални, но има възможности за сканиране и копиране на части от тях. Читалните разполагат с безплатен wi-fi и достъп до бази данни, апаратура, необходима за гледане на микрофилми, както и с камери, които записват всяка проява на клептомания. Освен за четене, информация и място за богато културно преживяване Националната библиотека е и архив на документалното наследство на България от епохата на Възраждането и малко след това, така че в служба "Български исторически архив" се съхраняват например тефтерчетата на Христо Ботев и на Васил Левски.

Дигитализацията на фонда тече с всички сили от три години. В момента се обработват над 5000 документа, свързани с литературното наследство на Гео Милев. Иначе приоритетно се дигитализират екземпляри със застрашено физическо състояние и с висока стойност за паметта и историята на нацията. Една от основните цели на процеса е да се съхрани книжовното и културно-историческото наследство. Втората е да се даде възможност за достъп на най-широк кръг от хора. Последното се осъществява и чрез дигиталната библиотека на www.nationallibrary.bg.

Дарения се приемат без ограничения, но с ясен критерий за влизане във фонда - екземплярът не трябва да е наличен. Ако е, дарението се пренасочва към останалите библиотеки, с които националната си сътрудничи. Читалищните например се нуждаят силно от подобни жестове, тъй като те разчитат единствено на оскъдните бюджети от съответните институции, за да попълнят колекциите си. Друг вариант е да спечелят финансиране от държавен конкурс, но успехът естествено не е гарантиран.

В един от филиалите на библиотеката към читалище "Славянска беседа" през 2011 г. са се регистрирали 40 читатели. По-голямата част от тях - в пенсионна възраст. Най-възрастната читателка е на 92 години. Работното време на библиотеката в понеделник до четвъртък е от 10:30 до 18:30, в петък - от 10:30 до 15:30 ч. На разположение са компютър и wi-fi. Има и охранителни камери. Книгите се заемат за 20 дни, но няма глоби и наказания за закъснелите да ги върнат. Препоръчителното количество е до три екземпляра, редовните читатели обаче взимат до пет. Най-ценното притежание в тази библиотека е периодиката от края на XIX век.

А в Столичната библиотека се гордеят с оригинал от 1601 г. на "Царството на славяните" от Мавро Орбини, който се смята за първоизточник на Паисий Хилендарски за "История Славянобългарска". Най-ценната колекция е дарена от наследниците (при условие че се съхранява в отделно помещение със свободен достъп на всички читатели) на Константин Стоилов. Mинистър-председателят на България от края на XIX век е говорел свободно няколко езика и между 2500-те екземпляра на личната му библиотека от книги и вестници, подвързани лично от него, има такива на стар немски език, английски, френски, италиански, старогръцки, латински.

Тук са и хвалените като най-отдадени библиотекари. Те имат 9958 новозаписани читатели, 113 139 посещения, 266 556 заети библиотечни документи и 82 860 раздадени в читалните за 2011 г. Макар заплатата на библиотекарите да е под 400 лева месечно, повечето са приятелски настроени и са готови да помагат. Готови са и на посещения по домовете, за да си върнат някоя книга.

Лимитът за заемане тук е до седем броя на посещение. Крайният срок за връщане е след 20 дни и имаме право на едно презаписване. Месец закъснение струва един лев и на точността се държи, тъй като библиотеката предлага електронни заявки, така че някой вероятно вече чака да прочете книгата след нас.

Дигиталната библиотека (www.libsofia.bg) работи и за справки, и за поръчки на издания от други градове. Поддържат се електронни контакти с големите библиотеки за по-продуктивен обмен и търсените книги пристигат до София по куриер. Филиалите "Люлин" и "Сердика" на Столичната библиотека са за удобство на читателите – шанс да връщат книгите си в срок, където и да се намират.

В сградата на площад "Славейков" са на разположение няколко етажа с отдели, които отговарят на читателски нужди с предимно хуманитарна насоченост.

В отдел "Краезнание", създаден в 70-те години на миналия век, са готови да съдействат за всякакви проучвания, свързани с икономиката, културата, обществения живот на София. Отдел "Изкуство" навършва 50 години и е готов с десетдневна програма в арт-фест "Изкуството - знание и живот" от 10 октомври.

В повечето читални има компютри, безплатен wi-fi и бази данни. Други са реновирани и с достатъчно съвременни удобства, за да приютят различни тематични сбирки, например Руския център и American Corner, които се ползват с чуждо финансиране и това си личи.

Детският отдел също приема млади посетители от 8:30 до 18:45 всеки ден, а в сряда - от 12:00 часа. Домакин е на срещи, поощрява четенето, рисуването и изработването на различни предмети в дружелюбна среда. Отскоро един от задължителните моменти в учебната програма е да се провеждат часове в библиотеката, така че все повече деца разбират на практика какво могат да открият там и може би най-важното - как се става читател.

Как се става читател

Пропускателният режим е най-строг в Националната библиотека. След охраната се преминава през съоръжение, което се задвижва с магнитна карта, и през детектор.

Регистратура

За да станем читатели на библиотека, ни трябва лична карта и да платим такса-депозит. В читалищните библиотеки тя е 5 лева за една година, в Националната библиотека дневната карта струва 5 лева, месечната - 10, годишната в първото полугодие - 25, а във второто - 20 лева.

В Столичната библиотека дневната карта струва 2 лева, годишните карти за ученици и пенсионери са безплатни, но се внася депозит от пет лева, 15 - за хора със софийска адресна регистрация, 25 - за хора от други градове. Читателите на Столичната библиотека трябва да носят и своя снимка при записването.

Гардероб

На съхранение се оставят връхните дрехи, багажът, дамската чанта.

Читатели в нетрезво състояние, с агресивно поведение, с оръжие, с неприлично и нехигиенично облекло не се допускат.

Тук получаваме номер, който указва към коя читалня да се насочим.

Информация

В Националната библиотека разполагаме с Информационен хол и специално гише, където библиотекарите правят електронни справки, консултират и насочват. Същото се случва и в отдел "Справочна информация" в Столичната библиотека. В по-малките библиотеки няма подобни пунктове, но библиотекарят винаги е наблизо.

Каталог

Избираме книги от традиционните каталози подобни на дървени шкафове с много чекмеджета, в които всички заглавия са подредени по азбучен ред според имената на авторите. Електронните каталози обаче са много по-удобни, така че компютрите са за предпочитане. В малките библиотеки е достатъчно да се разходим около рафтовете и да съобщим на какво сме се спрели.

Заемни бележки

Заемните бележки са нашите заявки за книги. Намират се на големи тестета наоколо и ги попълваме сами, като вписваме автора, заглавието на книгата и сигнатурата й - номер, който откриваме в началото на съответния том и е най-важният код за библиотекаря.

Поръчка

В Националната библиотека предаваме заемната бележка на гишето и чакаме до 30 минути в съответната читалня да изпълнят поръчката ни. Необходимо е технологично време, защото сградата разполага с хранилище на осем (!) етажа с рафтове от пода до тавана. Голяма част от книгите в Столичната библиотека се заемат за вкъщи. Другите се четат на място.

Читални

Освен да четем, в читалните имаме възможност да работим с компютрите на библиотеките и да използваме всичките им ресурси, които включват достъп до много иначе платени бази с данни. Ако някаква информация в книгата е особено важна, библиотекарите ни насочват към сканиране или копирен център.

От кора до кора

Предполага се, че за 20 дни ще сме прочели всичко и трябва да го върнем. Закъснения са допустими, но е редно да предупредим по телефона или чрез електронната поща.

В някои библиотеки са въведени глоби и съществува риск да попаднем на отдаден библиотекар, склонен на домашно посещение, за да си прибере книгата.

"Издателите на периодическите и непериодическите списания и каквито и да било печатни книги, длъжни са да изпровождат в Народната библиотека в София по два екземпляра даром", се казва в чл. 43 от Закона за печата, приет в Княжество България през 1883 г. От 1945 г. се отделят по шест депозитни екземпляра, а от 2001 г. Законът за задъжителното депозиране на печатни и други издания връща двата екземпляра. В края на септември 2012 г. във фонда на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се съхраняват над седем милиона единици - книги, вестници, списания, документи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Две стени с книги, едно кресло и лаптоп... трябва ли му нещо повече на човек?!

  • 2
    ariman_info avatar :-P
    Ariman

    Да, таблет или електронен четец, както и заглушител на мобилната мрежа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK