Хипстър Петър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хипстър Петър

Хипстър Петър

Кратка история на една интересна субкултура по света и у нас

32791 прочитания

Един от ключовите митове за хипстъра е, че няма дефиниция – каквото и да прочетете за него, вече няма да е вярно. Истината е, че ако на това място имаше тест за хипстъри, много от вас щяха да отбележат по няколко точки. Но никой истински хипстър никога не би се самоидентифицирал като такъв. Защото първото правило на хипстъра е, че признат хипстър е половин хипстър. Дори единственият филм, който се отнася директно към тази субгрупа в заглавието си, се казва "Аз НЕ съм хипстър" (преведен по познатите места в нашето онлайн простраство като "Аз не съм битник"). Етикетът "хипстър" е обвинение, запазено за конкурентите в състезанието за това кой е по-куул и често се ползва като синоним на "позьор" и "имитатор" от самите хипстъри. Накратко, само хипстър може да обиди хипстър.

Съвременният хипстър се появява в края на 90-те години и "съзрява" на две вълни: първата затихва около 2003 г., когато за малко да празнуват изчезването му, преди да се завърне по-еклектичен от всякога през 2004 г., та чак досега.

Хипстърът е като порното: ще го познаете, когато го видите. Той е човек, чиито вкусове, социални умения и гледни точки се считат за куул от хората, които са куул. Ако го срещнете във всекидневието си, незабавно ще се отличи от обичайната маса от хора, защото избягва или довежда до крайност всичко, което мейнстриймът обожава.

Хипстърите се появяват като антипод на консуматорското общество, докато то запълва времето си с риалити телевизия и поп култура на конвейер, храни се във "фууд корнъра" в моловете и пазарува от масовите вериги за конфекция. В първите си години течението стъпва на основите на деведесетарската младежка алтернативна и инди (от indie - независим) култура, която се самооопределя като отрицание на консуматорството.

По това време хипстърът в Щатите изглежда като изваден от осемдесетарски полароиден кадър: мрежова шапка с козирка, тесен бял потник, мустак тип "селска чест", тениска на местния треторазряден отбор, с татуировки и PBR в ръка – бира, произвеждана в Милуоки и употребявана главно от работници, известна с ниската си цена и отвратителния си вкус. След като хипстърите прегръщат марката, остава единствено отвратителният й вкус, защото цената й скача двойно.

Преведено на български, това изглежда така: мрежова шапка с козирка от секънд хенд или изгубена от някой курортист на Слънчев бряг, тениска на Atari и "Ломско" в ръка.

Естествената среда на първите хипстъри е кварталът Уилямсбърг в Ню Йорк. Именно един негов обикновен жител, Робърт Ланхъм, публикува първия "Наръчник на хипстъра" през 2003 г. Все пак на кого другиго можеш да разчиташ за обстоен и обективен профил, ако не на съседите. Излизането на книгата, която цели да дефинира и документира навиците им, обаче почти изцяло съвпада с времето, когато за пръв път масовата хипстърска мода в САЩ затихва и привидно изглежда, че хипстърите са на изчезване.

Хипстърът е мъртъв. Да живее хипстърът

Възроден от новата "зелена" ековълна, след 2004 г. хипстърът пренасочва интересите си от упадъчната white trash култура на покрайнините към корените си – дива природа, скаутски лагери, кънтри и американска фолк естетика, дори индианска култура. Манифестът му вече не е списание Vicе, а музикалното онлайн издание Pitchfork. Революционерските бради заменят чичковия мустак, фланелените карирани ризи и грубите планински обувки се завръщат. Шаловете стават унисекс и се носят във всеки сезон и под всякаква форма. С една дума, контингентът на "+това" по всяко време.

Втората, по-зряла вълна вече идва с претенцията за ексклузивност - хипстърите знаят за всички нови и куул неща преди всички останали. Графично това може да бъде обобщено така: http://columnfivemedia.com/visual-storytelling-hipster-venn-diagram/

Въпреки че я отрича, хипстъризмът е логична последица от масовата потребителска култура и също като нея прегръща вещоманията. Но не безразборната консумация на кило, като при разпродажба, а внимателно подбрана колекция от вещи, които формират точно определена естетика и идентичност. Като музей на носталгията - в началото е жилетката на Силвия Плат, после очилата с дебели рамки на Бъди Холи, ботушите на Керуак, брадата на Хемингуей. В България прибавете възродена любов към "Балканчето", фотоапаратите с лента, презаписването на касетки, платнените торбички за пазар, ако сте по-смели, дори чушкопека. Под претекст за "иронично", задължително става и използването на множество трудно приложими предмети от миналото - музикални касетки, уокмени, стари соцплакати, пишещи машини, телефони с шайба.

Друг отличителен белег на хипстърите са дълбоки познания и препратки към почти всички по-силни следвоенни културни течения - през битниците, хипи ерата, пънка, та чак до грънджа. Смесването на елементи от поп културните течения и пародирането се превъръщат в нова чувствителност. Тъй като на българските хипстъри се налага да преминат през всички тези стадии за много по-кратък период от време, те могат всяка седмица да сменят естетиката. Като Хелоуин на стероиди - избираш тоалета си в очакване околните да познаят кого имитираш - пънк, електро, кънтри или обикновен nerd.

Ако има поне един моден закон при хипстърите, това са тесните дънки – както за мъже, така и за жени. Финалният щрих е от гардероба на баба и дядо + съответния ироничен поп елемент на деня - леопардови шарки, змийски десени. При всички положения трябва да се запитате: изглеждам ли достатъчно зле по общоприетия стандарт. Когато постигнете това, добавете секънд хенд елек от заешка кожа и сте в играта.

Въпреки че черпят вдъхновение от покрайнините и провинцията, хипстърите се чувстват най-добре в градски условия, което не е учудващо. Хипстърите, които ще видите в популярните блогове с фотографии като http://lookatthisfuckinghipster.tumblr.com/, изглеждат по начин, по който трудно биха оцелели и в някои софийски квартали, да не говорим на село. Това не им пречи в неделя да отскачат до битака в Малашевци на лов за "находки", за разлика от американските си себеподобни, чийто най-популярен хипстърски магазин (Urban Outfitters) се издига гордо на 5-о авеню. Друго обичайно място, което ври и кипи с хипстъри, е Женският пазар, най-близкото до farmers market, което ни се е случило.

Вечер местните хипстъри може да откриете в бар, където няма да ви поискат лична карта и алкохолът ще е само български. Бившето кино "Влайкова", където годината все още е 1980, официално фигурира като хипстърско убежище в еднодневния гид на New York Times за столицата.

Хипстърите се интересуват се от всякакъв тип фотография освен дигитална - лентова, ломо, полароид, но тъй като не всеки може да намери и борави с лентов фотоапарат, често се снимат с телефон и обработват снимките си с филтри за "автентичен" ефект. Нещо като снимките за новите български лични карти - в профил, сивкав до бледожълт нюанс, едва доловими контури - и всеки заприличва на член на ню уейв банда.

Професия

Разделът Hipster work ethic в сайта на The Hipster Handbook отваря празна страница. Така че нямам никаква представа какво работят хипстърите. Приемам, че не гледат с добро око на професията изобщо, затова нека кажем, че те имат по-скоро призвание: артист, музикант, художник, бариста.

Език

Подобно на ескимосите, които имат 17 названия за сняг, хипстърите използват много различни думи за "куул". "Куул" не е една от тях. Повечето са директни заемки от английски език и никой не знае точно какво означават - например "суаг" и степенуваните му форми. Хипстърският жаргон е силно повлиян от интернет, всичко необичайно и извън общоприетите норми се брои. Напримертозитекстбезнитоединспейсисамосмалки букви.

Музика

Може да слушате всичко, стига да го назовавате с независимия лейбъл, който го издава. Ето така: "Пуснал съм си новия албум в каталога на Matador. Също така може да слушате всичко иронично. Освен метъл.

Философия

Каквото и да правят хипстърите, правят го с ирония. Никога не показват емоция и не полагат усилия. Адекватен отговор във всяка една ситуация е "все едно", познато още като "заеби". Преди време се заговорих с момиче, на което направих комплимент за пазарската чанта с надпис "Дъгите са тъпи". Реших, че няма да станем приятелки, когато добави, че трябва да видя и другата й чанта с надпис "Хората са тъпи".

Книги

Трудно е да се каже какво четат, защото по времето, по което четете това, те вече са го надраснали - но черпят от дискретния нихилистичен чар на Буковски, Гинсбърг, Керуак.

Навици

Хипстърите са първата субкултура с детайлно документирани хранителни навици. Има цяла социална мрежа, посветена на тази тема - Instagram. Съдейки по хилядите снимки всяка сутрин, всеки истински хипстър закусва багета, кроасан или парченце ябълка върху ленена покривка на райе. Което е доста учудващо, имайки предвид, че средното тегло на един хипстър в разцвета на силите му не надвишава 50 килограма с мокра брада.

Освен да снимат храната си, задължително намират време да напишат нещо проникновено в бележника, тъмблъра или туитъра си. Често е цитат от Керуак, Гинсбърг или Боб Дилън.

Хипстърите много държат на авторството и това кой първи е открил нещо. Важно е да се знае, че ако се окаже, че харесвате общи неща, те са го открили много преди вас. Така че, ако ви се наложи да повторите нещо от тази статия, моля да отбележите, че сте го чули първо от мен.

Спорт

Въпреки че един основните им атрибути - пощальонската чанта и колелото без скорости, познато още като fixie - са заимствани от велосипедистите куриери в Ню Йорк, които са едни от най-здравите физически младежи, нито един хипстър в интернет не изглежда като да е бил любимец на учителя по физическо. Затова съществуват Хипстърските олимпийски игри. Провеждат се традиционно в Берлин и включват различни дисциплини - хвърляне на очила с рогови рамки, състезание по въртене на винилови плочи и надбягване с пазарска чанта. Представям си го като игра на покер - състезателите трябва да са едновременно мотивирани да спечелят, но да изглеждат все едно не им пука.

Като всяко течение хипстъризмът ражда своя контракултура - антихипстърите, които са толкова обсебени от идеята да ги заклеймят, че стигат до крайности и стават по-досадни от самите тях. Нещо като бивш пушач.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK