Но да започнем от самото начало. Наш домакин е Томас Хайзе от Дрезден. Той е специалист по хранене, а заедно със съпругата си основава страницата www.lindenblaetter.com, посветена на трите основни елемента на човешкото здраве: правилното хранене, движението и позитивните емоции. Тази вечер е посветена на водата като част от секцията Хранене. Лекцията започва с азбучни данни – като например, че човешкият организъм се състои от около 70% вода (при новородените дори до 90%) и че с водата поемаме голяма част от съдържащите се в нея елементи, както и енергии и информация, които тя е запаметила по пътя си през земята. Запознаваме се и с основната функция на водата в човешкия организъм – транспорт на хранителните вещества до всяка клетка, отвеждане на отпадъчните продукти след обмяната на веществата от клетките, регулация на температурата в тялото. Водеща е мисълта на проф. д-р Юшар от университета в Париж, че "водата работи в тялото чрез това, което взима и изнася, а не чрез това, което донася". Томас Хайзе обяснява: "Веществата, които ние приемаме и които не достигат до клетките, се отлагат в тъканните пространства между тях. Там те може да се натрупат и да нарушат обмяната на веществата между клетките. Затова и водата е от такова голямо значение – тя е единственият медиум, който може да разтвори и транспортира навън натрупаните вещества. За целта е необходима чиста, ненатоварена от други субстанции вода." Това изглежда лесно – чешмяната вода в Германия се смята за една от най-чистите и годни за пиене в Европа, в страната това е един от най-често изследваните и тествани хранителни продукти. Тогава какъв е проблемът? Томас Хайзе ни кара да се замислим: "За съжаление за много вещества и елементи, които замърсяват водите, няма директни методи за изследване. Често човек може да разбере това само по влиянието им върху околната среда. Само тази година правителството трябваше да издаде доста предупреждения относно питейната вода." Опасенията си Хайзе подкрепя с репортаж на държавната телевизия ZDF. В него експертът по околната среда Харалд Фридрих сравнява твърдението, че питейната вода е най-добре изследваният хранителен продукт в Германия с това, че щъркелът носи бебетата. Релевантните вещества, продължава специалистът, които днес се съдържат в питейната вода, микробите и микроелементите, изобщо не се изследват, тъй като не са част от наредбата.

Например лекарствата – питейната вода в Германия не се изследва за следи от медикаменти, а това, което не се търси, не може и да бъде намерено. Пречиствателни станции, които нямат ултра- или нано-филтри, не могат да филтрират отровите (като например лекарства, изхвърлени в тоалетната, или химикали от индустрията и от обработването на земята с химични торове), те попадат в реките, а оттам – в питейната вода. Или бактерии и вируси – някои от тях подлежат на изследване, но други, като опасната EHEC – не.

Световната здравна организация WHO препоръчва вода до 375 ррm (parts per million, т.е. 1 млн. части вода съдържат 1 част химично вещество). Томас Хайзе ни запознава с помощника си - TDS-Tester (total dissolved solids), уред, с който се мери качеството на водата. Уредът прилича на удебелен термометър, още същата вечер проверявам в интернет откъде мога да си набавя такъв. В Amazon например има трийсетина подобни измерватели на цена от 17 до 150 евро. С този уред Хайзе редовно мери качеството на водите в немските градове, които посещава. Питам го за резултатите от наблюденията му. "В Дрезден са между 130 и 300 ррm, в Мюнхен мерих на две места, там стойностите бяха между 230 и 280 ррm, в Потсдам съм мерил дори 650 ррm, но пък има и области с 60 ррm, като например Кемниц. Но тези стойности не дават информация за това колко наситена е водата с хормони или медикаменти. Всъщност никой не знае как действат определени субстанции дори в хомеопатично малки дози, да не говорим за цял коктейл от различни вещества, които си взаимодействат."

Но да се върнем на стойностите. Чувайки, че водата в Мюнхен е под границата на WHO, се успокоявам – ето, водата, която пия, е чиста. Но чиста в случая не е равно на здравословна.

В 12-годишно изследване хидрологът проф. Луи-Клод Винсент от Университета в Париж доказва различното въздействие на водата върху човешкия организъм в зависимост от нейните стойности. Много добро пречистващо действие има вода до 40 ррm (или 80 µs (Mirko Siemens), 1 ррm = 2 µs). Между 45 и 125 ррm тя вече няма никакво положително въздействие, до 250 ррm е натоварваща, а от 300 до 600 е "много лоша" според таблицата, която виждаме прожектирана пред нас.

Добре, но има и решение, нали? От години имам вкъщи пречистваща кана, само трябва да й купя нови филтри... Томас Хайзе не е много убеден: "Решаващ фактор за пречистването на водата е големината на порите на инсталацията. Каните с филтри са направени за едно по-"повърхностно" пречистване на водата." А ако започна да я изварявам? "Това убива различни микроорганизми и може да намали съдържанието на хлор, но различните вируси и вредни вещества като хормони и медикаменти не могат да бъдат отстранени по този начин."

Все пак винаги остава добрата стара минерална вода, мисля успокоена и отпивам от чашата пред мен. Лекторът се приближава към мен и чашата ми с минерална вода, въоръжен с TDS-уреда, измерва съдържанието в нея и ми показва резултата – дисплеят сочи 235. Разочарована съм. "Има и добри бутилирани води. Основното им качество е, че съдържат малко минерали и се продават в стъклени бутилки. Не бих си купил вода в пластмасово шише. Минералите в минералната вода са неорганични, затова могат да бъдат приети от организма в много ограничена степен. Зареждане на организма с минерали чрез водата не е възможно, би трябвало да пия стотици литри вода на ден, за да мога да си ги набавя. Минералите се приемат чрез консумацията на плодове и зеленчуци и в частност на някои животински продукти." Във връзка с тази тема питам и за някакво обяснение на така разпространеното и обичано в Германия пиене на газирана минерална вода. "Може би е просто навик. Водата се обогатява с газ, за да се направи по-дълготрайна. Това бива продавано после на хората като положително качество и постижение. Водата в пластмасови бутилки има няколко дни след пълненето й вкус на застояло. Въглеродният диоксид прикрива този неприятен вкус, но пък води до допълнително окисляване в организма. Почти всеки в развитите страни страда все по-често от това, което е и причина за много болести. Затова трябва страните, които още не са възприели този лош навик, да продължават да пият негазирана вода. Тялото ще им се отблагодари!"

Мислейки, че сме изчерпали алтернативите, питам спонтанно дали тогава не е по-добре да пием по-малко вода, след като – независимо дали от чешма или от бутилка, това, което приемаме, не е оптимално пречистено и в някои случаи може да навреди повече, отколкото да помогне. Лекторът ме поглежда и казва, че в такъв случай трябва да помислим за добра възможност да пречистваме водата си вкъщи. След това ни въвежда в тайните на обратната осмоза. Това означава, че естественият процес на осмозата, както той протича и в човешкото тяло, се обръща. Водата се подлага, посредством увеличено налягане на натиск срещу мембрана, чиито пори са толкова малки, че само водните молекули могат да ги преминат. Всички останали молекули, по-големи от тези на водата, биват задържани от мембраната и отделени с отпадъчната вода. Така се филтрират всички вредни елементи. Обратната осмоза има най-малките пори, което означава и най-голяма чистота на водата. След това е важно и водата да бъде енергетизирана. По този начин й се придават трептенията, които притежава и една "естествена" вода, например от извор.

Поради физичните си свойства, водата може да съхранява информация под формата на вибрации и честоти. Фирмата за пречистващи уреди, с която работи Томас Хайзе (по време на лекцията името й не беше уточнено, така че опасенията ми за "скрита реклама" са оборени), използва няколко начина на енергетизиране: с планински кристал, с цеолитен минерал, с перли със 7-степенен спектър, стъклен генератор с вибрации от различни здравословни извори (като Лурдес, Фатима и Мека)... Общо се използват един след друг 10 различни метода, които придават на водата определени вибрации. Това я прави по-мека, което се усеща при пиене, а и водните клъстъри стават по-малки. Водата става отново жива, т.е. отговаря на вибрациите на естествената изворна вода.

Все пак след лекцията питам как се казва фирмата за домашни филтри. Името й е BestWater International, фирмата е немска със седалище в Беелитц до Потсдам и съществува вече 22 години. Към клиентите й спадат освен над половин милион домакинства, също и редица посолства в Германия, както и хотели и ресторанти. Оказва се, че Томас Хайзе прави посещения по домовете, където мери качеството на питейната вода и препоръчва съответната, подходяща за случая филтърна станция. Не мога да не питам за цената – от 1000 до 3000 евро. Младата жена до мен веднага си запазва час за посещение в дома й, убедена в смисъла на такава дълговременна инвестиция. Според нея филтрите на пречистващите кани също не са евтини, а трябва да се сменят всеки месец.

За мен след тази среща остава убеждението, че съм научила нещо ново, за което не се говори често в медиите, може би и поради езотеричността или недоказуемостта на част от аргументите. Някои от фактите посрещам на моменти с известна доза скептицизъм, но с увереността, че е по-добре да знам повече. След лекцията намирам в Youtube няколко документални филма по темата, които за съжаление подкрепят получената тази вечер информация. И тъй като не принадлежа към хората, които бързо и коренно променят мирогледа си, дори след конфронтация с обезпокояващи, неприятни истини, първата ми реакция е не да се втурна да поръчвам пречиствателна станция, а да се информирам допълнително. Въпреки това забелязвам, че в последната седмица неволно оставям водата от чешмата да се изтече, преди да си налея, в магазина посягам към минералната вода в стъклени бутилки и все по-често избирам скучната вода за сметка на вълнуващия ябълков сок.