Речта на края
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Речта на края

Речта на края

За проблема с премиера Дейвид Камерън и други българо-румънски истории на студенти

8258 прочитания

"Моля, не идвайте във Великобритания. Тук вали, работните места са малко и заплатите са ниски." Цитатът е от статия на The Guardian, посветена на поредните мерки, които министрите на Обединеното кралство обмислят да предприемат (този път под формата на негативна рекламна кампания, описваща Великобритания като непривлекателно място за живеене), за да се предпазят от вълната български и румънски имигранти след януари 2014 година. Наближаването на датата очевидно тревожи Великобритания на всички нива – неотдавна The Sun публикува на първа страница история за семейство със седем деца под заглавие "Алчни българи", общественото мнение, разбираемо, не е ласкаво, а политиците използват момента, за да предоговорят позициите си и премиерът на Великобритания Дейвид Камерън обеща референдум на съгражданите си, който да реши дали страната ще остане във или извън ЕС.

На фона на всички вълнения около демонизирането на новите имигранти в Обединеното кралство от няколко седмици насам на Анна Димитрова й се налага все по-често да обяснява, че "каруцата не е основното средство за придвижване в България". Така пише в последното й писмо, часове преди редакционното приключване на броя. Познаваме я и около други коментари, които е изпращала до редакцията в защита на студентските права, но първата ни лична среща е през януари в разгара на кампанията й за равни права за българските и румънските студенти във Великобритания, които се оказаха лесна мишена за британските еврофоби и популисти.

Анна Димитрова
Фотограф: Цветелина Белутова

След като преживява и чува достатъчен брой нелепи истории, свързани с административни затруднения, които съпътстват студентите от България и Румъния при получаване на разрешително за работа на територията на Великобритания, Анна Димитрова, на 22 години, създава група във Фейсбук (www.facebook.com/groups/beststoriesbulrom) и обединява около 5000 румънски и български граждани под мотото "Не съдете студентите по паспортите им". След това, вече със съмишленици, създават петиция на правителствения сайт на Великобритания, отправят отворени писма до българските институции, подготвят официални обръщения и към британските.

Седмица по-късно, когато задълженията й на вицепрезидент по студентските дейности в студентската асоциация на университета в Дънди  я връщат в Шотландия, тя настоява в писмото си: "Каузата ни да оцелее – борим се за правата на студентите." Целта е те да имат правото, каквото имат всички останали студенти на територията на Великобритания, включително и от страни, които не членуват в Европейския съюз, да работят срещу заплащане общо 20 часа седмично по време на семестъра и неограничено време през ваканциите.

Дела и документи

Документът, който узаконява правото на труд за българи и румънци в Обединеното кралство, по принцип се получава след кандидатстване в Агенция "Граници" (UK Border Agency). Задължителните условия са да бъде попълнен въпросник, наречен BR1 Application, и да се приготви комплект от документи и уверения. Проблемът е в процедурата, която става все по-тромава и поражда абсурдни казуси за студентите, които все още не са освободени от нея, макар че са студенти, а не алчни за социални помощи имигранти. Случаите, в които български и румънски студенти не могат да се дипломираът, защото университетът изисква платен стаж, който би бил незаконен без разрешението им за работа, нарастват. Под въпрос е и издръжката на онези, които се финансират чрез собствения си труд, вместо да разчитат на обезпечени родители.

Най-голямата заблуда за обучението в Обединеното кралство според Анна Димитрова е, че то "е само за децата на богатите" и допълва, че "все повече способни и амбицирани младежи успяват да намерят финансов модел, за да осигурят съществуването си тук". Тя например избира да учи в Шотландия, защото европейските студенти там са освободени от такса. "От друга страна, продължава Анна, след като е по-достъпно, следването в чужбина не би трябвало да е самоцел. Единствено хората, които оценяват предимствата на обучението тук, извън това, че са в чужбина, и обвързват тези предимства като инструменти към развиване на личния си професионален интерес, са хората, които успяват да се интегрират."

Виктор Радославов

Малко по-късно се срещаме и с Виктор Радославов, познат в музикалните и парти среди като Мечока. Той завършва висшето си образование по бизнес и връзки с обществеността в Ливърпул. Заминава с всичките си спестявания на 11 септември 2010 г. През октомври същата година заявява официалното си желание да получи разрешение за работа, като попълва BR 1 Application и приготвя необходимите документи за Агенция "Граници" - уверение от университета, че е студент, снимки, извлечение от банкова сметка в доказателство, че няма да е в тежест на социалните услуги на страната домакин и лична карта (изричното изискване е за оригиналния документ, копие не върши работа), която британските служители подозрително губят по време на трансфера. Следват пътувания до България, нов документ за самоличност, изпуснати крайни срокове и повторно кандидатстване. Междувременно правилата на Агенция "Граници" се променят в движение - вече има изискване за задължителна медицинска застраховка (с не особено конкретни параметри) и телефонните линии са затворени.

Alumni

След повече от година административно лутане и писане на писма между курсовите работи през март 2012 г. процесът за Виктор завършва благополучно с жълта карта. Спестяванията му са стопени и сега той се издържа, като работи на две места, но е доволен и от заплащането, и от образованието във Великобритания: "Образованието развива критичното и аналитичното мислене, учи те да си по-широко скроен, имаш достъп до всякакви източници за информация - електронни библиотеки и каквото поискаш, нямаш извинение, ако не си намерил нещо, защото морето от информация е огромно." Професионалната му оценка за връзките с обществеността на Агенция "Граници" в конкретната ситуация е следната: "Първото правило на теорията по комуникация е двупосочната комуникация. Според мен това липсваше от самото начало."

Петко Анчев

Kъм разговорите дотук добавяме и позитивния опит на възпитаника на Coventry University от септември 2009 г. Петко Анчев. При него всичко до момента минава "по вода". Той получава разрешението си за работа "лесно, бързо и ясно", и го описва така: "Отне не повече от месец и половина. Попълних апликация/въпросник. Споделих малко информация за финансовото си състояние, заедно с това обещах, докато пребивавам тук, да не стигна дотам, че държавата да трябва да ме издържа."

Сега Анчев е на 22 години и работи за университета, като помага в отдела за поддържане на отношенията с бивши, вече завършили образованието си, студенти на университета (Alumni Office). Казва, че всяка година "университетът провежда кампания за набиране на средства и очаква скромна финансова подкрепа от хората, завършили тук, които се предполага, че вече са се реализирали в професионалния свят. Разговарям по телефона със стотици от тях. Практиката е често срещана в университетите на Запад."

Между българската и британската образователна ситема Анчев избира британската "добре помислена методика на обучение". Впечатлява се от хората, които взимат решения за съдържанието на всеки курс в департамента, "като се стремят да балансират теоритичата и практическата част от обучението и се интересуват от това какво търси и изисква индустрията от бъдещите служители." Той вярва, че в България това все още липсва и разпознава още един основен проблем на българската образователната система - "липсата на добре подготвени преподаватели" с уточнение, че "това съвсем не е първоизточник на всички проблеми в сектора, но е лесно забележим и основен. Наясно съм, че и за тях е трудно – възнагражденията им са пренебрежимо ниски, а не трябва да е така."

След три месеца Петко Анчев ще завърши специалността "Промени в климата" и в момента работи върху финалния си проект - дисертация от 10 000 думи на тема генните модификации на земеделските култури. "Наред с това, допълва той, правя стъпки за реализирането на бизнес идея, която имам от края на миналата година. Ако всичко върви по план, до юни месец идеята трябва вече да се е превърнала в съвсем истинска компания. Университетът ме подкрепя много в този процес – от първоначалното финансиране, което получих безвъзмездно, до менторството от опитен бизнес консултант. Много се вълнувам и нямам търпение за времето, когато ще мога да концентирам цялата си енергия в подготовката на продукта."

