Роден край
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Роден край

Роден край

Превенция, обучение, доброволци – слабите места на българската система за справяне с кризисни ситуации

Красимир Янков
5725 прочитания

В три часа сутринта на 22 май, вторник, по-голяма част от жителите на столицата и околните населени места са дълбоко заспали. Само пет минути по-късно някои се юрват по чехли надолу по стълбищата, други вече са запалили колите си, а трети влизат в интернет и блокират най-големите български новинарски сайтове в опит да получат поне някаква информация какво става. Facebook беше препълнен. Причината за това, както със сигурност всички си спомняте, е земетресението в Перник.

Първоначалната реакция след грубото събуждане е човек да си спомни на какво са го учили в училище – да застане под касата на вратата или да се скрие под масата... Дни, а и седмици по-късно, природното бедствие остана основна тема за разговор в държавата, а началници от ниски и високи нива се надпреварваха да ни дават съвети и да уверяват, че всичко е под контрол и има план за действие, ако се случи нещо – наводнение, земетресение, пожари. Този план например включва, след разпореждането на вътрешния министър Цветанов, полицаи да обикалят по улиците с мегафони и да съобщават на населението, ако случайно земята се раздруса по-силно от 4 по Рихтер. През юни имаше още трусове, но вестителите на магнитуда така и не напомниха за себе си.

Носейки се по вълните на традиционния български скептицизъм, отхвърляйки всичко, което властите могат да ни предложат, защото "държавата sucks", е лесно да предположим, че при едно голямо природно бедствие цяла България ще остане в развалини. Оцелелите ще живеят като героите в "Пикник край пътя" на братя Стругацки или "Пътят" на Кормак Маккарти. След по-внимателно вглеждане обаче се оказва, че нещата не са чак толкова зле. Подготвени планове има. Както, разбира се, и проблеми.

Бедствията и авариите, или по-скоро защитата срещу тях, се регулират в България от едноимен закон. Съществува и национална стратегия със същото име, за която през следващата година са отделени 250 милиона лева. За сравнение, тази година, когато станахме свидетели на наводнението в село Бисер, земетресението в Перник и горските пожари, сумата е била малко под 120 милиона лева. Всичко това може да бъде намерено в интернет, както и много полезна информация какво да правите и накъде да тръгнете при бедствие. На няколко клика разстояние.

Знаете ли например, че в ситуация, при която трябва да напуснете дома си, във вашия квартал (на теория) има отредено място за опъване на палатков лагер? Да, както и място за раздаване на таблетки с йод, ако, да кажем АЕЦ "Козлодуй" отиде по дяволите. Цялата тази информация е достъпна на сайта на вашата община. В не много пригоден за четене вид (ако огромният jpeg файл забие, заредете се с търпение и опитайте отново), но все пак я има. И доколкото съдим по данните за няколко софийски квартала, те са актуални. Общо взето, насоката е, че откритите места (паркове, междублокови пространства, градинки) се използват за палаткови лагери, а всякакви учебни заведения (ясли, детски градини, училища) и прилежащите им общежития - за временно настаняване. Телефоните, които всички знаем (112, 150, 160, 166), но към които се отнасяме скептично, остават горещите номера за търсене на съдействие.

Всички сме чували, че на различни места из големите български градове има бункери.

По-внимателните сигурно са виждали дебелите врати на метростанция Сердика или се сещат за онова известно заведение под Сахат тепе в Пловдив, направено в предверието на подобно скривалище. Тези места, където в миналото са водили учениците в час на класния, за да изгледат някой странен обучителен филм или да опитат как се говори с противогаз на главата, са отживелица. Глобалната война, в която сме застрашени от тотално унищожение от прелитащи над главите ни самолети или атомна атака, е отживелица. "Ние не сме заплашени от такъв тип война, тоест това нещо няма място в съвременната система за сигурност", казва Йордан Божилов, съучредител на Софийски форум за сигурност и началник на кабинета на военния министър Аню Ангелов.

Бедствия обаче все пак се случват и за част от тях може да научим достатъчно рано. Звукът на сирените с честота от 700 до 1000 херца, с продължителност до 3 минути (по закон), който повечето от нас са чували само на 1 април, 1 октомври (за тест) и 2 юни (за Ботев), е част от предупредителната система. Решението дали да бъде задействана системата се взима от местните власти, които би трябвало първи да реагират при наближаваща опасност. "Едно от нещата, които кметовете вече правят, е да следят тридневната метеопрогноза. Ако се очакват големи снеговалежи, те съответно предупреждават хората, мобилизират техника. Това е опит, който през последните години хората сами извлякоха", разказва Божилов. Съществува и горчив пример, в който задействането на сирените е могло да спаси човешки животи - в село Бисер. Но кметът е решил да се прибере в дома си, вместо да задейства предупредителната система.

"Земетресения трудно може да се предскажат, но за наводнения, язовири – вече има компютърни системи, които изчисляват кои къщи ще бъдат залети при наводнение и откъде хората трябва да бъдат евакуирани. Това трябва да се учи", смята Йордан Божилов.

Когато приижда водата в село Бисер, първите хора, които реагираха, са местните рибари, които имат лодки. При пожара на Витоша това лято, заедно с пожарникарите в гасенето се включиха и жителите на селата в полите на планината, както и намиращи се там софиянци. В основен канал за информиране се превърнаха тематичните форуми на offroad любителите, които имаха необходимите тежки машини за превозване на водоноските и Facebook.

Без да знаят какво правят обаче, тези хора лесно могат да се превърнат от помощ в тежест. "Проблемът беше, че те са неорганизирани, случайни хора. Това може да създаде още повече проблеми – ако не знаят как да действат в една или друга ситуация, те самите могат да пострадат и за тяхното спасяване да трябва да се ангажират други хора", смята Йордан Божилов. Според него заложените в закона за бедствие и аварии текстове за доброволческите дружини трябва да бъдат използвани и дейността по идентифицирането и подбора им - разширена. "Трябва да имаме разработена система как да подпомогнем доброволците, да ги насърчаваме", казва експертът. В Германия например броят на готовите за реакция цивилни при някакво бедствие е десетки хиляди, а чиновниците в службите за извънредни ситуации са десетократно по-малко.

Най-важно от всичко обаче си остава превенцията, категоричен е Божилов: "На единица пари, да кажем един лев, вложен в превенция, той след това се възвръща като икономия от преодоляване на последиците в съотношение 1 към 8." Докато обаче чакаме някой да инвестира в това, всеки човек може просто да отвори сайта на общината си и да запамети простичка карта. И да направи една малка крачка от това да бъде "спасяван" към "спасител".

В три часа сутринта на 22 май, вторник, по-голяма част от жителите на столицата и околните населени места са дълбоко заспали. Само пет минути по-късно някои се юрват по чехли надолу по стълбищата, други вече са запалили колите си, а трети влизат в интернет и блокират най-големите български новинарски сайтове в опит да получат поне някаква информация какво става. Facebook беше препълнен. Причината за това, както със сигурност всички си спомняте, е земетресението в Перник.

Първоначалната реакция след грубото събуждане е човек да си спомни на какво са го учили в училище – да застане под касата на вратата или да се скрие под масата... Дни, а и седмици по-късно, природното бедствие остана основна тема за разговор в държавата, а началници от ниски и високи нива се надпреварваха да ни дават съвети и да уверяват, че всичко е под контрол и има план за действие, ако се случи нещо – наводнение, земетресение, пожари. Този план например включва, след разпореждането на вътрешния министър Цветанов, полицаи да обикалят по улиците с мегафони и да съобщават на населението, ако случайно земята се раздруса по-силно от 4 по Рихтер. През юни имаше още трусове, но вестителите на магнитуда така и не напомниха за себе си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    slonsco avatar :-|
    slonsco

    Системата ни за информиране на хората ебеше доставено за остаряла с 50 години и абсолютно неадекватна и саомо формална.Няма система за известяване на всички мобилни телефони в някакъв район за някаква опастност или за предаване на инструкции.Няма сайт или портал за информация при аварийна ситуация,достъпен безплатно през мобилната мрежа дори без сим карта,като 112.
    А доброволци има,държава няма.Голяма част от планинските спасители са доброволци,АСО към БФПД,които спасяват в пещери също. БУЛСАР-сдружение с идеална цел осигурява безплатно и безвъзмездно безопасността на плаване на малките плавателни съдове, като рибарски лодки, риболовни корабчета, яхти, сърфове и други подобни основно в близката пет милна крайбрежна зона,дори разполага и с плавателни съдове,собственост на доброволци.
    Нормативната уредба на доброволчеството е неадекватна,за действия ад хок липсва.
    И това при премиер-пожарникар.

  • 2
    ivanharalanov avatar :-|
    Иван Хараланов

    Спомняте ли си за гражданската отбрана на НРБ?
    http://ivan.haralanov.com/38-паметка-спомени-за-нрб


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.