Лов actually
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лов actually

Лов actually

Как протече учредяването на първия дамски ловен клуб в България

10973 прочитания

В хладната утрин на 10 октомври, броени дни след откриването на сезона за групов лов на дива свиня, влизам в сградата на НЛРС-СЛРБ (*), намираща се на пъпа на София – бул. "Витоша" 31-33. Малко по-късно разбирам, че тук, на втория етаж, от 31 години се спотайва музей на ловеца с площ 600 кв.м, но за него по-нататък. Конкретният повод за посещението ми е учредяването на първия у нас женски ловен клуб. Събитието е в залата за събрания, която се оказва сама по себе си безценен музей на едно отминало време. Дървена ламперия, дълга маса с плюшена покривка с ресни, помпозни столове с високи облегалки и, разбира се, много рога, окачени на стената. Има и стенен часовник, от онези, на чиито вериги висят декоративни шишарки. Той е застинал, може би завинаги, на 13 часа, а може и да е на 01 часа, но няма как да попитаме еленчето, чиято глава увенчава пищната орнаментика на уреда. По въпроса мълчи и огромното пано (вероятно ръчно тъкано и много ценно), на което са изобразени в средновековен стил ловни сцени. Безмълвен е и LCD телевизорът, притиснал се срамежливо до стената, явно осъзнавайки, че е единственият предмет тук от XXI век. Край масата са седнали двайсетина жени със средна възраст някъде около 40-те, има шоколадови бисквити, кафе и минерална вода, така че всички условия за създаването на клуб са налице.

Председателят на УС на НЛРС-СЛРБ инж. Иван Петков прави встъпително слово, изпълнено с полезни факти. В момента в България има около 120 000 ловци, от които 1800 са жени. Дамски ловен клуб вече има в Словакия и в "още една-две европейски държави", така че е назрял моментът и тук да се създаде подобна организация, която "да разнообрази малко живота".

След това г-н Петков прочита имената на поканените, за да се разбере има ли отсъстващи. Жените са от цяла България, като неколцина от тях той познава лично. Когато прочете познато име, председателят сваля бавно очилата и с школуван тон на умел разказвач на истории споделя нещо за въпросната дама, както и за ловното дело в нейния регион.

"Тя е страшен ловец, купила си е джип и ходи да трепе. Миналия сезон е убила, ако не се лъжа, 5 чакала" (в залата настъпва весело оживление). За друга дама историята е следната: "Спомням си как през 1996 г. ходих в нейния град, за да изпитам първия изцяло дамски курс от кандидат-ловджии. Бяха 39 жени и тръгнах с настройката, че ще трябва да правя доста компромиси, но те се справиха доста добре. Бяха си купили за изпита патрони за 20 лева, което бе голяма сума за времето, и всяка жена отстреля поне по 15 панички. Помолиха ме да остана за вечерта и като извадиха едни бални рокли... А бяхме само двама мъже, аз и председателят на дружеството, направо се побъркахме да танцуваме." В залата настъпва още по-голямо оживление, а разказът продължава така: "Изобщо тя е страхотен масовик. В техния град се прави една от най-хубавите вечеринки, с поне 400 души. Цялото население живее с проблемите на сдружението и празникът им се очаква така, както навремето 9 септември (залата избухва в одобрителен смях). Извинявам се, че го казвам така, но нали 10 ноември нещо не го празнуват много-много."

