Сливова на разсъмване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сливова на разсъмване

Сливова на разсъмване

Троянската слива си връща старата слава и малко по малко се превръща в конкурентно предимство за един затруднен балкански регион. Иван Методиев отиде на фестивала на сливата в Троян, за да разкаже за близките срещи с местната култура и уникалната сливова ракия. С други думи - интелигентен алкохолен туризъм

12775 прочитания

© Aлександър Трифонов


Сливата в Троян е издигната в култ съвсем основателно. "И в компота, и в живота сливата си е слива", "Който се влюби в сливовата, забравя сливата", "Малката слива е голяма слива", "Да не остане слива неошмулена" са само малка част от цветистите възгласи, които може да чуете от гордите троянски баби по време на двете издания на ежегодния Фестивал на българската слива в Троян и Орешак през април и септември. В продължение на една седмица се изваряват хиляди казани ракия и се дегустират всевъзможни реколти с нови и отлежали ракии, традиционни ястия и напитки от слива. Априлското издание дебютира именно през 2013 г. и поражда въпроси как е възможно да се вари ракия, като няма сливи. Причината е повече от прозаична - троянската слива узрява по-късно заради хладния климат в Балкана и отлежава в зимниците и бъчвите през цялата зима.

Фотограф: Aлександър Трифонов

Ако разполагате само с един уикенд за алкохолен и кулинарен туризъм в най-хубавите кръчми в Троянския Балкан, изборът на хотел е от първостепенно значение. Резервацията за преспиване в "Хитър Петър" (www.hitar-petar.com), най-добрият комплекс с битова атмосфера в околността, се прави поне с месец по-рано. Другo подходящо място за уединение има в село Орешак по пътя за Троянския манастир. Casa Art (www.arthotel.bg) е симпатичен семеен хотел с тематични стаи и меню, който очарова с ръчно изработените си мебели и интериор на художника Пламен Петров. Хотелът е подходящ за двойки и романтичен секстуризъм, но не и за големи компании и празник на сливата в буквалния смисъл на думата. Най-удобен за целта е непретенциозният хотел "Марс" в центъра на Троян, който се намира на петдесетина метра от сградата на общината и центъра на събитията.

Оригиналната рецепта с 40 билки се предава апокрифно през вековете от игумен на игумен. Специфичният вкус на ракията се дължи на уникалния сорт сливи, който расте в троянския регион – дребни, но много сладки и ароматни.

Успяваме да се класираме за заключителните два дни на фестивала, който ни посреща с шумно диджей парти с несебърски хаус на централния площад в Троян. По-разумно е да се съсредоточите върху по-добрите кръчми в околността. Такситата работят с разумни тарифи и цена по договорка – 7 лева осигуряват транспорт на десетина километра до близкото село Орешак и "Странноприемницата" – една от задължителните механи в региона. Сервитьорът е от нашите – още с влизането ни започва с фамилиарното обръщение "брат" и въпреки не особено увереното си обяснение за разликата между отлежала и стара ракия е много директен и безпогрешен в препоръките си за най-доброто в менюто. Задължително трябва да опитате местните специалитети сарми с чукан боб и тетевенска саламура (характерната за Тетевенския Балкан супа от пъстърва с червен бульон) заедно с няколко половинлитрови бутилки стара троянска сливова, както си му е редът в тази област. Вечерта продължава в единствения алтернативен (т.е. без попфолк) бар в Троян, който е кръстен не без липса на въображение "Арт клуб" заради местоположението под една от по-големите галерии в града. Заведението печели с приятна инди музика, голям 12-годишен Glenfiddich за 10 лева и симпатични редовни посетители.

На другата сутрин закусваме в градината на кафенето във възрожденска къща с паметник на Иван Хаджийски, артистично подпрян на велосипед, от която се открива добра гледка към сцената пред общината. Още в началото на деня е провъзгласен главният майстор на ракия за 2013 – местната гордост Станимир Беломъжев, най-добрият състезател по ски ориентиране и водач в световната ранглиста. Момчето се е ориентирало и към домашното варене на казани с баща си, затова се появява да получи наградата на града и да запали големия казан за ракия на площада с кмета.

Фотограф: Aлександър Трифонов

Всъщност няма много време за кафе или нормална закуска, тъй като кулинарната изложба с традиционни ястия от троянския край започва още преди обед – многобройни жени с народни носии мъкнат бодро казани и тави с ястия със сливи, сладка, мармалади и други подобни. На почит са безплатният качамак и най-характерното ракиено мезе в региона "бял мъж", който се приготвя от прясно овче сирене, овче мляко, брашно и захар. Специфичният сладко-солен вкус не е за всеки. Другото типично ястие е "сватбарското" варено жито, което асоциираме предимно с помените, но троянци са решили да преобърнат тотално традицията. Няма как да откажем и филиите със сладко от сини сливи от сергиите на жените от всички троянски махали и села. След обилната безплатна закуска може да се разходите и през останалата част от панаира и улицата на занаятите със сергии със сувенири, грънци, дърворезба, мед, сладка и домашна ракия под масата.

В миналото ракията е основно средство за препитание в региона.

Още в началото на ХХ век троянци започват да изнасят мармалади, пестили, сушени сливи и пулпове за Западна Европа, а най-ценният вторичен дестилиран продукт отива приоритетно за собствена консумация. Ракията в Троян се приема за универсален лек за всички болести и мъки и реално не съществува проблем, за който троянците да не са измислили приложение на тази напитка. Днес нещата изглеждат малко по-разумно и сливата е основна съставка в менюто на повечето местни ресторанти, които експериментират със свинско със сливи, агнешко с паста от сливи, панирани сливи, шишче със сливи и други подобни.

Фотограф: Aлександър Трифонов

През целия ден на площада не спира фолклорната програма с концерти на различни ансамбли и ревю на народни носии от различни краища на България. Брошурата на фестивала ни подсказва укорително за всички художествени дейности и самодейности, които сме изпуснали през предишните дни - какви ли не концерти, хип-хоп танци, рок концерти, венециански карнавал с маски и костюми и всякакви всенародни забавления, които се опитват да привлекат интереса на местните и гостите на града. В програмата са включени всевъзможни конкурси за символ на фестивала от керамика и дърворезба, най-добра снимка, детска рисунка и анекдот на тема сливи и сливовица, литературен конкурс за стихове и проза и най-важния конкурс за троянски майстор на най-добрата домашна сливова.

Ракията в Троян се приема за универсален лек за всички болести и мъки. Сливата е основна съставка в менюто на повечето местни ресторанти, които експериментират със свинско със сливи, агнешко с паста от сливи, панирани сливи, шишче със сливи...

Важна част от програмата на фестивала е дегустацията на домашни сливови ракии от професионални сомлериери, които оценяват различните по цвят и аромат домашнярки, сред които и 60-годишна ракия (която впоследствие не печели първо място). Изпускаме първака от току-що сварената ракия и си сипваме по една малка директно от чучурчето на казана в центъра, след което притичваме до съседната сергия на бабите от Бели Осъм, които гасят огъня в гърлото с домашен ошав от сливи. Последното върви жестоко под формата на коктейл с греяна ракия.

Италианците имат грапа, японците - саке, руснаците – самогон, мексиканците – текила, американците – бърбън, а троянчаните - сливова ракия.

Съвсем неочаквано за родно място на троянската сливова се приема едноименният манастир. Според популярната градска легенда още с основаването на светата обител през ХІV век монасите започват дестилирането на жива вода и я разпространяват сред миряните от целия регион. Но бизнесът не се разраства и си остава предимно на територията на манастира. Оригиналната рецепта с 40 билки се предава апокрифно през вековете от игумен на игумен. Специфичният вкус на това питие се дължи на уникалния сорт сливи, който расте в троянския регион – дребни, но много сладки и ароматни тъмносини плодове с лесно отделяща се костилка. Качеството на напитката зависи от съда, в който става ферментацията – колкото по-голям съд, толкова по-пивка сливовица. Най-използваните казани за изваряване на ракия са между 80 и 120 литра. От една и съща изходна суровина обаче се получава различен вкус ракия при отделните казани. Тя не трябва да бъде много силна и е най-пивка и ароматна в границите между 39 и 41 градуса.

Фотограф: Aлександър Трифонов

Има още една важна причина за честване на празник на сливата. Преди десетилетие шарка унищожава голяма част от насажденията от типичния сорт сини сливи и производството на плода се възражда едва през последните две години с първите по-мащабни масиви от сливови градини. Фестивалът все още е далеч от посещаемостта в сравнение с надсвирването с гайди в родопското село Гела, нестинарските празници в Странджа и подобните фестивали на сръбската скара и духовата музика в Сърбия, но наваксва с бързи темпове и се възражда като автентична традиция, която не се среща никъде другаде в България и има потенциал да привлече достатъчно публика за кулинарен и алкохолен туризъм.

Само един уикенд не стига, за да се разгледат всички обекти от т. нар. сливова лига – списък със задължителните места като Троянския манастир, Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, Националното изложение "Орешак", Природонаучния музей с препарирани животни в Черни Осъм и галерията "Серяковата къща". За сметка на това се справяме доста прилично с опознаването на механите и традиционната кухня и си оставяме няколко коза за следващото издание на фестивала в последния уикенд на септември.

Българският фестивал на сливата е на www.festivalnaslivata.comи във Facebook. Есенното му издание е на 28 и 29 септември 2013.

Фотограф: Aлександър Трифонов
Фотограф: Aлександър Трифонов
Фотограф: Aлександър Трифонов
Фотограф: Aлександър Трифонов
Фотограф: Aлександър Трифонов
Фотограф: Aлександър Трифонов
Фотограф: Aлександър Трифонов

Сливата в Троян е издигната в култ съвсем основателно. "И в компота, и в живота сливата си е слива", "Който се влюби в сливовата, забравя сливата", "Малката слива е голяма слива", "Да не остане слива неошмулена" са само малка част от цветистите възгласи, които може да чуете от гордите троянски баби по време на двете издания на ежегодния Фестивал на българската слива в Троян и Орешак през април и септември. В продължение на една седмица се изваряват хиляди казани ракия и се дегустират всевъзможни реколти с нови и отлежали ракии, традиционни ястия и напитки от слива. Априлското издание дебютира именно през 2013 г. и поражда въпроси как е възможно да се вари ракия, като няма сливи. Причината е повече от прозаична - троянската слива узрява по-късно заради хладния климат в Балкана и отлежава в зимниците и бъчвите през цялата зима.

Фотограф: Aлександър Трифонов

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Сутрин на гладно 100 троянска :)

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    atropin avatar :-|
    atropin

    Маркетинг й липсва на троянската. Уникална напитка е, с много високо качество, обаче остава встрани от масовия поглед. Ето и колегата по-горе сигурно жули някакви маркови водки, които не могат на малкия пръст да стъпят на истинската сливова, двойна преварка, обаче вика - селско било да се пие ракия. Комплекси ли са, чуждопоклоничество ли е, или обикновено невежество не знам, обаче България само губи от непознаването на местните плодови ракии. В Дулово знаете ли каква кайсиева има? Като я разлееш по чашите цялата стая замирисва на сочна прясно разцепена кайсия. А от дренки каква ракия става ...

  • 4
    blaf avatar :-|
    blaf

    До коментар [#2] от "mayer":

    Казваш го сякаш в градовете не пият ракийчица..

  • 5
    fred avatar :-|
    Fred

    Малеее, само като гледам цвета на ракията в бутилките и почвам да преглъщам на сухо :) Ракията я признавам само и единствено ако е домашна. Но качествена защото има и доста боклук нищо че е домашна. Осигурявам си я като правя разни компютърни услуги за по-специални случаи.

    В интерес на истината последните години качеството и на марковите производители доста се качи. Те и преди можеха но социализмът доста ги разврати с руският пазар където мужиците пиеха безпроблемно всеки боклук който им се прати че дори и се радваха. Иначе какъв асеновградски мавруд от "бъчвата на началник цеха" съм пил нищо общо с това в магазина. Представям си какъв е бил в "директорската бъчва".

  • 6
    fred avatar :-|
    Fred

    До коментар [#2] от "mayer":

    Човек, сигурно си някое надуто... спирам с епитетите. Опитвал съм всичко включително много от марковите и качествените напитки и мога да ти кажа че ракията има своето място. Не е за заведение, признавам. Не можеш да я поднесеш на някакво официално празненство от лустросани но кухи позьори.

    Това е защото ракията има душа, тя иска здрава мъжка компания от приятели които се познават и безпределно си вярват. С добро мезе можеш да си отвориш душата и всичко да си кажете докато с водката например можете само да се натряскате да ви си подгъват краката и оплита езикът. Ха наздраве! :)

  • 7
    nefertiti_egipt avatar :-P
    Нефертити

    Наздраве!:)

  • 8
    blackboard avatar :-|
    blackboard

    До коментар [#3] от "atropin":
    1-во не е водка?- друга е напитката!!!
    Регионите ги има-но рядко има хубава ракия в магазините-(Силистренска кайсиева,Троянска Сливова,Бургаска Мускатова),продават се предимно ментета.
    Ракията е уникално питие.

  • 9
    blackboard avatar :-|
    blackboard

    До коментар [#3] от "atropin":
    Извини ме!
    Явно коментара ти за водката не е свързан със статията!

  • 10
    avgustina avatar :-|
    Avgustina

    Щом е ракия, да е троянска!
    Хотел с много хубава кухня, поне според моите впечатления отпреди няколко години е "Спомени" в с. Черни Осъм - всичко беше домашно - и катъкът, и млякото; речната риба беше вкусна, а баницата - фантастична.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK