Британската актриса Хелън Мирън сподели неотдавна в интервю за The Daily Beast колко важно е било за нея да се въплъти в ролята на Елизабет Втора (за която заслужено получи "Оскар" през 2006 г.). Връщайки се към корените си в т.нар. британска работническа класа, тя си спомни как майка й веднъж била спряна от портиера на супермаркет в централен Лондон с думите: "Извинете, госпожо, но имате ли някаква работа тук?"
Всички сме чували истории за класовото разделение във Великобритания, но сме свикнали да ги свързваме повече с миналото, описвано от майстори като Дикенс, а не със съвременната модерна Британия, която много често изглежда приветлива въпреки пословично лошото време и хляба, който има вкус на дунапрен.
Не съм очарован (нито изненадан) от параноята на британските консерватори и преди няколко дни направих специална карта за тях.
Част от торите във Великобритания, особено тези, които са изявени хардлайнери, демонстрират една много специфична арогантност, която е типична за хора, свикнали дотолкова със своя привилегирован статус, че са готови да заложат имиджа на страната си, ако според тях това може да реши някакъв техен прагматичен (икономически) проблем.
Идеята за негативната кампания срещу Румъния и България е абсолютна трагикомедия. Тя не е изолиран случай, а е част от постоянния сблъсък на класови интереси в страната. В този смисъл не бива да я приемаме като насочена лично срещу нас самите, защото в очите на подобни хора разликата между една българка и майката на Хелън Мирън е абсолютно нулева. И на двете ще бъде зададен същият въпрос. "Извинете, но имате ли някаква работа тук?"
Много от консерваторите, които съзнават абсурда на тази негативна кампания, въпреки всичко я поддържат, защото тя носи краткосрочни политически дивиденти. Заплахата с имигранти е един от мощните инструменти за сплашване на електората във Великобритания и те го използват до дупка по подобие на терористичните заплахи в Щатите.
Много интересни статии се появяват напоследък в The Telegraph, пълни с "лични" истории на англичани, чиито китни квартали от детството днес били превърнати едва ли не в предградия на Кайро или Исламабад... и как белите се чувствали като обсадено малцинство, изложено на атаки от всички страни.
Казано накратко, бесен съм. Обиден съм им двойно. Първо, като българин и, второ, като човек, който е бил изключително повлиян от британската култура. И двете неща са ми мили по чисто сантиментални причини, не съм патриот, нито англофил, но знам, че тези две култури не могат и не биват да бъдат свеждани до метафори за неграмотни работници, които се страхуват от дъжд, или пък до арогантни аристократи с криви зъби. Много от познатите ми британци са също бесни, защото изпитват срам и от подобен идиотизъм. И да, в интернет отзвукът е много негативен, аз самият продължавам да взимам участие, защото смятам, че трябва да сме по-самоуверени като нация и да отиграваме умно и достойно всеки опит да бъдем унизени.
В края на краищата има повече английско говорещи българи, отколкото български говорещи британци, така че всеки път, когато обсъждат малоумните си тактики, мислейки си, че никой не ги чува, нека им напомняме, че разговорът се записва. И след това ще бъде цитиран навсякъде. Ще ги цитираме в Twitter, във Facebook, в блоговете си, в баровете, кръчмите, по градинки, поляни и, както Чърчил обичаше да казва - по плажовете.
И нека, ако тези лицемери решат да поставят каквито и да било бариери за български граждани, независимо с какво ги оправдават, да извадим нашите собствени бариери и да ги спрем на нашата граница. Искрено се надявам правителството ни да прояви малко характер в случая, а не само да ни представят като дипломация шегичките с бойни изкуства в Белия дом.
58 коментара
Аз пък не разбирам защо сме им бесни на англичаните?
Вие замисляли ли сте се кой ни представлява през Европа? Кое е лицето което виждат и запомнят като българи?
Ами това са циганите - онези ревящи, просещи деца по улиците на големите градове; грозните проститутки по магистралите; немитете и некъпани с месеци спящи под мостовете техни бащи и дядовци..
За колко англичани под понятието българин се разбира някое младо 30 годишно момче с костюм и вратовръзка, работещо в модерен офис?
Тази карта от "Атласа на предразсъдъците" е страхотна! Браво, Янко!
До коментар [#1] от "bestbuy":
Аз пък мисля, че повечето от Островните Другари не са и виждали българин. Тяхната представа за нас се ограничава с това, което им сервира вестник THE SUN, който е малко по-глупав от тукашния жълт труд (примерно). Колкото им е заблудена представата за това какво е "вестник" (THE SUN става най-много за тоалетна хартия, ама от най-евтината), толкова им е изкривена представата и за тукашната действителност.
Янко, аплодисменти и от Vomitorium-a.
.. "лични" истории на англичани, чиито китни квартали от детството днес били превърнати едва ли не в предградия на Кайро или Исламабад... и как белите се чувствали като обсадено малцинство, изложено на атаки от всички страни.
Казано накратко, бесен съм. .. "
--------------------------------------------------
аФторе, а защо си сложил "лични" в кавички?! ..
Аз мога лична история да ти разкажа, за едно китно село в Балкана .. където съм бил всяко лято ... и в момента белите там са обсадено малцинство изложено на атаки от всички страни ..
И аз съм бесен! Станахме двама!
Та "лични" защо е с кавички, не разбрах??!
Или всяка жаба да си знае локвата ама взеха да щъкат като раци:)
Янко Цветков да нарисува една карта "Европа според българите". Ще е доста по-интересна.
До коментар [#8] от "ajsaider":
Ще трябва да измислиш нещо по-сериозно от "толераст", за да ми влезеш под кожата. Ксенофобията и хомофобията не са неща, които ме карат да треперя от ужас.