Съседи в повече

Малко преди Европейския ден на съседите проверяваме настроенията в София и срещаме четирима квартални активисти

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Слънчево, с павета 

Пейо Колев

На втория ден от инициативата за запазване на паветата на ул. "Цар Иван Асен II" подписите в тетрадката в "Баш бар" са 673. Млада жена с дете спира, записва името си. Възрастна дама я изчаква, за да направи същото. Дискусии, агитации и обяснения няма, въпроси също, два пъти дочувам само: "Браво, добре че го направихте!" Списъците се пълнят сами. В началото на улицата, в "Арт клуба", е сложена още една тетрадка, към онзи момент със 185 гласа. Там ме чака и Пейо Колев – един от инициаторите на подписката, особено активен в интернет и фейсбук страницата на каузата "Да спасим нашата улица "Цар Иван Асен ІІ". Организаторите, както по-късно ще уточни той, са стотиците хора, решени да се преборят за запазването на почти единствената улица в София във вида, в който е създадена (заедно с ул. "Шипка"), като не позволят паважът да бъде заменен от асфалт и "Иван Асен II" да се превърне в поредната скоростна отсечка.

Пейо (39 г.), трето поколение художник, фотограф, познат в общественото пространство преди всичко като създател на сайта Lost Bulgaria за архивни кадри от българската история, живее на улица "Цар Иван Асен II" откакто е роден. Атмосферата на квартала му помага да се ориентира към основните си занимания днес – издирване и систематизация на архиви, консултиране на филмови и документални продукции и сътрудничество с различни издания за всичко, свързано с изображения от миналото.

Когато се виждаме за срещата, Пейо е видимо уморен, но с желание разказва за проблема още от самото му начало. Покрай пълзящия уличен ремонт, по време на който започват да се изнасят паветата, се дочуват слухове – настилката ще бъде подменена с асфалт. Набързо организираният щаб в "Баш бар" се втурва да проверява в общината и открива "маскирана информация" за предвидена цялостна реконструкция и рехабилитация на улицата. "Цялото нещо е таксувано като авариен ремонт на "Софийска вода", която променя водопровода. Една чудесна мисия – никой няма нищо против, обяснява Пейо. Малката подробност е, че в този технически проект е упоменато, че настилката ще се замени с асфалтова. Но в закона е записано, че всяка промяна на настилки, бордюри и т.н. архитектурно изменение трябва да се извърши според архитектурен план. Първо, такъв няма, защото за авариен ремонт не е нужен и, второ, от сградата на блок "Царевец" до ул. "Ракитин" ремонт дори нямаше, просто някакви хора махаха паветата". Жителите на квартала са бесни. При посещението в общината заместник-кметът по транспорта Любомир Христов им обяснява, че няма кой да нареди обратно отстранените паветата, и най-вече ги убеждава колко хубаво щяло да стане след това... "Казахме му, че нашата общност не приема тези аргументи – защото ние сме няколко поколения хора, които сме учили в едни и същи училища, или съученици, учили при едни и същи учители. Те не успяха да разберат, че ние сме общност, а не някакви си хора, които живеят някъде и оттам ще минава нещо си."

Според автора на "Изгубената България" тази ситуация е показала, че общността около "Иван Асен" е може би е най-сплотената в София. "Обяснявам си го с това, че живеем тук много отдавна и като че ли тези, които се настаняват в квартала, идентифицират своя мироглед с него. Така и те се приобщават по някакъв признак и белег." Като предан любител на историята Пейо разказва историята на възникването му. Тази бивша Трета извънградска зона на София е в близост до Военното училище. Логично първо оземлени са били преподавателите от него, след войните царството постепенно оземлява и вдовици на загинали висши войници – "не какви да е, много твърди и корави хора, чиито деца също са такива". Третата оземлена група са професорите от Софийския университет – проф. Балабанов, Любомир Попов, интелектуалният елит на България. "Тук са наследниците на неслучайни хора и натрупванията са много – и културни, и исторически, и семейни. Всички сме в някакви постоянни взаимоотношения, дори да не са директни. В момента също – в квартала се заселват по-изявени интелектуалци, хора на изкуството, много музиканти. И това не е снобия, а естествен стремеж да се чувстваш в собствена среда – само тук например може да проведеш разговори с някого за Втората световна война, цар Борис, теми, които не влизат в обичайните разговори по кафенетата."

