Въздух и храна

Потвърждавам закупуването на самолетния си билет през интернет. Вкарвам данните на кредитната карта, кликвам и в кутийката за притежание на Miles&More номер, както обикновено подминавам въпроса за изискванията ми спрямо храната на борда. "Нямам предпочитания" избирам винаги, дори и в годините, когато бях вегетарианка. Сандвич с кашкавал винаги се намираше между хлебчетата с пилешко филе. И въпреки това се замислям за храната, която се предлага във въздуха. Каква е историята на пластмасовите, запечатани с найлонче менюта и какво ядат хората, прелитащи над Айфеловата кула или Тадж Махал в бизнес или в туристическа класа? И защо? Историята започва през 1936 г., когато United Airlines – самолетната компания с най-много дестинации в световен мащаб днес, основава първите кухни за приготвяне на храна за пасажерите. Други източници датират самолетните менюта дори с няколко години назад. Оттогава те се превръщат в (почти) неделима част от полетите, стига те да надвишават час летателно време и да не са осъществени от разпространените в последните години изгодни самолетни компании, в които храната на борда или е срещу допълнително заплащане, или липсва. В зората на търговските полети ястията са били приготвяни на борда като в истинска кухня от специален готвач (например при Lufthansa), днес това се е запазило частично в компании като Austrian Airlines и Turkish Airlines – там пътниците в бизнес класа понякога са обслужвани от специален готвач във въздуха.

Излитаме. Двайсетина минути след като самолетът заема хоризонтално положение, усещам мирис на затопляща се храна, а перденцата на бизнес класата са дръпнати. Храната, приготвена и замразена на земята от кетъринг сървис (най-големите са LSG Sky Chefs – дъщерна компания на Lufthansa, австрийската Do&Co, третата по големина в света Servair e френска и швейцарската Gate Gourmet – най-голямата независима компания за самолетен кетъринг и логистика), се затопля в бордовата кухня, различна е в различните класи и зависи от продължителността на полета. Едно е общото – ястията са по-силно подправени, отколкото на земята, защото с височината вкусовите възприятия отслабват – солта се възприема около 20-30%, захарта от 15 до 20% по-слабо. Стабилен остава вкусът на силно подправените азиатски храни, както и на плодовите аромати и киселините. Но приликите свършват дотук. Гурме ястията (и вината) в бизнес и първа класа могат да бъдат избирани при дълги полети от меню лист и се сервират на покривка в порцеланови съдове на отделни блюда – от предястието до десерта, степента на препеченост на стека също може да се определя от госта.