Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

49 18 окт 2012, 15:30, 10317 прочитания

Лов actually

Как протече учредяването на първия дамски ловен клуб в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В хладната утрин на 10 октомври, броени дни след откриването на сезона за групов лов на дива свиня, влизам в сградата на НЛРС-СЛРБ (*), намираща се на пъпа на София – бул. "Витоша" 31-33. Малко по-късно разбирам, че тук, на втория етаж, от 31 години се спотайва музей на ловеца с площ 600 кв.м, но за него по-нататък. Конкретният повод за посещението ми е учредяването на първия у нас женски ловен клуб. Събитието е в залата за събрания, която се оказва сама по себе си безценен музей на едно отминало време. Дървена ламперия, дълга маса с плюшена покривка с ресни, помпозни столове с високи облегалки и, разбира се, много рога, окачени на стената. Има и стенен часовник, от онези, на чиито вериги висят декоративни шишарки. Той е застинал, може би завинаги, на 13 часа, а може и да е на 01 часа, но няма как да попитаме еленчето, чиято глава увенчава пищната орнаментика на уреда. По въпроса мълчи и огромното пано (вероятно ръчно тъкано и много ценно), на което са изобразени в средновековен стил ловни сцени. Безмълвен е и LCD телевизорът, притиснал се срамежливо до стената, явно осъзнавайки, че е единственият предмет тук от XXI век. Край масата са седнали двайсетина жени със средна възраст някъде около 40-те, има шоколадови бисквити, кафе и минерална вода, така че всички условия за създаването на клуб са налице.

Председателят на УС на НЛРС-СЛРБ инж. Иван Петков прави встъпително слово, изпълнено с полезни факти. В момента в България има около 120 000 ловци, от които 1800 са жени. Дамски ловен клуб вече има в Словакия и в "още една-две европейски държави", така че е назрял моментът и тук да се създаде подобна организация, която "да разнообрази малко живота".

След това г-н Петков прочита имената на поканените, за да се разбере има ли отсъстващи. Жените са от цяла България, като неколцина от тях той познава лично. Когато прочете познато име, председателят сваля бавно очилата и с школуван тон на умел разказвач на истории споделя нещо за въпросната дама, както и за ловното дело в нейния регион.


"Тя е страшен ловец, купила си е джип и ходи да трепе. Миналия сезон е убила, ако не се лъжа, 5 чакала" (в залата настъпва весело оживление). За друга дама историята е следната: "Спомням си как през 1996 г. ходих в нейния град, за да изпитам първия изцяло дамски курс от кандидат-ловджии. Бяха 39 жени и тръгнах с настройката, че ще трябва да правя доста компромиси, но те се справиха доста добре. Бяха си купили за изпита патрони за 20 лева, което бе голяма сума за времето, и всяка жена отстреля поне по 15 панички. Помолиха ме да остана за вечерта и като извадиха едни бални рокли... А бяхме само двама мъже, аз и председателят на дружеството, направо се побъркахме да танцуваме." В залата настъпва още по-голямо оживление, а разказът продължава така: "Изобщо тя е страхотен масовик. В техния град се прави една от най-хубавите вечеринки, с поне 400 души. Цялото население живее с проблемите на сдружението и празникът им се очаква така, както навремето 9 септември (залата избухва в одобрителен смях). Извинявам се, че го казвам така, но нали 10 ноември нещо не го празнуват много-много."

След поименната проверка дамите одобряват бързо устава на дружеството, в чийто член 5-и са изброени основните му цели. Сред тях са "Да подкрепя жените ловци... Насърчаване на добрите отношения между ловците, поддържане и създаване на нови приятелства", както и "Да инициира дейности и мероприятия за създаването на мода, повлияна от лова и ловните облекла, да пропагандира ловната кулинария като подходяща форма на здравословни хранителни навици и атрактивна кулинарна област". Изборът на ръководство също минава гладко, няма възражения и за името на клуба – "Бендида" (според Уикипедия това е тракийска богиня на лова, изобразявана с ботуши и шапка от лисица). Единствено определянето на годишния членски внос предизвиква дискусия и в залата за кратко се възцарява неловко напрежение. Първоначалното предложение е за 100 лева, но една дама, която малко по-рано по друг повод бе обявила шеговито "ние в тази част на масата сме от западналия северозападен край", поиска намаляване на сумата. Г-н Петков обяви, че средно в страната годишният членски внос е 30 лева, и в крайна сметка жените ловци се спират на 50. Встъпителният (еднократен) членски внос пък бе определен на 20 лв., защото "има много документи за обработка, изпращане по пощата и така нататък".

