Сливова на разсъмване

В миналото ракията е основно средство за препитание в региона.

Още в началото на ХХ век троянци започват да изнасят мармалади, пестили, сушени сливи и пулпове за Западна Европа, а най-ценният вторичен дестилиран продукт отива приоритетно за собствена консумация. Ракията в Троян се приема за универсален лек за всички болести и мъки и реално не съществува проблем, за който троянците да не са измислили приложение на тази напитка. Днес нещата изглеждат малко по-разумно и сливата е основна съставка в менюто на повечето местни ресторанти, които експериментират със свинско със сливи, агнешко с паста от сливи, панирани сливи, шишче със сливи и други подобни.

През целия ден на площада не спира фолклорната програма с концерти на различни ансамбли и ревю на народни носии от различни краища на България. Брошурата на фестивала ни подсказва укорително за всички художествени дейности и самодейности, които сме изпуснали през предишните дни - какви ли не концерти, хип-хоп танци, рок концерти, венециански карнавал с маски и костюми и всякакви всенародни забавления, които се опитват да привлекат интереса на местните и гостите на града. В програмата са включени всевъзможни конкурси за символ на фестивала от керамика и дърворезба, най-добра снимка, детска рисунка и анекдот на тема сливи и сливовица, литературен конкурс за стихове и проза и най-важния конкурс за троянски майстор на най-добрата домашна сливова.

Ракията в Троян се приема за универсален лек за всички болести и мъки. Сливата е основна съставка в менюто на повечето местни ресторанти, които експериментират със свинско със сливи, агнешко с паста от сливи, панирани сливи, шишче със сливи...

Важна част от програмата на фестивала е дегустацията на домашни сливови ракии от професионални сомлериери, които оценяват различните по цвят и аромат домашнярки, сред които и 60-годишна ракия (която впоследствие не печели първо място). Изпускаме първака от току-що сварената ракия и си сипваме по една малка директно от чучурчето на казана в центъра, след което притичваме до съседната сергия на бабите от Бели Осъм, които гасят огъня в гърлото с домашен ошав от сливи. Последното върви жестоко под формата на коктейл с греяна ракия.

Италианците имат грапа, японците - саке, руснаците – самогон, мексиканците – текила, американците – бърбън, а троянчаните - сливова ракия.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Съвсем неочаквано за родно място на троянската сливова се приема едноименният манастир. Според популярната градска легенда още с основаването на светата обител през ХІV век монасите започват дестилирането на жива вода и я разпространяват сред миряните от целия регион. Но бизнесът не се разраства и си остава предимно на територията на манастира. Оригиналната рецепта с 40 билки се предава апокрифно през вековете от игумен на игумен. Специфичният вкус на това питие се дължи на уникалния сорт сливи, който расте в троянския регион – дребни, но много сладки и ароматни тъмносини плодове с лесно отделяща се костилка. Качеството на напитката зависи от съда, в който става ферментацията – колкото по-голям съд, толкова по-пивка сливовица. Най-използваните казани за изваряване на ракия са между 80 и 120 литра. От една и съща изходна суровина обаче се получава различен вкус ракия при отделните казани. Тя не трябва да бъде много силна и е най-пивка и ароматна в границите между 39 и 41 градуса.

Има още една важна причина за честване на празник на сливата. Преди десетилетие шарка унищожава голяма част от насажденията от типичния сорт сини сливи и производството на плода се възражда едва през последните две години с първите по-мащабни масиви от сливови градини. Фестивалът все още е далеч от посещаемостта в сравнение с надсвирването с гайди в родопското село Гела, нестинарските празници в Странджа и подобните фестивали на сръбската скара и духовата музика в Сърбия, но наваксва с бързи темпове и се възражда като автентична традиция, която не се среща никъде другаде в България и има потенциал да привлече достатъчно публика за кулинарен и алкохолен туризъм.

Само един уикенд не стига, за да се разгледат всички обекти от т. нар. сливова лига – списък със задължителните места като Троянския манастир, Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, Националното изложение "Орешак", Природонаучния музей с препарирани животни в Черни Осъм и галерията "Серяковата къща". За сметка на това се справяме доста прилично с опознаването на механите и традиционната кухня и си оставяме няколко коза за следващото издание на фестивала в последния уикенд на септември.

Българският фестивал на сливата е на www.festivalnaslivata.comи във Facebook. Есенното му издание е на 28 и 29 септември 2013.



 

• 1
• 2