След поименната проверка дамите одобряват бързо устава на дружеството, в чийто член 5-и са изброени основните му цели. Сред тях са "Да подкрепя жените ловци... Насърчаване на добрите отношения между ловците, поддържане и създаване на нови приятелства", както и "Да инициира дейности и мероприятия за създаването на мода, повлияна от лова и ловните облекла, да пропагандира ловната кулинария като подходяща форма на здравословни хранителни навици и атрактивна кулинарна област". Изборът на ръководство също минава гладко, няма възражения и за името на клуба – "Бендида" (според Уикипедия това е тракийска богиня на лова, изобразявана с ботуши и шапка от лисица). Единствено определянето на годишния членски внос предизвиква дискусия и в залата за кратко се възцарява неловко напрежение. Първоначалното предложение е за 100 лева, но една дама, която малко по-рано по друг повод бе обявила шеговито "ние в тази част на масата сме от западналия северозападен край", поиска намаляване на сумата. Г-н Петков обяви, че средно в страната годишният членски внос е 30 лева, и в крайна сметка жените ловци се спират на 50. Встъпителният (еднократен) членски внос пък бе определен на 20 лв., защото "има много документи за обработка, изпращане по пощата и така нататък".

След изчерпването на дневния ред г-н Петков обявява великодушно и с авторитета на домакин на събитието "сега ще пием едно хубаво вино". Отнякъде се появява мустакат мъж с абсолютно професионален за целта вид – бяла риза с къс ръкав, разкопчана до гърдите, и черен панталон. Докато той разлива бялото вино, председателят държи нещо като заключително слово, очертавайки проблемите пред организацията, която сам нарича "малко консервативна".

Научаваме, че "ще има много битка за запазване на лова", защото има натиск от различни НПО за забраната на отстрела на все повече и повече видове. В много европейски държави почти няма вълк, чакал и мечка и България е принудена да се присъедини към опазването им, макар че тези видове се срещат у нас в завидно количество. Чакалът например е "над 40 000 по таксация", много НПО "печелят разни програми за ограничаване отстрела на вълк", а у нас той расте. Освен това НПО пречат и чрез разселването на грабливи птици. Председателят споделя и неодобрението си от някои снимки във ведомствения вестник "Наслука" (16-страничен седмичник, който излиза вече 20 години, но лексиката, патосът и официозността му препращат много по-назад във времето. На практика срещу 80 ст. влизате в машина на времето – бел. авт.). Става въпрос за онези кадри, на които "натръшкат няколко прасета и се наредят отзад, даже някой възседне животното, което не е много етично".

Междувременно виното е раздадено и от атмосферата изчезва и последната следа от скованост. Всички се снимат за спомен, прехвърчат и въодушевени споделяния на житейски философии и постулати, като "аз не убивам, аз отстрелвам разрешено за това животно" и "много по-лошо е да гледаш кокошки, след което да ги заколиш". В приповдигнатата обстановка председателят обявява и първенците по отстреляни прасета за миналия сезон – Троян с 1200 и Севлиево с около 900. Научаваме, че в Троян има "страшен ред и дисциплина, не се стреля по женско прасе, имат и уебкамери на хранилките". Г-н Петков споделя, че е "против заека подземник, който много ни натискат да го разселваме", но не разбираме защо, тъй като всички бързат да се прибират по родните места и партито се разпада бързо. Изглежда, никой не е обърнал внимание и на призива на председателя от началото на срещата да разгледат музея на ловеца.

Аз също не го разглеждам, защото се оказва, че по това време той е в обедна почивка от 12 до 14 ч. Това е може би единственият обект на най-скъпата улица в България, който не само няма никаква реклама на тротоара, но и е с обедна почивка, при това двучасова. За целта се връщам два дни по-късно, но тъй като отдавна съм изгубил рефлекса да спазвам обедни почивки, го правя в неразумния час 11:45. Портиерът на сградата изпада в истински шок. "Ама вие сте първият, който идва така и пита за музея. Кой ви каза за него? Аз не знам дали той изобщо работи." Следват няколко телефонни позвънявания до горните етажи и портиерът сякаш очаква да се откажа, но аз съм упорит като наивен американски турист, който не отчита спецификата на местните нрави. По едно време от другата страна на линията явно попитаха колко е часът и след като портиерът увери, че е 12 без 10, бях допуснат до тайнствения музей. Посреща ме не много общителна жена, която гледа тревожно, сякаш съм навлязъл в личното й пространство. Попитах дали има някаква беседа и споменах, че съм готов да си платя, но се оказа, че "тези неща са само за групи".

