Bookmarks
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Bookmarks

Bookmarks

Портрет на няколко софийски книжарници

13747 прочитания

Започвам обиколката на няколко характерни за София книжарници от "Хеликон"-а на ъгъла на "Патриарха" и "Витошка". Стълбището, което отвежда в подземния свят на бившето кино, е достатъчно дълго, за да се отърси човек от агресията на шумното кръстовище и от неочаквано силното за края на септември слънце. Вътре е приятно прохладно, звучи тиха музика, а от втория етаж ни гледат благо, със спокойствието на оценени творци, снимките на всички български писатели – лауреати на наградата "Хеликон".

От работещите тук с най-голям опит е Светлана Димова, която цял живот се е занимавала с книги. Започва в държавното книгоразпространение в Стара Загора, а след промените 15 години има маса, а впоследствие и павилион за книги. "Когато "Хеликон" откриха обект в Стара Загора, ми бяха враг номер 1, но през 2007 г. с удоволствие отидох да работя там, защото всичко е много професионално. След това се наложи да се преместя в София и вече 4 години съм тук" – споделя Светла, която има най-подходящото за тази професия образование – книгоразпространение в Библиотекарския институт. Много от колегите й също са завършили там, а някои са студенти в НАТФИЗ, "което е добре, защото работата изисква и артистични умения". Има и бивши учители, за които "при нас е рай, защото не се занимават с малки деца".

Тук се продават поне 20 000 заглавия, като Светла уточнява с усмивка, че три от тях са задължителни за всяка българска книжарница – "Под игото", Библията и "Записки по българските въстания". Признава, че през годините се е научила да уважава всеки читателски интерес – от домакинята, която чете сладникави романчета, до тези, които търсят "Одисей" на Джеймс Джойс. В книжарницата почти не попадат случайни хора, защото множеството стъпала са като филтър и самото достигане до рафтовете вече показва сериозен интерес. Освен това загражденията покрай строителството на метростанцията най-после са премахнати, а и лятното затишие в търговията с книги е към своя край. В по-силните периоди тук има 4-5 български заглавия с автографи от самите автори, а и "аз си ги гоня с книжките за подпис, щом някой писател намине". Светла е много щастлива от възхода на българската литература през последните години. Харесва сатирата на Михаил Вешим, защото съчетава добре съвремието с предишния ни начин на живот, а от по-младите цени Васил Георгиев, който "ми е приятел във фейсбук и му следя публикациите". Съжалява, че мнозина смятат Иво Сиромахов за просташки, а той всъщност е с много богата обща култура. "Бях доста скептична към Калин Терзийски, заради масовата психоза покрай него, той има луди фенове, но впоследствие го открих. Много е земен, книгите му са доста лични, става ти близък. Сигурно забравям някой автор и после ще се ядосам, като мина покрай щанда" – смее се Светла. Радва се, че в продължение на няколко дни са продавали до обяд всички бройки от новия правописен речник и сега търпеливо чакат допечатката.

Като всеки човек, работещ в книжарница, тя може спокойно да взима книги вкъщи и след прочитането им да ги върне, но "няма книжар, който да не си купува книги". Смята в най-скоро време да си вземе "Жената с огледалото" на Ерик-Еманюел Шмит, френски автор, който "пише потресаващо, направо бърка в душицата на човек".

От известно време в "Хеликон" се продават и стоки като хималайска сол, чай, шоколад, затова питам какви са реакциите на клиентите. Някои били откровено иронични – "така и така заприличахте на американска дрогерия, няма ли да има и уиски", "кога ще пуснете луканки и дъски за рязане", а други са позитивни. Някои клиенти били толкова добре запознати с предимствата на хималайската сол, че изобщо не се налагала агитация и обяснения.

На тръгване правя блиц анкета с двама клиенти и също ги питам за хранителните стоки. Александър е 30-годишен юрист, който си купува томче за археология. Признава, че си взима по една книга месечно, като тук му харесват обстановката и богатият избор. Досега не е купувал сол, но няма нищо против този щанд. Мария (50) е лекар, която се отправя към касата с три тома – "Рубайят" на Омар Хаям и две издания на Мевляна Джеляледдин Руми. Споделя, че всяка седмица сваля и по няколко електронни книги за нейния iRiver, а щандът с хранителни стоки "не ме вдъхновява".

Следващата ми цел

е откритата на 24 май тази година книжарница Greenwich, която има два входа – от "Витошка" и от "Солунска". Вътре звучи тихо Луис Армстронг, а в ъгъла с кафенето правят впечатление масите от кабелни макари и залепените на тавана грамофонни плочи. От един плакат с любопитство гледа писателят Георги Господинов и съм сигурен, че ако можеше да говори, би познал с голяма точност какво ще купи всеки новодошъл. Единствено лъскавата теракота нарушава уюта и прави пространството да изглежда по-хладно.

Координаторът връзки с обществеността и събития Кремена Петрова уточнява още в началото на разговора ни, че това не е просто книжарница, а книжен център, където постоянно се провеждат някакви събития, изложби (в момента картините на писателя Димитър Шумналиев) и четения. "Ние сме културният център на "Витошка" – допълва тя. Кремена е завършила педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет, а повечето от колегите й тук са филолози, като средната им възраст е 25-30 години. Почти всяка вечер прочита по една книга, като за нея не е проблем да си легне и в 3 часа, защото работното й време започва в 11. Напоследък най-много са й харесали "Виенски апартамент" на Радостина Ангелова, "Нека големият свят се върти" от Колън Маккан и "Катериците от Сентръл парк са тъжни в понеделник" на Катрин Панкол. От българските автори любими й са Виктор Пасков и Мария Станкова ("Сузана и зяпачите"). Според Кремена най-големият хит в "Гринуич" сега е "50 нюанса сиво" на И. Л. Джеймс, а секцията им с канцеларски материали в сутерена е толкова богата, че могат да обзаведат "един ученик от-до". Докато по уредбата вече звучи Шаде, тя ми показва и най-скъпия артикул в центъра – масивен албум на дизайнера Валентино за 1500 лв., грижливо опакован в целофан и поставен на най-горния рафт. Сред най-комичните питания на клиенти са "Имате ли "Вълшебникът от нула три", а по-конфликтните искат "да им завиваме книгите като салам". Радостно е, че през лятото тук често са влизали българи, живеещи в чужбина, които са купували по двайсетина книги наведнъж. Всяка събота в "Гринуич" има безплатен куклен театър за деца, който обаче най-вероятно ще бъде преместен в неделя, когато е по-спокойно. Кафенето пък е голямо изкушение за всички възрасти, защото предлага домашно приготвени сок от бъз, лимонада, курабийки, кокосови бонбони, шоколади и какво ли още не.

В този обзор исках да включа и една "молска" книжарница, но явно количеството и качеството на човекопотока там оказва влияние и на работещите, та служителките от Ciela в мола на "Стамболийски" категорично отказаха съдействие и бяха много изненадани защо трябва "да дават интервюта". За щастие техните колеги от същата верига, но в подлеза до Софийския университет, бяха по-отзивчиви.

Там с най-голям опит е Теодора Златарова (34), която от 5 години е в бранша. Завършила е културология в СУ и съвсем съзнателно избира тази професия, защото й доставя удоволствие, среща се с интелигентни хора и "комуникацията с клиентите е много приятна". Тя е работила в мол и потвърди подозренията ми, че има голяма разлика в търсенето на книги между тези обекти и самостоятелните магазини (факт е, че в мола на "Стамболийски" новият правописен речник е наличен в завидно количество, докато в другите книжарници е изчерпан). Докато в моловете се търси по-комерсиална и добре рекламирана литература, тук, на крачка от СУ, се набляга на хуманитарните дисциплини. Теодора смята, че единственото, което липсва на пазара в момента, е повече исторически изворов материал. Самата тя чете на месец 3-4 книги, като една от тях си купува. Много е впечатлена от "Последното изкушение" на Никос Казандзакис, "Сватба в небето" на Мирча Елиаде и "Островът под морето" на Исабел Алиенде. От българските автори харесва Людмила Филипова, защото книгите й "са доста различни една от друга, има и много приятен изказ", а също Г. Господинов и В. Пасков.

Особеното при Ciela е, че тук има голяма секция с музика и филми. Въпреки интернет се купуват "учудващо много" неща, като от година има и по-голям интерес към Blu-ray дисковете. Тийнейджърите определено не купуват музика, обикновено това са хора над 30-те, но пък младежите си купуват филми.

След тези три големи столични книжарници

се насочвам към две по-малки, бутикови книгопродавници, където между клиентите и търговеца има дългогодишно познанство.

"Нисим" на бул. "Васил Левски" 59 съществува "от началото на новото хилядолетие", по израза на нейния създател г-жа Бояна Петрова (дъщеря на Валери Петров). Малката, но уютна книжарница е кръстена на нейния дядо проф. Нисим Меворах, чието малко име на иврит означава чудеса. Старите фотьойл и табуретка, които собственичката е донесла от вкъщи, създават домашна атмосфера, която в топлите дни се нарушава единствено от грохота и прахоляка на булеварда. "Подборът на заглавията е подчинен на личното ми отношение. Искам хората да намират тук качествена литература, а не всичко, което бълва пазарът" – споделя Бояна Петрова, първият човек в света, превел "Животът, начин на употреба" от Жорж Перек.

Характерно за "Нисим" е, че тук хората могат да заявят интереса си към отдавна излезли книги. Намирането на заглавието понякога отнема два дни, понякога година, но "хората се радват изключително, когато им се обадим, и това е една от най-добрите страни на нашата работа. Ограничаваме се до книги, излезли в последните 50-60 години, за да бъде успеваемостта по-голяма" – разказва г-жа Петрова, която за жалост не може да съчетае превеждането с грижите за "Нисим".

От 5 години в работата й помага Ниса Аббасс, един от първите търговци на "Славейков" в началото на 90-те. През 2000 г. "се махнах оттам, защото стана малко мафиотизирано, нечиста работа" – разказва той за "златните" години на търговията, когато "продавахме по един пакет на ден от силно заглавие, а сега пакет на месец е постижение".

Другата знакова книжарница в центъра е "Български книжици", която се намира до "Кристал". Тук се набляга на хуманитарните дисциплини и на българската литература. Могат да се намерят и малотиражни периодични издания, включително от провинцията, както и издания на извънстоличните университети. На касата са бодрите и много ентусиазирани студенти от библиотекарския институт Калоян Чолаков и Иван Петров. Рядко срещана порода, като се има предвид, че випускът им се състои от 30 момичета и само 5 момчета. Свикнали са с вечните въпроси къде ви е ксероксът и каква книжарница сте, щом нямате тетрадки и острилки. Идват и клиенти, които не помнят заглавие и автор, но "книгата е червена". Следва "нечовешко търсене", след което се оказва, че томчето всъщност е жълто. За сметка на това обаче тук чести гости са писатели като Калин Терзийски, Деян Енев и Георги Господинов. Те или купуват, или просто питат как вървят техните книги, а понякога "ни използват като пощенска кутия за пратки към приятели, а ние се шегуваме, че ще им искаме такса". Много начинаещи автори пък сами носят своите книги за продажба.

Младежите хвалят сайта на книжарницата (knigabg.com), в който може да се търси по всякакъв показател, включително и по ISBN (International serial book number). Почти всеки ден чрез сайта се поръчват книги за провинцията, а скоро са опаковали пратка и за Австралия. Българите зад граница поръчвали предимно историческа литература.

Иван смята, че "Възвишение" на Милен Русков е събитие в българската литература и дори прочита на глас няколко пасажа, за да илюстрира възрожденската лексика. "Като за светска книжарница имаме и много православна литература", казва той, смеейки се. Наскоро са продали фототипно издание на Манасиевата хроника, чийто оригинал се намира в библиотеката на Ватикана и е достъпен само за избрани. Двамата студенти даже се снимали с огромния том, струващ 900 лева. Накрая Калоян като истински библиограф прилежно си записва името ми, името на изданието, както и датата на излизане, за да прочете тази статия.

Започвам обиколката на няколко характерни за София книжарници от "Хеликон"-а на ъгъла на "Патриарха" и "Витошка". Стълбището, което отвежда в подземния свят на бившето кино, е достатъчно дълго, за да се отърси човек от агресията на шумното кръстовище и от неочаквано силното за края на септември слънце. Вътре е приятно прохладно, звучи тиха музика, а от втория етаж ни гледат благо, със спокойствието на оценени творци, снимките на всички български писатели – лауреати на наградата "Хеликон".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    go avatar :-|
    go

    Това ми се стори доста странно изказване - "Има и бивши учители, за които "при нас е рай, защото не се занимават с малки деца".

  • 2
    tpetkov avatar :-|
    cpetkoff

    Занимаваа
    До коментар [#1] от "go":

    Прекарайте с 30 броя 3-годишни 6 часа, после умножете периодът по 20 години и вече няма да Ви е странно. Simple as that.

  • 3
    kakao avatar :-|
    kakao

    Прекарах една много приятна събота с хартиеното издание на Light и не се стърпях да оставя коментар тук. Цялата ви тема за книгите, книжарниците и четящите ми достави истинско удоволствие! Поздравления!

  • 5
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Книжарниците наистина намират книги, които са издадени преди време - все някъде по веригата има непродадени бройки. Но не всички им се занимава и с това губят клиенти. Поне аз ходя вече само в една книжарница, защото съм сигурна, че ще намерят книгите, които търся.

  • 6
    sivodreshko avatar :-|
    sivodreshko

    Нескопосан опит за реклама на конкретната книжарница.

  • 7
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    И аз мислех като Вас, но когато потърсих тетралогията на Талев за подарък, само те ми помогнаха да намеря всичките четири книги, при това само за една седмица. Издириха ги от книжарници, които изобщо не са от тяхната верига.
    Така, че това е полезна информация за всички нас.

  • 8
    beatis avatar :-|
    beata

    "Ерик-Еманюел Шмит, френски автор, който "пише потресаващо, направо бърка в душицата на човек"."

    Какво му е потресаващото пък на Шмит ? Новелите му, например Одет Тулмонд, приличат на сценарии - банални и гротескни, с максимално опростен стил като за масовия читател.

    http://www.youtube.com/watch?v=Il78eHeRkfU


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.