С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

9 19 апр 2013, 18:27, 20216 прочитания

Съседи в повече

Малко преди Европейския ден на съседите проверяваме настроенията в София и срещаме четирима квартални активисти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Съседи в повече

Фотограф: Цветелина Белутова

Слънчево, с павета 
Пейо Колев

На втория ден от инициативата за запазване на паветата на ул. "Цар Иван Асен II" подписите в тетрадката в "Баш бар" са 673. Млада жена с дете спира, записва името си. Възрастна дама я изчаква, за да направи същото. Дискусии, агитации и обяснения няма, въпроси също, два пъти дочувам само: "Браво, добре че го направихте!" Списъците се пълнят сами. В началото на улицата, в "Арт клуба", е сложена още една тетрадка, към онзи момент със 185 гласа. Там ме чака и Пейо Колев – един от инициаторите на подписката, особено активен в интернет и фейсбук страницата на каузата "Да спасим нашата улица "Цар Иван Асен ІІ". Организаторите, както по-късно ще уточни той, са стотиците хора, решени да се преборят за запазването на почти единствената улица в София във вида, в който е създадена (заедно с ул. "Шипка"), като не позволят паважът да бъде заменен от асфалт и "Иван Асен II" да се превърне в поредната скоростна отсечка.


Пейо (39 г.), трето поколение художник, фотограф, познат в общественото пространство преди всичко като създател на сайта Lost Bulgaria за архивни кадри от българската история, живее на улица "Цар Иван Асен II" откакто е роден. Атмосферата на квартала му помага да се ориентира към основните си занимания днес – издирване и систематизация на архиви, консултиране на филмови и документални продукции и сътрудничество с различни издания за всичко, свързано с изображения от миналото.

Когато се виждаме за срещата, Пейо е видимо уморен, но с желание разказва за проблема още от самото му начало. Покрай пълзящия уличен ремонт, по време на който започват да се изнасят паветата, се дочуват слухове – настилката ще бъде подменена с асфалт. Набързо организираният щаб в "Баш бар" се втурва да проверява в общината и открива "маскирана информация" за предвидена цялостна реконструкция и рехабилитация на улицата. "Цялото нещо е таксувано като авариен ремонт на "Софийска вода", която променя водопровода. Една чудесна мисия – никой няма нищо против, обяснява Пейо. Малката подробност е, че в този технически проект е упоменато, че настилката ще се замени с асфалтова. Но в закона е записано, че всяка промяна на настилки, бордюри и т.н. архитектурно изменение трябва да се извърши според архитектурен план. Първо, такъв няма, защото за авариен ремонт не е нужен и, второ, от сградата на блок "Царевец" до ул. "Ракитин" ремонт дори нямаше, просто някакви хора махаха паветата". Жителите на квартала са бесни. При посещението в общината заместник-кметът по транспорта Любомир Христов им обяснява, че няма кой да нареди обратно отстранените паветата, и най-вече ги убеждава колко хубаво щяло да стане след това... "Казахме му, че нашата общност не приема тези аргументи – защото ние сме няколко поколения хора, които сме учили в едни и същи училища, или съученици, учили при едни и същи учители. Те не успяха да разберат, че ние сме общност, а не някакви си хора, които живеят някъде и оттам ще минава нещо си."

Според автора на "Изгубената България" тази ситуация е показала, че общността около "Иван Асен" е може би е най-сплотената в София. "Обяснявам си го с това, че живеем тук много отдавна и като че ли тези, които се настаняват в квартала, идентифицират своя мироглед с него. Така и те се приобщават по някакъв признак и белег." Като предан любител на историята Пейо разказва историята на възникването му. Тази бивша Трета извънградска зона на София е в близост до Военното училище. Логично първо оземлени са били преподавателите от него, след войните царството постепенно оземлява и вдовици на загинали висши войници – "не какви да е, много твърди и корави хора, чиито деца също са такива". Третата оземлена група са професорите от Софийския университет – проф. Балабанов, Любомир Попов, интелектуалният елит на България. "Тук са наследниците на неслучайни хора и натрупванията са много – и културни, и исторически, и семейни. Всички сме в някакви постоянни взаимоотношения, дори да не са директни. В момента също – в квартала се заселват по-изявени интелектуалци, хора на изкуството, много музиканти. И това не е снобия, а естествен стремеж да се чувстваш в собствена среда – само тук например може да проведеш разговори с някого за Втората световна война, цар Борис, теми, които не влизат в обичайните разговори по кафенетата."



София, улица "Цар Иван Асен II" №15 - кръчмата "Станимашка лоза" на Ангел Д. Посев, 40-те години на ХХ векНа горната снимка - Пейо Колев на същото място, 70 години по-късно

София, улица "Цар Иван Асен II" №15 - кръчмата "Станимашка лоза" на Ангел Д. Посев, 40-те години на ХХ век

На горната снимка - Пейо Колев на същото място, 70 години по-късно

Фотограф: Цветелина Белутова


В момента Пейо, второ поколение софиянец, живее на ул. "Гогол", или там, където е роден. Първите му съзнателни и най-мили спомени от квартала са, когато тръгва на детска градина на 3-годишна възраст в една чудесна къща на генерал, убит от Народния съд (сега там е Райфайзен банк). "Работата е там, че не само при мен е така. Ние бяхме класове от по 40 души, от които, да кажем, само 10% не са в България." Никога не е мислил да се мести, дори когато връстниците му масово поемат на Запад през 90-те години. Пейо е убеден, че каузата на квартала ще спечели. (Така се и случи – паветата остават.) Притесненията му са само дали общината ще забави безкрайно ремонта, като каже "вие така искахте" или като претупа работата и си измие ръцете. "С тази кампания ние показваме на всички, че не сме дойни кравички, с които може да се прави всичко. Надяваме се точно тази случка ще остане много добър пример за историята. Дори обмисляме при позитивен развой на събитията да поставим табела в началото на улицата, на която да пише, че жителите на този квартал спасиха улицата във вида, в който е била направена."
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

I like to move it, move it 3 I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти

12 юли 2019, 2954 прочитания

Защо тъгува homo sapiens Защо тъгува homo sapiens

За новия термин екологична скръб и класическите начини да променим нещо (като започнем от себе си и собственото си поведение)

5 юли 2019, 6502 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Сватбата на най-добрия ми приятел

Българинът Георги Балинов от Bank of America Merrill Lynch и американецът Брадфорд Шелхамър, съосновател на Fab.com, станаха законни съпрузи в Ню Йорк

Откриване, закриване и нови въпросителни около "Исторически парк"

Дружеството зад парка официално смени собствеността си, а сред акционерите изплуват познати имена

Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш

Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо