С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

16 28 фев 2013, 13:56, 30650 прочитания

Хипстър Петър

Кратка история на една интересна субкултура по света и у нас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Хипстър Петър


Един от ключовите митове за хипстъра е, че няма дефиниция – каквото и да прочетете за него, вече няма да е вярно. Истината е, че ако на това място имаше тест за хипстъри, много от вас щяха да отбележат по няколко точки. Но никой истински хипстър никога не би се самоидентифицирал като такъв. Защото първото правило на хипстъра е, че признат хипстър е половин хипстър. Дори единственият филм, който се отнася директно към тази субгрупа в заглавието си, се казва "Аз НЕ съм хипстър" (преведен по познатите места в нашето онлайн простраство като "Аз не съм битник"). Етикетът "хипстър" е обвинение, запазено за конкурентите в състезанието за това кой е по-куул и често се ползва като синоним на "позьор" и "имитатор" от самите хипстъри. Накратко, само хипстър може да обиди хипстър.

Съвременният хипстър се появява в края на 90-те години и "съзрява" на две вълни: първата затихва около 2003 г., когато за малко да празнуват изчезването му, преди да се завърне по-еклектичен от всякога през 2004 г., та чак досега.


Хипстърът е като порното: ще го познаете, когато го видите. Той е човек, чиито вкусове, социални умения и гледни точки се считат за куул от хората, които са куул. Ако го срещнете във всекидневието си, незабавно ще се отличи от обичайната маса от хора, защото избягва или довежда до крайност всичко, което мейнстриймът обожава.

Хипстърите се появяват като антипод на консуматорското общество, докато то запълва времето си с риалити телевизия и поп култура на конвейер, храни се във "фууд корнъра" в моловете и пазарува от масовите вериги за конфекция. В първите си години течението стъпва на основите на деведесетарската младежка алтернативна и инди (от indie - независим) култура, която се самооопределя като отрицание на консуматорството.

По това време хипстърът в Щатите изглежда като изваден от осемдесетарски полароиден кадър: мрежова шапка с козирка, тесен бял потник, мустак тип "селска чест", тениска на местния треторазряден отбор, с татуировки и PBR в ръка – бира, произвеждана в Милуоки и употребявана главно от работници, известна с ниската си цена и отвратителния си вкус. След като хипстърите прегръщат марката, остава единствено отвратителният й вкус, защото цената й скача двойно.



Преведено на български, това изглежда така: мрежова шапка с козирка от секънд хенд или изгубена от някой курортист на Слънчев бряг, тениска на Atari и "Ломско" в ръка.

Естествената среда на първите хипстъри е кварталът Уилямсбърг в Ню Йорк. Именно един негов обикновен жител, Робърт Ланхъм, публикува първия "Наръчник на хипстъра" през 2003 г. Все пак на кого другиго можеш да разчиташ за обстоен и обективен профил, ако не на съседите. Излизането на книгата, която цели да дефинира и документира навиците им, обаче почти изцяло съвпада с времето, когато за пръв път масовата хипстърска мода в САЩ затихва и привидно изглежда, че хипстърите са на изчезване.

Хипстърът е мъртъв. Да живее хипстърът

Възроден от новата "зелена" ековълна, след 2004 г. хипстърът пренасочва интересите си от упадъчната white trash култура на покрайнините към корените си – дива природа, скаутски лагери, кънтри и американска фолк естетика, дори индианска култура. Манифестът му вече не е списание Vicе, а музикалното онлайн издание Pitchfork. Революционерските бради заменят чичковия мустак, фланелените карирани ризи и грубите планински обувки се завръщат. Шаловете стават унисекс и се носят във всеки сезон и под всякаква форма. С една дума, контингентът на "+това" по всяко време.

Втората, по-зряла вълна вече идва с претенцията за ексклузивност - хипстърите знаят за всички нови и куул неща преди всички останали. Графично това може да бъде обобщено така: http://columnfivemedia.com/visual-storytelling-hipster-venn-diagram/

Въпреки че я отрича, хипстъризмът е логична последица от масовата потребителска култура и също като нея прегръща вещоманията. Но не безразборната консумация на кило, като при разпродажба, а внимателно подбрана колекция от вещи, които формират точно определена естетика и идентичност. Като музей на носталгията - в началото е жилетката на Силвия Плат, после очилата с дебели рамки на Бъди Холи, ботушите на Керуак, брадата на Хемингуей. В България прибавете възродена любов към "Балканчето", фотоапаратите с лента, презаписването на касетки, платнените торбички за пазар, ако сте по-смели, дори чушкопека. Под претекст за "иронично", задължително става и използването на множество трудно приложими предмети от миналото - музикални касетки, уокмени, стари соцплакати, пишещи машини, телефони с шайба.

Друг отличителен белег на хипстърите са дълбоки познания и препратки към почти всички по-силни следвоенни културни течения - през битниците, хипи ерата, пънка, та чак до грънджа. Смесването на елементи от поп културните течения и пародирането се превъръщат в нова чувствителност. Тъй като на българските хипстъри се налага да преминат през всички тези стадии за много по-кратък период от време, те могат всяка седмица да сменят естетиката. Като Хелоуин на стероиди - избираш тоалета си в очакване околните да познаят кого имитираш - пънк, електро, кънтри или обикновен nerd.

Ако има поне един моден закон при хипстърите, това са тесните дънки – както за мъже, така и за жени. Финалният щрих е от гардероба на баба и дядо + съответния ироничен поп елемент на деня - леопардови шарки, змийски десени. При всички положения трябва да се запитате: изглеждам ли достатъчно зле по общоприетия стандарт. Когато постигнете това, добавете секънд хенд елек от заешка кожа и сте в играта.

Въпреки че черпят вдъхновение от покрайнините и провинцията, хипстърите се чувстват най-добре в градски условия, което не е учудващо. Хипстърите, които ще видите в популярните блогове с фотографии като http://lookatthisfuckinghipster.tumblr.com/, изглеждат по начин, по който трудно биха оцелели и в някои софийски квартали, да не говорим на село. Това не им пречи в неделя да отскачат до битака в Малашевци на лов за "находки", за разлика от американските си себеподобни, чийто най-популярен хипстърски магазин (Urban Outfitters) се издига гордо на 5-о авеню. Друго обичайно място, което ври и кипи с хипстъри, е Женският пазар, най-близкото до farmers market, което ни се е случило.

Вечер местните хипстъри може да откриете в бар, където няма да ви поискат лична карта и алкохолът ще е само български. Бившето кино "Влайкова", където годината все още е 1980, официално фигурира като хипстърско убежище в еднодневния гид на New York Times за столицата.

Хипстърите се интересуват се от всякакъв тип фотография освен дигитална - лентова, ломо, полароид, но тъй като не всеки може да намери и борави с лентов фотоапарат, често се снимат с телефон и обработват снимките си с филтри за "автентичен" ефект. Нещо като снимките за новите български лични карти - в профил, сивкав до бледожълт нюанс, едва доловими контури - и всеки заприличва на член на ню уейв банда.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8471 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3537 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Патриотични игли

Често патриотизмът ни е съшит с бели конци (буквално), и то в Китай

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10