Васил Богданов
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Попитали един умен човек дали се гордее, че е българин. Той отвърнал: "Аз и да се гордея, и да не се гордея, пак ще съм си българин, така че е по-добре да се гордея." Това е хубава шега, но за съжаление някои хора взимат твърде насериозно въпроса с националната принадлежност. Да се гордееш, че си българин, е все едно да се гордееш, че си с кафява коса. А и в твърде кресливото манифестиране на националността винаги се усеща един смущаващ хармоник – високочестотният писък на чувството за уникалност и превъзходство спрямо останалите нации.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
5 коментара
Няколко снимки от ателието, в което се шият знамена:
http://vasilbogdanov.wordpress.com/2013/03/01/%D0%
Скоро гледах по един немски ТВ канал анкета на улицата с въпрос: "Гордеете ли се, че сте немец?" От запитаните над 20 човека никой не отговори утвърдително, а един дори репликира: "Защо да се гордея? Та аз нямам никаква заслуга за това! Да си немец, е удобство, предимство, но гордост? Не."
Представих си отговорите на аналогичен въпрос при нас...Темата "българското знаме" обаче е по-особена. Според мен знамето ни още не е излязло от Ренесанса си, който започна на Мундиал'94 и се "развихри" особено с голямата емиграционна вълнá. До ден-днешен прави впечатление и своеобразният фетишизъм към него в България от страна на редовите българи и неглижирането му от институциите. Ако бяхме нормална държава, и отношението към знамето със сигурност щеше да е по-прагматично.
поздравления за текста! :)
Именно, да си българин, това е факт, към който нямаме никакво отношение - нито вина, нито заслуга. Трябва да го приемем точно като даденост, да не се срамуваме или гордеем. Да го носим с достойнство и да не излагаме българското си име, защото това са родителите, приятелите, родния край. За чужденците България това сме ние, ако харесат нас, ще харесват и българите изобщо.
До коментар [#2] от "Мария":
няма място за друго мнение , нищо че твоето горчи;)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.