Матрицата: преяждане

С този текст искам всички да се почувстват зле. Така, както се чувствам аз винаги когато се хвана в лакомия

Отидох до IKEA с идеята да си купя възглавница за хора, които спят на една страна. Аз винаги спя обърната надясно. Не си я купих, защото всъщност знам, че вратът ме боли не от липсата на специална възглавница, а защото вися прекалено много на компютъра. Работя е по-точно, но и вися. Излязох от IKEA без възглавница, разкъсвайки със зъби опаковката на шведски сух салам от прасе и лос.

Прибрах се в къщи, мислейки за шейната на Снежната кралица – теглена вероятно от лосове – както и за Малката разбойничка, която си даде лоса на Герда, за да може тя да отиде в Лапландия и да спаси Кай от Снежната кралица. Дъвчех останките от лос и прасе, попаднали безвъзвратно в един жесток свят, от който нямаше спасение, светът на моята храносмилателна система. Изпитвах ли чувство за вина, дъвчейки? О, да. И продължавам да се чувствам отвратително, но това поне ме накара да препрочета някоя и друга приказка на Андерсен.

По-миналата вечер бях на чудесно представление, "Животът е прекрасен" на Александър Морфов. Гледах максимално съсредоточено, забавлявах се, възхищавах се и мислех за страха от смъртта, както и за това какво да ям, като свърши представлението. Знам менюто на К.Е.В.А. наизуст, така че прехвърлих в главата си няколко пъти различни възможности за вечеря, докато великолепният Камен Донев даваше всичко от себе си.

Презирам се, защото притежавам добрия апетит на "по-добрата" част от човечеството, т.е., тази, която има възможност да изяжда годишно толкова храна, колкото вероятно би изхранила гладуваща Африка за поне десетина години. Лесно е да се постват във фейсбук снимки на деца, накацани от мухи, трудно е да не си роб на хранителните си навици.

Бих могла да се впусна в статистики за количеството храна, което поглъща един американец или европеец. Впрочем да не се заблуждаваме - европейците, дори и българите, вече настигат американците по наднормено тегло. Цари тежко ояждане на цивилизования свят. Цивилизацията се оказа жилава откъм мир напоследък, дори получи Нобелова награда. Да, това е впечатляващо. Живеем от десетки години в нечувано европейско спокойствие, а аз съм родена само двайсетина години след Втората световна война. Осъзнах безумието на това кратко разстояние между гигантска човешка трагедия и чувството за безнаказано благополучие на човек, никога непреживявал масова смърт. Първо благодарих на Бог или на Силата, че животът ми е в безопасност, и второ, че съм специално подбрана от Вселената заедно с милиони европейци да живеем в траен мир. И да плюскаме като за последно, без нищо реално да ни застрашава.

Войната е глад. Ние не знаем какво е глад освен кратките епизоди с празни рафтове от края на 80-те. Те всъщност случвали ли са се наистина, или това беше филм, някаква депресарска социстория? Мда, случвали са се, но ситият на гладния не вярва казва поговорката. "Билла", "Пикадили", "Фамилия", "Метро" и т.н. са храмовете на ситите, в които се разхождаме между лавиците в транс от количеството, вида, мириса, опаковките, цветовете, разнообразието, кълцаните, смлените, зърнените, месните, течните, алкохолните, сладките, солените, киселите, лютите, вегетарианските, азиатските, екологично чистите, екологично недопустимите, оцветените, корейските, френските, холандските, руските, българските, мазните, диетичните, хрускавите, кашестите, за диабетици, за полуидиоти, за лунатици и за тотални идиоти храни. Аз съм в последната категория. Нямам никакво извинение за лакомията си. Не че ям повече от повечето хора, но определено ям повече, отколкото ми е необходимо. И не познавам хора, които не са били поне веднъж в живота си на диета. Е, има няколко щастливци с метаболизъм на деца, но те са изключение от правилото на гигантската армия от плюскащи идиоти, които се подлагат периодично на различни видове мазохистични режими. Най-съблазнителните диети са тези, при които се яде "всичко", но в определени комбинации. Там не е необходимо да се лишаваш, а в съвременния живот лишението е майка на ужаса. Има диети, при които се яде само един тип храна, докато организмът ти не пропищи от мъка, а понякога просто гладуваш, докато не ти причернее пред очите. Тогава задникът ти се смалява до размери, при които вече вероятно заслужаваш да си обичан/а.

Дрехите стоят по-добре на слаби хора, заради което дълги години моделите бяха окуражавани да се хранят с въздух. Сега има обратна тенденция – на подиума да се появяват по-тежки жени, с килограми пак далече от тези на средностатистическата жена, но все пак приемливо изглеждащи. Насъбрали смелост, започнаха плахо и все по-смело да се обаждат хората с наднормено тегло. Дебелите. Ако искате да се мисли и говори за вас като за хора с наднормено тегло, няма проблем, въпросът е вътре в себе си да знаете, че сте дебели.

"Да си голяма е секси", "Какво голямо и привлекателно момиче". Думата "голяма" на английски всъщност е политически коректният еквивалент на "дебела". Тук идва време да не се извиня на засегнатите, отбелязвайки, че не става дума за вид структура на тялото, нито за хората с реален здравословен проблем, причиняващ излишните им килограми. Разбира се, че не е окей човек, който има хормонален или метаболичен проблем, да се чувства дискриминиран заради килограмите си. Но лозунги от сорта на "да си голяма е секси" не вършат добра работа на преобладаващия брой хора, които имат проблем не със здравето си, а с лакомията си. Аз поемам своята вина в разрушаването на човечеството, въпреки че днес дъвках лос, и ежедневно взимам мерки срещу апетита си. Мерките се изразяват в това да не позволявам на очите си да са лакоми, както и да не се поддавам на изнудването на моя стомах, който твърди често, че му се яде, а реално не е гладен. Всъщност това не го твърди стомахът, а мозъкът ми. О, как си мечтая за крехък, кървав стек. Без да се правя на вегетарианка, избягвам месото заради вредата, която нанасят пръдните на кравите на озонния слой. Изобщо не е смешно. Избягвам и колбасите, защото са направени от бог знае какво. Но да се върна на това, което искам всъщност да кажа. Не е окей да си дебел, дори да си с наднормено тегло не е окей, и то не само заради собственото ти здраве, а заради здравето на планетата. Теглото ти е едно от малкото неща, които можеш да контролираш. Не искам да гледам в списанията снимки на тлъсти, лъстиви момичета, да, красиви по един своеобразен начин, както и привлекателни за мъже, които обичат да потъват в плът, но вредни за себе си, както и за природата.

Ако си дебел (поради лакомия) и искаш да пътуваш със самолет, трябва да плащаш двойно. И правилно. Горивото, което харчиш, е за двама души, не за един. Става все по-скъпо да си приятно закръглен – така вижда себе си Карлсон, който живее на покрива. А аз виждам едно дебело момченце, чиято перка трябва да се задвижи от сериозен мотор, за да може да го вдигне във въздуха и да полети.

Обърнете внимание на все по-често срещаните големи размери във веригите магазини, които доскоро обличаха "нормалните" хора. Нормалните хора вече са все по-дебели. Има и списания за едри жени, в които те споделят колко нормално и хубаво е да си дебел. Дори било въпрос на личен избор и говорят с леко чувство за превъзходство към непреяждащите. А аз съм сигурна, че ако всеки човек със сериозен проблем с апетита си реши да не го задоволява, а преориентира дори една малка част от финансите си към психолог, от това той би имал огромна полза здравно, психологически и социално. А и планетата би си отдъхнала малко.

С този текст искам всички да се почувстват зле, така както се чувствам аз. И да бъдат съкратени поклоненията в супермаркетите. Да упражним волята на интелекта си и да се опитаме, без да кацаме на Луната, да направим една гигантска крачка за човечеството – да ядем по-малко и по-разумно.

Американците казват Practice what you preach – упражнявай това, което проповядваш. Старая се да го правя, въпреки че от време на време се дъня, както днес с този лос, принуден да съжителства с прасе в пластмасова опаковка. И нямам особени надежди за призивите си. Всеки от нас има оправдание за лакомите си очи...

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


57 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-?
    Мария

    Така си е. Ако авторката ядеше по-често свинско-еленовия салам от ИКЕА, щеше по-бързо да стигне и до момента на просветление: "Този колбас е доста пушен. Не е ли вредно?" А сега е едва на етапа "угризения на съвестта заради калориите.":)

    Шегата настрана, но май сериозно си хапваме доста през последното десетилетие, а далеч не се движим повече от преди. Алармите ни трябва да вият непрекъснато...