Слабото осветление с бръмчащи луминесцентни лампи, мокетът и самотният стар роял биха накарали малко дете да почувства експозицията от препарирани животни по-скоро като зала на ужасите, но за по-възрастните пък ще е любопитно да видят колекцията от африкански ловни трофеи на Пенчо Кубадински, дарена на музея. Както и едни любопитни снимки от посещението на Симеон Сакскобургготски тук през 1999 г., запечатали флирта му с държавата по онова време, когато той й внушаваше, че няма имотни и материални претенции към нея.

За по-детайлно вглеждане в историческите документи нямах време, защото жената излезе от канцеларията си точно в 12:00 и започна да гледа строго, подрънквайки ключове в ръката си.

Мисля, че тя си отдъхна, когато заключи отвътре огромната врата само секунда след като прекрачих прага, но възниква въпросът защо на сайта на организацията www.slrb.org има призив за набиране на средства за обновяване на музея (вече са събрани 40 000 лв.), при положение че той се държи в секретност, а посетителите му са възприемани като натрапници.

(*) Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България"

est. 2012

Запознайте се с част от учередителките на първия женски ловен клуб

Калинка Чакалова, Стара Загора

Ловец от 1987 г., многократен републикански шампион по ловна стрелба. Привърженик е на обикновените ловни пушки, не на нарезното оръжие. На лов ходи с руската МЦ, а италианската Guarini пази само за състезания, защото е много скъпа. Ловува в дружинката на село Оряховица, където сред 56 членове има само 2 жени.

"Ние сме две сестри и аз винаги съм била на татко момчето. Той беше ловец, дядо ми също." Калинка е главен инспектор "Охрана на труда" в рудник "Трояново Север" и смята, че жените ловци "по-реално разказват нещата, не послъгват толкова, колкото мъжете". След края на лова предпочита "най-вече домашно винце, защото всеки ловец има село или виличка, всеки си е направил и иска да се похвали пред другите с продукцията си".

Валентина Жечева, Габрово

Икономист, работи като главен инспектор инкасо. През 1994 г. става ловец, защото "съпругът ми искаше да работи като международен шофьор и, за да му спася пушката, да не я издава в полицията, изкарах курсовете. Още с първото ходене обаче се запалих".

Валя е в ловна дружинка "Смирненски" и признава, че преди изпита "доста тренирах и бях посиняла малко от приклада, защото не държах правилно пушката".

Диана Папазова, Велико Търново

Ветеринарен лекар, членува в дружинката на село Емен. Ловец от 1994 г., след като "мъжът ми ме запали". Има английски пойнтер и разказва, че тази година ловът на пъдпъдъци е много слаб.

Лилия Герова, Гоце Делчев

Член на УС на БЛЖК "Бендида"

Адвокат, който носи пушка от 1996 г. В една ловна дружинка е със съпруга си, но в различни групи. "Като ударим прасе, първо на него звъня, за да му кажа." Споделя, смеейки се, че ловците не послъгват, а "пресъздават действителността през призмата на ловния фолклор".

Лилия обича да готви и смята, че е може би един от най-добрите готвачи на дивеч в България. Основното правило е да се слагат подправки, които растат в естествената среда на животното, затова тя ползва много мащерка и риган, а магданозът и копърът са табу за ястията с дивеч.

Зорница Николова, София

Председател на БЛЖК "Бендида"

Член е на ловната дружинка в с. Християново, Старозагорско, защото "с местата в София е много трудно, а и там са ми приятелите". Никой в рода й не е ловджия, но след първия излет "адреналинът влезе в кръвта и беше ясно, че ще ставам ловец".

Работи като уебдизайнер и носи на гърдите си декоративно патронче, свързано с интереса й към динамичната стрелба. Пада си повече по птичия лов, или, казано другояче, "предпочитам на полето, а не в гората". Няколко дни след учредяването на клуб "Бендида" спечели с курцхаар Георги балканиадата "Свети Хуберт – Ловец и куче", провела се в Ихтиман.

В хладната утрин на 10 октомври, броени дни след откриването на сезона за групов лов на дива свиня, влизам в сградата на НЛРС-СЛРБ (*), намираща се на пъпа на София – бул. "Витоша" 31-33. Малко по-късно разбирам, че тук, на втория етаж, от 31 години се спотайва музей на ловеца с площ 600 кв.м, но за него по-нататък. Конкретният повод за посещението ми е учредяването на първия у нас женски ловен клуб. Събитието е в залата за събрания, която се оказва сама по себе си безценен музей на едно отминало време. Дървена ламперия, дълга маса с плюшена покривка с ресни, помпозни столове с високи облегалки и, разбира се, много рога, окачени на стената. Има и стенен часовник, от онези, на чиито вериги висят декоративни шишарки. Той е застинал, може би завинаги, на 13 часа, а може и да е на 01 часа, но няма как да попитаме еленчето, чиято глава увенчава пищната орнаментика на уреда. По въпроса мълчи и огромното пано (вероятно ръчно тъкано и много ценно), на което са изобразени в средновековен стил ловни сцени. Безмълвен е и LCD телевизорът, притиснал се срамежливо до стената, явно осъзнавайки, че е единственият предмет тук от XXI век. Край масата са седнали двайсетина жени със средна възраст някъде около 40-те, има шоколадови бисквити, кафе и минерална вода, така че всички условия за създаването на клуб са налице.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

49 коментара
  • kakao

    Ловът е едно от най-отвратителните хобита на света! Още по-отвратителна ми се струва идеята за ЖЕНСКИ ловен клуб...

  • 2
    stanishko avatar :-|
    Станишко

    Най-уродливото гнусно занимание на света! Да им приседне еленското печено на тия кокошки!

  • 3
    blockblock avatar :-|
    block

    ама и вие пък се извъдихте едни. ми не ловувайте щом ви не аресва. аз например не обичам да се снебивам из баирите с железо на рамо, не ме влече. и не ловувам. ама пък така да давате наклон... некак си ми е несериозно.

  • 4
    slex avatar :-|
    Slex

    "аз не убивам, аз отстрелвам разрешено за това животно"

    Ами стреляйте по паници тогава. Това също е разрешено. Все си мисля, че точно убийството носи удоволствие на ловците.

  • 5
    grazhdanin avatar :-|
    гражданин

    Мисля си, че е доста извратено жени да се гордеят с убиване?
    Ловът е в инстинктите на мъжете, защото преди стотина години са трябвали да осигуряват прехраната на рода с убийства.
    Мисля, че е доста перверзно жена да изпитва удоволствие от убиване?!

  • 7
    grazhdanin avatar :-|
    гражданин

    Всъщност правилното определение не е перверзно, а извратено...

  • 9
    ledeno_stydeno avatar :-|
    girl power

    Отвратително... Това не може да ми се впише в едно изречение: "дамски" и "ловен"...

  • 10
    shneider avatar :-P
    Koba Stalin

    [quote#8:"smarfiette"]Не можело жени, можело само мъже[/quote]

    Братчедке, аз съм за еманципацията! Навита ли си да направим един лов заедно с теб. За да сме с равни шансове, ще сваля оптиката от ловната карабина на баща ми/поръчков Мазалат/, на която съм се учил да стрелям, като 14 годишен. Ще ти дам и още една възможност - ако си достатъчно бърза, за 4 минути, през които няма да стрелям, ще се отдалечиш на достатъчно разстояние, за да имаш някакъв реален шанс, да оцелееш. Само гледай да не забиеш някъде към Анадаола.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.