След изчерпването на дневния ред г-н Петков обявява великодушно и с авторитета на домакин на събитието "сега ще пием едно хубаво вино". Отнякъде се появява мустакат мъж с абсолютно професионален за целта вид – бяла риза с къс ръкав, разкопчана до гърдите, и черен панталон. Докато той разлива бялото вино, председателят държи нещо като заключително слово, очертавайки проблемите пред организацията, която сам нарича "малко консервативна".



Научаваме, че "ще има много битка за запазване на лова", защото има натиск от различни НПО за забраната на отстрела на все повече и повече видове. В много европейски държави почти няма вълк, чакал и мечка и България е принудена да се присъедини към опазването им, макар че тези видове се срещат у нас в завидно количество. Чакалът например е "над 40 000 по таксация", много НПО "печелят разни програми за ограничаване отстрела на вълк", а у нас той расте. Освен това НПО пречат и чрез разселването на грабливи птици. Председателят споделя и неодобрението си от някои снимки във ведомствения вестник "Наслука" (16-страничен седмичник, който излиза вече 20 години, но лексиката, патосът и официозността му препращат много по-назад във времето. На практика срещу 80 ст. влизате в машина на времето – бел. авт.). Става въпрос за онези кадри, на които "натръшкат няколко прасета и се наредят отзад, даже някой възседне животното, което не е много етично".

Междувременно виното е раздадено и от атмосферата изчезва и последната следа от скованост. Всички се снимат за спомен, прехвърчат и въодушевени споделяния на житейски философии и постулати, като "аз не убивам, аз отстрелвам разрешено за това животно" и "много по-лошо е да гледаш кокошки, след което да ги заколиш". В приповдигнатата обстановка председателят обявява и първенците по отстреляни прасета за миналия сезон – Троян с 1200 и Севлиево с около 900. Научаваме, че в Троян има "страшен ред и дисциплина, не се стреля по женско прасе, имат и уебкамери на хранилките". Г-н Петков споделя, че е "против заека подземник, който много ни натискат да го разселваме", но не разбираме защо, тъй като всички бързат да се прибират по родните места и партито се разпада бързо. Изглежда, никой не е обърнал внимание и на призива на председателя от началото на срещата да разгледат музея на ловеца.

Аз също не го разглеждам, защото се оказва, че по това време той е в обедна почивка от 12 до 14 ч. Това е може би единственият обект на най-скъпата улица в България, който не само няма никаква реклама на тротоара, но и е с обедна почивка, при това двучасова. За целта се връщам два дни по-късно, но тъй като отдавна съм изгубил рефлекса да спазвам обедни почивки, го правя в неразумния час 11:45. Портиерът на сградата изпада в истински шок. "Ама вие сте първият, който идва така и пита за музея. Кой ви каза за него? Аз не знам дали той изобщо работи." Следват няколко телефонни позвънявания до горните етажи и портиерът сякаш очаква да се откажа, но аз съм упорит като наивен американски турист, който не отчита спецификата на местните нрави. По едно време от другата страна на линията явно попитаха колко е часът и след като портиерът увери, че е 12 без 10, бях допуснат до тайнствения музей. Посреща ме не много общителна жена, която гледа тревожно, сякаш съм навлязъл в личното й пространство. Попитах дали има някаква беседа и споменах, че съм готов да си платя, но се оказа, че "тези неща са само за групи".

Слабото осветление с бръмчащи луминесцентни лампи, мокетът и самотният стар роял биха накарали малко дете да почувства експозицията от препарирани животни по-скоро като зала на ужасите, но за по-възрастните пък ще е любопитно да видят колекцията от африкански ловни трофеи на Пенчо Кубадински, дарена на музея. Както и едни любопитни снимки от посещението на Симеон Сакскобургготски тук през 1999 г., запечатали флирта му с държавата по онова време, когато той й внушаваше, че няма имотни и материални претенции към нея.

За по-детайлно вглеждане в историческите документи нямах време, защото жената излезе от канцеларията си точно в 12:00 и започна да гледа строго, подрънквайки ключове в ръката си.

Мисля, че тя си отдъхна, когато заключи отвътре огромната врата само секунда след като прекрачих прага, но възниква въпросът защо на сайта на организацията www.slrb.org има призив за набиране на средства за обновяване на музея (вече са събрани 40 000 лв.), при положение че той се държи в секретност, а посетителите му са възприемани като натрапници.

(*) Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Широко затворени очи Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

29 май 2020, 757 прочитания

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 4757 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Първи частен ресторант в Тринидад

Незабравими срещи със "Слънце и музика" и Лазаро — кубинският архитект-йога-готвач

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10