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Ина, благодаря. Почувствах се зле :)

  • 3
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Чудесна статия. В навечерието на Коледа и именни дни, Нова година и именни дни и всички празници, и делници, когато лапаме като за празници ...
    От една страна наистина е гадно цялото това плюскане, но ако сте имали и моменти да няма какво да ядете, по-добре е варианта с лакомията.
    Щом се лапа, значи добре се справяте в живота.
    За съжаление обаче половината свят умира от глад, другата от преяждане и диети.
    Тест за преяждащи - ходите ли в големите вериги преди Коледа и се гъчкате в навалицата, препълвате количка и харчите пари за глупости и глупави храни?
    Отговор да - преяждате. Отговор не - пак ще изядете света на християнския празник. Просто имате късмета да се родени на правилния континент.

  • 4
    lot49 avatar :-|
    lot49

    Редакторите, ако някой читател беше написал "искам всички да се почувствате зле", сигурно щеше да бъде изтрит.
    Все повече материали спам публикувате. Публикуването на тази авторка е лош вкус, прочетете пак статията и ще разберете защо.
    Предпоставена, нищонеказваща, тенденциозна, неаргументирана глупост.

  • 6
    yhk36569316 avatar :-|
    yhk36569316
    • -12
    • +103

    На мен ми харесва текстът (освен че е интересен, звучи честно) и съм приятно изненадана, че Милена Фучеджиева може да изпитва вина и то защото е част точно от това консуматорско общество, което критикува. Само че има и друг момент, който не би трябвало да й убягва, че затлъстяването често се дължи на неправилно хранене и лоша храна, които НЕ са характерни за хора с високи доходи.

    С едно нещо обаче категорично не мога да се съглася: "Ние не знаем какво е глад освен кратките епизоди с празни рафтове от края на 80-те."

    Не мога да се съглася с това обобщение, защото "Ние" за мен сте "Вие" и "Те", готовите на всякакви компромиси, готовите да пожертват всяка една голяма идея, всеки един принцип, който стои високо над тезгяха, за да продължи дъвченето и преяждането; за да ни информирате как задоволявате апетита си от София до Сингапур; за да ни убеждавате, че сте класи над нас, само защото сте гъвкави като микроби, които могат да бъдат щастливи при всякакви условия; за да можем да намразим съществуването си, което не отговоря на вашите лайфстайл стандарти, съгласувани в "най-добрите заведения" с най-добрите задници (И не ме цензурирайте, ако се обичате, защото съм злопаметна и отмъстителна.)

    И всъщност цинизмът се дължи не на друго, а на факта, че този текст излиза в Капитал Лайт - едно от списанията, които от близо 7 години е платформа на самодоволни лайфстайл писачи и апологети на точно на консумарството, и с това посветено на други безкрайно самодоволни хора.

    Продължавам да го чета заради някои изключения, които използвате, за да си влеете малко свежа кръв, и най-вече:

    За да съм сигурна, че НЕ съм от погрешната страна.

    И още нещо, не искам с този коментар на всички да ви стане зле.

    Знам, че това вече е невъзможно.



  • 7
    longin avatar :-|
    longin

    трудно за четене и лош стил

  • 8
    verago avatar :-|
    Вера Гоцева

    Много, много добър текст и адски верен! Поздравления за Милена Фучаджиева :)

  • 9
    clutch avatar :-P
    clutch

    Авторката, авторката.....мъъничко от благородноста на лос, странно съжителствуваща с огроооомни части на прасе.
    Няма как да я приема на сериозно, след като разбрах, че дращи и в жълти вестници.
    Някак си ....грухтенето взема връх над блееедата благодорна сянка на нещастния лос.
    Жълтооо, жълтооооо, чак Егоист-ично написано :)
    За илитерати и четящи само написаното в сурат-тефтеря може и да е върха на изящната словестност, за останалите-ами това си е копи/пейст бе!
    Хора, четете повече книги, за да не Ви пробутват такива "великолепни дивотии"
    Лека вечер и благодаря за рибата/минусите/ :)

  • 10
    pc_none avatar :-?
    pc_none

    Постоянно натъпканото с храна тяло дали не е всъщност симптом за постоянно гладуваща, линееща от глад... душа?
    Исус Христос нали е казал: "Не само с хляб ще живее човек..."
    И още: "Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал