Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

21 7 фев 2013, 11:37, 20511 прочитания

Ангелски езици

Осем писателски истории за преодоляване на държавни граници, езикови и други бариери

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Лолита" заема четвърто място в Modern Library's 100 Best Novels, класацията на стоте най-добри книги, написани на английски през миналия век. Владимир Набоков се ражда в Санкт Петерсбург в семейство на интелектуалци, в което непрекъснато се превключва между руски, френски и английски. Още преди политическите обстоятелства завинаги да изгонят семейството му от Русия, за Владимир Набоков се твърди, че говори английски по-добре, отколкото руски. Представените на следващите страници съвременни писатели имат нещо общо с Набоков - често принудени против волята си да напуснат родината си, те се оказват в нова държава с изгарящото желание да пишат на език, който не е техен. Без значение от езика, на който пишат, историите им често си приличат. Следвайки правилото, че добрият писател пише най-добре за себе си, на страниците на техните книги оживяват истории със силен имиграционен мотив.
Ако сте в книжарница в държава като Великобритания, Франция или Германия, книгите на тези автори ще откриете на отделен рафт, подредени според региона на света - Северна Африка, бивша Югославия, Близкия изток - който те описват, често по собствени спомени. Ако имат късмет, при озоваването си в новата среда те носят със себе си достатъчен като за начало запас от думи. В противен случай започват да учат чуждия език по същия начин, по който той се преподава в детската градина - с картинки и мъчително повтаряне, с тази разлика, че отдавна не са на 3-4 години. Днес те са писатели, които също като Набоков могат с лекота да сменят езици. Писането на литература на чужд език, както всяка друга добре свършена работа, изисква усилие, което за авторите, представени тук, начинаещи или утвърдени, с дебютна книга или на път да приключат поредното заглавие, започва по един и същ начин: "Сядаш и пишеш."


Ружа Лазарова,

България - Франция


Фотограф: Павел Червенков

В един изключително слънчев ден в края на септември Ружа Лазарова пие второто си за деня кафе в К.Е.В.А. "Абсолютна лудница", отсича тя миг след като е казала "Здравей". "Но не се отказвам." Ружа пристига на срещата с колело, което предвид софийския й адрес и движението по улиците заслужава орден за храброст. Българската премиера на "Органът на мълчанието", четвъртият й написан на френски роман, е след два месеца (бел.ред. - интервюто е правено през септември, книгата вече отдавна е по книжарниците). Напрежението, съпътстващо превода на книгата на български, вече се усеща. Ружа, както и при "Мавзолей", успешната семейна история, донесла й много положителни рецензии и читатели в България и Франция, разчита на преводач, в този случай Веселин Трандов. "Страхувах се, че превеждайки, ще напиша книгата отново", казва Ружа.


Писането за нея е територията, на която двата й езика - български и френски - непрекъснато си  взаимодействат, дори и резултатът да излиза само на един език. "Пишейки на френски, никога не съм имала усещането, че съм достигнала момента, в който по-добре не може да стане. Аз непрекъснато се уча, и на френски, и на български. Един език не се обхожда ей така, нито като познание, нито като изразно средство. Освен това един език не е застинал, променя се непрекъснато, трябва да го следиш.

Следя и себе си. Сякаш, докато пиша на френски, механизмите на българския продължават да функционират."

"Органът на мълчанието" проследява емоционалната връзка на жертва на тоталитаризма от Източна Европа с нейния два пъти по-възрастен психотерапевт, оцелял от холокоста полски евреин. И двамата герои в книгата говорят френски с акцент, но всъщност ги свързва много повече. За Ружа "Органът на мълчанието" може би ще бъде краят на темата за сенките от миналото, която така упорито я преследва.



Тя започва да пише още през 80-те в България, но писането става нейно основно занимание именно във Франция, където живее повече от 20 години. Има ли теми, запазени за френския език, и въпроси, които би разнищила по-добре на български? "Не е въпрос на сюжет, а на страната, в която се намираш", убедена е Ружа. Промяната на местожителството означава и промяна на езика - Ружа се опитва да пише по-често на български. Първите два разказа вече са готови. "За мен главният въпрос е какво да разкажа и как, а не на какъв език ще го пиша. Все пак с френския имам по-голям опит, въпреки че не ми е майчин. Не си задавам толкова много въпроси, просто пиша. Има една Ружа, която понякога е във Франция, понякога в България, навсякъде е у дома си, но и навсякъде е чужденка."

Книгите й на френски й носят номинации за престижни награди като Голямата награда на читателките на списание ELLE (2010), наградите Louis Guillou и Prix des Lillas, както и наградата Soroptimist за най-добра франкофонска писателка (2012). Темата за чуждия език я вълнува и като тема за писане. През 1998 г. на френски излиза книгата й "На върха на езика", разказваща за млада чужденка в Париж бореща се с клопките на френския. Навлизането в тънкостите на един език не е ли знак за съзряване, пита се Ружа в книгата.

Рецензията на La Nouvelle Alternative най-добре отговаря на въпроса коя е Ружа Лазарова. "Дали тя е  български писател, който твори на френски, или френски писател с български произход? Въпросът няма значение. Бихме казали, че се е родил европейски писател."

 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 4296 прочитания

Шоуто трябва да продължи, но как 2 Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

22 май 2020, 3245 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
ЛИК е мъртъв, да живее lik-bta.bg

Нещо се случи с най-старото и авторитетно списание за световна култура у нас

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10