С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

2 4 окт 2012, 15:13, 9923 прочитания

Читателски дневник

Пътеводител на библиотечния стопаджия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Как се става читател

Пропускателният режим е най-строг в Националната библиотека. След охраната се преминава през съоръжение, което се задвижва с магнитна карта, и през детектор.

Регистратура
За да станем читатели на библиотека, ни трябва лична карта и да платим такса-депозит. В читалищните библиотеки тя е 5 лева за една година, в Националната библиотека дневната карта струва 5 лева, месечната - 10, годишната в първото полугодие - 25, а във второто - 20 лева.
В Столичната библиотека дневната карта струва 2 лева, годишните карти за ученици и пенсионери са безплатни, но се внася депозит от пет лева, 15 - за хора със софийска адресна регистрация, 25 - за хора от други градове. Читателите на Столичната библиотека трябва да носят и своя снимка при записването.

Гардероб
На съхранение се оставят връхните дрехи, багажът, дамската чанта.
Читатели в нетрезво състояние, с агресивно поведение, с оръжие, с неприлично и нехигиенично облекло не се допускат.
Тук получаваме номер, който указва към коя читалня да се насочим.

Информация
В Националната библиотека разполагаме с Информационен хол и специално гише, където библиотекарите правят електронни справки, консултират и насочват. Същото се случва и в отдел "Справочна информация" в Столичната библиотека. В по-малките библиотеки няма подобни пунктове, но библиотекарят винаги е наблизо.

Каталог
Избираме книги от традиционните каталози подобни на дървени шкафове с много чекмеджета, в които всички заглавия са подредени по азбучен ред според имената на авторите. Електронните каталози обаче са много по-удобни, така че компютрите са за предпочитане. В малките библиотеки е достатъчно да се разходим около рафтовете и да съобщим на какво сме се спрели.

Заемни бележки
Заемните бележки са нашите заявки за книги. Намират се на големи тестета наоколо и ги попълваме сами, като вписваме автора, заглавието на книгата и сигнатурата й - номер, който откриваме в началото на съответния том и е най-важният код за библиотекаря.

Поръчка
В Националната библиотека предаваме заемната бележка на гишето и чакаме до 30 минути в съответната читалня да изпълнят поръчката ни. Необходимо е технологично време, защото сградата разполага с хранилище на осем (!) етажа с рафтове от пода до тавана. Голяма част от книгите в Столичната библиотека се заемат за вкъщи. Другите се четат на място.

Читални
Освен да четем, в читалните имаме възможност да работим с компютрите на библиотеките и да използваме всичките им ресурси, които включват достъп до много иначе платени бази с данни. Ако някаква информация в книгата е особено важна, библиотекарите ни насочват към сканиране или копирен център.

От кора до кора
Предполага се, че за 20 дни ще сме прочели всичко и трябва да го върнем. Закъснения са допустими, но е редно да предупредим по телефона или чрез електронната поща.
В някои библиотеки са въведени глоби и съществува риск да попаднем на отдаден библиотекар, склонен на домашно посещение, за да си прибере книгата.

"Издателите на периодическите и непериодическите списания и каквито и да било печатни книги, длъжни са да изпровождат в Народната библиотека в София по два екземпляра даром", се казва в чл. 43 от Закона за печата, приет в Княжество България през 1883 г. От 1945 г. се отделят по шест депозитни екземпляра, а от 2001 г. Законът за задъжителното депозиране на печатни и други издания връща двата екземпляра. В края на септември 2012 г. във фонда на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се съхраняват над седем милиона единици - книги, вестници, списания, документи.

Достъп до тях има всеки, навършил 18 години. Регистрираните читатели през 2011 г. са 13 420 - 7755 специалисти (предимно хуманитаристи), 5376 студенти и 289 други читатели.


Материалите на Националната библиотека се предоставят за ползване единствено на място в десет читални, но има възможности за сканиране и копиране на части от тях. Читалните разполагат с безплатен wi-fi и достъп до бази данни, апаратура, необходима за гледане на микрофилми, както и с камери, които записват всяка проява на клептомания. Освен за четене, информация и място за богато културно преживяване Националната библиотека е и архив на документалното наследство на България от епохата на Възраждането и малко след това, така че в служба "Български исторически архив" се съхраняват например тефтерчетата на Христо Ботев и на Васил Левски.

Дигитализацията на фонда тече с всички сили от три години. В момента се обработват над 5000 документа, свързани с литературното наследство на Гео Милев. Иначе приоритетно се дигитализират екземпляри със застрашено физическо състояние и с висока стойност за паметта и историята на нацията. Една от основните цели на процеса е да се съхрани книжовното и културно-историческото наследство. Втората е да се даде възможност за достъп на най-широк кръг от хора. Последното се осъществява и чрез дигиталната библиотека на www.nationallibrary.bg.

Дарения се приемат без ограничения, но с ясен критерий за влизане във фонда - екземплярът не трябва да е наличен. Ако е, дарението се пренасочва към останалите библиотеки, с които националната си сътрудничи. Читалищните например се нуждаят силно от подобни жестове, тъй като те разчитат единствено на оскъдните бюджети от съответните институции, за да попълнят колекциите си. Друг вариант е да спечелят финансиране от държавен конкурс, но успехът естествено не е гарантиран.



В един от филиалите на библиотеката към читалище "Славянска беседа" през 2011 г. са се регистрирали 40 читатели. По-голямата част от тях - в пенсионна възраст. Най-възрастната читателка е на 92 години. Работното време на библиотеката в понеделник до четвъртък е от 10:30 до 18:30, в петък - от 10:30 до 15:30 ч. На разположение са компютър и wi-fi. Има и охранителни камери. Книгите се заемат за 20 дни, но няма глоби и наказания за закъснелите да ги върнат. Препоръчителното количество е до три екземпляра, редовните читатели обаче взимат до пет. Най-ценното притежание в тази библиотека е периодиката от края на XIX век.

А в Столичната библиотека се гордеят с оригинал от 1601 г. на "Царството на славяните" от Мавро Орбини, който се смята за първоизточник на Паисий Хилендарски за "История Славянобългарска". Най-ценната колекция е дарена от наследниците (при условие че се съхранява в отделно помещение със свободен достъп на всички читатели) на Константин Стоилов. Mинистър-председателят на България от края на XIX век е говорел свободно няколко езика и между 2500-те екземпляра на личната му библиотека от книги и вестници, подвързани лично от него, има такива на стар немски език, английски, френски, италиански, старогръцки, латински.

Тук са и хвалените като най-отдадени библиотекари. Те имат 9958 новозаписани читатели, 113 139 посещения, 266 556 заети библиотечни документи и 82 860 раздадени в читалните за 2011 г. Макар заплатата на библиотекарите да е под 400 лева месечно, повечето са приятелски настроени и са готови да помагат. Готови са и на посещения по домовете, за да си върнат някоя книга.

Лимитът за заемане тук е до седем броя на посещение. Крайният срок за връщане е след 20 дни и имаме право на едно презаписване. Месец закъснение струва един лев и на точността се държи, тъй като библиотеката предлага електронни заявки, така че някой вероятно вече чака да прочете книгата след нас.

Дигиталната библиотека (www.libsofia.bg) работи и за справки, и за поръчки на издания от други градове. Поддържат се електронни контакти с големите библиотеки за по-продуктивен обмен и търсените книги пристигат до София по куриер. Филиалите "Люлин" и "Сердика" на Столичната библиотека са за удобство на читателите – шанс да връщат книгите си в срок, където и да се намират.

В сградата на площад "Славейков" са на разположение няколко етажа с отдели, които отговарят на читателски нужди с предимно хуманитарна насоченост.

В отдел "Краезнание", създаден в 70-те години на миналия век, са готови да съдействат за всякакви проучвания, свързани с икономиката, културата, обществения живот на София. Отдел "Изкуство" навършва 50 години и е готов с десетдневна програма в арт-фест "Изкуството - знание и живот" от 10 октомври.

В повечето читални има компютри, безплатен wi-fi и бази данни. Други са реновирани и с достатъчно съвременни удобства, за да приютят различни тематични сбирки, например Руския център и American Corner, които се ползват с чуждо финансиране и това си личи.

Детският отдел също приема млади посетители от 8:30 до 18:45 всеки ден, а в сряда - от 12:00 часа. Домакин е на срещи, поощрява четенето, рисуването и изработването на различни предмети в дружелюбна среда. Отскоро един от задължителните моменти в учебната програма е да се провеждат часове в библиотеката, така че все повече деца разбират на практика какво могат да открият там и може би най-важното - как се става читател.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8644 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3563 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
E-libris

Защо продажбите на е-книги в България продължават упорито да клонят към нула

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10