В момента Пейо, второ поколение софиянец, живее на ул. "Гогол", или там, където е роден. Първите му съзнателни и най-мили спомени от квартала са, когато тръгва на детска градина на 3-годишна възраст в една чудесна къща на генерал, убит от Народния съд (сега там е Райфайзен банк). "Работата е там, че не само при мен е така. Ние бяхме класове от по 40 души, от които, да кажем, само 10% не са в България." Никога не е мислил да се мести, дори когато връстниците му масово поемат на Запад през 90-те години. Пейо е убеден, че каузата на квартала ще спечели. (Така се и случи – паветата остават.) Притесненията му са само дали общината ще забави безкрайно ремонта, като каже "вие така искахте" или като претупа работата и си измие ръцете. "С тази кампания ние показваме на всички, че не сме дойни кравички, с които може да се прави всичко. Надяваме се точно тази случка ще остане много добър пример за историята. Дори обмисляме при позитивен развой на събитията да поставим табела в началото на улицата, на която да пише, че жителите на този квартал спасиха улицата във вида, в който е била направена."

Орехът на живота 

Елена Попова

Жилищно-строителна кооперация (ЖСК) "Атом" е издигната през 70-те години на миналия век в "Младост 1" и се казва така, защото е строена за служители на БАН, които са работели в секция за атомна енергетика. В историята на сградата ни въвежда Елена Попова, която живее тук от 1978 г. и ни посреща с папка документи в ръка. По-късно се присъединява и мъжът й Борислав Василев. Двамата са съществено звено в организацията на съседите, които се грижат за кооперацията и околното й пространство.

През годините досега ядрото на ЖСК "Атом" постепенно се разделя и благодарение на закона за етажната собственост "атомът" е разцепен на две - по една етажна собственост за всеки вход, всяка със свой домоуправител и регистрация в общината. Междувременно нивото на почвата в двора пропада, плочникът в двора е разбит и се появява опасност от наводняване на основите. Двата входа са принудени да вземат решение на общо събрание, да предвидят бюджет и да започнат ремонт. Тук се появява първата съществена разлика между съседите в кооперацията. Според Попова живеещите от едната страна на блока са "по-огранизирани и напредничави", докато вторите "дълго дебатират и невинаги стигат до краен резултат". Така входът на Попова преминава от думи към дела, а "другите мислиха, мислиха и не си направиха техния плочник".

Инвестицията за ремонта на плочника пред входа и на стълбището към градинката пред блока е в размер на 7500 лева. Това попада в прерогативите на общината, но след дългогодишна кореспонденция в стил "не сте включени в инвестиционния план за тази година" съкооператорите се налага да решат проблема сами, и то за собствена сметка, като изберат и наемат фирма, която да извърши услугата. В работния процес се появяват изненадващи обстоятелства, например отпушването на шахтата се оказва работа на две отделни организации, тъй като канализацията по хоризонтала и по вертикала се оказва с различни собственици - едната е на общината, другата - на "Софийска вода", като и двете обаче се оказва, че нямат технически капацитет да извършат тази дейност и се налага съкооператорите да се обърнат към специализирана фирма, отново за своя сметка.

В края на краищата имаме хепиенд, защото плочникът и стълбището са реализирани и сега от тях се възползват както живеещите в блока, така и голяма част от близките съседи, плюс всички граждани, които преминават през прохода под него. Другата част на двора пред кооперацията продължава да е на етап "размисъл" и в състоянието си отпреди повече от тридесет години. Визуалната разлика между двете части на плочника е като между Южна и Северна Корея, с демаркационна линия по средата.

Усилията на Попова, Василев и съседите им обаче продължават и в момента. Обединени са около каузата да секат близкото дърво. Поглеждаме нагоре, клоните му са изсъхнали и тъй като са точно над стълбището при новия плочник, опасността от злополука очевидно е твърде голяма. Чукваме на дърво, защото оттук минава маршрутът към и от детска градина "Калина". Редът в този случай, както ни ги описва Попова, е след решение на общо събрание да се подаде жалба в отдел "Екология" на общината, който да вземе мерки и да изреже дървото. Разглеждането на жалбата струва 32 лева, те са събрани от съседите, писмото е написано, от общината се съгласяват, че е нужна намеса, нооо изведнъж установяват, че достъпът до дървото е ограничен, защото няма как да влезе техниката (вишка). След още много писма с предложения за ръчно изрязване в един прекрасен ден Попова излиза на балкона и продължава да разказва: "Дойде една бригада с предводител, въоръжен с лист с герба на общината, придружен от седем по-тъмни граждани около него, въоръжени от своя страна с резачки. Сцената беше великолепна - той стои с листа и се разговаря със съседката над нас: "Къде е орехът? Дошли сме да режем ореха." Казваме: "Господине, ето, това е дървото за изрязване, за което сме подали жалба." Но не, според тях то не е орех и се въртят с моторните резачки в търсене наоколо. Казвам му: "Извинете, господине, но аз живея тук от 35 години, от дете, познавам дърветата поименно и мога да ви гарантирам, че на тази територия няма орех, но ако го намерите, е ваш." И започваме да се запъваме на ореха… Накрая казвам: "Слушай к'во, я го резни, че е опасен, пък пиши после, че е бил орех." "А на вас на орех ли ви прилича", пита той. "Де да знам, да не сме ботаници!" Попова се отказва от спора, дендрологичният анализ не стига докрай, бригадата си заминава и седмици по-късно наоколо се появява "общински деятел с бомбе и червен спрей". Той маркира не-ореха, обозначава го като опасен и готов за сеч, но изпълнението е отложено за следващия сезон, когато има фирма подизълнител и бюджет. Дотогава преминаваме с повишено внимание.

Другата кауза на съседите тук е свързана с близката детска градина. Попова е председател на управителния съвет на родителското настоятелство, което успява да събере от дарители и родители сумата от десет хиляди лева, за да монтира детска катерушка в двора на градината, който също е в състоянието си отпреди тридесет години. (http://odz26kalina.org – рубрика "Събития"). От тази седмица децата ще се забавляват на открито с чисто нова катерушка "Морски кораб", произведена в Провадия, така че усилията явно си струват.

Когато не е активна като съсед, майка и гражданин, Попова работи в частна фирма в областта на инфраструктурните проекти и казва, че има енергия и за обществено полезните си дейности, но е наясно, че "един човек пролет не прави". Може би трябва общо събрание?

Блог за блок

Борислав Иванов

Трийсетгодишният Борислав Иванов става домоуправител на жилищен блок 34 (14 етажа, над 200 души) в "Младост 1" малко преди Нова година. Тогавашният носил отговорността съкооператор заминава на работа в чужбина, съседите свикват спешно събрание и му предлагат да поеме задълженията. Живее там от 6 години, женен е за дъщерята на бивш домоуправител, който участва в изграждането на блока и смята да не го напуска в близките години. За да улесни общото съжителството, почти веднага Борислав създава интернет блог (http://blok34mladost.blogspot.com). Тъй като има няколко други подобни, твърди, че редовното качване на актуална информация не му коства особени усилия и не е трудоемко (макар че само един поглед е нужен да се види времето на постовете – между 00:00 и 07:00 ч.).

"По закон събрания трябва да се правят през една година, а реално проблеми изникват всеки месец. Реших, че блогът е форма, нов начин на комуникация, чрез която мога да информирам живеещите за случващото се в блока. Например преди дни спря единият асансьор. Вместо да ме псуват и да не знаят какво става, всички могат да влязат в блога и да прочетат", обяснява домоуправителят. Той е оставил личните си данни и отворен имейл към онези, които искат да го питат каквото и да е. Твърди, че среща подкрепа от страна на всички съседи. "Не ми струва нищо, така и така разлепям същото на таблото до входа, но тогава след няма и три дни се случва някой го махне или пък не го е прочел. Не става да си пишем някакви бележчици. Това е много по-добре. Една идея сме по-близо до XXI век, не само в XIX", смее се младият домоуправител.

Борислав има инженерно образование, живял е дълги години в Германия, работи от 16-годишна възраст и се е занимавал с "много неща". В момента основно с имоти (във фирма за строеж на ваканционни комплекси и покупка на недвижима собственост), общува с много хора и покрай работата е изградил наблюдение, че българите не са склонни да плащат за услуги, още по-малко да дават допълнителни средства за поддържане на определено място. "Блокът ни е хубав, издържлив, т.нар. ЕПК, правен експериментално от светилата по онова време във ВИАС – проф. Карамански и др., но дълги години е бил занемарен, каквато е практиката навсякъде в България – правят се спешни ремонти само ако например покривът потече, преди това не се смята за необходимо", обяснява младият мъж и продължава: "Проблемът е, че хората приемат домоуправителя като едновремешните башмайстори – да отиде да завие болт, крушка, а аз смятам, че той трябва да менажира самия блок, да определя правилността на средствата, които се използват, да носи отговорността какво се извършва, качеството и целесъобразността на действията." Според Борислав един блок е умален модел на цяла България. "Тъй като законът за етажната собственост е написан почти като конституция, аз реших да предложа нов метод. За ремонт от типа на смяна на канализация се изискват 68% съгласие от живеещите, което чисто физически не е приложимо за нашия блок – казах добре, нека тогава да направим демократичен начин на гласуване с бюлетини под формата на декларация за съгласие или несъгласие от представители на семейства. Бюлетините ще се пускат в кутия, ще се отварят и броят с комисия. След като решихме да пробваме, възникна казус – как точно да е формулиран въпросът в бюлетината..."

Иначе проблемите на блок 34 са обичайните – високи сметки от "Топлофикация" за подгряване на вода, смяна на канализация, подмяна на релетата на стълбищното осветление, течове от покрива, повредени асансьори... "Всъщност всички проблеми са свързани със събираемостта на парите. Не всички са склонни, а и възпитани да дават екстра пари за общи части. Има много млади хора, които, разговаряйки с мен, казват, че искат да се промени нещо в цялостната система, но като цяло някои са незаинтересовани. Това за мен е като да не се явиш на избори - след това нямаш право да протестираш."

Ентусиазмът си да се разправя с фирми за ремонт, поддържа интернет блог и се опита да въведе електронно гласуване Борислав определя като лична амбиция. "Заниманието ми като домоуправител, от една страна, именно борба – да покажа на себе си, че мога да се справя и от друга, да подобря мястото, в което живея. Не ми е все едно дали минавам през кочина, за да стигна до моя си апартамент и да се затворя в него. Искам нещата да се случват, да покажа на хората, че е възможно, и да променя малко начинът им на мислене – поне ако не на цяла България, то на 200 бройки, които живеят в блока."

Вечният градинар 

Добри Бориславов 

Преди повече от девет години, малко преди да завърши висшето си образование на ландшафтен архитект, Добри Бориславов (34 г.) работи върху дипломна работа за Докторската градина. "Забива се" на нейна територия с чертежи, заснема всяко растение и един ден непознат го заговаря на английски, питайки го какво прави. Студентът обяснява, а американецът му предлага – ако има истински интерес към градината, да се обади на номера на подадената визитка. Въпреки необичайната ситуация Добри звъни – отсреща е дама, помощник на гражданска инициатива по идея на тогавашния американски посланик в София Джеймс Пардю за облагородяване на района. Година и половина по-късно инициативата става популярна, набира скорост и клубът към Докторската градина се регистрира и започва дейност като организация с нестопанска цел, наречена "Приятели на Докторската градина" (http://doctorsgarden.ucoz.com). Учредители са 19 души – жители на квартала, представителите на чужди мисии в България и собственици на малък и среден бизнес в района. Идеята е всички те да се обединят и да се погрижат за градината, който с каквото може.

Добри е координатор между всички страни по време на различни проекти и инициативи. Сред тях – боядисване на пейки, смяна на осветлението, почистване, възстановяване на оригиналния вид на съществуващите дървени беседки, концерти, реставрация на Докторския паметник и други. "Изводът тук обаче е, че ние се нуждаехме от един чужденец, който да изиграе ролята на двигател, за да започнем да действаме. Ние, българите, като по-малка нация сме с мислене, че ако няма пред кого да направим нещо, да ни забележат, то това нещо никога няма да види бял свят и няма да е заради собственото ни удоволствие."

Вече почти десетилетие "Приятелите" поддържат градината с идеална цел. Важно е да се отбележи, че фокусът им е само Докторската градина и грижата им не се разпростира например върху съседната "обикновена" градинка зад Народната библиотека. "Докторската градина е със специален статут – паметник на градинско-парковото изкуство, обяснява Добри, тъй като едно време е била ботаническа градина и в нея все още има страхотни редки видове. На територията й не се позволява нищо – например не може да посадиш дърво, без да получиш разрешение от "Зелена система" и за всичко, случващо се в нея, се гледа по специален начин."

Сред провежданите събития, инициирани от "Приятелите", тук са пленери със студенти от Художествената академия, които излагат и работят в градината, засаждане на дървета, безплатно wi-fi покритие и др. Запазената им марка са първоюнският концерт на ученици от намиращото се в близост Национално музикално училище "Любомир Пипков" и благотворителни партита за Хелоуин и коледно парти, на които се събират дарения за облагородяване и поддържане на мястото.

Когато има събитие, един от "Приятелите" транспортира сцената, друг осигурява тента и столове... всеки се включва според възможностите си. Намират и фирми, които да осигурят награди, напитки и т.н., така че всичко да се случва на базата на дарения. "За съжаление в началото събитията за събиране на средства ни докарваха повече пари, фирмите от квартала даваха по 2000 – 3000 лв., но в хода на икономическата криза свалиха мизата на 200 – 300 лв., което беше индикация, че нещата вървят в лоша посока", разказва Добри. Сред неосъществените проекти на сдружението поради липса на финансови средства например е изграждането на поливна система, "което се оказва почти непостижима и скъпа кауза". "Преди правехме и организирахме всичко сами, но сега поради липса на време започнахме да наемаме хора – аниматори, организатори и т.н. Веднъж не успяхме да смогнем и пропуснахме едно Хелоуин парти - сигурно сто човека ми се обадиха да ме попитат защо. За него идват хора от цяла България. Ние отдавна сме спрели да обслужваме интересите единствено на квартала."

"Приятели на Докторската градина" има тричленен управителен съвет. "Правим общо събрание веднъж годишно, в което отчитаме свършеното и планираме какво искаме да се случи." За офис им служи залата на хотел Crystal Palace на ул. "Шипка", а връзка поддържат онлайн.

Най-интересното е, че Добри Бориславов не живее в квартала, а в близост до Съдебната палата. "Не се изисква да си един от местните в квартала, за да се грижиш за градината. Моята мотивация е, че аз съм идвал в тази градина като малък и си я обичам, освен това съм градинар. Този квартал ми е много мил. Това е единственото място в центъра, в което имам чувството, че съм извън България, с някаква нетипична атмосфера", обяснява той. "Тук живеят изключително интересни хора, хора, които винаги са се интересували какво се случва не само със София, но и с България, хора, които са от сой. Хора, които когато поемат ангажимент, означава, че ще го реализират оптимално не защото имат по-различен подход, а защото са сериозни и взискателни."

Преди време "Приятелите" имали идея да мултиплицират модела на Докторската градина и в други градини, но тя се оказва трудно приложима заради специалния статут на бившата Ботаническа. "Не мога да кажа за друг подобен пример, но се сещам за друг тип организация, наши съседи, с които правихме няколко инициативи - "За Оборище" (www.zaoborishte.org) – те самите също се грижат за района като правят множество почиствания на канала и събития като изложба в гара "Подуяне" и други...

Още от Капитал