Студенти от двете страни

Александра Богату

Александра Богату е на 19 години и все още е финасово зависима от родителите си. Студентка е в University College London, специалност "Икономика и бизнес с Източноевропейски науки" и е един от основните участници в кампанията за равни права за студентите от Румъния. В началото е очаквала от Великобритания "да постъпи правилно и да гарантира на румънските и българските студенти свободен достъп до пазара на труда", но сега просто иска "Обединеното кралство да спази закона и да издаде жълти карти за румънските студенти "незабавно" (както е отбелязано в Договора за присъединяването) в срок от 20 дни (според препоръките на самата UKBA)." Нейната мечта е един ден да стане румънски политик и да не й се налага да се занимава с въпроси, свързани с дискриминацията. Надява се, дотогава ЕС вече да е свободна трибуна, "където отношението към всички граждани е еднакво, с уважение, морал и почтеност, каквито заслужават".

Коментарът на Богату за покрепата от румънските институциите в Румъния е положителен - тя разказва за официалното становище на Министерство на външните работи, за въпросите, отправени от министъра по социалните въпроси на Румъния, за румънското посолство в Лондон, което също им предлага съдействие за каузата.

Писмото от Анна Димитрова, която в момента се опитва да подсигури финансовия аспект за магистърската си степен в едно от най-добрите училища за международни отношения - Johns Hopkins School of Advanced International Studies (с почетни възпитаници Мадлин Олбрайт и Хилари Клинтън) също завършва с благодарност към институциите и продължава: "Искрено се надяваме нещата да не спрат дотук и темата да бъде преследвана от отговорните институции до достигане на адекватно и категорично решение.

Намеренията на британския премиер Дейвид Камерън относно референдума, медийното нагнетяване на гражданското мнение спрямо българите и румънците и растящата подкрепа на инициативи, целящи ограничаването на българи и румънци във Великобритания, са сигнали, че ако не бъде разрешена ситуацията с работните права на българските и румънските студенти сега, бъдещето на тази група остава нерешено до 2017/2018 г., нещо, което ги прави уязвими на трудовия пазар и води до редица други негативни ефекти.

Така развилата се ситуация сега оборва аргумента, че кампанията ни е лишена от смисъл, тъй като ограниченията падат през 2014 г. Една от тиражираните хипотези в момента, е че Камерън ще се опита да преговаря редица, предварително взети ангажименти към ЕС, един от които по въпроса за допускането на българи и румънци до британския трудов пазар. Борбата си заслужава. Скоро ще пуснем и отворено писмо до британските медии и институции. За жалост връщането към Обединеното кралство след ваканция в България и изпити ни забавиха."

Очакваме продължение на www.facebook.com/groups/beststoriesbulrom

"Моля, не идвайте във Великобритания. Тук вали, работните места са малко и заплатите са ниски." Цитатът е от статия на The Guardian, посветена на поредните мерки, които министрите на Обединеното кралство обмислят да предприемат (този път под формата на негативна рекламна кампания, описваща Великобритания като непривлекателно място за живеене), за да се предпазят от вълната български и румънски имигранти след януари 2014 година. Наближаването на датата очевидно тревожи Великобритания на всички нива – неотдавна The Sun публикува на първа страница история за семейство със седем деца под заглавие "Алчни българи", общественото мнение, разбираемо, не е ласкаво, а политиците използват момента, за да предоговорят позициите си и премиерът на Великобритания Дейвид Камерън обеща референдум на съгражданите си, който да реши дали страната ще остане във или извън ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    omniam avatar :-|
    omniam

    Мнението на Петко Анчев за българската система е излишно в тази статия. Браво на румънските и българските студенти, които си защитават правата. Искрено им желая успех, защото те пазят не само себе си, но и достойнството на народите ни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK